Глава 16
Спейд отвори вратата на апартамента „Чери“, доволен да види реакцията на Денис. Очите и се разшириха, докато влизаше вътре, оглеждайки прозорците от пода до тавана, плюшения червен хол с кръг от дивани, трапезарията с екстравагантния оранжев бар и двете големи спални. Апартаментът се виждаше лесно от пръв поглед, дори и с размерите си. Четирите стаи бяха оградени със завеси вместо с врати, а всички завеси бяха разтворени.
Камериерът депозира чантите им, като си тръгна, след като Спейд го увери, че нямат нужда да прибират дрехите им за тях.
– Това е невероятно – каза Денис след няколко минути. После в очите и проблесна познатият виновен поглед. – Сигурно е страшно скъпо.
– Ако не беше предателство към доверието ти, когато те държах с поглед, щях да те принудя никога повече да не се тревожиш за финансите ми – отвърна развеселено Спейд. – Предполага се, че съм тук, за да търся незаконни развлечения на всяка цена, помниш ли? Не би било добре да пестя от настаняването си.
– Никой няма да те обвини, че пестиш, когато види това място – промърмори Денис, влизайки в стаята за гости с огромна вана с джакузи и огромно кръгло кожено легло с балдахин.
Всъщност Спейд не възнамеряваше да доведе никой друг в апартамента им, но нямаше да каже това на Денис. Тя щеше да изпадне в ужас, ако знаеше, че е избрал този апартамент, защото искаше да я заобиколи с прекомерен разкош по време на първото и пътуване до Вегас, дори и да беше при трудни обстоятелства.
А Денис наистина щеше да изпадне в ужас, ако знаеше, че единственото нещо, което се е изкушил да насади в съзнанието и, е желанието да не се връща към човешкия си живот, след като намерят Натаниел. Той обаче не го беше направил. Това, което искаше от нея, не можеше да се постигне чрез измама, иначе никога нямаше да разбере дали е истинско.
– Какво би искала от рум сервиза? – Попита той, без да си прави труда да я пита дали е гладна. Разбира се, че беше.
– Хамбургер, допълнителни пържени картофи, пилешка супа, крекери и шоколадова торта – извика веднага Денис и се отправи към основната спалня.
И възнамерявам да изпия едно хубаво дълго питие от този, който го донесе – добави мислено Пик. След полета отвъд океана, а след това и умишлените зигзагообразни полети из страната, целящи да отблъснат всеки демон, който се опитва да ги проследи, бяха минали два дни, откакто бяха напуснали дома му в Англия. През цялото време бяха или в самолети, или в таксита, или на летища, така че не беше хапвал нищо. Не искаше да оставя Денис сама достатъчно дълго, за да намери такава – а днес летищата бяха толкова силно охранявани.
Денис измъкна глава от спалнята с плахо изражение на лицето.
– Щях да си взема душ, но… няма отделна баня. Душът е на открито и целият е стъклен, така че… просто не влизай, докато не свърша, добре?
Спейд скри усмивката си. Когато резервираше този апартамент, той знаеше за открития душ от прозрачно стъкло в центъра на спалнята. Всъщност го беше избрал специално поради тази причина. За някои неща не беше готов да изневери.
– Разбира се. Може би ще искаш и да подремнеш, след като хапнеш. Ще отидем в Беладжо чак към полунощ.
Тя въздъхна, но кимна и дръпна завесите на спалнята докрай. Пик също беше уморен и с опита който имаше, което означаваше, че и Денис трябва да е изтощена, тъй като нямаше предимството да е магистър-вампир.
Макар че вече не беше просто човек. Спейд се чудеше колко от това тя забелязва и предпочита да не говори за него, и колко не осъзнава. Бързо бе разбрал, че ненаситният апетит на Денис, съчетан с неспособността и да наддава на тегло, е свързан с нейните белези. Температурата и, която винаги беше с няколко градуса по-висока от тази на нормален човек, се повишаваше, когато беше ядосана. После скоростта и онази вечер, когато избяга от клуба. Следите от ухапване на врата и, които заздравяха напълно в рамките на един ден. Татуировките. Кожата на Денис би трябвало да е набраздена с дни след такава мащабна работа, но след час-два зачервяване тя отново стана гладка като коприна, заздравявайки дори по-бързо, отколкото беше заздравял вратът и.
Той също така забеляза, че промените в ръцете и се проявяват само когато е много ядосана. Тогава, след като се успокои, ръцете и се върнаха към нормалното си състояние. От Англия насам Денис не беше имала инциденти. Това можеше да се дължи на татуировките, които не позволяваха на същността на Раум да се разрасне в нея… или пък можеше да се дължи на факта, че оттогава не се беше ядосвала изключително много.
Спейд също не планираше скоро да изгуби самообладание. Той възнамеряваше да покаже на Денис, че да си с вампир е нещо повече от това, което бе видяла в онази ужасна новогодишна нощ. Тогава тя най-накрая щеше да преодолее страховете си от света на немъртвите – и да се присъедини към него.
Вече беше изгубил жената, която обичаше, но нямаше да си позволи да изгуби Денис. Щом откриеше нейния нещастен роднина и принудеше Раум да свали марките от Денис, той щеше да я направи вампир. Тогава смъртта нямаше да може да му я открадне, както беше откраднала Жизелда.
А един от начините да облекчи резервите и към света на немъртвите беше да и покаже удоволствията от него. Денис вече го желаеше, макар и да беше противоречива. Спейд възнамеряваше да и покаже, че привличането им вече не може да бъде пренебрегвано. Джентълменско би било да и даде повече време да се примири с чувствата си към него, но той нямаше време. Наближаваха Натаниел и щом го откриеха, времето му изтичаше.
Така че, ако най-бързият начин да победи резервите и към света на немъртвите беше чрез привличането и към него, той щеше да се възползва от тази слабост с удоволствие. Скоро тя щеше да свърши с месечния си цикъл – не че това би го притеснило при нормални обстоятелства, но сега кръвта и беше твърде опасна – и той щеше да може да довърши съблазняването си.
Скоро, скъпа – обеща и той, чувайки как душът се включва и представяйки си как водата капе по голата и кожа. Много скоро.
Денис имаше чувството, че сетивата и са претоварени. Първо, невъобразимият хотелски апартамент. След това пътуването до „Стрип“, виждайки светлините, които се приближаваха все повече, докато не се почувстваха сякаш карат в устата на блестящ гигант. Спейд накара лимузината да ги остави на няколко пресечки от „Беладжио“, за да извървят останалата част от пътя пеша. Денис не знаеше дали това беше от някаква предпазна мярка, за да не знае шофьорът къде са се запътили, или защото искаше да се наслади на забележителностите.
Те със сигурност бяха невероятни. Всички неонови светлини, тълпи, шум и атмосфера по Стрип изпращаха почти осезаемо послание, че тук задръжките не важат. Игрище за възрастни, беше чувала да наричат Вегас, и ослепителната демонстрация на възможности за забавление, дори в полунощ, сякаш беше съгласна с това.
– Какво мислиш? – Попита Пик, когато влязоха в „Беладжио“.
Денис поклати глава.
– Питай ме по-късно, когато не съм толкова претоварена.
Той и се усмихна с една от онези лукави усмивки, на които тя се радваше повече, отколкото би трябвало. Ако не беше сериозността на целта им тази вечер, тя щеше да се почувства като на среща. Много, много екстравагантна среща. Освен настаняването им, Спейд настояваше да и купи нова рокля, обувки, чанта и бижута – всичко това, без да и позволи да види нито една от цените. Това беше нейният костюм за тази вечер – каза той с поредната си усмивка. Разбира се, новият и костюм далеч повече съответстваше на ризата „Армани“ и панталоните по поръчка на Спейд. По дяволите, неговият часовник вероятно струваше повече от целия и ансамбъл.
И все пак Спейд носеше дрехите и аксесоарите си с елегантна сдържаност, без превъзходството, което обикновено съпътстваше някого с неговата банкова сметка. Преди Ранди Денис се беше срещала с няколко богаташи, но повечето от тях изглеждаха толкова впечатлени от себе си, че не се интересуваха от нея, освен за секс или украса на ръката. Спейд, дори при тези привидни обстоятелства, беше внимателен и очарователен. Като прибавим това към странната му комбинация от галантност, безпощадност и лоялност, чувствата на Денис надхвърляха физическото привличане.
Само ако не беше вампир, помисли си тя. После си удари един мислен шамар. Ако Спейд не беше вампир, тя нямаше да е тук с него, защото имаше нужда от помощта на вампир, за да намери Натаниел. Трябваше да спре да се увлича по илюзията и да се съсредоточи върху реалността.
Спейд я поведе покрай входа с множеството игрални автомати, маси за зарове и дилъри на блекджек към задната част на казиното с надпис Club Privé. Денис беше изумена как атмосферата сякаш се променяше от радостен хедонизъм към стилна алчност в рамките на няколко десетки метра.
След любезна размяна на реплики с домакинята те влязоха в украсената със злато и боровинки зала. В нея имаше няколко щанда, сервитьори, които се движеха насам-натам, и поне две игри, които вече бяха в ход.
Пик направи жест към бара.
– Поръчайте ми уиски, моля. Няма да се бавя.
Денис погледна към прозореца, разположен дискретно в ъгъла.
– Просто не искаш да виждам колко пари разменяш за чипове, иначе ще получа инфаркт, нали?
Той се засмя.
– Умно момиче. Но не всичко е за твоя сметка. Открих, че тази вечер се чувствам късметлия.
Тя можеше да прочете толкова много в последното изречение, придружено от греховното извиване на устата му, но това беше път, който е най-добре да не се изминава.
– Ще ти донеса питие – каза Денис. И едно за себе си. Силно.
Няколко минути по-късно Спейд се върна, носейки поднос с различни по цвят чипсове. Денис вече беше допила уискито си, но се отказа от още едно. Както беше обичайно за датата на всеки хазартен играч, тази вечер тя щеше да бъде на крака известно време, стоейки зад Спейд, докато той играеше. Нямаше нужда да се поклаща с твърде много алкохол.
Спейд я хвана за ръка, а после подаде питието си на сервитьорката, която сякаш се появи с магическа пръчка.
– Донесете ми я на масата, добре? И продължавай да ги носиш.
Спейд се престори, че изучава ръката пред себе си, макар че беше запомнил картите си от пръв поглед. В действителност се беше концентрирал върху Мадокс, играча срещу него. Изпълнителният директор на петролната компания умееше добре да прикрива изказванията си, но все пак беше човек. Пулсът му може и да оставаше възхитително стабилен и да успяваше да не се поти, но ароматът му го издаваше. Когато влезе с всички сили в тази ръка, ароматът на Мадокс се превърна в смесица от мускус и гнил портокал. Точно както всеки друг път, когато беше блъфирал.
Клепачите на Мадокс се спуснаха надолу, сякаш беше достатъчно отегчен, за да заспи, докато чакаше да види дали Пик ще сгъне, или не.
Пик изпусна продължителна въздишка, сякаш се бореше с решението.
– Какво да правя? – Замисли се той на глас.
Зад гърба си усещаше как напрежението на Денис се увеличава, докато аурата и почти се пропука от тревога. Ароматът и на жасмин и мед също се бе вкиснал през последните два часа, докато го гледаше как губи ръка след ръка. Тя не знаеше, че той губи умишлено, за да примами останалите играчи. Не и беше казал, защото се нуждаеше реакцията и да е искрена, иначе щеше да събуди подозрение у наблюдателните играчи.
Но за нейна чест Денис запази мълчание, въпреки че сигурно вътрешно му крещеше да свали ръцете си. Горкото момиче. Със съвестта си, която я гложди заради всеки похарчен паунд, сигурно и е лошо от пачката, която е оставил на опонентите си досега.
Ароматът на презрели цитрусови плодове на Мадокс се засили, но той не трепна, докато чакаше Спейд да пасува или да клъвне.
– Майната му, ще изляза с гръм и трясък – заяви Спейд, като плъзна останалите си чипове в центъра на масата. – Влизам.
Денис си пое дъх. Мадокс се усмихна и обърна картите си нагоре.
– Два чифта, сърца. А вие, господин Мортимър?
Пик сложи картите си на масата с вълча усмивка.
– Стрийт флъш, пика.
От Мадокс лъхна язвително разочарование. Зрителите около масата ръкопляскаха, когато Пик си взе голямата купчина чипове. С ъгъла на окото си той видя как Денис леко се отпусна, а хватката и върху облегалката на стола му отслабна.
Спейд се обърна, взе ръката на Денис и я целуна.
– Ето, скъпа. Казах ти, че се чувствам късметлия тази вечер.
Тя изпусна леко хъркане и бързо стисна ръката му. Тогава Спейд усети как енергията в стаята се променя, изпълвайки се с неповторимата вибрация на неживото тяло. Спейд пусна ръката на Денис и се обърна небрежно към източника.
Вампирът срещна погледа му; или силата му беше прикрита като тази на Спейд, или беше майстор от по-ниско ниво. Съдейки по външния вид, той беше на около трийсет години, когато се бе променил. Косата му беше тъмнокафява, сресана назад в стил, който е най-добре да остане в седемдесетте години, а облеклото му беше скъпа грешка.
От начина, по който сервитьорките го посрещнаха, той също беше позната гледка. Спейд наклони глава в знак на благодарност, след което върна вниманието си към подреждането на чиповете обратно в подноса. Той щеше да дойде. Вампирът трябваше да е любопитен да се запознае с мъжа, който току-що бе ограбил един от редовните посетители.
– Добър вечер – каза вампирът и зае мястото, което Мадокс току-що бе освободил. – Изглежда, че ви липсва играч.
Спейд си направи мислени бележки за другия вампир. Слаб южняшки акцент. Вероятно е по-млад от мен в годините на немъртвите, но не с много.
– Със сигурност сме. Надявам се да се присъединиш към нас. Установих, че въпреки късния час имам втори дъх.
Зад него ароматът на Денис се промени. Сигурно и тя е разпознала, че новодошлият не е човек. Спейд не откъсна поглед от леденосините очи на мъжа, а изчака. Ако вампирът не го искаше в това, което можеше да смята за своя територия, сега беше моментът да му го даде да разбере.
Но вампирът само се усмихна.
– Бих се заклел, че е още рано с това, което чувствам. Справяй се с мен, Джаки, и Сам, донеси ми поднос. Обичайното ми количество.
Дилърът разбърка картите, докато мениджърът донесе поднос с чипове. Двеста хиляди – отбеляза Спейд. Много прилично за „обичайната“ сума.
– Аз съм Хенри – каза Спейд, използвайки името, с което беше регистрирана стаята му.
– Би Джей – отвърна вампирът и протегна ръка, за да вземе картите, умело хвърлени пред него.
Спейд взе и неговите, като не позволи да се покаже каквато и да е реакция, докато наблюдаваше бледите пръсти, които се увиваха около тези карти. Левият пръст на Би Джей липсваше, но на десния имаше дебел златен пръстен с изписано с ромбове „21“.
Това трябваше да е Блек Джак. Иън, приятелю, дължа ти един.
Пик се облегна назад, като плъзна ръка около кръста на Денис.
– Нямаш нищо против да почакаш още малко, нали, скъпа?
Тялото и беше по-напрегнато от обикновено, а краката и трябваше да я болят, след като два часа стоеше там на високи токчета, но Денис не се поколеба в отговора си.
– Съвсем не. Обичам да те гледам как играеш.
Пик почти се разсмя. С нейните пестеливи наклонности Денис не можеше да презира това повече, но тонът и беше стабилен и уверен. Тя дори се наведе, като прокара устни по гърлото му.
– Може би бихме могли да намерим нещо друго за правене, след като приключим тук, защото и аз не съм уморена.
Гласът и беше дрезгав и едновременно с това съблазнителен, ниско мъркане, което сякаш го разтриваше отвътре навън. Беше го чувал по този начин само веднъж преди, когато тя бе стенела името му в Сентръл парк, докато той пиеше от нея. В комбинация с коприненото, нагорещено усещане на устните върху кожата му, то беше достатъчно, за да го накара да се спре, когато трябваше да предложат новата игра. Спейд искаше отново да чуе гласа и по този начин. Когато бяха заедно в леглото.
Очите на Блек Джак се стрелнаха с интерес към Денис. Спейд го видя и се спря, преди да оголи зъби в инстинктивно притежание. Вместо това подхвърли няколко чипса и прокара ръка по страната на Денис още веднъж, като срещна предизвикателно погледа на вампира. Моя.
Устните на Блек Джак се свиха и той наклони глава в знак на потвърждение. Един от най-силните вампирски пориви беше териториалността. Никой вампир не би търпял някой да се взира в собствеността му – освен ако тази собственост не се предлага. Денис, както ясно бе посочил Спейд, не беше такава.
– Крал с висока стойност, първият залог е на Би Джей – каза дилърът.
Спейд се насили да се отпусне. Целта беше да успокои Блек Джак, а не да го заплашва заради един обикновен поглед. Беше забравил как му влияе влюбването в някого – липсата на нормален контрол, емоционалните възходи и падения. Според него това беше по-изтощително дори от най-силната доза Червен дракон.
– Хайде, приятелю, дай ми повече късмет – каза Пик на дилъра, когато картите бяха раздадени.
Можеше да отправи същата молба към Съдбата за Денис.