Глава 20
Спейд стоеше над Денис. Красивото и лице беше толкова спокойно в съня, без притесненията, напрежението и вината, които обикновено го засенчваха. Не му се искаше да я събужда, защото знаеше, че през последните няколко дни се е движила само със силата на волята си. Дори не беше помръднала, когато я пренесе от колата до тази стая и я сложи в леглото. Но той не можеше да чака повече.
– Денис. – Не можа да се сдържи да не докосне лицето ѝ и да не спусне ръка по шията и. Кожата и беше като разтопен сатен, а усещането за нея – толкова пристрастяващо, колкото и кръвта и. – Денис, събуди се.
Очите и се отвориха, като завладяваща смесица от кафяво и зелено се втренчиха в него. Тя примигна, а после се усмихна сънливо.
– Здравей. Тук ли сме?
– От четири часа – отвърна той, а устата му се размърда, когато тя се огледа и изненадата се отпечата върху чертите и, когато осъзна, че се намира в спалня, а не в колата, в която беше заспала.
– Уау. Сигурно наистина съм загубила съзнание. – Поклати глава Денис, седна и прокара ръка през гъстата си тъмна коса, за да я отмести от лицето си. След това се събуди стомахът и, ако се съди по воя, който нададе, и който я накара да се изчерви слабо.
Пик се отмести, разкривайки масата до себе си, на която имаше няколко покрити чинии.
– Хамбургер с маруля, домат, кисела краставичка и кетчуп, допълнително пържени картофи, плюс пилешка супа, крекери и шоколадова торта.
Очите и се разшириха, а после се засмя.
– Запомнил си точно какво обичам. Боже, Спейд, мисля, че те обичам.
Беше казано на шега, но стягането в гърдите му, когато чу тези думи, го порази като удар. Той вече знаеше, че се грижи за Денис много повече, отколкото за когото и да било от много дълго време, но в този момент осъзна колко сериозно е станало това. Влюбен съм в теб. Никога не съм мислил, че това ще ми се случи отново – и особено с човек.
Тя трябваше да му позволи да я превърне във вампир. Той не можеше да понесе загубата и в крехката и човешка смъртност, в която смъртта можеше да връхлети и при най-благоприятните обстоятелства. Като човек тя можеше да се задави с една хапка от този хамбургер и да бъде изгубена за него завинаги, за жалост. Нямаше как да я търпи да остане човек, а ако тя се грижеше за него, както той вярваше, щеше да иска да се преобрази, за да могат да бъдат заедно поне векове. А не само десетилетия.
Денис прочисти гърлото си, поглеждайки встрани, а меденият и аромат на жасмин се оцвети в катран от неудобство заради предишната и закачка. Далеч по-голям дискомфорт, отколкото би трябвало да изпитва, освен ако не знаеше, че между тях има и нещо повече от приятелска привързаност, необходимост или похот.
– Трябва да поговоря с теб – каза тя, като се престори, че изучава картината на отсрещната стена. – Това е важно и не искам никой да го подслушва.
В него се появи очакване. Дали тя щеше да признае, че я е грижа за него? Дали бе осъзнала, че световете им са еднакво опасни и няма повече жестокост в неговия спрямо нейния?
По дяволите, ако го направи, той щеше да отмени партито и да прекара остатъка от вечерта в леглото с нея, без да му пука как Уеб или някой от другите немъртви гости може да се обиди. Винаги можеше да изглади нещата с тях по-късно, но щеше да бъде проклет, ако отблъснеше Денис, ако тя заявеше чувствата си към него.
Той прекоси стаята, затвори вратата и след това включи телевизора достатъчно силно, за да я накара да се чувства спокойна, че няма да ги чуят. След това седна на ръба на леглото, като се стараеше да не направи нещо, което да я стресне. Като например да разкъса дрехите и, за да може да усети парещата и копринена кожа по себе си.
– Какво има? – Попита той, без в гласа му да се долавя и намек за вътрешната му борба.
Тя си пое дълбоко дъх.
– Отменям всичко. Каквото и да си възнамерявал тази вечер с Уеб, да търсиш Натаниел, всичко това.
Разочарованието покри желанието му в един миг.
– Не и това отново. Казвал съм ти десетина пъти, няма да те оставя да търсиш Натаниел сама.
– Изобщо не възнамерявам да го търся – каза тя, а в гласа и се състезаваха предизвикателство и примирение. – Прав си, не бих могла да започна да го търся без помощта на вампир, а никой вампир освен Боунс не би бил достатъчно луд да ми помогне, освен теб. И двамата знаем, че не мога да въвлека Боунс заради Кат, но ако продължиш да търсиш Натаниел, ще те убият, а аз не мога… не мога да живея с това.
Той я погледна учудено.
– Ами семейството ти?
Тя прехапа устни.
– Те ще трябва да се скрият при мен. Не са останали много от тях: родителите ми, братовчедка ми Фелисити, годеникът ѝ и няколко втори братовчеди. Не обичам да им причинявам това, но Боунс има хора по целия свят. Той може да го направи така, че да останем при някой от тях, както правят другите хора, само че без кръвосмешение. Дори би могъл да ги трансформира, така че да не знаят, че животът им е в опасност, или да бъдат нещастни, чувствайки се като затворници на далечния край на света…
Гласът и се пречупи при последната част, но след още едно дълбоко вдишване отново се стабилизира.
– Никой не трябва да бъде убит по този начин. Не е нужно да рискуваш живота си. Това е единственото логично решение.
Пик взе ръцете и, винаги покрити с дълги ръкавици, за да скрие татуировките и марките под тях.
– Тогава никога няма да ги махнеш, Денис. Никога повече няма да бъдеш човек и нямаш представа колко дълго ще живееш по този начин, защото марките очевидно са дали на Натаниел необичайно дълга продължителност на живота.
Тя срещна погледа му.
– Мога да понеса това, но не мога да понеса ти да продължаваш да рискуваш живота си заради мен. Ако те оставя да бъдеш убит, ще се почувствам като по-голямо чудовище, отколкото тези марки някога биха ме направили.
Триумфът пламна в него. Ако тя би пожертвала човечността си, за да го опази, трябваше да се грижи за него толкова дълбоко, колкото и той за нея. И в такъв случай трябваше да е готова да стане вампир, след като той върне Натанаил на демона и тя свали тези марки. В края на краищата, това беше безкрайно по-добра перспектива от това да бъде променящ формата си с марка на демон.
Той протегна ръка, за да погали лицето и, наслаждавайки се как ароматът и се променя от решителна тревога в нещо много по-богато. После бавно обхвана с ръка тила и. Сърцебиенето и се ускори, когато той се наведе, скъсявайки разстоянието между тях, а устата му се разтвори в очакване на сладостта на устните и.
Ударът по вратата накара Денис да отскочи назад, дори когато Спейд се обърна с проклятие.
– Върви си. Махни се. – Заплашително ръмжене, в което всеки интелигентен човек би се вслушал.
– Сир, извинявам се, но имате спешно повикване – каза Алтън.
– По-добре някой да е умрял – измърмори Спейд и скочи, за да отвори вратата.
Алтън протегна мобилния си телефон мълчаливо. Пик го взе и излая:
– Какво? – В слушалката.
– Защо не ми отговаряш на обажданията? – Попита хладнокръвно Криспин.
Денис все още се олюляваше от онази почти целувка, когато Спейд се обърна към нея, прикривайки мобилния си телефон с ръка.
– Трябва да приема това – каза той и излезе.
Тя се вгледа за секунда в празната врата, замаяна. Дали само си беше представяла интензивността на този момент? Дали емоциите по лицето на Спейд, когато се наведе към нея, наистина бяха там, или чувствата и бяха само илюзия за това, което искаше да види? Сигурно е било така. Спейд със сигурност не беше изглеждал по друг начин освен отнесен, когато излезе, сякаш между тях не се беше случило нищо.
Отвратена, Денис отиде до подноса и започна да яде. На стомаха и не му пукаше, че току-що е останала без отговор; той продължаваше да къркори и да бълбука изискващо. Мислеше си, че ще прекара остатъка от живота си, който можеше да се окаже много дълъг, по този начин – криейки се от Раум, с тяло, което вече не можеше да разпознае в много отношения, изхвърлена от своя свят и неприета в никой друг.
Така ли се чувстваше Кат, като полувампир, който не се вписва нито в човешкия, нито във вампирския свят? Ако беше така, беше гадно.
Разбира се, Кат всъщност имаше полезни сили. Единственото, което Денис имаше от новите си аномалии, беше ненаситен апетит и понякога деформация на ръцете. Злодеи на света, пазете се! Мога да ви изям под масата и да ви отвратя с чудовищните си лапи!
След като изяде пържените картофки и шоколадовата торта, тя отдръпна чинията си. Съжалението беше безполезно. Трябваше да продължи напред с живота си, такъв, какъвто беше. Първо щеше да се прибере. Един душ поне щеше да се погрижи за хигиенните и нужди. После щеше да благодари на Спейд за всичко, което е направил, и да се обади на Кат, като обясни на приятелката си, че има нужда от семейството си във вампирската версия на програмата за защита на свидетелите. Въпреки че напоследък беше ужасна приятелка за нея, Кат щеше да и помогне. Двамата с Боунс бяха добри хора като нея.
А Спейд можеше да продължи с живота си, без тя да го рискува или да го обръща с главата надолу повече. Това беше най-правилното нещо, което можеше да се направи.
Спейд излезе от стаята на Денис и продължи да върви по цялото стълбище и да излиза през входната врата, преди да отговори.
– Здравей, приятелю. Съжалявам за липсата на отговор. Страхувам се, че бях малко зает.
– Наистина. – Единствената дума беше със същото ударение, сякаш беше глупост.
Пик изчака, без да иска да започне да говори нещо, което би прозвучало защитно или би породило подозрения у Криспин. Или Криспин знаеше нещо, или не знаеше. Ако не знаеше, Спейд нямаше да го улесни да разбере нещо, но и нямаше да излъже най-добрия си приятел, ако можеше да го избегне.
– Нямаш ли нещо, което искаш да ми кажеш, Чарлс? – Попита Криспин, след като мълчанието се удължи.
Спейд почти се усмихна.
– Разбира се, че не. – Това беше чистата истина.
– Добре. – Спейд почти си представи как лицето на Криспин се втвърдява. – Защо да не ти помогна? Можеш да започнеш, като ми разкажеш какво си замислил с Денис Макгрегър.
Иън сигурно беше казал нещо. Никой друг не беше разпознал Денис, освен него, неблагонадеждния гад.
– Не е нужно да се притесняваш за нищо – отвърна Спейд със същия хладен тон, който беше използвал Криспин.
Похъркване.
– Сигурно имаме лоша връзка, защото не ми каза току-така да не се занимавам с най-добрата приятелка на жена ми, нали?
Спейд затвори очи при откритото предизвикателство, което Криспин отправи.
– Знам, че се чувстваш защитнически към Денис заради приятелството и с Кат, но тя не е от твоите хора – отговори Спейд внимателно, всяка дума беше премерена. – За целта трябва да си ухапал или да си легнал с Денис, а ти не си направил нито едното, нито другото. Така че с цялата обич, която изпитвам към теб, Криспин, повтарям, че това не те засяга.
Сега хъркането на другата линия беше с тон на изумление.
– По дяволите, Чарлз, какво ти е станало? Не вярвах на Иън, когато каза, че се държиш като глупак, но сега ти повече от доказа, че е прав.
По-добре Криспин да повярва, че е загубил ума си от похот, отколкото да открие какво се случва в действителност. Беше близо до намирането на Натаниел. Усещаше го.
– Няма да бъдеш разумен, нали? – Изостри тона си с гняв Криспин, когато Спейд не отговори.
– Ако под разумен имаш предвид да поискам разрешението ти, преди да общувам с желаеща жена, тогава си прав. Няма да бъда разумен – отвърна Спейд.
– Дай ми Денис на телефона. Нека чуя от нея, че е избрала да бъде с теб без друга причина, освен да се наслаждава на компанията ти – каза Криспин рязко.
Имайки предвид последния си разговор с Денис, Спейд нямаше намерение да я сложи на телефона, докато не я вразуми.
– В момента тя е неразположена. Ще я помоля да ви се обади по-късно.
Тонът на Криспин премина от хладен в леден.
– Осъзнаваш ли, че не ми оставяш друг избор, освен да предположа, че криеш нещо.
– Жалко, че се чувстваш така. Бих поговорил повече за това, но вече трябва да тръгвам. О, още нещо. – Спейд не направи опит да намали гнева в гласа си, докато продължаваше. – Кажи на Иън, че задържам къщата.
Той щракна с пръст по мобилния си телефон и прекъсна отговора на Криспин. Дотук с отмяната на партито, за да прекара романтична вечер с Денис. Сега, когато Криспин знаеше, че нещо не е наред, той имаше още по-малко време да намери Натаниел. И все пак, най-добър приятел или не, той нямаше да позволи на Криспин да се намеси заради погрешно чувство за отговорност.
Денис беше негова, както Криспин скоро щеше да разбере.