Епилог
Денис постави букета с цветя на гроба. Те бяха смесени с шишарки. Знаеше, че той щеше да ги оцени повече от люляците, лалетата и розите.
Тя хвърли поглед към гробището. Пролетта определено беше в разгара си, покривайки голите клони на дърветата отново с листната им покривка. Земята под нея беше мека. Огрята от слънцето. Не беше твърда и студена, както в деня, в който го беше погребала.
– Здравей – каза Денис тихо и избърса една сълза, докато докосваше надгробния камък с гравиран надпис Рандолф Макгрегър. Любим син и съпруг.
– Исках да ти кажа, че съм с някого. Ти си го срещал преди. Името му е Спейд. Да, знам, вампир, нали? Не сме заедно от толкова дълго време, но понякога… просто знаеш. Знаех с теб. Казах ти, че ще те обичам завинаги, и ще го направя.
Денис направи пауза, за да избърше още една сълза.
– Аз също го обичам и знам, че това е правилно. Може да е скоро, но е правилно. И знам, че ти би намразил това, което направих със себе си, след като ти умря, затова исках да ти кажа, че съм се освободила от вината и страха. Когато си спомням за теб, Ранди, ще се усмихвам, а няма да плача. Ти си част от мен. Една от най-хубавите части. Просто исках да ти кажа това.
Тя се изправи, като още веднъж почисти надгробния камък.
– И ако срещнеш някого на име Жизелда – прошепна тя, – кажи и, че и тя все още е част от Спейд. Красива част. Моля те, благодари и за това.
Денис допря пръсти до устата си, целуна ги, а след това ги постави срещу името му.
– Довиждане.
Очите и пресъхнаха, когато се върна до мястото, където Спейд чакаше до колата, но това не бяха сълзи от скръб. Бяха от топъл спомен и когато Денис влезе в прегръдките на Спейд, тя се усмихна.
– Готова ли си да тръгваш, скъпа? – Попита той, целувайки я по върха на главата.
Тя нямаше нужда да поглежда назад.
– Да, готова съм.
Натаниел свали прозореца на задната седалка.
– Сега ще се запозная ли със семейството си?
Той зададе въпроса с такава надежда, че усмивката на Денис се разшири. След това щяха да отидат в дома на родителите и, където Денис щеше да запознае Натанаил с останалата част от семейството му, колкото и далечна да беше тя.
А тя щеше да представи отново Спейд на родителите си като техен нов зет. През последните две седмици те се бяха оженили два пъти. Веднъж от мирови съдия, а веднъж – във вампирски стил, като си разрязаха дланите и се обявиха пред Кат, Боунс, Алтън, Иън, Менчерес и един призрак, който Денис все още не можеше да види. Този брак може и да не беше признат от вампирското общество, тъй като Денис никога не можеше да се превърне в такъв, но за Спейд той имаше значение, а това беше всичко, което я интересуваше.
– Сега ще ме запознаеш с нашето семейство.