ДЖЕРАЛДИН
Намерих Вега в библиотеката с Диего и София, носовете им бяха забити в книгите и аз спрях пред масата им с писък на ужас.
– От млечните пръстени на Сатурн! – Задъхах се и библиотекарката ме стрелна с поглед откъм стелажите. Но на светлината на слънцето в свежото лятно утро не можех да оставя това така. – Това е денят на вашето раждане! Какво ви е накарало да прекарате дори един миг в усилена работа? Днес всяка звезда на небето би трябвало да ви пляска с ръце и крака. – Промуших обвинителен пръст между Диего и София, докато Вега споделиха поглед, който казваше, че реагирам прекалено остро. Но ощипете върховете на бегонията ми, ако не друго, бях реагирала недостатъчно, наполовина очаквах самата луна да припадне на възглавницата си и да падне от небесата. Това не беше нищо друго освен пародия. – Вие двамата си навличате срам – изръмжах на Диего и София. – Нашите кралици заслужават нещо по-добро от прашни книги в ръцете си днес. Особено когато звездите знаят какви феи са се търкали в тези томове в стелажите, докато са се забавлявали.
– Ергх. – Дарси се намръщи, остави книгата си и огледа ръцете си за следи от подобни далавери.
– Дали някой конкретен се е разголвал в стелажите, Джералдин?- Попита Тори, като повдигна вежди.
Изпъчих гърди и завъртях кичур коса около пръста си.
– Може би за времето, прекарано в това заведение, съм отвлякла един или двама капитани, качвайки се на корабите им като хлъзгав октопод от морското дъно и отвеждайки ги в моите тъмни води.
Всички се засмяха и аз се засмях заедно с тях, като открих, че малко се отпускам. За миг се съсредоточих върху скъпата Дарси, която винаги имаше болка, скрита зад очите ѝ като червей със случай на запек тези дни. Тя разби сърцето ми на милион парчета и то никога нямаше да бъде цяло, докато усмивката ѝ не стане истинска, но след като професор Орион си отиде и след него се разрази доста голям скандал, не бях сигурна кога, как и дали изобщо може да се поправи. Знаех само, че ще стоя неотлъчно до нея до края на времето и ще наказвам всички недоброжелатели, които се съмняват в любовта и към него и неговата към нея.
Моята лейди Тори също държеше доста демони в портфейла си; тези черни пръстени в очите ѝ винаги караха стомаха ми да се свива със силата на ураган, който се намира във вулкан. Поне този мошеник на Дракон сега полагаше някакви усилия, опитваше се да поправи грешките си, но имаше още много работа за вършене, ако искаше някога официално да си заслужи да излезе от моята книга на надутите копелета. Милостиви звезди, моите кралици бяха преминали през всички трудности тази година, това беше най-малкото, което можех да направя, за тях да им направя най-голямото удоволствие днес.
– Трябва да настоявам всички да дойдете с мен в този момент в стаята на моята скъпа Анджелика, която ви очаква с вашите тоалети – обявих аз и засиях, докато започнах да прибирам нещата на Диего в чантата му.
– Те казаха, че не искат да се суетят около тях днес – каза Диего и се нацупи. Той винаги беше мрачен, но понякога виждах в очите му истински блясък на звезден прах, който говореше, че в него живее войник. Все още мислех да направя от него прекрасен член на В.С.О., просто му трябваше малко увереност. Както майка ми винаги казваше, „не можеш да накиснеш круша в солени сълзи“. О, скъпа моя сладка майко, тя щеше да донесе такава радост в този ден. Щеше да изпече една от прочутите си баници със смокини и боровинки и да я украси с прах от захаросани плодове. Тя щеше да се усмихва по-ярко от слънцето и да намери начин да накара близначките Вега да бръмчат от щастие час след час. В нейно име щях да насоча духа ѝ и да разпръсна веселието в цялата академия „Зодиак“ по най-добрия начин.
– Наистина искаме нещата да са тихи – каза Дарси.
– Да, като бира и пица – съгласи се Тори.
– Абсолютно, най-ниското ниво. Нищо по-високо от ла минор на клавесин. Кръстосвам пръстите си и се надявам да не падна в дупката на елф, ако не удържа на думата си за това. – О, пачки, днес щяха да преживеят изненадата на живота си, щях да ги излъжа само в този единствен случай, тъй като по-късно щяха да ми благодарят обилно за това. – Хайде!
Обърнах се рязко и им махнах да тръгнат след мен, чух как всички ме последваха, докато ги извеждах от библиотеката и ги вкарвах в топлия вятър. Преди да успея да измина едва две пресечки по пътеката, един сребрист пегас кацна точно пред мен и се превърна в напето момче с тъмнозлатиста коса.
Тайлър Корбин поклащаше бедра, така че топките му да се размахват върху бедрата му. О, боже, той имаше шльокавица на дъртак там долу!
– Тайлър! – Разсмя се наполовина София, наполовина го смъмри, като се втурна напред и грабна от чантата си едни панталони, като му ги подхвърли.
– Какво става, бейби? – Той я целуна небрежно по устата и тя се изчерви, преди да го плесне по гърдите.
– Не ми харесва да размахваш члена си пред приятелите ми, ама никак. – Тя го побутна в гърдите и той придърпа панталоните си с нахална усмивка.
– Присъедини се към нас или не, Тайлър, но ние имаме места, където да бъдем, и радостни неща, които да правим. – Промъкнах се покрай него и той се завъртя, за да се нареди в редицата с повдигане на рамене, като обгърна с ръка раменете на София.
Поведох всички към Аква езерото, където поехме по тунела под него, а аз се възхищавах на рибите, които плуваха отвъд стъклените стени. Тъй като притежавах и земна, и водна магия, имах избор да обитавам тази влажна и прекрасна обител, но вместо това избрах криволичещите тунели на Тера Хаус под хълмовете на Земната територия. Напомняха ми за пещерите на Мулакай, които бях посещавала много пъти край град Селестия с татко и ма- мама като дете.
Тори хвърли водна магия върху символа над вратата и ние влязохме в Дом Вода, като минахме през общото помещение, където учениците киснеха и се излежаваха. Поведох ги по един дълъг коридор и почуках на вратата от матирано стъкло на стаята на Анджелика. Тя я отвори и аз изтръпнах при вида на огненочервената ѝ рокля с огромни набраздени рамене и висящи от подгъва бобчета.
– Изглеждаш ослепително като диамант на глухарче, Анджелика! – Прегърнах я силно, а тя се отдръпна, за да ни пусне вътре с усмивка. Бюрото ѝ беше разчистено и напълнено с най-различни закуски, а в стомна седеше пенлив сок „Близнаци“, готов да бъде сервиран. Побързах да раздам чаши и Вега отпиха от своите, преди да забележат роклите си, които висяха на парапета до леглото на Анджелика заедно с останалите ни тоалети, които бях ушила специално за този случай.
– Те не са за нас, нали? – Попита Тори с широко отворени очи, като погледна Дарси, която изглеждаше така, сякаш току-що са напъхали ряпа през вратата на Уенди.
Развълнувано се захилих, забързах към тях и взех от закачалката еднаквите рокли, и двете жълти като слънцето, за да представят звездния им знак, със съзвездието Близнаци, зашито по корсажа в сребристо. Полата беше небесна, с километри мрежа под нея, за да може да се развява и свисти, когато вървят. Ръкавите бяха накъдрени и разкроени и това дори не беше най-хубавата част. Махнах с ръка, за да запаля илюзията, която бях хвърлил върху нея, и цялото съзвездие светна и затрептя в многоцветна дъга, като изписваше шарки по стъклените стени.
– Не са ли това най-зашеметяващите рокли, които някога сте виждали? – Обърнах се, за да открия, че лицата на Вега се присвиха, докато ги гледаха, а Тайлър се ухили и прошепна в ухото на София нещо, което без съмнение беше най-високата оценка за това изумително облекло. Той несъмнено щеше да е най-доволен, когато види какво съм му приготвила, защото бях поръчала допълнителни костюми за всички наши приятели.
Връчих на Вега роклите им и те ми благодариха с промълвено благоговение.
– Тази вечер просто ще се виждаме само с вас, нали? – Попита Дарси.
– Разбира се! – Никога не бих излъгала доброволно моите кралици, ако не беше предстоящото парти-изненада, което щеше да издуха чорапите от кралските им пръсти и да ги изпрати да се въртят в самия зодиак. Грабнах роклята на София от стелажа, пудренорозовата материя блестеше навсякъде; беше в същия стил като тази на Вега, но полата беше по-малка и вместо съзвездие върху гърдите беше отпечатано В.С.О.
– О… уау – каза тя, а усмивката ѝ беше стегната, сякаш не можеше да намери думите, с които да покаже вълнението си от този чудесен подарък.
– Нямам търпение да те видя в това, бейби – каза Тайлър и ѝ се усмихна.
– Надявам се, че имаш нещо за Тайлър, което да облече, Джералдин – каза София с усмивка и аз кимнах остро, докато челюстта на Тайлър падна от това, което трябваше да предположа, че е пълно вълнение.
– Носи ли кит китка в хладните води на Уекъртън? – Засмях се и отново се втурнах към стелажа, като взех два костюма от него, подавайки единия на Тайлър, а другия на Диего. Бяха строго бели като чаршафите на девойка, но долните части на ризите бяха златни и блестящи като рог на Пегас. Над джоба на гърдите имаше емблемата на В.С.О. също в златно, гордо блестяща на светлината.
– Кълнеш се, че това е просто една неангажираща вечеря за нас, нали? – Попита Тайлър, докато го вземаше. Не бях казала на няколко от най-близките приятели на Вега за партито, тъй като се опасявах, че езиците им ще се развържат и ще развалят изненадата. А човек като Тайлър сам по себе си беше мелница за слухове, щеше да изсипе истината в цялата FaeBook преди четири месеца, когато първият гълъб беше донесъл първата покана.
– Непринудено като боровинка върху корнфлейкс – съгласих се аз и му намигнах, когато Вега не гледаше, което го накара да се намръщи. – Чоп чоп всички, време е да се преоблечем. Можете да използвате тоалетните в дъното на коридора, а Анджелика любезно предложи своята на Вега.
– Ура – каза Тори присмехулно и ентусиазирано, а сухото ѝ остроумие винаги ме караше да си мятам краката.
Засмях се, докато те се отправяха към тоалетната, след което грабнах собствената си рокля от закачалката – зашеметяващият ябълково зелен нюанс олицетворяваше моята скромна и заземена природа. Бях стабилно дърво, което засенчваше кралиците си, когато слънцето беше твърде жарко, което предлагаше подслон при дъжд и което осигуряваше въздух, за да напълни кралските им дробове. Аз щях да бъда техният здрав и мъдър наставник, верен и горд докрай, докато ги учех на старите пътища и ги подготвях за издигането им от принцеси в Солариански кралици.
Осъзнах, че държа ръката си на сърцето, докато се взирах с копнеж във вратата на банята. Често се отвличах в захлас сред тях, а тяхната сила, царственост и пълна класа понякога ме завладяваха.
Съблякох дрехите си и навлякох роклята си, след което Анжелика запляска ентусиазирано, когато застанах пред нея в нея. През гърдите ми беше изписана не само емблемата на В.С.О., но и рождената дата на Вега. Тя светеше в мигащи светлини, докато се въртях, а огромната пола се усукваше около краката ми.
Извадих атласа си, докато се придвижвах към огледалото, за да оправя прическата и грима си за партито, пишейки на хлъзгавата сьомга, който ми помагаше тайно днес.
Джералдин:
С Милдред ли се занимаваш, ти, изкусителна костенурка?
Макси Бой:
Тя е заключена, секси морска звезда.
Извърнах очи, цупейки се на обидата. Нямах представа защо ме нарича морска звезда. Морските звезди бяха морските дяволи с коварни малки умове. Правилото, с което се съобразявах и което винаги ми е вършело работа, беше следното: ако има пет крака, значи не е животинче, с което искам да се сприятелявам. Не, господине Боб.
Назад към част 5 Напред към част 7