Каролин Пекъм – Безмилостни момчета от зодиака – Тъмна фея – книга 1 – част 5

ГАРЕТ

Осемнайсет месеца преди метеоритния дъжд на Соларидите…

Направих още една обиколка на стриптийз клуба, като събирах празните чаши и приемах заявки за частни танци, като вземах златните картички, които клиентите оставяха.
Хвърлих едно око на заявките, като една малка част от мен изпитваше облекчение, че никой не е поискал майка ми, а друга част се притесняваше, защото това означаваше по-малко бакшиши. Тя беше мълчала цяла седмица и пазаруването на хранителни продукти беше забравено. За щастие, тази седмица аз самия бях взел няколко бакшиша, така че ги задържах, когато ѝ предавах пакета със заплатата си, и купих достатъчно храна, за да се справим.
Все пак Ела щеше да трябва да дойде в клуба тази вечер за вечеря. Стария Сал винаги беше достатъчно щедър на тема храна за мен и сестра ми, дори и да не предлагаше много други благотворителни услуги.
Всеки втори четвъртък в „Искрящият Уран“ се провеждаше дамска вечер и Сал ми беше предложил тройно заплащане, за да се кача на сцената. Цяло лято го избягвах, но може би щеше да ми се наложи да отстъпя. Ако мама не можеше да си позволи дори да сложи храна на масата, тогава трябваше да увелича приноса си.
Закачих още една празна чаша от една маса и човекът там се протегна към мен, прокарвайки ръка по дупето ми.
– Колко за един час от времето ти? – Попита той с груб глас, а другата му ръка се премести, за да подреди боклуците си под корема, докато очите му прелитаха гладно по тялото ми.
Това лято получавах повече такива предложения от всякога и се бях научил да ги отхвърлям, без да се обиждам. Това не беше толкова изненадващо; годината в Академия „Аврора“ с три големи порции храна на ден и часовете, които прекарвах в тренировки по питбол, съчетани със скок в растежа, бяха променили значително външния ми вид. Вече бях над метър и осемдесет и фигурата ми се беше напълнила с мускули, да не говорим за факта, че хората винаги са били привлечени от пегаси.
Предложих на момчето мързелива усмивка, като оставих кожата си да блести малко, сякаш бях поласкан въпреки храната, която беше попаднала в зъбите му.
– Страхувам се, че не съм в менюто – казах, прокарах ръка по неговата и едва забележимо я отместих от тялото си, прикривайки потръпването на отвращение. – Но ако съм твой тип, тогава мога да намеря Кларк за теб, той ще е повече от готов да изпълни желанията ти, а и ще е много по-добър от мен.
Човекът се нацупи, премести ръка под колана си, докато облизваше устните си.
– Добре тогава – съгласи се той, малко разочарован. Но ако щях да започна да се правя на сутеньор, нямаше да е на някой некъпан задник на средна възраст, който събира свободните си пари за свирка веднъж месечно.
Промъкнах се през тълпата, която беше доста разредена, тъй като беше сряда и все още беше рано, и се промъкнах зад бара.
Продължих да минавам през задния вход, за да сложа чашите в миялната машина, и спрях, когато гласът на мама се долови от ухото ми.
– Само още малко – помоли тя. – Мислех, че е сигурен, не съм си представяла и за миг, че ще падне на последното препятствие. Ако ми дадеш още малко време, ще мога…
– Дългът е седемнайсет хиляди аури – отвърна със студен тон Стария Сал и аз вдишах рязко. Знаех, че мама отново е играла хазарт, но нямах представа, че е допуснала това да излезе извън контрол по този начин. Как, по дяволите, щеше да изчисти толкова голям дълг?
– А и нека си признаем, Таня, че не печелиш толкова, колкото преди. Може би все още си красива, но остаряваш. А и си направила повече от няколко обиколки на всички играчи. Не получаваш бакшишите, които получаваше преди; не задоволяваш големите тълпи по същия начин…
Оставих подноса с чашите на плота и се отправих по коридора към кабинета на Сал, за да мога да подслушвам по-ефективно.
– Мога да променя рутината си – помоли мама.
– Може би можем да измислим някакъв друг начин за уреждане на дълговете ти – замислено каза Сал.
– Всичко – въздъхна мама и аз се приближих до вратата на кабинета на Сал с възел в стомаха. Тя беше открехната и едно навеждане на главата ми позволи да видя гърба на майка ми, дългата ѝ руса коса, която се спускаше по гръбнака ѝ върху костюма на зайче, който носеше.
Сал си пое дъх.
– Това, от което се нуждаем тук, са нови таланти… – каза той бавно.
– Но аз… – Започна мама, макар че не получи възможност да продължи.
– Елис скоро ще навърши осемнадесет години, нали? – Попита любопитно стария Сал и сърцето ми се разтуптя. Едно беше да гледам как майка ми си изкарва прехраната по този начин, но в никакъв случай нямаше да позволя на малката си сестра да живее такъв живот.
– Елис? – Изпищя мама. – Тя тъкмо ще започне гимназията. Силите ѝ ще се пробудят следващата седмица и тогава ще трябва да се съсредоточи върху обучението си и…
– Елис се превръща в красива жена – прекъсна я Сал. – Тя наистина се пълни и в нея има очарование, което привлича вниманието всеки път, когато дойде тук. Немалко посетители са ме питали за нея, дори когато е облечена в торбести тениска и анцуг. Представи си какво щяха да кажат, ако беше в костюм.
– Аз… не съм сигурна, че тя би искала да върши такава работа – протестира слабо мама, но аз започнах да имам впечатлението, че тя го обмисля, и челюстта ми се стисна здраво при тази мисъл.
С Ела си бяхме дали обещание преди много време. Нямаше да живеем този живот. Щяхме да се справим по-добре и да се измъкнем от тази гадна дупка. По-скоро щях да продам собствения си рог, отколкото да позволя на Стария Сал да издигне малката ми сестра на тази сцена. Този вид живот не те пускаше, щом те хванеше в ноктите си. Трябваше само да погледна майка ни, за да разбера това. В нея вече нямаше смях. Нямаше искра в очите ѝ. А стриптийзът водеше до частни танци, които водеха до курварство, за което категорично отказвах да помисля за сестра ми. Ела беше по-добра от това място. По-добра от този живот. И щях да направя каквото и да е, за да я спася от него.
– Защо не и го предложим? – Попита бавно Сал и можех да усетя притегателната сила на сиренните му дарби, докато ги пробутваше на майка ни. Той обливаше гласа си с топлина и караше мама да иска да му се довери чрез емоционалното си разколебаване. Обикновено той запазваше силите си за изпомпване на похот в покровителите. Ако ги използваше по този начин, сигурно означаваше, че наистина иска Ела. Това не беше някакъв план, който той току-що беше измислил. От известно време беше хвърлил око на малката ми сестра. Гняв ме облиза при тази мисъл. – Сигурно Елис ще иска да помогне за изчистването на дълга ти? Една година работа за мен и ще се откажа. Отначало може да танцува само в петък и събота вечер, няма нужда да прекъсва обучението си. Можем да я задържим и на сцената. Никакви танци в скута – поне не до рождения и ден…
Последвалото мълчание продължи твърде дълго. Къде беше откровеният отказ, който трябваше да се изтръгне от устните на мама? Фактът, че липсваше, ме накара да се разтреперя от страх. Следващата седмица се връщах в академията, за да започна втори курс, и бях сигурен, че няма да оставя сестра си тук с тази заплаха, надвиснала над нея. Мама все още не беше проговорила и аз реших, че това е моят сигнал да я прекъсна.
Бутнах вратата на кабинета и тя се удари в стената, което накара мама да се стресне и да ме огледа виновно.
– Сестра ми няма да работи тук – изръмжах аз.
Петри се изправи на крака от стола, който беше заел в ъгъла. Дясната ръка на Стария Сал и главен охранител беше триста килограма мускули и беше толкова проклето космат, че почти винаги изглеждаше, че е във формата си на Орден. Беше минотавър и имаше избухлив характер, който в добър ден беше избухлив, а в лош – шибан вулкан. Игнорирах го, макар че беше доста трудно да го направя, тъй като той заемаше половината от малката стая, но погледът ми се спря на Сал.
Старата сирена се облегна на износения си кожен стол и бавно дръпна от цигарата, докато ме оглеждаше. Беше дребен, гърбът му бе леко прегърбен, а бялата коса на главата му бе навита на кок. Сал ме огледа над ръба на червените си очила и дръпна още веднъж от дългата си цигара, докато ароматът на дим ме обгръщаше.
– Майка ти ми е длъжница, момче – каза той бавно. – А аз винаги съм бил добър към семейството ти. Но няма да остана без пари в джоба си.
– Ще ти платя проклетия дълг – казах решително. – Просто ми трябва малко време, за да събера парите.
– Това са много пари – каза Сал. – И колкото и да си изкусителен, момчетата не се продават за толкова, колкото момичетата.
– Не предлагам да се продавам – изръмжах аз. – Но аз ходя на училище с някои от най-богатите шибаняци в този район. Ще ти дам парите и още малко.
Сал дръпна още една дълга дръпка от цигарата си, а върха и светеше ярко, докато обмисляше предложението ми.
– Дългът е седемнайсет хиляди аури. Ще ти позволя да го платиш на месечни вноски. Две хиляди на месец. Всеки месец. В продължение на една година.
– Това са двадесет и четири хиляди – изсъсках аз.
– Лихви – каза Сал с вдигане на рамене. – Това е единствената сделка, която предлагам, освен сестра ти да дойде да работи за мен.
Мама ме гледаше с широко отворени очи, надявайки се, че съм на път да я спася. Обичах тази жена, но наистина ми се искаше понякога да и пораснат малко проклети топки. През целия си живот е позволявала на хората да се разхождат по нея. На баща ми, на бащата на Ела, на Стария Сал и на безбройните пънкари между това. Винаги чакаше рицар в блестящи доспехи, а трябваше да си нахлузи собствената броня. Но това нямаше да се промени и нямаше да позволя и на Елис да плати цената за това.
– Добре – изрекох.
– Пропуснеш ли едно плащане, сестра ти ще бъде на сцената още същата вечер – добави Сал.
– Сигурен съм, че ще мога да и помогна да се обучи как да задоволява клиентелата – добави Петри с кикот и ме обзе желание да му ударя един проклет тукат, докато големият му нос не се сплеска в нищото.
– Няма да пропусна нито едно плащане – отвърнах аз. Нямах никаква шибана представа как ще получа тези пари, но щях да го направя. Каквото и да се наложи. Нямаше да позволя на тези задници да счупят крилата на малкия ми ангел.
– По-добре да го направим обвързващо. – Изправи се Сал и ми подаде изкривена ръка.
Не се поколебах. Преминах направо покрай майка ми, която съжалително хлипаше, когато ударих дланта си в тази на Сал.
Магията пламна, когато сделката беше сключена и аз бях обвързан с условията, за които се бяхме договорили.
Бях купил свободата на Елис.
Сега трябваше само да измисля как, по дяволите, ще платя за нея.

Назад към част 4                                                        Напред към част 6

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!