Глава 32
Не преглъщай. Не преглъщай.
Спейд го пееше в ума си всеки път, когато ухапваше Денис, спирайки пиенето от плитките пробождания с притискане на пръстите си. Натискът изтласкваше сока от кътниците му по-дълбоко в нея, увеличавайки приятната топлина, докато тя не осъзнаваше, че той изтрива кръвта и от устата си, вместо да я погълне.
Дори и така, първото му поглъщане, когато тя разряза устните си, го накара да се почувства пиян, което го накара да я вземе по-силно, отколкото преди – и това, че тя реагира, още повече разклати контрола му. Никога не е бил толкова възбуден от жена, никога не е губил себе си така, както когато беше в Денис. Тя отне волята му и я замени с бушуваща нужда, превръщайки го от контролиран сексуален познавач в трескав зелник, който едва задържаше семето си. Спейд достигна кулминацията веднага след нея, с рев на удовлетворение.
Той се претърколи, за да легне по гръб, а Денис беше наполовина преметната през гърдите му. Тя се задъхваше, красивото и тяло беше зачервено, пръстите и почти разсеяно галеха зърното му. По средата на любовната им игра ръцете и се бяха променили обратно – гладката кожа и заоблените нокти бяха заменили онези пръсти и остри нокти.
– А сега ми разкажи за твоя компромис – каза той, знаейки, че ще се съгласи, независимо какъв е той.
– Дай ми минута – отвърна Денис, все още задъхана.
Пик изпусна кратък смях.
– Не бързай. Аз няма да отида никъде. – И не беше. Без значение колко щеше да го боли по-късно.
Нейните меки, топли ръце докоснаха гърдите му.
– Какво правиш… Ей! Ръцете ми се върнаха в нормално състояние. Имаш късмет, иначе сигурно щях да разкъсам гърба ти.
Той взе едната и ръка и я целуна.
– Щеше да си струва.
Тя се усмихна, а после изражението и стана сериозно.
– Когато си тръгна преди, беше само заради това, че продължителността на живота ни се разминава, след като махна тези марки? Не че имаш проблем с това, че съм различен вид от теб?
Той можеше да отговори на въпроса и, но Спейд знаеше друг начин да накара Денис да разбере.
– Бях влюбен през осемнайсетте години. Жизелда също ме обичаше, но не искаше да стане вампир. Мислех, че с времето ще промени мнението си. Година след началото на връзката ни, моят баща имаше нужда от мен и аз трябваше да замина. Но когато наближи времето за завръщането ми, Жизелда изпрати съобщение, че ще ме посрещне в дома ми. По пътя си тя закъсала с шофьора си. Не бяха там дълго, преди да дойдат дезертьорите.
Спейд направи пауза, онази стара скръб и ярост все още го разтърсваха при спомена. Денис сви ръката си около неговата.
– Разкажи ми останалото, Спейд.
Той я придърпа към себе си, успокоен от близостта и.
– Жизелда бягала, опитвайки се да ги изгуби в гората, но те били по-бързи. И петимата са я били, изнасилвали и содомизирали. Въпреки това брутално нападение Жизелда запази разсъдъка си. Преструвала се на мъртва, докато не си помислила, че са си тръгнали. След това се изправила на крака и започнала да върви в посока към дома ми. Но бившият капитан се върнал, за да вземе меча, който бил забравил преди това в бързината да свали панталоните си. Той проследил следите от кръв в снега и когато намерил Жизелда, преряза гърлото и толкова дълбоко, че почти и откъснал главата. След това хвърлил тялото и в един овраг. Там я намерих аз. Беше толкова покрита с кръв, че дори не я разпознах от пръв поглед.
Денис си пое бавно дъх.
– А точно вчера Уеб опря нож в гърлото ми. О, Боже, спомените, които сигурно са ти причинили…
– Да- каза Спейд стегнато.
Ръцете и бяха топли балсами върху раменете му.
– Ти пропусна нещо. Жизелда не е била жива, за да ти разкаже такива подробности.
Погледът на Спейд не се откъсваше от нейния.
– Научихме ги, след като Криспин и аз заловихме гадовете и ги принудихме да опишат всичко, което са и направили.
Жизелда беше отмъстена докрай, но както Денис знае твърде добре, отмъщението не премахваше болката.
Пик докосна лицето и. Ако това беше неговият шанс да я накара да разбере, той нямаше да задържи нищо.
– Успях да преживея смъртта на Жизелда, но нямаше да се справя, ако трябваше да изтърпя и твоята.
Очите и просветнаха от сълзи.
– Както казах, аз също не искам да те загубя. Ами ако… си остана човек, но не остарявам и е по-трудно да ме убиеш?
Само едно нещо можеше да е причина за подобно състояние, но той трябваше да е сигурен.
– Би ли желал да пиеш кръвта ми?
Гласът му беше спокоен, за разлика от бушуващите му емоции. Денис кимна, протягайки ръка, за да докосне врата му с леко погалване.
– Да.
Спейд не можа да се сдържи – притисна я до себе си, а облекчението се разля във вените му като почти осезаемо усещане. Ако Денис пиеше от него всеки ден, дори и малко, това щеше да е достатъчно, за да удължи живота и за неопределено време. Тя все още можеше да бъде убита по-лесно от вампир, но с неговата кръв можеше да бъде отгледана и като гул, ако я сполети преждевременен край…
– Това означава ли, че сме добре? – Успя да си поеме дъх Денис.
Той я настани обратно, а облекчението му се превърна в радост.
– Да. И съм невероятно влюбен в теб.
Тя чу тези думи, сякаш отекнаха навсякъде в нея. Влюбен в теб, влюбен в теб, влюбен в теб. Щастие, каквото никога не бе мислила, че ще почувства отново, я заля и накара Денис да се усмихне дори когато лицето на Спейд се размаза през сълзите и.
– Аз също те обичам – прошепна тя.
Дъхът и секна, когато Спейд я притисна към себе си, повдигна се и я завъртя в кръг, докато краката и се люшнаха лудо. Денис се засмя, въпреки че едва дишаше от неговата плътна, притежателна прегръдка.
– Никога не съм мислил, че ще се чувствам така отново – прошепна той в ухото и. – О, скъпа, чувствам се така, сякаш си ме върнала към живота.
Думите му толкова напомняха на това, което тя чувстваше, че тя задуши риданието си. Беше усещала тази ужасна, умъртвяваща празнота само в продължение на петнадесет месеца. Как беше издържал Спейд, усещайки я почти сто и петдесет години?
Веднага след тази мисъл в нея се промъкна вина. Не трябваше ли да и отнеме повече време да обикне някого отново? За Спейд беше. Лош човек ли беше тя, че толкова скоро се почувства така?
Спейд я изправи на крака, като нежно отметна косата и от лицето.
– Винаги ще го обичаш – каза той, сякаш беше прочел мислите и. – Това не умира само защото той го е направил или защото сега обичаш мен. Любовта ти към него е част от това, което си. Това е прекрасна част, Денис. Не се натъжавай от нея и аз никога няма да ревнувам от нея.
Очите на Денис отново преливаха. Спейд беше прав. Ранди и Жизелда ги бяха направили такива, каквито бяха. Сега щяха да оставят ужаса от смъртта им зад гърба си и, продължавайки напред, да отнесат в бъдещето само най-хубавите части от тях…
– Искам да знаеш, че ако беше възможно да се превърна отново в човек, а ти ме помолиш за това, щях да го направя – прошепна Спейд. – Няма нещо, което не бих направил, за да бъда с теб, Денис. Съжалявам, че не мога да ти дам нормалния живот, който искаш, но обещавам да те обожавам всеки ден до края на новия ти живот.
– Обичам те – захласна се Денис и се усмихна, когато той я целуна със страст и глад, които огънаха гръбнака и назад.
Три силни, гръмки удара, последвани от рев „Отвори тази врата!“, я накараха да скочи в следващата секунда, изненадана.
– Какво, по дяволите? – Измърмори Спейд, като я пусна, за да отвори вратата с намръщен поглед.
Иън стоеше от другата страна.
– Какво ти става, като блъскаш така? – Поиска Пик.
Иън хвърли злобен поглед към Спейд, който носеше само ризата си, а след това и към Денис, която набързо прибра халата си.
– Отплата – каза Иън кратко. После си тръгна, подсвирквайки си.
Спейд наблюдаваше как Денис изчиства чинията си и затваряше очи, докато отхапваше последната хапка от банановия пай. Докато преглъщаше, лицето и беше толкова блажено, че Спейд си отбеляза да вземе едно голямо парче с тях на горния етаж по-късно. А след това да го размаже по кожата си.
Криспин вдигна поглед от компютъра си.
– Менчерес е тук.
Спейд се надигна, като все още не го усещаше, но вярваше, че Криспин е прав. Тъй като Менхерес бе споделил силата си с Криспин преди почти година и половина, приятелят му усещаше другия вампир много по-рано от всеки друг.
След още около минута Спейд усети първото движение на енергия във въздуха, отначало слабо, но отчетливо, тъй като силата на Менчерес се протегна и го намери. Нещо в Спейд щракна, форма на признание, която би разпознал навсякъде, дори и да се намираше сред хиляди вампири. То ставаше все по-силно с приближаването на Менчерес, докато Спейд не усети емоциите на другия вампир, както и вихрената, наелектризираща аура, която отличаваше Менчерес като един от най-могъщите съществуващи вампири.
Такава беше връзката между Спейд и Менчерес, вампирът, който го беше родил.
Спейд сам отвори вратата. След още една минута сребрист „Астън Мартин“ заобиколи ъгъла на алеята. Когато спря до къщата, от нея излезе чернокос египетски вампир с грация, която беше впечатляваща дори за немъртъв.
– Спейд – каза Менчерес, а усмивката му изкриви чертите на лицето, които изглеждаха по-млади от тези на Спейд, въпреки че Менчерес беше надхвърлил четири хиляди. – Виждам, че отново си щастлив. Радвам се.
Пик обгърна Менчерес в прегръдка, свикнал с изпепеляващите вибрации, които предизвикваше такъв близък контакт. Баща му винаги се чувстваше като ходеща мълния.
– Много съм щастлив – отвърна Спейд и пожела същото на Менчерес. Но от баща му лъхаше тъга, която помрачаваше чертите му с повече меланхолия, отколкото би трябвало да носи някой, който изглеждаше на двайсет години.
Денис се отдръпна на вратата. Беше се притеснила, че ще види отново Менчерес. Последният път беше в онази фатална новогодишна нощ, но Пик се нуждаеше от баща си, ако искаше да получи ножа с демоничната кост с най-малка опасност.
– Здравей – каза Денис, като външно изглеждаше толкова спокойна, че ако Менчерес не можеше да усети тревогата и – или да прочете мислите и – никога нямаше да разбере за нея.
– Колко е приятно да те видя отново, Денис – поздрави я Менчерес и се поклони.
Криспин посрещна съуправителя си по-хладнокръвно, отколкото Пик. Той все още не беше простил напълно на Менчерес за потайността му с Кат миналата година, но Криспин знаеше и колко необходимо е присъствието на Менчерес. Уеб щеше да очаква нападение, така че щеше да е подготвен, но дори и най-добрата защита на Уеб не можеше да спре силите на Менчерес. Мегамайсторът-вампир можеше да замрази десетки вампири до пълна неподвижност с телекинезата си. С помощта на Менчерес Пик можеше да се разходи и да вземе ножа от Уеб, без другият вампир дори да успее да мигне, за да го спре. Единствената причина, поради която Спейд не беше взел Менчерес на набега за Натаниел, беше, че нямаше време баща му да пристигне.
Въпреки това, след като си размениха подобаващи поздрави и всички бяха седнали в трапезарията, с изключение на Фабиан, който плуваше, Менчерес го зашемети.
– По-рано получих обаждане от Уеб – заяви той. – Той се интересуваше дали знам, че вампирът, който съм отгледал, и моят съуправител са нахлули в дома му, за да откраднат имуществото му. Когато предложих на Уеб да се оплаче на Пазителите на закона, ако има проблем, той ме помоли да ти предам съобщение, Пик.
Лицето на Денис пребледя, но Спейд не позволи на нито една от емоциите си да се прояви.
– И това съобщение е?
– Уеб каза: „Знам каква е тя и какво искаш ти, затова ти предлагам размяна“. – Менчерес отговори, а въгленовият му поглед се стрелна към Денис с интерес.
Пик измърмори проклятие, дори когато Криспин измърмори:
– Как, по дяволите, е разбрал? Потопихме лодката, за да не може да се извлече кръвта и.
Спейд пресъздаде в съзнанието си онзи ужасен момент, когато Уеб нападна лодката. Той държеше Денис пред себе си, но ръкавиците и бяха сложени, така че Уеб не можеше да види марките на демона. След това я беше пробол в корема, но Уеб не беше сложил окървавената си ръка до устата си – освен ако не го беше направил по-късно?
– Сигурно е видял ръцете ми – тихо каза Денис. – Бяха променени, когато го хванах за ръката.
– Точно така – въздъхна Спейд, спомняйки си ноктите, които разкъсваха ръкавиците ѝ, и прорезите, които издълбаваше в ръцете на Уеб. – След като е държал Натаниел толкова дълго, той би трябвало да знае какво е предизвикало тази промяна в теб.
Менчерес вдигна питащо черно вежди.
– Дали ще ми разкриеш тайната?
– Не тук – каза Пик и многозначително тръсна глава, посочвайки останалата част от къщата. Всички на тази маса знаеха какво има в кръвта на Денис и всички негови ефекти, но Пик искаше информацията да се разпространява само дотам.
Въпреки че сега Уеб също знаеше. Спейд потисна още едно проклятие. На кого беше казал? Имаше ли други, които дори сега се стремят да отмъкнат Денис за собствената си мръсна търговия с Червения дракон?
Оставаше му само да се надява, че алчността на Уеб ще го накара да мълчи по темата. В края на краищата Уеб не искаше да споделя с другите новината за това какво представлява Натаниел. Може би все още се стремеше да притисне в ъгъла пазара на „Червения дракон“, като не разкриваше другия източник на наркотика.
Така или иначе, нямаше никаква възможност Спейд да го остави жив. Дори и след като Денис се освободи от марките, Уеб можеше да продължи да я преследва с надеждата, че кръвта и все още по някакъв начин е наркотик. А ако Уеб успееше да залови Денис и след това разбереше, че кръвта и е нормална… нямаше да има причина да я остави жива.
От масата пред него се счупи дървено парче. Спейд погледна надолу, осъзнавайки, че несъзнателно е хванал ръба, докато не се е счупил.
– Извинявай – каза той, макар че не можеше да му пука за масата. – Уеб остави ли ми номер, на който да му звънна?
– Да – отвърна Менчерес. – Ще му се обадиш?
– Да, ще се обадя. Точно сега.
Менчерес вдигна рамене в елегантно полупоклащане, след което наби поредица от цифри в мобилния си телефон и го подаде на Спейд, когато приключи. При второто позвъняване по линията се разнесе гласът на Уеб.
– Предадохте ли съобщението ми на Спейд?
– Предаде – отвърна стегнато Спейд. – Каква сделка предлагаш?
Уеб изпусна фалшив, приятен смях.
– Спейд, трябва да кажа, че ме изненадваш. Да убиеш сътрудника ми във Вегас. Убийството на охраната ми. Да откраднеш собствеността ми, и всичко това, за да ми отнемеш източника на бизнеса ми – когато вече си имал източник. Ако бях разбрал, че си толкова безскрупулен, алчен и предприемчив, може би щях да се запозная с теб преди това.
– Аз също съм нетърпелив – заяви Пик със студен глас, – така че пристъпи към предложението си за размяна.
– Дай ми момичето, а ти можеш да вземеш ножа. Все пак ще притежаваш половината от търговията с „Червения дракон“ чрез Натаниел, което би трябвало да ти е повече от достатъчно.
Пик преглътна убийствената ярост, която го накара да изброи всички ужасни начини, по които щеше да убие Уеб в другата среща. Вместо това накара гласа си да остане студен и спокоен.
– Момичето по-скоро ми харесва. Какво ще кажете да разменим Натаниел за ножа?
Уеб се засмя.
– Защото без ножа Натаниел е отговорност, както сигурно вече знаеш. Не знам как момичето се е сдобило с белезите си, но демонът на Натаниел, ако някога се върне, ще го потърси с цялото отмъщение на ада. И двамата знаем, че момичето струва повече от Натаниел. Ще бъда великодушен, като ти позволя да задържиш това, което си откраднал от мен, но ако не ми дадеш нещо в замяна… е, няма какво да губя, като те преследвам по цялата земя, нали?
Пик замълча за дълъг миг, взирайки се в Денис, която знаеше достатъчно от чутото от него, за да изглежда болна.
– Добре – каза той и протегна ръка, когато Денис изтръпна. – Къде искаш да се срещнем?
– Точно тук, в Монако, разбира се – отвърна веднага Уеб. – Пристанището на Фонтвие. Сигурен съм, че ще си спомниш къде е.
Пристанът, който Уеб държеше под наблюдение. Челюстта на Пик се стисна. Щеше да влезе в капан, в който Уеб имаше предимство. Погледът му се стрелна към Менчерес. Но аз си имам собствен капан.
– Добре, тогава. Утре в полунощ.
– Очаквам с нетърпение – каза леко Уеб. – О, но трябва да разбереш, че ако чуя, че Менчерес е някъде близо до Монако, ще приема, че възнамеряваш да ме подведеш и търговията ни е прекратена. И ловът започва.
– Не можеш да очакваш, че ще се появя без защита – изпъшка Пик. – Хайде сега. Аз съм бизнесмен, а не глупак.
Уеб издаде звук на преувеличено търпение.
– Добре. Доведи малката си приятелка с червена коса, ако това те кара да се чувстваш по-добре – макар че тя имаше известни проблеми с това онзи ден, нали? Може би приказките, които съм чувал за нейните сили, са били преувеличени.
– Криспин никога не би позволил на жена си да тръгне без него. Сигурно знаеш това, така че предложението ти да дойде Кат не е реално – каза Спейд и тонът му се втвърди. – В такъв случай предполагам, че предложението ти да размениш момичето за ножа също не е реално, така че нямаме какво друго да си кажем. Преследвай ме колкото искаш.
– Чакай! – Изкрещя Уеб, точно когато Спейд се канеше да щракне мобилния си телефон. – Добре, доведи и ловеца на глави – каза Уеб, като звучеше потиснат. – Но само двамата и момичето, иначе ще си помисля най-лошото.
Уеб трябва да има в готовност голямо количество сила, за да се съгласи толкова лесно и Кат, и Криспин да дойдат с него.
– А също и шофьор и Натаниел – заяви Спейд. – Иначе как ще разбера, че си взел правилния нож, а не нещо, което си взел от ловен магазин?
Уеб изпусна още един тих смях.
– Умен и безмилостен. Може би ни предстои много полезно партньорство. А и шофьорът ти трябва да е човек. Не мога да ти позволя да промъкнеш още един силен вампир, нали?
Умно копеле.
– До утре вечер.
Той щракна мобилния телефон, като мълчаливо огледа лицата около масата. Всички, освен Денис, бяха чули другия край на разговора. Менчерес изглеждаше мрачен.
– Защо се съгласи да не дойда, Спейд? Знаеш, че той възнамерява да те убие, и ще разбере, ако съм наблизо. Уеб има шпиони из цялото Монако.
Спейд се вгледа в Менчерес. След това бавно сведе поглед към Кат, бившата полукръвна, която сега беше единственият съществуващ вампир, който получаваше препитание от пиенето на кръв на носферату вместо на човешка.
– Защото твоята сила ще бъде там, Менчерес, дори и ти да не си там.