ДЖЕРАЛДИН
– Свети Гуакамоле, какъв великолепен ден да се омъжиш за семейство на драгуни! – Изкрещях, докато разхвърлях чаршафите си, удряйки с тях доста уплашената Анджелика в лицето, докато скачах от леглото гола като в деня на раждането си, с подскачащи гърди и лейди Петуния, която се развяваше на вятъра в този най-радостен ден. Честно казано, понякога това момиче изглеждаше така, сякаш има нужда да се разтърси добре в босилеков храст, за да прогони пърхота от ушите си. – Е, не седи там и не зяпай, ти, Нили Нели, имаме много работа и само осемнайсет часа, за да я свършим. Облечи си тежкото работно облекло, скъпа моя – тази нощ ще бъде запомняща се. Нищо на небето и на земята няма да е в състояние да обърка тези най-могъщи планове. Така че, внимавай, мой горещокръвен рептилиански приятелю, защото нямаме време за твоите колебания!
Дръпнах вратата и излязох в коридора, като едва не се блъснах право в самия хлъзгав сьомгаджия, докато бързах към банята, за да накисна бегониите си в очакване на деня.
– О, Макси, гледай къде слюноотделяш, иначе някой ще се подхлъзне – изръмжах аз и протегнах ръка, за да затворя зейналата му челюст с рязко докосване на показалеца си, преди да се отдалеча с бърз ход.
– Къде, по дяволите, са ти дрехите? – Изпсува той и се втурна след мен като змия по корем, отново привлечен от женските ми хитрости.
– Нямам време за дрехи в сутрин като тази – отвърнах аз, чудейки се дали възнамерява да ме следва безкрайно и дали мога да използвам мускулите му за окачване на украшения, ако го направи.
– Всеки има време за шибани дрехи, Джери. Хората ще видят циците ти, ако продължаваш да се разхождаш тук по този начин, и тогава ще трябва да ги убия и ще има голям проблем с почистването и…
Спрях рязко, завъртайки се така, че той се блъсна право в мен, тъй като не успя да забележи спирането ми навреме, за да се спре. Той се хвана за обширната извивка на гърба ми, за да се спре да не падне, а аз с право го ударих в носа, отхвърляйки го отново назад.
– Недей да докосваш личността ми до след сватбата, ти, похотлив калмар – извиках аз и го отблъснах назад, докато хвърлях по едно листо върху всяко от зърната си и по една петуния, която да разцъфне над лейди Петуния, за да спре постоянното му гавриране. – Дотогава нямам време да отделям за поливане на тревата.
– Не съм се опитвал да те опипвам, едва не паднах на задника си, когато спря така – изръмжа той. – И щях да кажа… чакай малко, нали току-що каза, че не до сватбата? Като че ли си съгласна да се закачаме след това?
– Това е сватба, нали? – Попитах го, без да съм сигурна дали не си е ударил главата в подскачащите ми Бетис и дали не е получил сътресение при сблъсъка ни. – Каква сватба щеше да е, ако шаферката не се окажеше със змиорка в тайната си Сесил до края на нощта?
– В твоята… къде, по дяволите, е тайната Сесил? – Попита той, намръщвайки се на листата, които скриваха дамските ми зърна, сякаш не го удовлетворяваха, а аз извъртях очи от постоянното му непознаване на женските форми. Честно казано, без моето обучение не бях сигурна, че той дори щеше да различи дупката на попчето от подземния глобус.
– Е, ако ти не можеш да го разбереш, тогава може би трябва да намеря някой, който може. – Вдигнах ръце в отчаяние и се обърнах настрани от него, като му дадох възможност да разгледа изцяло въпросния отвор, докато тръгвах с бясна скорост, вече губейки твърде много време за тази досадна баракуда.
– Не можеш да продължаваш да се разхождаш така облечена! – Изкрещя Макс след мен, но аз само му махнах с ръка и продължих да вървя към банята, за да изкъпя петунията си и да освежа фенкито си.
– Направете път! – Извиках, като започнах да спринтирам, когато стигнах до пещерата, в която се намираха кралските бани, и няколко ранобудници изпищяха от тревога, тъй като бяха принудени да отскочат настрани, когато скочих и се гмурнах в басейна.
Изплувах от водата като лебед, който се отърсва от сивия си пух и най-сетне се появява в бели пера. Хванах един умивалник и изтърках тялото си като езичник, като изчистих всяко кътче в рекордно кратки срокове, преди да се облея със студена струя ледена водна магия и отново да изскоча от басейна, а една петуния и две зелени листа се понесоха по водата зад мен, докато се връщах от банята и се насочвах към стаята си.
Антагонистичната анаконда ме чакаше в коридора, както очаквах, и аз въздъхнах драматично, като се обвих в мъх, за да прикрия тялото си, преди да успее да ме накаже още повече.
– Направи се на полезен, ако смяташ да ме засенчваш, и ми изсуши косата – извиках през рамо, докато го подминавах, без да му давам възможност да започне да бръщолеви.
– Знаеш ли, днес си доста мрачна, Джери – отбеляза той, докато поривът топъл въздух се завъртя около мен и ме изсуши толкова добре, че на практика можех да запаля огън, като търках бедрата си едно в друго.
– Е, ако можех да свърша подготовката навреме, това щеше да облекчи голяма част от напрежението ми, но списъкът е безкраен, а времето тече.
Вмъкнах се обратно в стаята си и оставих вратата да се затвори пред него, преди да отхвърля магията, която покриваше щедрото ми тяло, и да облека чифт дънкови гащета и бяла тениска.
За щастие Анджелика беше станала от леглото и се обличаше за деня, а аз проверих отново с нея дали всичко е под контрол за сватбената трапеза, която щяхме да сервираме след венчавката.
Осем пъти я попитах за подробностите, за да съм сигурна, че ги е подготвила, така че да съм сигурна, че няма да остане настрана и една маслена багета, и най-накрая и позволих да довърши обличането на сутиена си, след като бях доволна.
Обърнах се и отново блъснах вратата, като възнамерявах да се насоча направо към мястото на събитието, за да започна с украсата, но вместо това се озовах в средата на противопоставянето на пазара за месо, тъй като и Макси бой, и скъпият Джъстин стояха и се гледаха един друг отвъд вратата ми.
– О, какво, по дяволите, е това? – Поисках, поставяйки ръце на хълбоците си, докато чаках отговор на въпроса си.
– Дойдох да ти предложа помощта си днес, мила моя Грус – каза Джъстин, оправи сакото от туид, което носеше, и предложи гърба си на неприятния наследник вляво от него.
– Ами аз бях тук пръв и съм сигурен, че тя иска някой с такива магически умения, които действително са полезни за организирането на сватба – ти си добър само за палене на неща. Освен ако не планираш да помагаш в кухнята?
– Чудесно, изглежда, че си намерил решение, без да е необходима моята намеса – казах аз, като плеснах здраво с ръце. – Джъстин, можеш да помагаш на Анджелика в кухнята, а аз ще взема досадната баракуда горе, за да ми помага с украсата.
Пробих си път между тях, като почти се задуших от тестостерона, който изпълваше коридора, докато Макс се усмихваше провокативно, а Джъстин се надуваше като малък морски охлюв, какъвто често можеше да бъде. Честно казано, този човек имаше нужда от време на време да му се зашлеви един весел шамар със сардина.
– Мислила ли си още дали да ми позволиш да бъда твоя партньор на сватбата? – Попита Джъстин, като побърза да застане в крачка до мен, а аз изпъшках от недоволство.
– Казах ти, че това е изключително събитие. Не искаме всеки Том, Дик и Джъстин да присъстват на събитието. Ще присъстват само лично поканените гости както на татко ми, така и на неговата сладка любов, лейди Каталина, и тъй като никой от тях не е поискал присъствието ти, то няма да е задължително.
– Чакай. – Хвана ме за ръката Джъстин и ме дръпна, за да спра точно когато стигнахме до пещерата с трапезарията, а аз се извърнах, за да го погледна с въздишка на разочарование. Честно казано, понякога той имаше характер на малко дете с болен зъб. – Сигурно като твой годеник поканата ми е гарантирана. Хамиш скоро ще ми стане свекър, така че…
Ръмжене като на звяр от пещера на греха изпълни въздуха и порив на вятъра се промуши в косата ми миг преди Джъстин да бъде отхвърлен назад и притиснат към най-близката стена с пукот, който говореше, че вероятно нещо се е счупило. Вероятно егото му, но беше трудно да се каже със сигурност.
Макс се втурна между нас като паун с разцъфнала опашка и оголи зъби на Джъстин, докато той се изправяше пред него, владеейки въздуха, за да го задържи до стената.
– Недей да я докосваш – предупреди той, ставайки алфа и див, и мога да призная, че ми се размътиха водите, като го видях да пуска кранчето върху мъжа, на когото бе съдено да ме отмъкне с ръцете си. – Тя ти каза, че не си поканен, така че разбери шибания намек или ще те поставя на мястото ти.
– Моето място е до нея – изръмжа Джъстин, а пригладената му руса коса се разпиля и разбърка, като се разля в очите му. – Ти си този, който забравя позицията си във всичко това. Защо изобщо си тук? Не си лоялен към Вега.
– Лоялен съм на Солария – отвърна Макс, освобождавайки Джъстин от въздушната магия, която го бе притиснала към стената, докато аз прехапвах устна и си давах миг да наблюдавам развоя на шегата. – Но ако имаш проблем с мен, тогава винаги съм готов да се бия с теб.
В дланите на Джъстин пламна огън, а Макс се усмихна нахално, но по-различно от онова, с което ме беше дарил в няколко случая, когато беше разграбил морската ми пещера.
Сърцето ми се разтуптя като стадо препускащи минотаври и аз се поразмърдах малко, когато борбата се разрази сериозно, а огненото кълбо се разби във водна струя, която предизвика огромен облак от пара, който погълна и тримата, докато двамата скачаха един срещу друг.
Летяха юмруци и магии, а аз се отдадох на малката тръпка от това, че се биеха за мен като за парче месо, което да дъвчат, преди да се обърна и да се отдалеча, излизайки от облака пара като горила от мъглата.
До изхода ме чакаше верен член на В.С.О. с маслените ми багети в ръка и аз му благодарих любезно, като му напомних, че е важно да се уверя, че моите дами тази сутрин ще имат закуска, подходяща за кралици, както винаги, преди да тръгна по тунела, който водеше към фермата.
Последваха ме викове и звуци от продължаващия бой, а на устните ми се появи самодоволна усмивка, която накара лейди Петуния да трепне. Не беше много дамско от моя страна да се наслаждавам на хулиганите, които се бореха за вниманието ми по начина, по който го правеха, но не можех да не оценя мислено картината на Макси Бой, който удря в пода обожаващото лице на сладкия малък глупак, Джъстин.
Не че не харесвах особено бъдещия си съпруг или нещо подобно. Но просто знаех, че дефилирането с неговия далавераджия никога няма да се доближи до танца с делфина, а това ме караше да се чувствам малко унила. Ако само момчето Макси можеше да види грешката на пътя си, да прегъне коляно, да се заеме с някое душевно хоби като плетенето и да се превърне в подходяща алтернатива, може би дори щях да се отдам на фантазията да сложа край на споразумението, което беше сключено между мен и Джъстин, и да се разпикая в морската пяна с него. Татко не би имал нищо против. Той искаше само да съм щастлива. Не че това имаше значение, защото аз бях дала думата си да направя това, а аз не бях нищо друго, освен дама, която държи на думата си – на това ме беше научила моята скъпа, сладка, напълно мъртва мама. Освен това единственото нещо, което щеше да ми осигури щастие, беше да видя кралиците на Вега на трона и да имам до себе си съпруг, който да се радва на тази съдба толкова, колкото и аз.
Въздъхнах със съжаление при съзнанието, че моята хлъзгава сьомга никога няма да може да бъде такъв мъж, и насочих вниманието си към задачата, докато се изкачвах по тунела, който водеше към фермата, и излизах в суровия утринен въздух.
Март вече беше настъпил и по вятъра се долавяха признаци на пролет, макар че снегът все още не се беше стопил от този северен излаз. Но от гората се носеше птича песен и един-два нарциса надничаха в очакване на богат цъфтеж.
Огледах се наоколо, хвърлих поглед към мястото, което бях избрала от другата страна на пространството в рамките на магическата бариера, където планините се спускаха надалеч и гледката отвъд беше най-красива, и докато я възприемах, от мен се изтръгна вик на чиста наслада.
Тръгнах по замръзналата земя, като опипвах с магията си земята около себе си, наслаждавайки се на пълнотата на силата си, след като бях прекарала миналата нощ под луната в събиране на аконит.
Звукът от трополене на крака привлече вниманието ми и аз се огледах наоколо, като открих, че моята дама Тори тича по ръба на магическата бариера, която пазеше всички нас, и крещи от удоволствие, докато не кой да е, а подлият Драгун я преследва в явен опит да я хване в обятията си. Сърцето ми се изпълни със звездна светлина, когато я видях да се усмихва така, а аз засиях още по-ярко, когато той я повали на земята и тя успя да го удари с коляно в мъжките бисквити, докато падаха.
Сладкият звук на дракон, който проклинаше щетите, нанесени на ценното му съкровище, изпълни въздуха и аз въздъхнах, когато последва нейният смях. Сега му оставаше само да прегъне коляно, да се откаже от претенциите си към Небесния съвет и да живее все така като неин предан домашен съпруг, отглеждайки следващото поколение принцове и принцеси на Вега за трона, докато тя поемаше кралството заедно със сестра си, както звездите бяха предвидили.
Насочих вниманието си към задачата и паднах на колене, като започнах да изработвам мястото за сватбата с помощта на земната си магия, като първо издигнах пергола, израснала от самата земя, на масичка, издигната към звездите, а след това преминах към местата за сядане, които подредих в две спретнати редици зад нея. Тук трябваше да има само осем гости, които да станат свидетели на това най-радостно събитие. Татко беше поискал да присъстваме аз и Вега, а Каталина искаше синовете ѝ и другите наследници да са тук. Споменаваше се, че ще присъства и един засрамен от властта бивш професор, но когато бедният татко припадна и едва не си разби главата в един камък, беше решено, че е най-добре той да остане настрана със своя срам, в случай че накърни магията на техния съюз.
Тежки стъпки привлякоха вниманието към гърба ми и аз обърнах глава, докато приключвах с изграждането на рамката на моята конструкция, и видях, че към мен се приближава момчето Макси, чиято риза беше наполовина изгоряла, а едната му вежда – изпепелена, но самонадеяната самоувереност в движенията му ми даваше да разбера, че е дал на Джъстин една весела плесница.
– Ти си тръгна – обвини той, като се премести да застане зад мен, а аз също се изправих на крака.
– Имам работа за вършене, както добре знаеш – порицах го, протегнах ръка, за да го плесна по гърдите, ръката ми се срещна с твърдия мускул на гърдите му и се задържа върху апетитната му тъмна кожа. – Но кажи ми, той крещеше ли като саламандър в помийна яма?
Макс се засмя жестоко, наведе се и ме доминираше с тази своя голяма аура, докато устата му се спусна към ухото ми.
– Накарах го да моли за майка си и да се изпикае в панталоните си – изръмжа той, взе пръстите ми в своите и използва дарбите си, за да предложи гледка към спомена.
Тръпка премина по гръбнака ми, докато му позволявах, а устните ми се свиваха от забавление, докато ми показваше момента, в който беше завладял Джъстин с бруталната си сила и беше вкарал вълна от ужас в него с дарбите си на сирена, карайки го да плаче и да моли и наистина да се подмокря.
– Ама ти си лоша, лоша баракуда, нали? – Промърморих, а ръката ми се плъзна по гърдите му и проследи твърдите хребети на коремната му преса, докато той тихо стенеше при докосването ми.
– Не ми харесва, че този шибаняк се опитва да ми те открадне – каза той, претендирайки предаността си, макар и двамата да знаехме, че тя не може да ни доведе до никъде.
– Не може да открадне това, което не е поискано – отвърнах с въздишка, отдръпнах ръката си и погледнах към цялата работа, която ми предстоеше да свърша, но, разбира се, той нямаше да се разтревожи толкова лесно.
– Аз съм те поискал, Джери. Ти просто си твърде сляпа, за да го видиш.
Отново вдигнах очи към него, като се намръщих от нахалната дързост на тона му и потъпках малката закачка, която лейди Петуния се опитваше да започне в бельото ми.
– Днес нямам време за филантропия – започнах аз, но той вече следеше погледа ми и кимаше.
– Добре. Ако трябва да се концентрираш върху това да направиш всичко това красиво, блестящо и прочие, тогава имаш на своя страна идеалния мъж за тази работа. Мога да правя неща с магията на водата, които биха изкарали наяве твоя луд малък мозък, Джери.
Макс ме хвана за ръката и аз погледнах надолу към сплетените ни пръсти с изненада, когато усетих как магията му се притиска към бариерата на моята в предлагането.
– А ако искаш да направиш нещо наистина невероятно, тогава наистина трябва да работим заедно върху него – добави той с дързост в тона и блясък в очите.
Това подло куче щеше да ме убие някой ден.
И все пак, въпреки всички причини да не вярвам на неприятния Наследник, открих, че магията ми се устремява към точката на контакт, която той държеше, а силата в мен бръмчеше от скандалната идея да се слее с неговата.
– Това е почти богохулство – промърморих аз, без да се отдръпвам.
– Но хайде, Джери. Не е като да е първото нещо, което някога съм слагал в теб.
Засмях се на шегата му и кимнах в знак на съгласие.
– Добре тогава, нека още веднъж да преплетем пипалата си, Макси, момче. Искам да видя какво имаш.
Усмивката му се разшири и аз отхвърлих бариерите си настрана, като ми беше много по-лесно да го направя, отколкото би трябвало с такъв некадърник като него. Магиите ни се сляха и о, какво сливане беше това!
Задъхах се от прилива на неговата сила под кожата ми, почти задъхана от прилива на вода и въздух, който се разби в тялото ми, срещна се със собствената ми магия и се обедини с нея в яростна вълна. Моята власт над земята ни приземи, но мощта на обединената ни водна магия почти ме отнесе на вълна от блаженство, от която не исках да се върна.
– О, мокри бегонии в неделя сутрин – изстенах, поглъщайки усещането, че ме изпълва.
– Да – изпъшка Макс, а очите му пламнаха от тръпката, че и аз съм в него. – Каквото каза.
Засмях се гръмко, веселието в мен избухна и накара и него да се усмихне, докато насочвах вниманието си към работата и започнахме да създаваме мечтаното място за сватба.
– Тази нощ ще бъде запомняща се – промълвих, докато работехме, а Макс се приближи до мен, като обхвана с ръце кръста ми, за да увеличи контакта между нас, и аз открих, че ни най-малко не протестирам срещу това движение.
– Да, Джери. Ще бъде перфектно – обеща той и по дяволите, вярвах, че наистина иска да го направи.
Назад към част 19 Напред към част 21