ДАНТЕ
Обърнах масивния златен медальон, който лежеше на голите ми гърди, черпейки сила от дълбините на метала, докато го използвах, за да попълня магията си. От едната страна се четеше „Клан Оскура“, а от другата – нашият символ на вълк. Те бяха моята банда, моето семейство, моят живот. От другата страна пишеше a morte e ritorno. Което на родния ми език означаваше до смърта и обратно.
Въздъхнах, защото ми липсваше семейството ми. Особено след като братовчед ми се беше появил мъртъв. Звучеше така, сякаш се е откъснал от лицето си с Килблейз, след което е забил ледено острие в собствените си гърди. Тази гадост беше сериозно силна и причиняваше повече смъртни случаи в града, отколкото бандите в наши дни. Знаех със сигурност, че те кара да полудееш. Бях го виждал със собствените си очи.
Откакто беше започнал да се дрогира, го отбягвах, за да се опитам да го накарам да се откаже от навика. Но той не го направи. И сега вижте какво се случи. Част от мен се обвиняваше за смъртта му. Като бъдещ лидер на клана Оскура бях като проклет бог за подчинените си. И знаех, че щеше да го потроши, ако го изгонех. Затова сега трябваше да понеса тежестта на това решение. Ние дори не бяхме близки роднини. Той беше като мой трети братовчед, който ми е роднина или нещо подобно. Но аз носех отговорност за цялото си семейство и за останалите членове на клана. И трябваше да направя повече, за да го откажа от този изсмукващ душата наркотик.
Лежах на най-долното си легло, скрит от чаршафа, който бях закачил от страната, която не притискаше сивата стена. Чаршафът трепна, когато някой мина покрай него, перата се блъснаха в него и откъсваха единия му край, така че той падна наполовина.
– Гейбриъл! – Дръпнах чаршафа обратно и го открих от другата страна на стаята, седнал на горното си легло и загледан в далечината. Силно татуираните му гърди бяха на показ, а огромните му черни криле бяха сгънати невинно зад него. Стиснах устни, когато той не срещна погледа ми.
Знам, че си бил ти.
Гейбриъл казваше по десетина думи на месец и никога, когато ти ги искаш. Той беше харпия със сериозен проблем с отношението. Винаги обикаляше полуоблечен с огромните си черни крила, които размахваше наоколо. Кълна се, че го правеше, за да ме вбеси.
Другата ни съквартирантка, Лайни, подаде глава от койката под неговата и погледна между нас, сякаш се канеше да се намеси. Всъщност никога не го правеше, но винаги имаше тази свита физиономия.
Изстрелях се от леглото, а от носа ми се издигаше дим, докато грабвах края на чаршафа и го прихващах обратно около койката.
– Ако влезеш през прозореца, прибери шибаните си крила, преди да ги влачиш по вещите ми, capisce?
Гейбриъл не ме отрази, а той беше единственият шибаняк в академията, на когото това можеше да се размине. Беше най-могъщата фея на това място и имаше два елемента, повече от всеки друг в това училище.
С какви гадости трябва да се справям тук. Папа щеше да се обръща в гроба си, ако не беше погребан на десет парчета. Но бих се обзаложил, че поне едно от тях се гърчеше.
– Мога да те изям във формата си на Орден – напомних му, но той продължи да гледа към стената, очевидно мислейки за нещо много по-важно от това, което казвах. По отношение на мускулите го побеждавах, но той беше високо копеле и с тези два Елемента, които бръмчаха във вените му, не можех да се справя с него във формата на Фея. Можех обаче да се променя…
Вратата се отвори от един горещ ангел очевидно беше долетял от небето, за да подобри деня ми. В спалнята ни влезе снажно момиче с накъсана люлякова коса и ангелски очи, които бяха зелени като басейните на Фейландия. Изражението ми говореше, че трябва да се отдръпне, но тя погледна голите ми гърди, което казваше „да, по дяволите“.
Пичът ми я поздрави и аз почти също го направих.
– Това е? Искаш ли снимка? Затвори шибаната врата и влез. – Лайни протегна ръка, за да насърчи новодошлата да влезе по-навътре в стаята.
– Ти ли си новото момиче? – Попитах с надежда. Леон беше натоварен със задачата да я разведе наоколо и да ме ебеш, че ми се искаше да се бях включил доброволно като придружител в тази смяна на задържане.
– Определи като нова – каза тя, разхождайки се из стаята с вид на човек, който притежава това място.
– Прясно, появяващо се за първи път, създание. Ти обаче изглеждаш като специфичен вид новост…
Тя погледна празното горно легло над моето, очите ѝ паднаха върху долното, преди да ме заобиколи.
– А? Какъв вид новост?
– Интересна. – Усмихнах се. Тя не го направи.
Статиката се надигна в гърдите ми и изпълни стаята, карайки косата ѝ да се повдигне малко заедно с всеки друг косъм по тялото ѝ. Аз не бях просто някакъв дракон. Бях рядък задник на Буреносен дракон. Електричеството беше моята стихия и някъде в тялото ми в този момент изхвърчаха искри от жица под напрежение.
– Той прави това, когато е възбуден – изрече първите си думи за деня Гейбриъл и аз можех да го ударя за тях, докато усмивката танцуваше около устата му.
– И щастлив – добави Лайни.
– И е задник, така че никога не спира наистина – каза Гейбриъл и новото момиче се засмя.
Наведох се, грабнах една от кожените си обувки от пода и я хвърлих в главата му с перфектна точност. Той махна с ръка, улови я от въздуха с лиана, създадена от земната му магия, и я върна там, откъдето я бях взел.
Дясното ми око трепна от ярост, докато го зяпах. Електричеството гореше все повече в кръвта ми, изкушавайки ме да се преобразя и да му откъсна главата. Той беше единственият ученик в цялото училище, който ме превъзхождаше по магия, а аз трябваше да деля с него една проклета стая.
Изръмжах му и Лайни се оттегли обратно в сянката на койката си. Тя говореше всичко, но никога нямаше да се изправи срещу мен. Щях да я разкъсам на парчета за това. Тя беше просто един сфинкс с ниска мощност.
Обърнах се обратно към дребното съкровище, което се беше появило в живота ми, и я открих да премества вещите ми на най-горното легло – уау, какво ебава ли се?!
Доминирането ме принуди да действам толкова бързо, че си помислих, че тя няма да е подготвена за това. Но когато я грабнах за косата, издърпвайки я от вещите ми, тя се завъртя рязко, оголвайки кътници, за да се опита да се впие в плътта ми.
– По дяволите! – Отблъснах я с въздушна магия, а тя отвърна на удара със своята и между нас се разрази буря.
Силите ни бяха близки, но усещах, че имам предимство. Усмихнах се със задоволство и я изтръгнах с едно движение на пръстите си, така че тя се удари в пода по гръб. Полата ѝ се плъзна по сексапилните ѝ бедра, които изглеждаха така, сякаш се нуждаеха от посещението на езика ми.
– Ти си на горното легло, Кариня. Не ме изпитвай. – Обърнах медальона си, за да може тя да види името на бандата ми. Предупреждение.
Тя кимна, като не изглеждаше прекалено изненадана, но от друга страна почти половината училище беше част от клана Оскура. Тя все още не знаеше, че аз съм шибаната Оскура. Моят прапрапрапрадядо беше основал Клана, по дяволите. Така че, ако си мислеше, че да въстане срещу мен е добра идея, щеше да срещне пълния гняв на предците ми директно чрез мен.
Борбата я напусна и аз ѝ предложих ръката си. Тя я пое, а дланта ѝ се плъзна в моята гладко като масло, докато я издърпвах на крака. Чудя се как ли се чувства останалата част от нея.
Тя се усмихна прекалено фалшиво, хвърли чантата си на горното легло и се изкачи нагоре, като ми предостави перфектна гледка към голото си дупе около черните прашки. Изглежда, че тя нямаше нищо против, обърна се и ми намигна с мигли през големите си бамби очи. Дали ме примамва, или ми се подиграва?
– Вдигни брадичка, Кариня, може би скоро все пак ще делим долното легло. – Намигнах и тя наклони глава, сякаш ме оценяваше.
– Какво означава Кариня?
– Сладурче. – Облегнах предмишниците си на матрака ѝ, притежавайки го. Точно както щях да направя и с нея. Погледът в очите ѝ говореше, че и тя го знае. Добре, може би се надявах. Но тя щеше да разбере посланието достатъчно скоро.
– Но, скъпи, ти ме разбираш погрешно – каза тя палаво, като изпълзя напред, за да ми даде възможност да видя горната ѝ част и да помириша кожата ѝ, която миришеше на новия ми любим аромат. Бъз и черешова дъвка. – Аз не съм сладка, аз съм смъртоносна. И не бих споделила койката с теб, ако единствената друга възможност беше покривът.
Тя оголи кътниците си и аз почти не бих имал нищо против да я ухапя, само за да усетя колко меки са тези устни. Но това не си струваше репутацията ми. Един вампир трябваше да смуче от магията на хората, за да възстановява резервите си, но шансовете аз да стана нечий Източник бяха смешни. В това училище нямаше вампир, който да може да ме надвие, за да вкара кътниците си във врата ми, включително и този.
Отстъпих назад, опитвайки се да не се разтревожа от хапливия ѝ коментар. Тя ме искаше. Трябваше да го прави. Така правеха момичетата. Влизаха в стаята и ме искаха. На практика това беше природен закон. Бях почти метър и деветдесет мускули, с кожа с цвят на мед и очи, които те прецакват още преди да си се съблякъл. Кой не би искал това?
Гейбриъл изпусна дъх на смях и аз се обърнах, за да го погледна. Крилете му се изпънаха, правейки го още по-голям, и докато мускулите му се стягаха, тъмното мастило по кожата му сякаш се разпиля по тялото му. Двоен елементар гадняр.
– Аз съм Лайни. – Заговори на новото момиче Лайни, от което осъзнах, че все още не съм разбрал името и.
– Елис – отвърна тя и това име погали ухото ми като горещо, безволево лизане.
Лайни отново изпълзя от сянката на койката си, разкривайки всичките си четири крака. Добре де, пет, но тя все още беше късо дупе. Всичко в нея беше стройно и тъмно. Косата ѝ беше късо подстригана и ѝ придаваше войнствен вид, който контрастираше с жалкия ѝ ръст. Крайниците ѝ бяха тонизирани, а лицето ѝ беше от онези красиви лица, които ме накараха да я преследвам три седмици подред, когато я настаниха в общежитието ми в началото на годината. Но късметът не беше на моя страна. Лайни направо си падаше по момичетата и макар да ѝ бях обещал, че една нощ с мен ще промени мнението ѝ, тя ми беше казала, че това е обидно (все още държа на това). Беше по-възрастна, младша. И очевидно последните ѝ съквартиранти я бяха вбесили достатъчно, за да поиска смяна на стаята. Понякога се чудех дали не съжалява за този ход, но после си спомнях, че не ми пука.
Няколко книги изхвърчаха от гнездото на Лайни и аз извърнтях очи. Момичето си беше сфинкс открай докрай. Четенето възстановяваше магическите им запаси, но това не означаваше, че трябва да го прави непрекъснато. Тя обичаше книгата повече, отколкото обичаше секса. И аз знаех това със сигурност, защото бях станал свидетел как бездушно отхвърляше едно от най-горещите момичета в училище в полза на това да зарови нос в някаква скучна нумерологична книга. Което беше напълно егоистично, защото напълно можех да гледам.
– И как се казваш ти? – Обърна се Елис към Гейбриъл, но той отново се беше отнесъл и гледаше към стената отвъд главата ѝ. Човекът имаше дарбата на Зрението, получаваше проблясъци за бъдещето, миналото и настоящето. Но знаех, че просто го използва като извинение да игнорира другите хора, когато не му се говори. А на него рядко му се искаше да говори. Затова се зачудих дали е решил да игнорира Елис, или наистина в момента е в средата на зрението. Никога не проявяваше интерес към момичетата, освен че дръпваше главата си веднъж, когато беше възбуден, и тогава те притичваха. Не изглеждаше Елис да е от момичетата, които могат да бъдат подканяни, но все пак щях да я впримча, преди Гейбриъл да реши да прояви по-голям интерес към нея.
– Това е Гейбриъл – отговорих вместо него. – Той много мисли. Но престани да се преструваш, че ти пука, знам, че чакаш името ми.
– Не. – Сви рамене Елис, свлече се на леглото и размърда бедра, докато се настаняваше удобно. Прокарах език по зъбите си, във вените ми се надигаше опасна енергия.
– Данте – изръмжах аз. – Знаеш, като онзи, който премина през деветте пръстена на ада.
– Не ми говори нищо – каза тя леко и взе своя атлас от пакета за добре дошли, който я чакаше на леглото. Училищният таблет не беше от най-висок клас, но беше достатъчно добър, за да изпратиш съобщение на всеки, когото харесваш, а предполагам, че имаше и куп училищни глупости като разписания и хороскопи, които също бяха достатъчно полезни.
Изчаках я да ми обърне внимание отново, но тя не го направи и гневът се разнесе в гърдите ми като гръм.
– Нека тогава да ти дам резюмето. Данте Оскура, праправнук на основателя на клана Оскура, който управлява половината Алестрия.
– А, този Данте. – Изхърка Елис и аз изтръгнах атласа от ръката ѝ, а драконовата ми страна беше опасно близо до това да се освободи. И ако ѝ позволя, щях да разкъсам дупка в цялото това крило на академията. Директорът щеше да ме накара да отработя този дълг, като прекарам остатъка от годината в следствения арест.
– Слушай, вампире – изръмжах аз. – В това училище има две страни – кланът Оскура или Лунното братство. – Изплюх се на пода, за да изкарам вкуса на това име от устата си. – Ти си или с нас, или с тях.
– Или можеш да бъдеш свой собствен човек – вмъкна се Гейбриъл, когато мислено се върна в стаята.
– Разговорливи сме днес, нали? – Казах през зъби. – Забавно е как чуваш само нещата, които те интересуват, нали, Гейбриъл?
– Защо да се интересувам от неща, които не ме интересуват? Това е шибана идиотщина. – Той се обърна, за да размишлява върху това, а аз се върнах към жертвата си. Която беше… изчезнала. Какво?
Огледах се наоколо, като се обръщах наляво и надясно. Лайни се захили, като се облегна на леглото на нея и Гейбриъл.
– Къде? – Поисках и Лайни посочи.
Яростта прокара пътека през гърдите ми, докато бавно се обръщах и поглеждах надолу, където Елис се беше изтегнала на койката ми, като търкаляше врата си от една страна на друга.
– Твоят матрак е много по-удобен – въздъхна тя доволно. – Какво трябва да направя, за да се сменим?
– Няма да се разменям. Стани или ще те накарам. – Наведох се в ниското пространство и тя прехапа устна, миглите ѝ потрепнаха, бедрата ѝ се извиха. Оказах се обезоръжен, наблюдавайки това малко създание, което си играеше с мен, искайки от мен да играя нейната игра.
Гневът ми отпадна.
– Е, Кариня, има няколко неща, които можеш да направиш за мен. Повечето от тях се нуждаят само от устата ти. – Усмихнах се и палавостта в очите ѝ избяга в мрака. Тя нямаше да бъде лесна мацка, но определено щеше да си струва.
– Движи се – казах категорично, но тя не го направи. – Добре. – Спуснах се до нея, като си проправих път нагоре в пространството ѝ, така че тя трябваше да се притисне към мен. – Не бих спал тук обаче – предупредих. – Намираш се в пряката огнева линия на сутрешната ми слава. Така че, ако останеш там, това си е твоя работа.
Тя изпъшка, седна, за да се измъкне, и ме изчака да се преместя.
– О, не, Кариня, аз не се движа заради никого.
Тя прокара език по кътниците си в знак на предупреждение.
– Може би ще спра за едно питие по пътя.
– Може би ръцете ми ще се плъзнат по полата ти по пътя – контрирах аз и тя се нацупи.
– Няма да пия. – Тя протегна малкия си пръст и аз го хванах с моя.
– Никакво хващане за дупето – потвърдих и тя се усмихна, преметна дългия си крак през мен и се пресегна, за да се измъкне.
Когато си тръгна, придърпах чаршафа обратно на мястото му, за да се уединя, след което прибрах едната си ръка зад тила, а другата пъхнах в панталоните си. Ако сега Елис си мислеше, че горното легло е лошо, нямаше да се наслади на пътуването, когато вкарам едно момиче в леглото. Но точно сега единственият човек, когото исках в него, беше тя.
Назад към част 3 Напред към част 5