ЗОДИАКАЛНА АКАДЕМИЯ – Голямото ВСО парти – НОВЕЛА 5,5 – част 8

ДЖЕРАЛДИН

Партито беше в разгара си и всички се забавляваха бурно. Нямах търпение да разкрия следващата си изненада, Вега вече бяха обсипани с блясък на Пегас, след като цялото стадо на София направи импровизиран полет около банкетната зала, карайки всички да крещят на бис. Масата за подаръци, която бях създала от земна магия, почти се беше огънала под тежестта на подаръците и трябваше да я подсилвам три пъти, откакто беше започнало партито.
Раздвижих бедрата си и размахах ръцете, докато групата свиреше в оживен ритъм. Гугуках, докато моята лейди Тори се млатеше срещу Дариус Акрукс, докато Макси бой и Кейлъб танцуваха заедно с тях, за да се уверят, че звездите не са се разгневили за това. Тайлър въртеше София за едната ръка и дори Диего въртеше топа, докато Анджелика го учеше на вамба-вун-вега джайв. Бяхме прекарали няколко дълги вечери на срещите ни с В.С.О., за да усъвършенстваме този специфичен танц, и тъкмо се канех да потупам левчето си и да търкулна крошето си, за да се включа, когато осъзнах, че моята лейди Дарси не е сред тълпата. Застанах неподвижно като пумперникъл в основата на пай, търсейки я, отчаяно исках да видя устните ѝ, които се усмихваха някъде из стаята. Но не можех да я забележа.
О, пъдпъдъчи яйца, това не може да бъде, къде се е дянала моята кралица?
Промъкнах се през тълпата, като изкрещях на Джъстин Мастърс, докато се опитваше да ме хване за ръката и да ме издърпа в бинди хоп.
– По-късно, ти, красива шапкарке! Не мога да губя нито миг сега!
Тръгнах нататък, стигнах до масата за подаръци, но нея я нямаше, после до бюфета, но уви, и там я нямаше.
Забелязах, че заплахата от върколака Сет Капела се насочва от стаята към стълбището, което водеше към верандата. Тръгнах след него, страхувайки се, че отново е извършил някакво ужасно нещо на моята кралица. Може и да е проявил малко повече благоприличие през последните няколко месеца, но от слънчевия лъч на Юпитер не вярвах на това куче, колкото и да го исках.
Тръгнах след него по стълбището, преследвах го до балкона и точно отвъд него погледът ми бе привлечен от проблясък на синя коса,
– Стой, дяволско куче! – Изкрещях и Сет се завъртя в същия момент, в който Дарси се озова на ръба на балкона. Задъхах се, докато вдигах ръце към него, хвърляйки лиана, която да се увие между краката ми и да върже полата ми в панталони, за да мога да маневрирам по-лесно в боя.
– Какво става? – Попита разтревожено Дарси.
– Този вредител на пудели се е промъкнал при теб, за да извърши някакво подло дело! Виждам те, Сет Капела, и те предизвиквам на дуел! – Изкрещях, като хвърлих още една лиана, за да се оплете и да върже косата ми в здрав възел. О, какви варварски неща можех да направя на този ужасен териер, на този жалък лабрадор, на това отвратително хъски.
– Глупости – отвърна Сет. – Просто дойдох тук, за да поговоря с Дарси. На саме, ако нямаш нищо против.
– Да нямам нищо против! Имам толкова против, колкото един домат има против, когато го обявяват за зеленчук, въпреки че очевидно е плод!
– Без да те обиждам, но тук ще се случва ли нещо между вас? Защото искам да се включа. – Сет се усмихна с онази усмивка, която караше момичетата да правят всякакви греховни неща. Моята лейди Петуния не беше имунизирана срещу обаянието му, но покрай големия дип нямаше да се оставя да бъда примамена в капана му.
– Никога през живота си не съм вземала отвара или лосион, нито пък някога съм имала такава идея – изпъшках обидено.
– Всичко наред ли е, Джералдин? – Попита Дарси, когато Сет отвори уста, за да отвърне още веднъж.
Имаше нужда от няколко лъжици мармалад, натъпкани в един или два отвора, за да го научат да не отвръща на думите на дамите. Той нямаше никаква грация.
– Не, моя мила Дарси! – Оплаках се. – Защо си сама тук, на рождения си ден.
– О – въздъхна тя и бузите ѝ леко се оцветиха, докато поглеждаше между мен и парцаливата мутра. Въздъхна и раменете ѝ се отпуснаха. – Съжалявам, ще се върна скоро, просто имах нужда от малко въздух. – Тя се усмихна, но в нея нямаше истинско щастие и това беше достатъчно, за да ме накара да падна на колене и да се просълзя гръмогласно към небето.
– О, моя госпожо, какво мога да направя, за да предизвикам усмивка на устните ви? Да помоля леля ми да даде на този нахален професор камшик и да го напсува следващия път, когато постъпи на нейно разположение в лечебните стаи на Даркмор Пен…
– Какво? – Изтръпна тя, а по чертите ѝ се изписа ужас. – Той е бил наранен?
– О, многократно, милейди, така е на такова място. Леля ми ми разказваше какви ли не истории за онова зловещо подземие. Вашият скъп Орион има късмет, че е получил само счупвания на кости, тя ми разказва истории за пробита плът и изтичащи рани, за дупки, поставени на челата, и нокти, изтръгнати от…
– Не помагаш – пресече ме Сет и аз погледнах към Дарси, преди да реша да го хвърля ли от същия този балкон, установявайки, че може би съм позволила на устата си да избяга.
Долната ѝ устна трепна, после тя изправи гръбнака си и сдържа емоциите си.
– Толкова съм му ядосана, а после си спомням, че е в ада, и някаква част от мен иска да му прости това, което е направил. Но не мога, просто не мога. И изобщо какво значение има това? Той е заклещен там и отказва всякаква помощ, която мога да му окажа колкото и да моля, не мога да го понасям. – Тя се обърна с лице към гледката, като се подпираше на парапета на балкона, а аз разтворих лианите, които придържаха косата ми и свързваха роклята с краката ми, докато вървях към нея. Сет се премести от другата ѝ страна и сложи ръка на гърба ѝ.
– Съдбата е забавен приятел и безсърдечен враг – казах ѝ аз. – Не знам какво е бъдещето ти, милейди, но съм сигурна, че е нещо чудесно. Как да не е?
– Благодаря, Джералдин – промълви тя и ми се усмихна с благодарност.
– Когато излезе след двайсет години, ще го ударя в лицето – предложи Сет. – Той, по дяволите, ме мрази, така че ще бъде изключително унизително.
Дарси си отдъхна със смях.
– Когато излезе след двайсет години, аз самата ще го ударя в лицето. – Тя се опита да се пошегува, но в очите ѝ липсваше светлина и това ме разби на милион малки парченца.
– Дарси? – Гласът на Тори се чу откъм гърба ни и аз се обърнах, за да я открия да се качва по стълбите. – Добре ли си?
– Да, не се притеснявай за мен. Наслаждавай се на партито, Тор. Всички вие – отвърна Дарси искрено, докато се обръщаше към сестра си.
– Това не е парти без теб – каза Тори с намръщена физиономия. – Искаш ли да се върнем в моята стая?
Паниката танцуваше в мен, докато гледах към лейди Дарси, и знаех, че трябва да действам бързо. Трябваше да озаря лицето ѝ, трябваше да видя как моята прекрасна кралица се смее и се радва на рождения си ден. Действах само по инстинкт, като изхвърлих ръката си и хвърлих илюзия върху Сет Капела, превръщайки го в метър и половина висока ряпа с мънички очи и малка уста. След това го плеснах по лицето на ряпата и той изпищя от изненада.
– Какво ебаваш ли се? – Каза ряпата, а Дарси и Тори изпаднаха в истерия.
– Ебаси любовта, Джералдин – изхриптя Тори и се хвана за страната, докато малките очички на Сет от ряпа се завъртяха към нея.
Той погледна надолу към себе си и видя илюзията ми, а нацупените му торбести устни се разпукаха в усмивка.
– Хубава магия, Грус. Но не може да се сравнява с тази на наследника. – Той протегна ръка и аз изохках, когато магията му падна върху мен, очаквайки атака, но вместо това струящата хладина на илюзията премина по плътта ми. Дарси се засмя още по-силно и звукът беше музика за ушите ми, когато погледнах надолу и открих, че нахалното чихуахуа ме е превърнало в гигантска маслена багета.
– О, намажете ме с масло, аз съм доста добро хлебче, нали? – Пошегувах се.
Сет изръмжа от смях и страните ме заболяха, докато се смеех заедно с всички останали. Дарси ме хвана за ръката, а Сет разсея илюзията в същия момент, в който аз махнах тази от него.
-Хайде да танцуваме – каза Дарси с искрена усмивка и сърцето ми се повдигна като харпия в подем. Тя хвана за ръка и Тори, а Сет тръгна пред нас точно когато Кейлъб се появи, тичайки нагоре по стълбите.
– Какво става? – Попита Кейлъб и Сет го блъсна в най-близката стена.
– Състезаваме се, ето какво! Последният на дансинга трябва да си разголи задника пред целия клуб! – Извика Сет, а Кейлъб се засмя и се втурна след него с бързината на вампир.
– Няма да направиш такова нещо! Ще превърна хълбоците ти в камък, ако посмееш! – Изкрещях след тях, откъсвайки се от моите кралици, докато ги преследвах.
Влязох в банкетната зала, но ги изгубих от поглед сред тълпата и се изкисках, като се отказах. Те щяха жестоко да съжаляват, ако покажат дори и намек за разголен задник на това парти.
– Джералдин, време е за откриването на тортата. – Приближи се Джъстин и аз почти се запътих към него от вълнение.
Махнах на Тори и Дарси да ме последват и забързах към предната част на стаята, където заклинание за прикриване скриваше масата с тортите на кралиците. Бях прекарала часове в печенето им и в перфектното им изрязване в най-специалните торти за рождени дни на всички времена.
– Мога ли да ви обърна внимание! – Извиках, когато групата завърши една песен и тълпата се обърна към мен, Тори и Дарси. – Първо, трябва да благодаря на всички вас за това, че направихте това събитие най-славния празник за нашите кралици! А сега… една изненада.
Тори и Дарси се спогледаха, изглеждайки направо отчаяни да видят какво съм им приготвила.
Махнах с ръка и развалих заклинанието за скриване, за да открия двете торти, които стояха високо на масата, всяка висока над метър и направена по образа на нашите кралици. Тортата на Дарси беше с развети сини коси и всеки слой беше облян в жълто, точно като роклята, която носеше сега. Тортата на Тори беше същата, но косата ѝ беше тъмна, а аз дори бях изработила рубинената огърлица около гърлото ѝ от глазура.
– О, Боже мой – издиша Дарси, а челюстта ѝ се отпусна.
Тори просто се взираше, явно безмълвна пред най-величественото ми творение. Някои хора започнаха да ръкопляскат, докато други просто зяпаха, а неколцина се смееха, като ликуването им очевидно преливаше при вида на това истинско чудо на света.
Взех огромния нож, който ме чакаше на масата, и отрязах парче от тортата на Тори и парче от тази на Дарси, поднесох ги и ги подадох на съответните кралици.
– Наистина е хобаво, Джералдин – каза Дарси, като погледна боровинковия сос в средата на своето парче, а аз грейнах от гордост.
– О, уау! Луната е наистина ярка тази вечер! – Гласът на Кейлъб се понесе към мен и го открих да сочи към нещо в другия край на стаята с преувеличено възхищение на лицето.
Избяга ми стенание, когато забелязах Сет Капела горе на банкетната маса с панталони около бедрата, докато размахваше голите си задни части пред цялата стая.
– Трюфелни дреболии! – Изкрещях, провирайки се през тълпата, докато се опитвах да се приближа достатъчно, за да превърна кръглия му и мускулест задник в камък, както обещах. Сърцето ми цялото трепереше, докато паниката минаваше през мен, и когато се приближих, вдигнах ръка, за да изкарам яростта си върху задните му части. Някой се блъсна в мен, обвивайки ме в прегръдките си, и музиката отново започна да звучи, докато се оказвах въртяна из стаята от пагубен планктон.
– Трябва да отмъстя за моите кралици, Макси! – Опитах се да се измъкна от ръцете му, но той ме държеше здраво, като се смееше ниско в гърлото си и караше тревните ми стръкове да треперят.
– Вече е свършило – мърмореше той и аз погледнах към банкетната маса, за да открия, че Сет наистина е прибрал задника си. – Отпусни се, Джери.
Думите му бяха греховни и усукано се завъртяха през мен като змиорка, уловена в мрежа.
– О, ами може би за малко да се поразтъпчем по пода…
Той сграбчи бедрата ми, притискайки ме към пазвата си, и аз усетих как торбичката му остро се впива в мен. Шаферски маргаритки! Моята лейди Петуния вече цъфтеше за тази бандажна коралова скарида. Либидната Венера беше в картата ми тази вечер и о, боже, не мислех, че съм достатъчно силна, за да се противопоставя на хитрите ѝ пътища. А и не исках да го направя.
Хванах ризата му в юмруците си и изръмжах срещу устата му: – Ако си достатъчно коралов, тогава ела и ме последвай, за да ми покажеш колко добре твоята хавлия може да прави океански джайв.
– Не знам какво, по дяволите, означава това, но съм съгласен – мърмореше съблазнително той, а гласът му приличаше на пъстърва в морска буря. Отблъснах се от него, втурнах се в тълпата и се затичах към коридора, който беше окичен с портрети на моите дами. Забързах към съседната стая, като не исках да бъда наблюдавана от моите кралици, докато въртях рибите с момчето Макси.
Промъкнах се към задните стаи, които бях създала, и го превърнах в перфектно копие на градинския двор на изток от Двореца на душите. Висящи цветя се спускаха от балкона, който обграждаше квадратното пространство, а ветровити малки пътечки водеха между блестящите цветя. Забързах през тях към кръглата каменна маса в сърцето на градината и седнах на ръба ѝ, докато чаках да пристигне моята похотлива риба.
Не след дълго той пристъпи в пространството с светещ поглед, който накара гащите ми да пламнат.
– Как, по дяволите, ще вляза под цялата тази отвратителна коприна? – Изръмжа той с предизвикателство в гласа, докато оглеждаше роклята ми.
– Отвратителна? – Задъхах се. – Как се осмеляваш да обиждаш тази рокля с цвят на паднала ябълка в тревата, когато капковидната светлина я удари… – Той ме целуна и аз се задъхах, когато езикът му потъна в устата ми. Отблъснах го с вик на възмущение, зашлевих го по бузата, но по козовете си бях подвластна на чара му и нямаше какво да направя.
Той ми се усмихна по начина, по който винаги го правеха мошениците, и аз се озовах в ситуация да прехапвам устните си, сякаш бяха сочна наденица между зъбите ми.
– Харесва ли ти да си груба с мен, Джери? – Той сграбчи бедрата ми и придвижи задника ми още по-назад по масата, докато влизаше между бедрата ми. Полата ми му даваше много малко място за маневриране, но ако искаше да стигне до градината ми, трябваше да се потруди.
– Нищо не ми харесва в теб, хитро – о! – Той целуна мидичката на ухото ми, – девиантно – о! – Той целуна врата ми, – злобно – о! – Той целуна ключицата ми, – морско куче.
Той се ухили, дръпна яката на чудесната ми рокля и освободи едно от перхидролените ми дюкянчета, преди да прокара дяволския си език по розовото ми зрънце.
– Щуки в прахоляка – изпъшках, докато лейди Петуния молеше да ѝ се обърне внимание.
Момчето Макси започна да дърпа полата ми, като я влачеше нагоре и нагоре, докато се опитваше да си намери път под нея, ръмжейки отчаяно.
– По дяволите, къде си под всичко това?
– О, аз съм там, ти, подъл кралски рак, ще трябва да ме търсиш, както се ламтиш за медузи в тъмното – изпъшках и той падна на колене, хвана краката ми под полата и ги повдигна, така че да опра петите си на раменете му. Той започна да се провира през материята и аз изругах цветно, когато най-накрая намери гола кожа, а езикът му премина по вътрешната част на бедрото ми. – Мотокари по време на полет първа класа до Фалингтън. Заведи ме до източните върхове и ми покажи планинската си шапка!
Той дръпна бикините ми настрани и горещият му пясъчен език кацна точно върху пулсиращата ми розова пъпка.
– Ябълков кренвирш на Коледа сутринта! – Задъхах се, докато той ме обсипваше с хубаво мляскане. – Заведи ме до малкия червей и нагоре към северната звезда. – Мократа му камшичена опашка се движеше по-бързо, карайки ме да крещя от удоволствие. – О, голи делфини в морска буря! Да, да, да, да! – Главата ми се отметна назад, когато той ме изпрати във вечността, а ураганът ме грабна в прегръдките си и ме хвърли в бездната.
Този морски вълк, признавам, беше най-добрият от този вид, не бях се въртяла така в небето с никой друг. Но никога нямаше да му го кажа, иначе щеше да се превърне в най-досадната от баракудите.
– Облегни се назад – нареди ми той и аз го направих, наблюдавайки как освобождава седефчето си от панталоните и избутва полата ми нагоре, за да се натрупа над талията ми. – Ще ти издухам кокалите, Джери.
– По дяволите, ти, секси морски таралеж. Защо не закопчаеш сочните си устни и не ми покажеш на какво е способна морската ти краставица?
Макс вкара мечата си риба във водната ми дупка и аз изкрещях, когато той ме натисна здраво надолу под себе си. Този паламуд обичаше да доминира над мен, но о-хо-хо, нямаше да търпя такова управление. Намерих гнусните му зърна през ризата му и ги завъртях рязко, което го накара да изхърка от гняв.
– Ти, престъпнико, как смееш да се опитваш да държиш дама в икономичния салон! – Изкрещях.
– Просто се подчини и може да ти хареса – засмя се той и се заби по-силно в мен като гигантски кълвач в ярост.
– Корал на криптовалута – изпъшках, а мощната му морска костенурка ме накара да треперя от нужда. – О, искрящи шпатули в щрудел! Щрудела ми! Щрудела ми!
– Аз ли съм щрудел? – Изпищя Макс и аз кимнах в потвърждение, хващайки го за шията, докато го свалях надолу, за да намокря устата си. Целувките му бяха лукави и грешни, но наистина пробуждаха дяволското в мен.
Той увеличи темпото си, докато ме държеше надолу, а аз поне веднъж се поддадох на исканията му и изревах като маймуна в битка.
– Аз съм отвъд хълма и далеч! Ще се приземим във върбовите листа, пусни го, Макси, момче, пусни го!
– Ебаси – изруга той като моряк и това ме прати в черничевия храст, тъй като наистина ми издуха кокалите и аз се сринах под него като калмар, изхвърлен на брега. Момчето Макси изстена, докато блъскаше камбаната и ме пълнеше с мастилото си от октопод.
– Ми, о, ми, капитан Хук наистина намери днес изгубените момчета, нали? – Засмях се, а Макс се облегна на мен, докато се смееше.
– Сигурно е забил куката си в Уенди – каза той, сякаш това имаше някакъв смисъл.
– Ти си направо сепия, Макси. – Потупах го по бузата. – Но поне знаеш как да посееш семената на лавровото дърво.

Назад към част 7                                                   Напред към част 9

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!