Глава 22
Когато пристигнаха в балната зала, Спейд взе облечената в ръкавица ръка на Денис, а другата постави на кръста и.
– Знаеш ли как се танцува валс? – Попита той, като се наведе ниско по-скоро заради удоволствието да усети кожата и толкова близо до устните си, отколкото от притеснение някой да не чуе въпроса му.
– Да. Взехме уроци преди сватбата ми – отговори тя.
По лицето на Денис премина миг на скръб, след което тя изчезна и бе заменена от забулено очакване, което нямаше нищо общо със спомените за убития и съпруг, когато Спейд я придърпа по-близо.
– Научиха ме, когато бях момче. От всеки благороднически син се очакваше да знае как да танцува валс, да язди, да стреля и да се грижи за имението си. – Докато говореше, Спейд я водеше под звуците на спокойната музика, като и даваше време да открие ритъма и да се отпусне в стъпките.
– Толкова е трудно да си те представя като дете. – Маската и не успя да скрие откровената любознателност в изражението и. – Какво беше тогава?
– Обстановката беше различна. – Той и се усмихна изнервено. – Но хората не се променят, дори в продължение на хилядолетия. Когато бях момче, всичко се свеждаше до титли, имоти и кралско благоволение. Днес това са дипломи, работа и пенсионни портфейли. Мотивацията обаче си остава същата – грижата за тези, които ти принадлежат. Да ги предпазиш от вреда. Опитваш се да извоюваш малко щастие. Така е било и тогава, така е и сега.
Денис не каза нищо в продължение на няколко мига. Спейд я изучаваше, без да си прави труда да скрие напрегнатостта в погледа си. Косата и беше вдигната, но на места бяха оставени нарочно разпилени къдрици, които се люлееха в такт с музиката, докато се движеха. Маската и покриваше цялата дължина от веждите до върха на носа, извиваше се около скулите и оставяше долната половина на лицето и гола. Тя облиза долната си устна в съзерцание, без да знае как този прост жест го разпалва.
– А с Боунс сте се запознали на кораба за наказателните колонии. – Гласът и се понижи. – Мога ли да попитам защо си бил в затвора, ако не е прекалено лично? За какво?
Всъщност беше много лично. Толкова много, че дори Криспин не знаеше цялата история зад него.
– Баща ми беше добър човек. Може би сприхав, но това беше обичайно за онова време. И все пак си имаше една слабост: Той не можеше да спре да играе хазарт. Днес биха го нарекли пристрастен, но тогава това се възприемаше като липса на здрава преценка. Когато станах на двадесет и пет години, той беше затънал в дългове. Бях единственият му син, неговият наследник, което означаваше, че не мога да се отправя към морето или към армията, за да събера средства, с които да изплатя дълговете му. Затова направих единственото, което можех – ожених се за наследница.
Денис спря да танцува.
– Ти си се оженил? – Избухна тя.
Няколко глави се обърнаха и Денис се изчерви. Спейд се засмя.
– Когато бях човек, скъпа. Тя е мъртва през последните векове.
Вампирите около тях възобновиха танците си. Бракът при немъртвите беше много по-строг от човешкия. Той щеше да рискува живота на Денис, ако се ожени по вампирския закон. Наказанието за всеки, който прелюбодейства със съпруг вампир, беше смърт без отмъщение, ако провинилият се съпруг реши да се възползва от правото си. С техния много дълъг живот нищо чудно, че бракът беше необичайно състояние за вампирите. Хората са имали достатъчно проблеми с брака, когато той е бил ангажимент в най-добрия случай само за половин век.
Бузите на Денис все още бяха по-тъмни, отколкото отчиташе гримът и. Спейд нямаше нищо против избухването и. То му доставяше удоволствие. Ако тя не ревнуваше от идеята, че може да е женен, значи не се интересуваше от него така, както той искаше.
– Оженил си се за някоя заради парите и? – Прошепна Денис, а в тона и ясно се долавяше неодобрение.
Той се наведе.
– Тя се омъжи за мен заради титлата ми – прошепна той в отговор. – Уверявам те, че през цялото време беше договор.
– Обичаше ли я?
Щом Денис зададе въпроса, тя си пое дъх и отвърна поглед. Беше ясно, че съжалява за това.
Той не го направи, по същата причина, поради която ревността и го беше зарадвала.
– Не, нито тя мен – отвърна той равномерно. – Маделин искаше да повиши положението си в двора, а аз не криех, че се нуждая от парите и. Това беше взаимноизгодно споразумение.
И нещастно, както много уредени бракове по онова време.
– И все пак, въпреки тлъстите пачки на Маделин, беше само въпрос на време баща ми отново да задлъжнее.
Годините позволиха на Спейд да разкаже останалото, без емоциите да оцветят тона му.
– Отначало той го криеше от мен. Обясняваше това с писмата от негови познати или с мърморенето в съда. Но после, когато задлъжня на херцога на Уоруик заради една игра на вист и не можа да плати, херцогът се оплака на краля.
И тъй като баща му също беше хванат в леглото на прекрасната млада херцогиня, Уоруик не беше в настроение за милост. Беше събрал всички придворни, на които баща му дължеше, беше ги изкарал на яве и след това молеше краля за справедливост от името на всички тях.
– Дойдоха за баща ми през нощта и го отведоха в Нюгейт, където щеше да гние, докато не се изплати всичко до последната стотинка – каза Спейд. – Уоруик знаеше, че баща ми няма да живее достатъчно дълго, за да намеря начин да изплатя дълговете му. В Нюгейт постоянно умираха дори млади и силни затворници. Той го беше направил не за да го вкара в затвора, а за да го убие.
– Не мога да повярвам, че е можело да бъде вкаран в затвора заради дългове – изпъшка Денис.
Спейд се ухили и я завъртя в такт с музиката.
– Наистина, едно от нещата, които се различаваха по онова време, беше, че нямаше как да обявиш фалит и да продължиш живота си, особено ако си навлечеш кралския гняв. Имението на семейството ми беше конфискувано от короната, Маделин ме напусна, тъй като титлата ми вече не струваше нищо, а баща ми се разболяваше все повече в затвора. Затова отидох при херцога, за да му предложа сделка: Да прехвърли дълга на баща ми на мен.
Споменът за този ден все още го опарваше; Уоруик му се смееше, подиграваше му се, че скоро ще погребе баща си, а накрая поиска от Пик да го моли да прехвърли дълга. Спейд го беше направил, приемайки унижението, за да осигури живота на баща си, без да осъзнава, че в крайна сметка Уорик се е съгласил само защото е знаел, че това ще нарани баща му повече. Така и стана. Баща му се пропива до смърт по-малко от две години след депортирането на Спейд.
– Но ти знаеше, че ще отидеш в затвора…
– Денис. – Спейд задържа погледа и. – Вече нямах какво да губя, освен свободата си, и знаех, че след време ще си я върна. Но баща ми със сигурност щеше да умре в затвора. Какъв избор имах?
Знаеше, че именно тя ще го разбере, като се има предвид как Денис се бе изложила на опасност заради семейството си през последните няколко седмици. Това беше още едно нещо, което ги свързваше.
Тя въздъхна.
– Значи затова те пратиха в затвора.
– Не очаквах присъдата ми да е различна от тази на баща ми, но Уоруик смяташе, че ще е грандиозно забавление да убеди краля, че ще съм по-полезен на короната, изпратен в колониите на Нов Южен Уелс, отколкото просто да седя в затвора. И по време на пътуването там се запознах с Криспин, Иън и Тимоти.
– И станахте приятели. – Гласът и беше мек.
– Не отначало. – Спейд вдигна вежди. – Аз, бъдещият граф на Ашкрофт, прикован към обикновени злодеи, които несъмнено са си заслужили всеки миг от присъдата? Дни наред не благоволих дори да им проговоря.
Денис се усмихна на преднамерено високомерния му тон.
– Какво разчупи леда?
– След като няколко дни търпяха мълчаливото ми пренебрежение, Иън започна да ме примамва. Каза, че сигурно съм бил извънбрачен син на търговец на рибар, роден без език, или нещо подобно. Накрая уведомих всички доста снобски, че съм барон Чарлз Томас ДеМортимър, благородник и не заслужавам обстоятелствата си. Мислех, че Криспин спи, но в този момент той отвори едно око и каза: – ДеМортимър, а? Синя спалня, пурпурни завеси, по дяволите, какво си мислеше с всички тези паунови пера навсякъде?
На Денис и отне секунда, но след това очите и се разшириха.
– Съпругата ти е била една от жените, които са наели Боунс, когато той е бил жиголо?
Спейд се засмя.
– Тогава бях ужасно обиден, но пътешествието беше твърде ужасно, за да се занимавам дълго с това. Почти умряхме по пътя към колониите. След като пристигнахме там, едва не умряхме отново при надзирателя. Имахме само един друг, на когото можехме да разчитаме, и аз започнах да се грижа за тях, сякаш са ми роднини.
– Какво се случи с Тимъти? Не мисля, че някога съм го виждал около Боунс или Кат.
– Той отдавна излезе в творчески отпуск, за да търси доказателства, че Каин, бащата на всички вампири, е все още жив. В интерес на истината подозирам, че някъде по пътя Тимъти е бил убит. Никой от нас не е чувал за него повече от осемдесет години.
Тя изглеждаше тъжна.
– Съжалявам, че чувам това, но поне ти, Иън и Боунс сте останали приятели през всичките тези години.
– Понякога дори от ужасни обстоятелства излиза добро – каза тихо Спейд.
Денис отвърна поглед. Тя си помисли, че той говори за Ранди, но Спейд щеше да е последният човек, който щеше да плещи глупости за това, че в убийството на любим човек се търси доброто. Той имаше предвид демоничните марки, които бяха довели Денис до него. И двамата бяха загубили любими хора без друга причина, освен че животът понякога е жесток, но въпреки това може би можеха да намерят щастие отново, един с друг.
Спейд се напрегна, усещайки настъпващата сила още преди лекото потупване по рамото му.
– Мога ли да се включа? – Попита любезно Уеб.
Денис закрепи вежлива усмивка на лицето си, когато Спейд се отказа от хватката си върху нея и тя пристъпи в обятията на Уеб. Той не беше толкова висок, колкото Спейд, така че не и се налагаше да вдига поглед много нагоре, за да срещне хладния му кобалтов поглед.
– Наслаждавате ли се на тази вечер? – Попита Денис, изпълнявайки ролята си на учтива домакиня.
– Беше интересно – отвърна Уеб. Усмивка изкриви устните му. – Не всеки ден известен майстор-вампир внезапно решава да се премести в съседство… с човешката си приятелка.
Въпреки че нямаше намерение повече да преследва Натаниел, Денис не искаше да позволи на Уеб да се съмнява в твърдението на Спейд. В края на краищата, влюбените се разделят през цялото време. Нейното утрешно напускане не трябваше да се разглежда като нищо друго освен като поредната провалена връзка.
– Какво да не обичаш в Монако? – Попита Денис с такова свиване на рамене, с каквото можеше да се справи, докато танцуваше валс. – И всеки започва като човек, преди да се превърне в нещо друго – добави тя с кос поглед нагоре.
Уеб се засмя по начин, който не облекчи напрежението и.
– Ти си бърза, нали? Сега съм още по-заинтригувана.
Това беше в обратна посока, отколкото тя възнамеряваше. Добре, една повърхностна, безинтересна жена, която се приближава.
– Просто обожавам чантата на приятелката ти – каза Денис с нужното количество женски изблик. – Версаче ли е? Версаче ми е любим. О, добре, може би и „Гучи“, но напоследък не са излезли с нещо наистина добро, разбираш ли? И о, трябва да ми кажеш откъде си е взела обувките. Моите са Escada, но знаеш ли, наистина мисля, че вместо тях трябваше да си взема Stuart Weitzman. Те са много по-изгодна сделка, като се има предвид колко струват тези…
По полузакритото лице на Уеб се спусна стъклен поглед, докато Денис продължаваше да разказва за недостатъците на различните дизайнери, като отмяташе списъка си с най-добрите и най-лошите за чанти, обувки и рокли. Когато музиката свърши и Спейд се приближи, Уеб почти я бутна обратно в прегръдките му.
– За мен беше удоволствие – успя да каже той, преди да се отдалечи.
Спейд завъртя Денис така, че да е с гръб към Уеб, и дяволска усмивка изкриви устата му, докато я водеше навътре сред останалите танцьори.
– Това беше брилянтно – прошепна той, толкова близо до ухото и, че всеки наблюдател би си помислил, че просто я гушка.
Тя се усмихна, доволна от комплимента.
– Дори не успях да говоря за най-любимите и най-малко любимите си бижутери – подразни го тя, като гласът и също беше само шепот.
Спейд се засмя, прокарвайки уста по шията и.
– Кажи ми. Обещавам да бъда очарован.
Денис не можа да спре трепета, който премина през нея при усещането на устните му върху кожата и. Това е само преструвка, напомни си тя.
Тялото и не се съгласи. Топлината се надигна в нея, докато Спейд се задържаше, а устата му редуваше допиране или дишане върху кожата и. Едната му ръка все още хващаше нейната по правилния валсов начин, но другата му галеше гърба и, вместо да остане на кръста и, притискайки я много по-близо, отколкото диктуваше официалният танц.
Денис прочисти гърлото си, имайки предвид всички хора, които можеха да я наблюдават.
– Спри, скъпи. Имаме гости, така че не можеш да го правиш – каза тя, гласът и се задъхваше от устата му, която се плъзгаше по шията и до бузата.
– О? – Гласът му беше ниско ръмжене. – Мога, ако те заведа горе.
Мигновеното стягане в слабините и я накара да изтръпне. Това е само преструвка, по дяволите!
– Имаме гости – повтори тя, а гласът и беше по-груб, отколкото и диктуваше шарадата.
– Те ще се справят. – Две думи, изпълнени с обещание.
Денис се отдръпна, като принуди устните си да се усмихнат. Без значение как и влияеше Спейд, действията му и това предложение не бяха истински. Спейд се преструваше, така както актьорите по цял свят правеха за любовните сцени във филмите всеки ден.
– Наистина, не бъди такъв дразнител. Знаеш, че все още не можем да си тръгнем – каза тя, като този път успя да прозвучи ласкаво и заканително едновременно. Точно както би направила една нормална приятелка при тези обстоятелства.
Очите на Пик за миг се промениха от тигровокафяви в зелени.
– Никога не дразня – отвърна той, като подчертаваше всяка дума. След това я подхвана в прегръдките си и се отдалечи от дансинга.