ДАРСИ
– Усещам забавлението ти от километър – изрече Макс от мястото си, докато аз и Джералдин се опитвахме да се промъкнем до него с хвърлено между нас водно кълбо, надвиснало над главата му.
– Не можеш да усетиш такова нещо, момче Макси – каза Джералдин ефирно. – Не изпитвам нищо друго освен презрение към теб, ти, солен тюлен.
– Глупости. – Завъртя се в креслото си Макс, а ние с Джералдин пуснахме водата върху главата му.
Той издигна една ръка, като в последната секунда я отхвърли от себе си, докато се превиваше от Елемента, и ние се хвърлихме на пода, докато водата се разбиваше над главите ни, докато ние пищяхме. Кейлъб се изстреля от пътя и точно когато Сет се взря през вратата зад него в Дупката, поемайки цялата и сила и падайки обратно по стълбите.
Всички избухнахме в смях, а Сет се върна в стаята с лоза в ръка, която удари като камшик, пробивайки дупка в дъските на пода.
– Добре, кой от вас, водните елементали, го е направил? – Той присви очи към мен и Джералдин на пода, после погледна към Макс, който се беше свлякъл небрежно на стола си, сякаш нищо не се беше случило.
– Добре, заповядайте. – Сет замахна с лозата и хвана с нея Джералдин за глезена, като я повлече към себе си.
Хванах я за ръката със смях, докато тя завика като банши, а аз бях повлеченa по пода заедно с нея.
– Пуснете ме, милейди! – Извика Джералдин. – Ще отида във вечната нощ заради вас. Трябва да живееш, за да създадеш много бебета с най-красивия от кралете!
– Е, тогава това ще съм аз. – Стрелна се напред Кейлъб, скочи върху гърба ми и се вкопчи в него, докато Сет ни теглеше по пода.
– Кейлъб – засмях се, докато той ме гъделичкаше, за да ме накара да пусна Джералдин.
– Остави я на Вълка! – Извика драматично Кейлъб и аз изгубих хватката си за нея, оставяйки Сет да издърпа Джералдин по пода в краката си и той започна да я връзва с още лиани.
– Гъбични фестони! – Изрева тя. – Умирам в името на моите кралици! Ще бъда запомнена като Грус Велика. Най-верният от приятелите, най-свирепият от съюзниците…
– Не днес, Джери! – Макс прескочи мен и Кейлъб, тичайки към Сет, а стъпките му се разнасяха по пода.
Той удари Сет с порив на въздух, който го накара да се препъне назад, а Сет изрева, докато хвърляше лиани в краката на Макс, за да го спъне.
– Аз съм истинският ти враг! – Извика Макс.
– Ти ли го направи? – Симулираше шок с подсмърчане от забавление Сет, след което Макс се захвана с него, докато прескачаше Джералдин, и те започнаха да се борят на пода.
Кейлъб се изстреля на крака, издигна ме и ме преметна през рамо, преди да се втурне и да ме хвърли в кучешката купчина, като сам се гмурна в нея. Зъбите на Сет се впиха в ръката ми и аз изкрещях, удряйки го със смях.
Джералдин разчупи връзките си, изстреля се към нас с вик и сграбчи с юмрук косата на Сет, обвивайки краката си около кръста му отзад, докато падаше назад, за да го откъсне от мен. Кракът ми попадна под нейния и лицето на Макс се сгромоляса в корема ми, докато Кейлъб го риташе в главата. Бяхме се превърнали в плетеница от крайници и всички започнахме да се смеем от сърце, тъй като никой от нас не можеше да се изправи.
Вратата се отвори и смехът ми се задъхваше като кола, на която и свършва бензинът, докато гледах Орион на вратата, който шокирано гледаше надолу към всички нас. Омагьосан.
– Какво става? – Олюля се Макс, успя да се изправи и ме повлече след себе си.
Знаех, че Тори му е дала път да се измъкне от двореца, но това все пак не ме направи по-малко изненадан да го видя тук. Какво, по дяволите, се случваше?
Джералдин скочи, вдигна брадичката си и посочи Орион.
– Коварен леш! Защо си тук? – Изиска тя.
– Не те засяга, Грус – каза Орион с тих глас, очите му преминаха през останалите и се спряха върху мен.
– Какво става? – Попитах, пристъпвайки напред, когато ме обзе тревога. Тори ли беше? Дариус?
– Трябва да поговоря с теб. Насаме – каза той, като погледна към останалите, сякаш се надяваше всички да се махнат.
– Не – отвърнах веднага. – Каквото и да е, можеш да го кажеш на всички нас. Ние вече не пазим тайни.
Челюстта му се стисна, а Макс сгъна ръце до мен, заявявайки, че не отива абсолютно никъде.
– Тя е права, пич – каза Кейлъб. – Изплюй го.
– Или просто си тук, за да се опиташ да убедиш Дарси да те приеме обратно? Защото тази драматична декларация досега е доста неубедителна – подхвърли Сет, от което в проклетите ми бузи се надигна топлина.
– Затвори си устата – изръмжа му Орион. – Тук съм заради Имперската звезда.
– Намери ли нещо в дневника? – Попитах, а сърцето ми заби в гърдите.
Той кимна, челюстта му се разклати, докато гледаше останалите, а после сякаш реши, че няма друг избор, освен да им се довери.
– Знам къде е. Трябват ми пръстените на теб и сестра ти. Тези, които майка ти остави за теб. Дариус ще вземе този на Тори.
– За какво е това? – Попитах объркано.
– Мисля, че те ще ни позволят да получим достъп до гробницата на баща ми – обясни Орион. – Там се намира Имперската звезда. Но ще бъде опасно…
Сърцето ми се сви.
– Идвам с теб – казах твърдо, без възможност за преговори.
– Не. Аз и Дариус можем да отидем – каза той. – Никой друг не трябва да се излага на риск.
– Ще дойда, независимо дали ти харесва, или не – изръмжах и между очите му се образува бръчка.
– Не ми ли каза това снощи, бебе? – Пошегува се Сет и аз го игнорирах, докато Орион оголи кътниците си, но не откъсна очи от мен.
– Не е безопасно – каза той твърдо.
Пристъпих напред, повдигнах брадичката си, докато го гледах.
– Аз съм Феникс, който може да унищожава нимфи, който има четири елемента, който се е борил със сенките и е побеждавал. И никой няма да ме откаже, Ланс Орион.
Гърлото му се размърда и мина един такт на мълчание, преди да грабне ръката ми и да ме дръпне напред.
– Добре, можеш да дойдеш. – Той ме издърпа по коридора в стаята на Дариус и ритна вратата, която се отвори секунда по-късно, когато Джералдин я разтвори широко с наследниците зад гърба си.
Гърдите и бяха издути като на паун, а в очите и имаше войнствен поглед.
– Няма да ни отхвърлиш, самодоволен вампир! Там, където отива моята господарка, отивам и аз. И макар че тези мъже изглеждат хитри и могат да бъдат откровени мошеници, те също така са верни и непоколебими. Ако има опасност, няма по-добра група рицари от тях, която да последва една от истинските кралици в нощта.
– Няма да следвам никого никъде – изръмжа Макс. – Отиваме за Имперската звезда, това е всичко.
– За да спрем Лайънъл – съгласи се Кейлъб.
– Да – добави Сет, а Орион изръмжа, ръката му все още беше стегната около китката ми.
Отскубнах пръстите му, като го погледнах твърдо, докато плътта ми изтръпваше от допира му.
– Това не подлежи на обсъждане.
– Ебаси, добре – изсъска Орион. – Но всички ще правите точно каквото ви кажа, защото това място е защитено от тъмна магия, а заклинанията, които ще са ни нужни, ги няма в проклетата учебна програма.
– Не можете повече да ни командвате, сър – издекламира Сет. – Ти си просто едно посрамено от властта нищожество. Имаш късмет, че изобщо признаваме съществуването ти, и ти го знаеш.
Орион отвори уста, за да му се скара отново, но аз стигнах първа до него.
– Замълчи, Сет. Направи каквото ти казва. Няма да прецакаме това. Трябва да вземем Имперската звезда – поисках аз и Сет изръмжа от тона ми, но не отвърна на удара.
Когато отново се обърнах към Орион, кълна се, че той се усмихваше, но след част от секундата това изчезна, така че не можех да бъда сигурна.
Орион ме погледна напрегнато.
– Няма да можем да я използваме срещу Лайънъл.
– Какво, защо? – Попитах, а сърцето ми замря.
– Може да се използва само от управляващ владетел – каза той и останалите изругаха.
– Е, докато Лайънъл не я получи, няма значение – казах твърдо, макар че беше вбесяващо да знам, че сме толкова близо до толкова много власт, а тя няма да може да ни помогне.
Орион кимна, след което се отправи към масивния златен сандък в задната част на стаята на Дариус, отвори го и извади дървена кутия с карти „Питбол“, които разпознах. Той извади от нея кинжал за източване и аз се стъписах. Бях виждала Орион да се пробожда с подобно острие. Тори също толкова пъти се беше поддавала на сенките заради едно такова. Не исках тази гадост да се доближава до никого, когото обичах, никога повече.
Той го опакова заедно с куп кости и инструменти в една раница, преди да я нарами на рамо. После срещна погледа ми и аз пристъпих към него, борейки се с всички страхове, които имах относно използването на тези неща, защото трябваше да получим Имперската звезда. И щях да направя всичко, за да се уверя, че ще я получим преди Лайънъл.
– Какво трябва да направим? – Попитах.
– Какво стана с това, че ние с теб отиваме сами, братко? – Избухна гласът на Дариус, когато влезе в стаята с Тори на няколко крачки зад него.
Усмихнах и се и тя се усмихна, провирайки се през наследниците, за да стигне до мен.
– Сериозно? – Изстена Орион.
– Е, нали не очаквахте, че аз и Дарси просто ще се огънем, нали? Мислех, че отдавна си си научил урока за това – каза тя ефирно.
Джералдин нададе писък на вълнение, като пляскаше с ръце.
– Принцесите Вега никога няма да се кланят на никого!
– Ух – каза Дариус, после промълви още нещо под носа си, което звучеше подозрително като „ще видим за това“, преди да продължи на по-силен глас. – Хайде. Вземете оръжията си. – Той се обърна и излезе през вратата, като показа брадвата, закачена на гърба му, която блестеше от пламъците, които живееха в нея.
– Това ми напомня. – Погледнах към Джералдин с вълнение. – Аз и Тори ти направихме оръжие.
– Милостиви! – Задъха се тя. – Какво неземно нещо може да съм направила, за да заслужа такъв подарък?
– Ти си ти, Джералдин – казах аз с искрен поглед. – Това е достатъчно.
– Никога не се променяй – добави Тори с усмивка, хвана я за ръката и я измъкна от стаята след наследниците.
Тръгнах да я последвам, но Орион ме хвана за ръката и ме обърна с лице към него с несигурен поглед.
– Мога ли…- В ръцете си държеше дълга кутия и я постави на леглото с изражение на копнеж. Дървото беше издълбано със съзвездието Орион, което аз самата бях гравирала в него. Дъхът ми застина в белите дробове и пристъпих покрай него, отворих кутията и извадих красивия меч, изкован в огъня на Феникс. Този, който му бях направила като подарък в нощта преди да го арестуват. Опитвах се да не мисля за тази нощ, но тя беше вписана в душата ми така ясно, както зодиакът е вписан в звездите. Нямаше как да избягам от нея. Нямаше как да скрия колко много е означавала за мен. Но това само направи предателството му още по-силно болезнено.
Подадох му го с напрегната гримаса.
– Той е твой. Винаги. Само защото не сме… просто го вземи, добре? – Подадох му го и пръстите му докоснаха моите, докато го приемаше, а от докосването му в мен се стрелна електричество.
– Пипала на риба тон – възкликна Джералдин от другата стая. – Вижте ме как въртя!
Подарих на Орион неловка усмивка и изскочих от стаята, като намерих Джералдин с Гъвкавия боздуган, който бяхме направили за нея – металната топка с шипове се люлееше на верига в края на огромната пръчка. Тя го размахваше около главата си, под крака си, през рамо, все с невъзможни умения.
– Навремето съм хвърляла една-две бухалки – обяви тя. – Абсолютно божествена е, дами мои. Не бих могла да бъда по-благодарна. Всъщност, може би е добре да изпеем една песен?
– Нямаме време за песни – изръмжа Кейлъб и погледна Дариус. – Така е нали? – Очите му бяха умолителни и Сет преметна ръка през раменете му, а ръцете му бяха увити в металните ръкавици.
– Не се прави на убиец, братко. Нека да изпеем онази песен на Вега за това, че ни смучат пишките – каза Сет с усмивка и Джералдин се изкиска, насочвайки към него боздугана си.
– Никога повече не осквернявай красивите ми текстове, ти, нечистоплътна мутра!
Макс се засмя и Джералдин се нахвърли върху него с ръмжене.
– И на какво се смееш, ти, израснала морска краставица? – Поиска тя.
– Успокой се, Джери – каза той.
Тя изглеждаше така, сякаш щеше да избухне, но Орион се стрелна към центъра на групата с меча в ножницата на бедрото си.
– Тръгваме. Спрете да се карате или някои от вас ще останат назад, когато се изнесем оттук със звезден прах.
– Пфф, сякаш Дариус ще остави някой от нас тук – каза Сет, но Дариус сгъна ръце с поглед, който говореше, че ще го направи, и всички се наредиха в строя.
Орион тръгна към вратата точно когато моят атлас иззвъня и аз го извадих, откривайки съобщение от брат ми.
Гейбриъл:
K.О.Р.Г.-ите бяха в пълен състав, когато се прибрах вкъщи преди час. Нека вампирите отведат теб и сестра ти до границата. Останалите няма да бъдат спрени.
Успех тази вечер.
Той започна да изпраща куп снимки на бебето и семейството си и сърцето ми се сви. По дяволите, това бебе беше сладко. Исках само да стисна пухкавите му бузки и да погъделичкам кръглото му коремче и – о, да, имам мисия на живот и смърт, която се нуждае от вниманието ми.
– Ланс – обадих се аз, изтичах до него и му показах съобщението, преди да пусна останалите да го видят.
– Кейлъб, вземи Тори – заповяда Орион, след което ме загреба, преди да успея да не се съглася, и се изстреля по стълбите.
Вкопчих се в него, задушавайки писък, докато той ме притискаше към гърдите си и се движеше със скоростта на светлината, спринтирайки по-бързо, отколкото някога преди с мен в ръце. Не успях да си поема дъх, докато не спряхме и светът не се завъртя. Стояхме отвъд оградата на академията и хладният нощен въздух се носеше около нас.
Взирах се в Орион, докато очите му обхождаха лицето ми, а пръстите на краката ми се свиваха.
– Вече можеш да ме свалиш – казах задъхано, сърцето ми удари луд ритъм и се опитах да убедя себе си, че е от скоростта, с която се движехме. Но кого заблуждавах?
Той ме постави на крака и между нас се разнесе тишина, докато аз оставах втренчена в очите му.
– Честит рожден ден – измънках аз.
Цял ден обмислях дали да му изпратя съобщение, но не успях да се накарам да го направя. Сега той беше точно пред мен и не исках да си помисли, че съм забравила. Може би трябваше да се държа гадно, но той и без това прекарваше този ден като затворник, без да има какво да прави и къде да отиде. Е, досега предполагах.
– Не е толкова щастлив, колкото последния ми – промърмори той, след което Кейлъб пристигна с Тори, настани я до мен, оставяйки ме в капана на щастливия спомен за миналото и желанието да се върна към него.
– Наистина ли трябваше да направиш обиколка на цялата академия? – Изсумтя Тори, като сплеска разрошената си коса.
– Трябваше да се размърдам, преди да влезем в битка – каза Кейлъб с усмивка.
– Не отиваме на битка, а на гробище, където ни чакат всякакви глупави заклинания – каза Орион.
– Е, тогава аз съм се подготвил за страшни заклинания. – Вдигна рамене Кейлъб.
Сет се появи във вълча форма с Дариус и Макс на гърба си и всички се промъкнаха през пролуката в оградата. Сет се премести назад, облече някакви дрехи и маратонки, докато Макс му ги подхвърляше, и прибра косата си на възел. Джералдин се появи във формата си на Цербер, а една от трите и големи кафяви кучешки глави се заклещи между решетките, докато се опитваше да се промъкне. Тя беше адски огромна. По-голяма от Сет във формата му на вълк, а той едва се побираше.
Тя се преобрази обратно във формата си на фея със смях, а гърдите и се притискаха към решетките, докато се придвижваше през пролуката.
– При слънцето, Джери – изръмжа Макс и пристъпи напред, за да се опита да я закрие от погледа.
– О, престани да се държиш като свиня, Макси. Наистина е неприлично. – Тя взе дрехите си от него, навлече ги, преди да грабне боздугана си от Дариус, който го беше носил.
– Хайде да воюваме – каза Сет развълнувано, като удари рамото си в рамото на Кейлъб, докато той виеше.
– Няма да ходим на шибана… арх, няма значение – каза Орион, приближавайки се до мен и Тори. – Имате ли пръстените?
– Да. Ето ти ги, пич. – Протегна своя Тори, но аз го грабнах преди Орион да го направи и го сложих на пръста си до другия пръстен.
– Където отидат тези, там отивам и аз – казах с предизвикателство в гласа. Ако си мислеше, че ще ме изостави в някакъв момент тази вечер заради собствената ми безопасност или някакви глупости, това нямаше да се случи. Лично щях да се уверя, че звездата ще бъде върната тук, независимо от всичко.
– По дяволите – промълви той и аз се усмихнах триумфално. Знаех си.
Тори се засмя.
– Вече не можеш да я надхитриш, задник.
– Не съм се опитвал да… – Орион се спря по средата на изречението и поклати глава. – Хайде просто да тръгваме. Той извади малко звезден прах, хвърли го върху нас, преди някой да успее да каже и дума, и ние се повлякохме към звездите.
Краката ми се удариха в земята, но не се спънах, а примигнах към приятелите си, после към огромната черна метална ограда, която се издигаше пред нас. Настъпи тишина и усетих как силата на това място бръмчи във въздуха, изпращайки струйка очакване по гръбнака ми.
Зад нас се простираше гъста гора, а сенките между клоните бяха черни като нощта. Някъде сред дърветата се чу тих, кучешки вой и всички замлъкнаха.
– Дариус – изръмжа Орион, а в тона му имаше предупреждение, което не разбирах.
– Какво е? – Изсъска Тори, когато се приближих до нея.
– Жътварските кучета – разкри мрачно Дариус.
– Свързани са тук, за да пазят периметъра – обясни Орион и хвърли около нас балон за заглушаване. – Никой да не ги гледа в очите, ако го направиш, ще изтръгнат душата от тялото ти.
– Какво ще направят? – Зачуди се Макс.
– Ще изтръгнат душата от самото ти същество, Макси, не изоставай – каза Джералдин и вдигна боздугана си. – Всички трябва да продължите напред, аз ще се изправя срещу тези злодейски дяволи заради моите кралици. Ще се гмурна в тъмната гора и ще върна тези зверове в ада, откъдето са дошли.
– Не, Джералдин – изпъшках аз. – Няма да отидеш никъде.
– Не, не отиваш. Всички трябва да затворят очи точно сега – заповяда Орион, когато в дърветата се чуха още вой и сърцето ми се разтуптя от шума. – Не ги поглеждайте, без значение какво правят. Не отваряйте очите си, не бягайте и не се отбранявайте.
– Дори ако някой ми откъсне ръката? – Запита Сет. – Защото не мога да давам никакви обещания при този сценарий.
– Те няма да нападнат, освен ако не бъдат провокирани – изръмжа Орион. – Така че не се притеснявай да удариш един в окото, Капела, но го направи някъде далеч от останалите.
Откъм дърветата се чу ръмжене и преди да захлопна очи, забелязах огромна черна фигура да се движи между клоните. О, дяволите.
– Всички се хванете за ръце и ме последвайте, трябва да стигнем до портата, стражите няма да си позволят да се приближим по-близо от това – каза Орион и грубата му длан хвана моята.
Другата ми ръка се плъзна в тази на Тори и всички започнахме да вървим, докато в гората се разнасяха още вопли.
Сърцето ми галопираше в гърдите, докато вървяхме, а листата хрущяха под краката ни и звучаха като изстрели в тишината. Точно до мен се чу ръмжене и дишането ми се ускори, когато въздухът се изпълни с подсмърчане и наблизо се чуха тежки лапи.
Горещият, кисел дъх накара косата ми да потрепне, а лицето ми да се затопли. Звярът трябваше да е огромен, висок поне колкото мен, а миризмата на гнилота, която е лъхна от него, накара стомаха ми да се обърне.
– Почти сме там – промълви Орион.
– По-добре да не си отваряш очите – изсъсках аз и пръстите му стиснаха моите.
– Някой трябва да погледне, по-добре да е Никой посрамен от властта – каза той под нос и ноктите ми се впиха в плътта му.
– Ти не си никой – изръмжах сериозно аз. Ти си един от най-важните „някой“, които познавам.
– Готов ли си, Дариус? – Обади се той, без да ми отговори.
– Готов – потвърди Дариус и някъде зад гърба ми се чу щракане.
– Какво прави той? – Прошепнах, след което до ухото ми прозвуча друго ръмжене и аз се стреснах.
– Извършва тъмно заклинание върху костта на фея – промърмори Орион. – Жътварските кучета не могат да устоят на миризмата на смърт.
До мен достигна свистене, когато Дариус хвърли костта и кучетата излаяха и се затичаха. Звучеше, сякаш голяма глутница от тях се втурваше надалеч от нас, а земята под мен потрепваше, докато те се движеха.
– Бързо! – Излая Орион. – Всички се дръжте близо. Можете да отворите очи, но ако има някакъв знак, че се връщат, тогава ги затворете незабавно.
Отворих очи, когато Орион издърпа ръката си от моята и Дариус профуча покрай мен. Застанахме пред огромна порта, на чийто връх имаше смъртоносно изглеждащи шипове. В желязото по средата бяха изписани думите Гробището Евърхил.
Орион подаде на Дариус източващ кинжал, като държеше друг свой. И двамата ги врязаха в дланите си, преди да започнат да движат остриетата в перфектен синхрон едно с друго, сякаш прорязвайки самия въздух. Движенията бяха сложни и всеки разрез намаляваше магическото напрежение във въздуха.
Яростен вой разцепи нощта и предизвика в мен трепет от страх.
– Мисля, че са го разбрали – изсъска Сет.
– Връщат се – каза Кейлъб бързо, но Дариус и Орион бяха изпаднали в транс, докато работеха, за да пробият защитите.
– Пригответе оръжията си – изпъшка Тори и всички го направиха, когато тропотът на лапите отново се приближи.
Тори и аз вдигнахме свободните си ръце, като държахме другите заключени. Моят огън на Феникс гореше от вътрешната страна на плътта ми и силата ни инстинктивно се сля, като между нас се завъртя ад, готов да бъде отприщен.
Споделих поглед с Тори, след което затворих очи, а воят се приближаваше все повече и повече.
Лапите гърмяха към нас с бясна скорост, а от щракането на зъбите и ужасяващото ръмжене имах чувството, че Сет е прав. Те знаеха какво правим. И идваха за кръв.
– Дяволи на смъртта, ще ви прогоня в задгробния живот! – Извика Джералдин.
Чу се ръмжене, след което последва писък, когато един от зверовете нанесе удар и сърцето ми се сви.
Държах дланите си вдигнати, а пламъците се извиваха между пръстите ми, докато чаках да атакувам, като вкарах земната си магия в земята, за да усетя приближаването им.
Точно пред нас се чу ръмжене и усетих как Тори се притиска по-близо, докато вдигахме ръце заедно и се отдръпвахме от приятелите си, за да сме сигурни, че няма да ги нараним. Можех да усетя дъха на кучето, да усетя отвратителния му аромат във въздуха и да усетя трептенето на лапите му в земята чрез магията си. Освободихме силата на нашия Феникс в експлозия от огън, а във вените ми се разнесе прилив на адреналин. Пламъците проблясваха през клепачите ми, докато той се отдалечаваше от нас, а едно от зверчетата изпищя и изрева.
– Ебаси да! – Тори изохка и по лицето ми се разля усмивка.
Победата ни обаче беше кратка, защото в гората се разнесе вой и се появиха още зверове, които чакаха в тъмното.
– Върнете се! – Извиках към останалите и двете с Тори хвърлихме огнена стена пред нас, за да държим кучетата на разстояние.
Гърбът ми се удари в гърба на Дариус и изведнъж паднах, спънах се назад и преминах през защитите, обграждащи гробището.
– Влезте вътре! – Изръмжа Орион, хвана ме за ръката и ме задържа изправена, докато ме насочваше, а аз повлякох Тори след себе си. Звукът на звънтящ метал изпълни въздуха, след което краката ми се удариха в по-мека земя. – Отвори очи – заповяда той и аз го направих, като се озовах пред очите му, а веждите му бяха свити от загриженост.
Завъртях се, за да проверя дали всички са добре, и като по чудо – бяха. Споделих с Тори поглед на облекчение, преди да огледам тъмното гробище, на което стояхме.
Пред нас се простираха надгробни плочи, всички древни и рушащи се, белязани със зодиакални символи и имената на мъртвите. По-дълбоко в гробището имаше по-големи гробници, които се простираха нагоре по огромен хълм, а на върха стоеше голям каменен мавзолей, заобиколен от дървета.
Осъзнах, че ръката ми все още е заключена с тази на Орион, и бързо я освободих, а пулсът ми заби в основата на гърлото, докато дланта ми продължаваше да изтръпва от докосването му.
– Никой да не се обръща назад. Трябва да осолим земята, за да ги държим настрана. Това няма да продължи вечно, но би трябвало да ни осигури достатъчно дълго време – каза Орион и двамата с Дариус се върнаха към портата, докато всички гледахме напред. Когато свършиха, те се появиха отново с мрачни изражения, говорейки заедно с тихо мърморене.
– И така? – Попита Тори. – Какъв е планът?
– Ние сме във външния пръстен – каза Орион, посочвайки пролуката, която разделяше външните гробове от тези по-навътре. – Тук защитата ще е по-слаба. Колкото по-навътре навлизаме, толкова по-тъмни ще стават заклинанията.
– И нека предположа, че гробницата на баща ти е някъде по средата? – Повдигна вежди Сет.
– Гробовете са разположени според нивата на властта – отвърна студено Орион. – Така че да. Той ще бъде някъде към средата. Ако сте прекалено страхливи, за да тръгнете натам, тогава не се колебайте да останете тук.
– Имаш ли нещо, което искаш да ми кажеш, задник? – Изръмжа Сет и се приближи към него с изпънати рамене. – Защото отношението ти е глупост.
– Нямам какво да ти кажа – изсъска Орион.
– Така ли? – Изръмжа Сет. – Е, тогава очевидно единственият страхливец тук си ти.
– Какво, по дяволите, трябва да означава това? – Кътниците на Орион се изплъзнаха и аз застанах между тях със собственото си ръмжене.
– Престани – изръмжах. – Трябва да се движим.
Очите на Сет се плъзнаха към моите и той се отдръпна с невинно свиване на рамене. Орион погледна между нас с неразбираема за мен гримаса, но не каза нищо повече.
– Хайде – изръмжа Дариус и Орион влезе в крачка с него, докато те водеха през първата редица гробове.
Вървях редом с Тори зад тях и усетих как във въздуха се разнасят бодли от тъмна магия, която зарежда частиците около мен. В мига, в който стигнахме до вътрешния кръг, косъмчетата по плътта ми се изправиха, а дишането ми спря от силата на това място.
– Усещаш ли това? – Изръмжа зад мен Кейлъб и всички кимнахме.
Земята започна да трепери под краката ни и аз тревожно се загледах в гробовете, които ни заобикаляха. Джералдин изкрещя, когато една скелетна ръка се провря през земята вдясно от нея и от мен инстинктивно избухна огън, който я взриви на парчета. Но все повече и повече от тях си пробиваха път от гробовете, стотици мъртви тела се измъкваха от пръстта. Страхът и ужасът ме пронизаха, докато немъртвите се надигаха, а аз разтворих крака, докато се готвех да се бия.
Дариус замахна с брадвата си, когато една костелива фигура се хвърли към него и той я разби на парчета с един силен удар. В момента, в който костите се удариха в земята, те започнаха да се събират и трупът отново се изправи на крака.
– Какво става? – Носът на Тори се набръчка и двете се приближихме една към друга, готови да взривим всички обратно в ада.
– Намерете гробницата! – Изръмжа Дариус на Орион.
Всички започнаха да размахват оръжията си срещу скелетите, докато все повече и повече от тях изпълзяваха от земята. Някои от тях изглеждаха по-свежи от други, а телата им бяха жилави и изгнили. И когато един от тях вдигна ръце, огнена магия избухна от тях и изпрати пламтяща топка към Сет.
Той се премести бързо, приземи се на четирите си лапи като вълк, отклони огненото кълбо и разсече скелета на парчета с огнените си нокти на Феникс.
– Върви! – Заповяда Дариус и Орион погледна към мен, с решение в очите.
– Вни… – започнах, но той се стрелна напред, преметна ме през рамо и се откъсна по-навътре в гробището, оставяйки останалите зад себе си.
Назад към част 27 Напред към част 29