***
От този ден нататък живота на Айра протичаше почти ежеминутно.
Всяка сутрин започваше със силното съскане на Кер, което я принуждаваше да отвори очи, да стане от заспалия си стол и, прозявайки се отчаяно, да се върне в стаята си, преди някое от момичетата да разбере, че не е спала там.
След това следваше задължителния ритуал на миене, къпане, подреждане на косата и дрехите, изпъстрен с погледите на съседите и язвителните забележки на „пъстрото“ трио.
По правило Итава, която искрено смяташе Айра за статистка в техния клас, се подиграваше най-много. Зира беше малко по-мека с езика си. А Аранта изглеждаше като заядлива мълчаливка сред тях, но изразителните ѝ погледи бяха по-лоши от всяка подигравка: русата кралица на курса гледаше Айра така, както принцесите гледат хлебарка, която е пропълзяла в леглото. Или на комар, който внезапно се е покатерил върху скъп ботуш.
Не е изненадващо, че Айра се опита да не бъде забелязана от тях и след като едва обтри със студена вода пулсиращите си слепоочия, набързо напусна банята, като по пътя сплете дългата си коса. С времето започна да се мие само вечер, дори преди да отиде в склада, за да не среща изобщо съседите си.
След това настъпиха досадните часове на уроците: естествена история, основи на заклинанията, ежедневни уроци по практическа магия с лер де Сигон, билкарство, безкрайно досадни лекции по лечителство от господин Лоур… и проучвания, проучвания, проучвания… Всеки урок учениците се измъчваха с безкрайни въпроси и изискваха възможно най-пълни отговори, за които трябваше буквално да наизустяват цели глави от учебниците и горещо да се надяват, че обема на наличната там информация ще задоволи строгите учители.
На Айра, честно казано, ѝ беше по-лесно от повечето: Щедрия подарък на Марсо означаваше, че не ѝ се налага да прекарва дълги часове в изучаване на новия материал, така че не ѝ се налагаше да се труди всеки ден. Поне не и в реалния живот. Проблемът обаче беше, че тя можеше безболезнено да усвои само по една книга на вечер, докато имаше много… много много предмети. И всеки от тях изискваше задълбочена подготовка.
Освен това книгите, донесени от призрака, не можеха да се разделят на отделни глави и да се изучават постепенно: стола се придържаше към принципа „всичко или нищо“, така че тя трябваше да прочете всяка книга от корица до корица. А това изведнъж отнемаше толкова много енергия, че сутрин Айра ставаше напълно разбита.
Да, тя овладя учебниците по практическа магия и билкарство още през първите два дни. След това съвестно прочете наръчниците на господин Дербер, въпреки че до новия час имаше още много време. След това дойдоха учебниците по лечителство и естествена история… Айра не ги взе наведнъж само защото все още се справяше добре с помощта на мистериозните гласове, които успяваха да ѝ дадат отговорите навреме по време на уроците на лер ла Роже. А също и защото искаше да се запознае малко по-отблизо с фехтовката, поне на теория.
Но дойде деня, в който стана абсолютно необходимо да се заема с тях. И тя го направи, въпреки че Марсо настоятелно я посъветва да не използва две книги едновременно.
От този момент нататък главоболието не я напускаше нито за миг. Събуждаше се с безмилостно хленчене в тила, бързаше за час, опитвайки се да игнорира неприятното звънене в ушите си, и дори сядаше на бюрото си, масажирайки упорито слепоочията си.
– Нещо не е наред ли, лейди? – Попита един ден лер де Сигон, като забеляза уморения ѝ вид.
Айра поклати отрицателно глава:
– Не, лер Мерге. Всичко е наред.
– Тогава може би ще ни обясните принципите на съставяне на заклинания, основани на магията на Огъня?
Необходимата страница послушно се отвори в главата ѝ и момичето, мъчително мръщейки нос, я прочете по навик. След това магьосника кимна доволно и като видя, че ученичката усърдно се старае, отиде настрани, занимавайки се с някой друг.
След Практическата магия, както обикновено, последва урока на господин ла Роже – Естествена история или Основи на заклинанията, който той преподаваше с особено усърдие, очевидно горд от такава висока чест. След това дойде ред на госпожа дер Ваги, където тя можеше да си почине от разпитване, защото вечно разкрепостената билкарка, убедена в способността на Айра да се грижи за скъпоценната ѝ градина, не я притискаше твърде много в час. Когато господин Лоур се появи в час, момичето се отпусна и почти се плъзна под масата, като не изоставаше от съучениците си. Но тя дори не си помисли да мърмори, защото Лечителството беше единствения предмет, по който никой никога не задаваше въпроси.
След третия урок адептите по традиция отидоха на обяд, след което се разотидоха за час. Айра щеше да избяга през тайния проход, като все пак успя да се измъкне от класната стая преди Аранта и постоянния ѝ спътник Асгрейв. След като първоначалните страсти се бяха уталожили, Грей вече не се канеше да я пресрещне на изхода или в празния коридор, но Айра не мислеше, че всичко е забравено. Напротив, като добър ловец, той просто изчакваше подходящия момент. А тя изобщо нямаше да му даде този шанс. Прекара обедната си почивка в оранжерията, където се грижеше за подопечните на мадам дер Ваги, и дори започна необяснимо да ѝ харесва.
Първата половина на деня неизменно беше последвана от втората, в която младите магове имаха много по-трудно време, отколкото в сутрешните часове. Тук, за разлика от първите уроци, беше време за практика, а тя беше много по-трудна, отколкото всички очакваха.
Айра беше изтощена, когато научи как да предизвиква слабо състояние на Озарение. Тя беше изтощена, изморена от въпросите на Марсо и почти отчаяна. Стана раздразнителна и разсеяна. Понякога дори не чуваше въпросите, отправени към нея. Понякога се препъваше в нищото и не обръщаше внимание на подигравките на съучениците си. Най-накрая се научи да усеща тайнствения щит на Овси, с който започна обучението ѝ, и започна да го възприема като полупрозрачен филм, който обгръщаше тялото ѝ от всички страни и го предпазваше от любопитни погледи.
С Озарението обаче не се получаваше толкова лесно. Изглеждаше така, сякаш е на път да я докосне, почти стигаше до правилната точка, почти я виждаше и дори протягаше ръка… но после нещо се счупваше и правилното отношение отлиташе в неизвестните далечини.
Проблемът беше и в това, че в най-решителния момент проклетия Зорг се промъкваше под бюрата и започваше да се намесва, когато Айра започваше да си мисли, че всичко е на път да се получи. Малкото чудовище изведнъж се появяваше от най-неочаквани места, въпреки че не биваше да се появява в другите класове, пъхаше нос в нея, за да я разсее, и винаги бързаше да се отдалечи, за да не получи обувка на дебелия си задник.
Айра всеки път го заплашваше с юмрук и мислено обещаваше да се оплаче на господин Оге. Когато гущера избяга… а той можеше да го направи не само бързо, но и напълно незабелязано от останалите… се върна към прекъснатото упражнение. Но по това време правилната нагласа беше безвъзвратно изчезнала. И когато урока вървеше към края си, момичето отново и отново със съжаление заяви, че отново не е в състояние да направи нищо.
Разбира се, беше твърде рано да се отчайва: От целия клас само Зира и Грей бяха успели наистина да постигнат Озарение, за което веднага получиха няколко допълнителни точки. Но това не беше оправдание за Айра. И дори болезненото сърцебиене, което се връщаше по време на подобни опити, не можеше да я спре.
Имайки предвид думите на Марсо, тя прекарваше дни наред в усърдно оглеждане на съучениците си, опитвайки се да идентифицира неизвестния шегаджия, който я беше оставил без учебниците. Но нито Грей, нито Аранта, нито тесния им кръг от Бри, Сивил, Милера и Олеро бяха показали, че имат нещо общо с това. Нещо повече, никой не бе намекнал за някои от странностите в поведението ѝ или пък не бе попитал къде бяга всяка вечер мълчаливата и подчертано затворена ученичка.
Айра нямаше нищо против това, затова скоро забрави за злополучното недоразумение с библиотекаря. Прекарваше нощите си в хранилището, като постепенно се научи да чете все повече и повече книги на вечер.
Назад към част 19 Напред към част 21