Джанин Фрост-Първа капка малиново-книга 1-част 6

Глава 4

Тя се събуди под звуците на английски акцент. За миг се обърка. Дали беше оставила телевизора включен? После събитията от предишния кошмарен ден се върнаха в съзнанието и. Пол, убит. Тя, белязана от демон. Собственикът на акцента, вампир, който не искаше да има нищо общо с нея, но който беше единствената надежда на семейството и.
– А, събуди се – каза Спейд и затвори камерата си с щракване. – Поръчах ти закуска, като се има предвид, че снощи не си докоснала храната си. – Устата му се изкриви в усмивка. – Ще се радваш да разбереш, че си проспала закуската ми. Може би сега ще успееш да запазиш апетита си.
– Всеки път ли изяждаш служителите от рум сервиза? – Попита шокирано Денис.
– Разбира се. Но не се притеснявай от тяхно име. Винаги давам добри бакшиши.
Остра болка в стомаха и привлече вниманието и към количката с покритите съдове и апетитния аромат, който се носеше от нея. Изведнъж огладняла, Денис отметна завивките назад и отиде до количката, като обърна върха на най-близкия до нея съд. Палачинки. Тя взе една и я напъха в устата си, като затвори очи във възторг. Толкова вкусно.
Твърде скоро свърши. Взе още една, твърде гладна, за да се занимава със сироп или прибори, и я пъхна в устата си. Мммм. Вкусно. Още.
Тъкмо довърши третата палачинка, когато забеляза, че Спейд я наблюдава. Той погледна към вече празната и чиния, после към недокоснатите сребърни прибори и отново към нея.
Денис усети как лицето и се обля в руменина. Какво не е наред с нея? Не беше минало толкова време, откакто беше яла.
– Бях много гладна – заекна тя.
Устата му се изкриви.
– Така изглежда.
Сякаш за да подчертае това, още една болка я прободе в стомаха, последвана от гъргорещо, чуваемо бълбукане. Денис се насили да подреди салфетката грижливо в скута си, да вземе приборите и да нареже съдържанието на следващия контейнер – пържена пържола с яйца, любимото и ястие – на малки парченца, преди да хапне следващата хапка. През това време тътенът в стомаха и се бе увеличил почти до рев. Спейд продължаваше да я наблюдава, а половинчатата усмивка все още се кривеше на устата му.
– Винаги се радвам да видя жена със здрав апетит – каза той, а в тона му ясно се долавяше забавление.
Денис престана да се преструва и отхапа две парчета пържена пържола наведнъж, като ги дъвчеше, докато хвърляше поглед към Спейд, който го предизвикваше да коментира. Значи в момента беше малко прекалено гладна, за да се храни като птица, но на кого му пукаше? Може би беше минало повече време, отколкото предполагаше, от последния път, когато беше яла.
– Имаш ли план как да започнем да търсим Натаниел? – Попита тя, след като приключи с всички пържоли и яйца. Дали щеше да изглежда твърде свинско, ако преминеше към следващия лъскав контейнер? Засрами се. Кой знае кога ще прекъснат за още едно хранене?
– Да – отвърна Спейд. – Ще започнем с моята линия. Макар че в нея нямам момчета на име Натаниел, кой може да каже, че твоят прародител не си е сменил името? Спомняш си как изглежда от това, което ти показа Раум, нали?
Денис потръпна.
– Да. – Сякаш можеше да забрави всички ужасни образи, които Раум бе наложил в съзнанието и.
– Добре. Ще организирам събрание и ще можеш да преровиш лицата на хората ми. Виж дали ще разпознаеш някого от тях.
– Знаеш ли, наистина е грубо как продължаваш да говориш за хората като за собственост. Аз също съм човек, помниш ли?
Нещо блесна в погледа му.
– Помня го добре. Ето защо ще те представя на рода си като най-новата ми собственост.
Челюстта и падна.
– О, не, няма да го направиш.
Той махна елегантно с ръка.
– Не искаш Криспин или Кат да разберат какво замисляш, така че това е най-добрата маскировка. Не се срещам с хора; това е всеизвестно. Но имам други приложения за тях, а и никой не би поставил под съмнение вампир, който пътува с имуществото си. Всъщност рядко ходим някъде без един или двама от тях със себе си.
Изразът му почти я предизвикваше да спори с него. Денис направи пауза. Ами ако това беше начинът, по който Спейд се опитваше да се измъкне от това да и помогне? Ако тя откажеше да се съгласи с тази шарада, той можеше да я изостави, без да се замисли. Може би той не беше толкова загрижен да държи Боунс настрана от това, колкото тя се надяваше.
– Добре – принуди се да каже Денис, мислейки за родителите си. Малко смущение е нищо, ако в крайна сметка ги спаси.
Спейд сякаш я чакаше да каже нещо друго. Денис вдигна вилицата си и започна да яде плодовата салата в съседния контейнер.
– Добре – каза той накрая. – Ще бъдем в Сейнт Луис по-късно днес.
Спейд затвори мобилния си телефон. Това беше последното обаждане, което трябваше да направи. Макар да не беше обичайно да събира хората си, за да представи нов човек като собственост, той беше пътувал през по-голямата част от изминалата година, така че се бяха натрупали няколко неща, които се нуждаеха от вниманието му.
През последните три дни Денис беше много тиха. Подозираше, че това е свързано с обаждането, което беше отправила към семейството си, съобщавайки им, че заминава да скърби за братовчед си насаме. От това, което Спейд чу, това не се беше приело добре, макар че тя не можеше да обясни, че не ги изоставя в тежък момент, а вместо това се опитва да им помогне.
И все пак размишленията и трябваше да спрат. Ако Денис се подхлъзнеше в шарадата си на негова последна собственост пред хората му, Спейд можеше да овладее негативните резултати. Но пред друг господар вампир, който не беше негов съюзник? Това можеше да бъде смъртоносно.
Трябва да се съвземеш, Денис – помисли си той. И аз знам как да ти помогна.
Спейд слезе на първия етаж, като предполагаше, че ще намери Денис в кухнята. Беше доказала, че има вълшебен апетит независимо от настроението си. Във всички негови резиденции имаше готвач, който се грижеше човешките членове на рода му да са добре нахранени. Хенри, готвачът за дома му в Сейнт Луис, беше още по-зает, откакто Спейд пристигна с Денис.
– Сир – каза Хенри на Спейд.
Спейд се забавляваше да види реакцията на Денис. Беше обърната с гръб към него, но стягането на раменете и беше несъмнено. Титлата му сред членовете на рода караше Денис да се чувства неудобно. Това не притесняваше Спейд. В края на краищата, когато беше човек, към него се обръщаха много по-официално.
– Хенри. – Спейд кимна на младия мъж, преди да заеме мястото до Денис на кухненската маса. От вида на чинията и личеше, че тя яде лазаня с много чесън.
Той потисна усмивката си. Кат беше разказала на Денис много за вампирите, но не всичко. Спейд откъсна една сотирана скилидка от чинията ѝ и я изяде, като се постара да хвръкне в знак на притворно блаженство.
– Ах, Хенри, вкусно. И аз ще си взема една чиния.
– Няма ли да ти стане лошо от това? – Попита изненадано Денис.
Той запази изражението си безизразно.
– Мога да ям твърда храна. Просто през повечето време не предпочитам да я приемам.
– Не и това. – Махна с ръка Денис. – Чесън. Той не разболява ли вампирите?
– Всъщност не. Това е една от причините, поради които толкова обичам да посещавам Италия. Не можеш да забиеш зъби, без да уцелиш вена, подправена с този вкусен аромат.
Пик облиза устни. Денис го видя и пребледня, избутвайки чинията си назад. Всичко, което той можеше да направи, за да сдържи смеха си.
– Имам подарък за теб – каза той, сякаш не беше забелязал реакцията ѝ.
Подозрение замъгли погледа ѝ.
– Защо?
Наистина трябваше да поработи върху актьорските си умения. Никой нов човек от неговия род не би използвал такъв тон с него, особено с други хора наоколо.
Той се изправи.
– Ела.
– Господарю, все още ли искате храната? – Попита Хенри.
Пик протегна ръка към Денис. Тя направи пауза.
– Дръж я топла за мен – каза той на Хенри и втвърди погледа си в Денис. – Вземи я – каза и тихо той.
Тя плъзна ръката си в неговата. Плътта и беше топла, почти трескава, само че в очите и нямаше блясък, който да говори за болест. Не, те бяха светли от раздразнение заради малката му игра на власт. Спейд пренебрегна това, стисна ръката ѝ и я издърпа от стола. Не я пусна и след като тя се изправи на крака, въпреки дърпането и.
– Да отидем в стаята ми, скъпа – каза той, като се увери, че гласът му е силен и ясен.
Очите и се разшириха. Откакто бяха пристигнали, тя спеше в собствената си стая, защото демоните не можеха да влизат в частни домове, дори ако Раум беше успял да ги проследи през няколко щата. Но не вървеше сред хората тук да има съмнения относно нейното положение при него.
За нейна чест Денис не изригна с възмутен отказ. Тя стисна устни и му позволи да я поведе нагоре по стълбите. Ако не знаеше по-добре, щеше да си помисли, че температурата и се е повишила с един градус само за времето, което им отне да стигнат до стаята му.
След като влезе вътре, тя затвори вратата и отдръпна ръката си.
– Има граници, докъде съм готова да стигна с този акт.
Той не показа раздразнението си от намека и, че ще използва обстоятелствата, за да я принуди да влезе в леглото.
– Посочи ги.
От начина, по който устата и се отвори и затвори, тя не очакваше този отговор. Накрая каза:
– Ще отнеме по-малко време да изброя нещата, които бих направила.
– Така че изброявай, а аз ще ти кажа, ако трябва да добавиш нещо към него.
В очите и отново се появи онзи предизвикателен поглед. Спейд се усмихна вътрешно. Гневът беше полезен за духа и. Беше лошо за плана му, ако не можеше да го балансира със здрав разум, но времето щеше да докаже дали Денис е толкова умна, колкото е прекрасна.
– Добре. – Тя сви рамене, а тъмната и коса шумолеше от движението. – Очевидно съм готова да се настаня с теб, когато обстоятелствата го изискват. Мога да се държа подчинено, ако е необходимо, но не го очаквай, щом останем сами. Мога да се държа ласкаво и дори да те целуна, за да изглеждат нещата истински. Но всичко спира дотук и няма да ти позволя да пиеш от мен.
Спейд не можа да се сдържи.
– С целия този вкусен чесън в кръвта ти? Пролях една сълза.
Погледът и се стесни.
– Ти ми се подиграваш.
Той си позволи да се усмихне.
– Малко.
– Свърши ли? – Брадичката и се изпъна, както и раменете и. Усмивката на Спейд се разшири. Ако знаеше как агресивната и стойка кара гърдите и да изпъкват още по-примамливо, той по-скоро се съмняваше, че ще я задържи.
И надали щеше да изрече на глас подобно неджентълменско нещо.
Пик отхвърли тази мисъл настрана, защото тя водеше до други разсъждения, които е по-добре да не се изследват.
– Що се отнася до ограниченията ти, те би трябвало да са достатъчни, макар че трябва да преодолееш неприязънта си към близкото общуване с мен. Вампирите често са привързани на публични места към собствеността си. Ако трябва да се наведа близо до теб или да те прегърна с ръка, ще изглежда странно, ако скочиш, сякаш си прободена.
Денис имаше благородството да изглежда смутена.
– Съжалявам. Ще поработя върху това.
– Наистина. – Той не можеше да сдържи сухотата в тона си. – И макар да признавам, че беше забавно да те гледам как се давиш с чесън през последните няколко дни, не трябва да се страхуваш, че ще те ухапя.
На лицето и се появи такова облекчение, че той се разкъсваше между това да се забавлява и да се обижда. Дали следващият път щеше да инвестира в сребърна шина?
– Що се отнася до това, че нещата отиват по-далеч от целувката, за това също не трябва да се притесняваш – продължи той, като я обгърна с поглед. – Не ми липсват партньорки в леглото, така че не е нужно да търся неволни жени.
Дъхът и се затаи, а лешниковите и очи позеленяха от гнева и. Трябваше да е измама на светлината, но отново му напомниха за вампирските. Той я погледна още веднъж, този път по-бавно. Жалко, че не беше вампир. Ако беше така, можеше да забрави, че Денис е под закрилата на Криспин. Можеше да забрави, че не бива да смесва удоволствието с работата, и можеше да провери дали тя е преодоляла мъката си по онзи нещастник, който беше разкъсан на парчета.
Спейд се приближи с една крачка и нещо в него пламна, когато забеляза, че дишането и се промени. То стана по-бързо, както и сърцебиенето и. Той направи още една крачка и тогава ароматът и също се промени, това ухание на мед и жасмин стана по-силно. Със следващата си крачка беше на метър от нея, като можеше да усети остатъчната топлина на тялото и от въздуха около нея. Очите и бяха широко отворени, сега повече кафяви, отколкото зелени, а устата и – пълна, сочна – се разтвори съвсем леко. Щеше ли да има вкус на мед и жасмин, ако я целунеше? Или щеше да има по-богат, по-тъмен вкус, като дълбочината на духа и, която той зърна в очите и?
Рязко се завъртя на пети. Денис не беше вампир, така че нямаше смисъл да се чуди за такива неща. Те щяха да намерят Натаниел и да го предадат на Раум. След това, щом премахнеше тези демонични следи, щеше да си тръгне от него, скоро мъртва, както всички хора.
А той не искаше да преживее това отново.
– Облеклото ти за тази вечер е на скрина – каза той и затръшна вратата след себе си.

Назад към част 5                                                       Напред към част 7

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!