Глава 18
Денис стисна устни, докато слизаха по стълбите на хотел „Бомбай Коуст“. Клубът на Драй беше под земята, разбира се. Каква по-добра среда от черно и червено лакирано мазе, превърнато в нощен клуб, за да обсъдят продажбата на кръвта и? Тя не знаеше какъв е планът на Пик, но не и харесваше.
А когато Денис разгледа добре хората в „Драйс“, това наистина не и хареса. Почти една трета от тях бяха вампири. Бледата им кожа и твърде грациозните им движения ги издаваха в сравнение с останалите посетители, дори при много слабото осветление.
Тя потръпна. Подземие на място, пълно с немъртви. Вероятно пристрастени към наркотиците немъртви, а тя беше тук, с наркотичен фонтан, който течеше във вените и. О, да, пристъпът на посттравматично стресово разстройство не можеше да е твърде далеч.
– Хайде да си вземем по едно питие – каза Блек Джак.
Денис не пиеше нищо тук. Сигурно щеше да е подправено със свръхестествени покривки, но когато стигнаха до бара, тя си поръча уиски, за да изглежда учтива. Надяваше се, че Блек Джак няма да забележи, че нивото на течността в чашата и не спада.
Пик отпи от собствения си скоч и в продължение на около десет минути разменяше абсолютно безсмислени любезности с Блек Джак. Това беше достатъчно, за да накара Денис да скърца със зъби от неудовлетвореност, което не помогна на паническите, клаустрофобични чувства, които вече се надигаха в нея. Толкова много бледи лица. Хладна плът навсякъде около нея. Кръвта щеше да я последва. Смъртта щеше да последва. Винаги се случваше.
Блек Джак я погледна подозрително.
– Добре ли си, мисис? Миришеш ужасно нервно.
Денис се опита да отблъсне спомените, но те идваха по-бързо, отколкото дори подобрената и воля можеше да се справи. Ние сме в капан. Онзи ужасен вой. Всички тези писъци. Нещо мокро и гъсто на пода в кухнята…
– Не мисля, че мога да се справя с това – промълви тя.
Спейд започна да разтрива раменете и с твърди, успокояващи движения.
– Ето, скъпа, просто се отпусни. Скоро ще се справиш.
Денис се концентрира върху усещането на ръцете му – силни, хладни и стабилни. Те бяха нейната котва, докато се опитваше да измъкне съзнанието си от смъртоносните подвижни пясъци на спомените. Всичко е наред. Ти не си там. Не си в капан. Ти си тук и Спейд няма да позволи нищо да ти се случи.
– От какво я боли? – Попита Блек Джак.
– Оксиконтин – отвърна кратко Спейд. – Забрави го в хотела. Не се притеснявай за това, тя ще се оправи.
– Може да имам малко – отвърна Блек Джак и се усмихна. Дори в състоянието, в което Денис се бореше с реалността и паметта, тя забеляза, че усмивката му е като на акула – само зъби, никакъв хумор.
– Да, защо да не видим какво имаш? – Попита Пик многозначително.
– Елате в кабинета ми.
Те последваха Блек Джак до една врата в задната част. Тя водеше към друго стълбище, вероятно служебен вход или пожарна стълба, както изглеждаше. В дъното имаше къс коридор с три врати. Блек Джак взе първата отляво и я държеше отворена, за да могат да влязат вътре, като все още се усмихваше по онзи хищен начин.
Последното нещо, което Денис искаше да направи, беше да отиде по-дълбоко под земята в по-малко пространство с още по-малко изходи, но нямаше избор. Докато седне на дивана с животински мотиви, тя вече дишаше по-трудно, а сърцето и биеше учестено. Спейд я придърпа в скута си, сякаш за тях беше нормално да седят така, а силните му пръсти продължаваха да месят врата и раменете и.
Денис се вкопчи в усещането на ръцете му, докато се бореше с паниката си. Всичко е наред. Ти си в безопасност… и това трябва да е най-грозният диван в историята.
– Значи мислиш, че имаш да продаваш Червен дракон, а? – Провикна се Блек Джак. – Така че, давай.
Пик се наведе напред.
– Не толкова бързо. Казах, че това, което имам, е по-добро от всичко, което имаш ти, но все още не си ми дал проба, за да го докажеш, нали?
Блек Джак изръмжа.
– Ако вече не бях прибрал голяма част от парите ти, щях да се закълна, че просто търсиш безплатно подаяние. Имаш ли своите със себе си?
Денис се напрегна, но Спейд не се поколеба.
– Да.
– Добре, тогава. – Блек Джак отвори едно долно чекмедже на бюрото си, поразрови се няколко секунди в него и след това извади малък тъмен флакон. Подаде го на Спейд.
– Това е Дракон от най-висок клас, десет кубика. На приятелски цени върви по хилядарка. Ако имаш нещо поне наполовина по-хубаво, ще покрия загубите ти от последните две нощи. Ако не, ще ми платиш два пъти. Съгласен ли си?
– Съгласен.
Спейд я пое с една ръка, като все още използваше другата, за да очертае твърди шарки по раменете и. Денис почти затаи дъх, когато той отвори капачката на флакона и го наклони към устата си. Какво правеше той? Дали това нямаше да го накара да полудее от глад, както преди?
Спейд затвори очи и преглътна. Сърцето и започна да тупти, когато той постави флакона и ги отвори. Бяха яркозелени… и фиксирани върху шията и.
После се обърна към Блек Джак.
– Продаваш тази гадост за хилядарка? Това е кървав грабеж в буквалния смисъл на думата.
Очите на Блек Джак също станаха зелени.
– Сега обиждаш бизнеса ми, приятелю, а това не ми е приятно.
– Ти би приел с добро идеята да увеличиш печалбата си четири пъти, нали? – Отвърна на удара Пик. Ръката му се плъзна от раменете на Денис към ръката и. – Подай ми един нож и ще ти покажа какво имам предвид.
Очите и се разшириха. Той не можеше да възнамерява да му даде кръвта и, нали?
Блек Джак изглеждаше едновременно заинтригуван и раздразнен, докато изваждаше от якето си нещо, което приличаше на сребърен нож. Пик го разтвори с една ръка и след това прободе горната част на ръката и, като затегна хватката си, когато тя щеше да се отдръпне.
– Недей – каза той с безкомпромисен тон.
Денис замръзна, но не защото се страхуваше, че Спейд ще и направи нещо, ако откаже. Ако той толкова настояваше за този начин на действие, трябваше да има причина. Имам ти доверие – помисли си Денис, срещна погледа му и отпусна ръката си.
Спейд държеше ножа под наклон към току-що направения разрез. Капка малиновочервен цвят се появи върху острието. Спейд прибра ножа и го предложи на Блек Джак.
– Опитай.
Вампирът се засмя.
– Това някаква шега ли е?
Спейд не мигна.
– Дали изглеждам така, сякаш се смея?
Блек Джак отново се ухили развеселено и после взе ножа, като облиза върха, където кръвта и го бе изцапала.
Щом преглътна, очите му се разшириха, след което се измъкна от стола си.
На мига беше заобиколил бюрото, но Спейд също стоеше, препречвайки пътя му към Денис.
– Не повече. Прекалено много ще те накара да изгубиш контрол, а аз не мога да рискувам безопасността и по очевидни причини.
Част от Денис все още се бореше с ужасните спомени от новогодишната нощ. Другата част и казваше да бяга като по дяволите. Но тя все пак изчака, вярвайки, че Спейд има план, който не включва продажбата на кръвта и на този задник.
– Тя е източник – каза почти благоговейно Блек и се вгледа в Денис по начин, който я накара да се скрие. – И тя е жена! Красива жена. Добрият Христос, момче, знаеш ли колко шибани пари ще изкараме от нея?
Спейд се усмихна студено.
– Още не съм решил дали искам да си партнирам с теб. Досега си ми показал само, че си търговец на некачествени стоки. Откъде да знам, че ще успееш да осигуриш необходимата защита, за да я държиш далеч от Пазителите на закона или от някой друг намесен вампир, който се опитва да спре търговията?
Гневът си проправи път през останалите емоции на Денис, прикривайки паниката и. Тя знаеше, че Спейд се преструва, но Блек Джак го мислеше сериозно, когато говореше за нея, сякаш тя дори не беше човек.
Блек Джак вдигна ръце.
– Знаеш ли колко редки са източниците? Доколкото ми е известно, има само един, така че трябва да разреждаме кръвта му по седем начина от неделя, за да я разтеглим и все още да го държим жив. Ето защо Червеният дракон, който си опитал, е като бълвоч в сравнение с нейната кръв. Но друг източник… и жена… – Вампирът се разтрепери в нещо, което приличаше на екстаз.
– Какъв е бонусът от това, че съм жена? – Не можа да се сдържи и попита Денис. – Имам предвид, че кръвта си е кръв.
Блек Джак отвори уста и после я затвори.
– По-късно ще поговорим повече за подробностите, но няма за какво да се притесняваш.
– Въобще няма да говорим, ако не започнеш да ме впечатляваш с връзките си – неумолимо отвърна Пик. – Досега не съм чул такива. Може би трябва да отида при другия търговец, за когото ми каза Иън.
Тогава му хрумна какво прави Спейд. Денис видя логиката на стратегията му, макар да искаше да избяга от погледите, които Блек Джак продължаваше да и отправя.
– Може да има и други продавачи, но не като мен. – Блек Джак се облегна на бюрото си и се усмихна зловещо. – Моят господар е Уеб. Сигурно си чувала за него, а той има пряк достъп до хората, които са започнали търговията с Червения дракон. По-високи връзки от това няма.
Пик се ухили.
– Хубава история, но къде е доказателството? Всеки може да каже, че е един от хората на Уеб. Аз самият бих могъл да го заявя на някой, който не би могъл да знае по-добре.
Сега Блек Джак изглеждаше разочарован.
– Какво доказателство искаш? Ще го срещнеш, щом му разкажа за това. Повярвай ми, той ще иска да я прибере лично.
– Обади му се. Точно сега. Нека чуя гласа му. В противен случай си тръгвам с нея и си намирам някой друг партньор.
Блек Джак не обичаше да го заплашват; това си личеше от яростта, която прекоси изражението му. Но също толкова бързо лицето му се изглади в друга усмивка.
– Няма проблем.
Той вдигна телефона на бюрото си и набра номера, подсвирквайки си.
– Дайте ми Уеб – каза Блек Джак на този, който отговори. След няколко минути чакане усмивката му се разшири.
– Господарю. Имам най-добрата новина за вас…
Ръката на Пик се изстреля и грабна телефона. Блек Джак тръгна да го изтръгне обратно, но се спря пред погледа, който му хвърли Спейд.
– Какво има? – Чу Денис раздразнения глас, който се чуваше от телефона. После: – Блек Джак? Чуваш ли ме?
– Чувам те прекрасно – каза Блек Джак и почти изохка. – Както и новият ми приятел, Хенри…
Пик щракна телефона и за изненада на Денис изтръгна основата от стената. Кикотът на Блек Джак се превърна в проклятие.
– За какво, по дяволите, го правиш?
Спейд подаде на Денис собствения си мобилен телефон от якето си.
– Изкачи се до главния вход на хотела и се обади да ни закарат. Ще те посрещна там.
Радостна, че ще се измъкне от това заразено с наркотици вампирско подземие, Денис грабна телефона на Спейд и се отправи към вратата.
Блек Джак веднага се опита да и попречи, но Спейд беше по-бърз и го хвана за яката.
– Не, приятелю, имаме да обсъдим още някои неща, докато тя вземе колата.
Другият вампир се отпусна и изпусна хлипане, от което кожата на Денис настръхна.
– Точно така. Ще се видим скоро, скъпа.
– Да, разбира се – промълви Денис.
Тя се изкачи по металното стълбище към главната стая на Драи, после по по-хубавото стълбище, което водеше към приземния етаж на хотел „Барбари Коуст“. Шофьорът на хотела отговори на първото позвъняване – предимство на престоя в мезонет, предположи тя. Току-що бе дала инструкциите за прибирането им и бе щракнала телефона, когато по гръбнака и плъзна студено предчувствие.
Спейд никога досега не я беше изпращал сама да вземе колата. Той беше войнствен в рицарството си, да не говорим за закрилата му. И все пак току-що я беше изпратил без придружител през два етажа вампири с плитка рана на ръката. Нещо не беше наред.
Денис се завъртя и на практика изтича обратно в хотела. Профуча покрай хората и се втурна надолу по стълбите. Няколко глави се завъртяха в „Драй“, когато тя продължи с бясното си темпо, но тя ги пренебрегна, съсредоточавайки се върху това да слезе по последното стълбище при Спейд. Точно когато стигна до тесния коридор, вратата на „Блек Джак“ се отвори и се появи Пик. Якето му беше разкъсано, по ризата му имаше кръв, а в ръката му имаше сребърен нож с червени петна.
Денис нямаше нужда да вижда вътрешността на стаята, за да го разбере.
– Ти си го убил – прошепна тя.
Пик прибра ножа в якето си, като я погледна разочаровано.
– Не трябваше да бъдеш тук.
Денис се вгледа в Спейд, като възприе смъртоносната аура, която се виеше около него. Нарастващите емоции я бяха заслепили, но нищо не се беше променило. Спейд беше вампир, така че живееше в свят, доминиран от насилието. Кръвта ще го последва. Смъртта ще го последва. Винаги е така.
Тя отвори уста, за да изрази отвращението си от това, което беше направил, но Спейд я сграбчи, движейки се толкова бързо, че всичко се разми. Зад гърба им се чуха викове, блъснаха се врати, чуха се пукащи звуци и Спейд притисна главата и към гърдите си, прекъсвайки зрението и. После, няколко трескави мига по-късно, онова гадно повдигане на стомаха и, последвано от свистене навсякъде, и каза, че летят.