Каролин Пекъм-Зодиакална академия-Обречен трон-книга 6-част 3

КСАВИЕ

– Момче – гласът на баща ми беше твърд и режещ, носеше се от кабинета му и караше страха да издълбае дупка в гърдите ми.
Поставих куфара си на земята, оправих ризата си и си поех дъх, докато се приближавах към вратата. Сега вече можех да се справя с всичко. Предстоеше ми да замина за академията „Зодиак“ и магията ми щеше да се пробуди. Буквално нямах търпение. Снощи бях спал общо три часа и трябваше да чакам цял проклет ден за този момент. Но вече беше нощ. Звездите се бяха събудили, а скоро и моята магия щеше да се събуди.
Бутнах вратата и вдигнах брадичка, за да се изправя пред човека, от когото по крайниците ми полази страх. След всичко, което беше направил, в сърцето ми нямаше и капка любов към него. Трудно ми беше да си спомня, че някога наистина е имало. Може би възхищение, страхопочитание, уважение – преди да осъзная, че той не заслужава нито едно от тези неща. Но всякаква неприязън, която изпитвах към него, се превърна в силна омраза след всичко, което беше направил, животите, които беше унищожил, и тези, които все още планираше да унищожи.
Беше облечен в изискан костюм, широките му рамене бяха подчертани от прилепналото сако, а русата му коса беше прибрана назад и перфектно оформена. Стана от стола зад бюрото и се изправи на внушителния си ръст.
– Затвори вратата – заповяда той и бръснарско ножче заседна в гърлото ми, докато я бутах с остро щракване, което отекна в черепа ми.
Баща ми се пресегна около бюрото, като ме гледаше през носа с нескрито отвращение.
– Разбираш ли как духа вятърът, момче? – Попита той с опасно ръмжене, но продължи, преди да успея да разбера какво има предвид. – Тронът е мой, аз ще бъда крал на Солария. А това ще те направи изключително интересен за учениците от Зодиакалната академия. Разтворих ръката си, за да ти разреша да учиш, но не подценявай влиянието ми върху теб дори когато вече не си под този покрив.
Стиснах челюстта си, като не позволих на езика ми да изрече нито една глупава дума. Нямаше да го изпитвам тази вечер. Не и когато свободата беше толкова близо, че можех да я чуя да крещи проклетото ми име.
Баща ми продължи:
– Ще държиш главата си ниско и пресата едва ли ще разбере, че съществуваш. Няма да даваш интервюта, освен ако не ти кажа, няма да предизвикваш вълнение, камо ли скандал. И ще се връщаш у дома, когато поискам, ясно ли ти е?
– Да, татко. – Наклоних глава, правейки се на добра малка пешка. Просто исках да се махна. Единственият проблем беше мама. Тя беше дошла при мен снощи, карайки ме да се закълна, че ще си изградя живот в училище, че няма да се тревожа за нея. Но как можех да го направя? Да я оставя тук беше непоносимо. Просто нямах избор.
– Добре – каза той пренебрежително. – Слез долу, Порша ще направи кратко интервю за „Небесни времена“, преди да тръгнем. Ще обявя твоите Елементи и Дом пред пресата, след като приключи Пробуждането ти, тогава няма да има повече внимание върху моя безполезен, резервен син.
Кимнах твърдо, обърнах се с онзи горчиво-сладък шамар по лицето, който все още бодеше бузата ми, и се отправих към вратата, а тежкото му присъствие ме следваше. Грабнах куфара си и го занесох долу, където един портиер ме чакаше да го вземе от мен. Дариус вече се беше върнал в „Зодиак“ преди няколко дни, настоявайки, че има нужда да започне работа, а баща ми го беше пуснал, защото винаги искаше специалният му наследник да е по-напред. Аз обаче знаех по-добре. Самият Дариус ми беше казал, че отива на лов за нимфи с другите наследници и Дарси Вега. Цяло лято ми беше разказвал за лова им, така че можех да живея като заместител на неговите истории. Жадувах да се присъединя към тях, звучеше като нещо от някоя от игрите ми за Xbox. Приключение в истинския живот. А сега получавах магията си Пробудена, може би нямаше да мине много време и наистина щях да мога да помогна. Макар че предполагах, че в сърцето си знаех, че имам да уча много, преди да бъда полезен. И все пак…
Гласовете се носеха откъм верандата, входната врата се отвори наполовина и ръката на баща ми внезапно кацна на рамото ми, докато ме насочваше навън. Когато погледнах към него, установих, че носи една от фалшивите си усмивки, зъбите му са на показ, а в очите му грее приличен опит за гордост. Прикрепих собствената си усмивка, която беше също толкова фалшива, и излязохме навън, където пресата беше разположила няколко лампи с лице към верандата, а мама беше там и разговаряше с Порша в развяваща се зелена рокля.
– А, ето го и мъжът на деня! – Възкликна Порша, а русата и коса подскачаше, докато бързаше нагоре по стъпалата към мен. – Изглеждаш страхотно, Ксавие. Нека направим няколко снимки с родителите ти. – Тя ме постави между тях и двамата се приближиха, докато фотографът започна да снима. Погледнах към мама с усмивка, а тя ми намигна, което стопли сърцето ми.
Когато снимките приключиха, Порша ме разпита за чувствата ми, свързани с това, че ще бъда Пробуден и започвам училище, и аз успях да дам воля на напиращите в мен емоции, свързани с всичко това. Защото бях шибано развълнуван. Разказвайки и за това, челюстта ме болеше от това колко силно се усмихвах.
– Това не е честно! – Изкрещя някъде из къщата Клара и лицето на баща ми се превърна в гръмотевица.
– Извинете ме – каза той рязко и Порша му махна с ръка, но сподели с фотографа кратък поглед, който казваше, че е любопитна като дявол.
– Иди да си вземеш палтото, Ксавие – насърчи ме мама, а очите и бяха загрижени. – По-добре е да тръгнем скоро.
– Да, разбира се, няма да те задържам повече – извини се Порша и започна да събира нещата си.
Вмъкнах се обратно в къщата, докато мама започна да разговаря с нея малко по-силно, отколкото беше необходимо, и затворих вратата след себе си. Клара стоеше на стълбите, а около нея се въртеше наметало от сенки, с ръце, поставени на хълбоците. Тори стоеше до баща ми в червена сатенена рокля и го гледаше с поглед на лакомник, от който кожата ми настръхна. Дори не можех да изразя колко съм ядосан за това, което баща ми беше направил с Тори. Не я бях виждал от рождения ден на Дариус и нямах представа къде я държи. А сега я извеждаше като куче на каишка. Беше шибано.
– Първа бях твоя пазителка, татко, как така тя може да ходи с теб? – Нацупи се Клара, а очите и се превърнаха във вихрена буря от мрак. Сигурно вече трябваше да съм свикнал тя да го нарича татко, но не бях. Все още ми се искаше да повърна. Всеки. Проклет. Път.
– Сега, Клара, аз ти обясних това – каза баща ми с мъркане, от което ми стана също толкова лошо. – Роксаня трябва да бъде възприемана като мой съюзник на публични места. А ти все още нямаш пълен контрол над силата си, все още не можеш да минеш за фея.
Пренесох се през коридора до гардероба с палтата, взех едно елегантно черно и го навлякох, като не откъсвах поглед от цирка на ужасите, разиграващ се пред мен.
Лицето на Клара се изкриви в ярост, а буреносен облак от мрак около нея се разрастваше, като силата на нейната мощ дърпаше сенките, живеещи в мен.
– Мога да се контролирам! – Изръмжа тя и баща ми ръмжеки се, хвърли към нея и я хвана за гърлото.
– Мълчи – изсъска той. – Или ще те изгоня от покоите си за една седмица. Това ли искаш?
– Не – просъска Клара и сенките около нея угаснаха, а носът ми се набръчка.
Опитах се да уловя погледа на Тори, но тя просто гледаше баща ми със същата интензивност, която Клара му даваше. Беше отвратително да го гледам.
– Добро момиче – изръмжа Лайънъл. – Сега се върни горе и когато се прибера, ще те възнаградя за поведението.
Тя се наведе за целувка, но той се отдръпна, преди да успее да я поиска, като постави властна ръка на гърба на Тори и я поведе към вратата. Той дръпна брадичката си към мен в знак на заповед и аз запристъпвах в крачка зад тях, когато отново излизаха от къщата.
Порша все още беше там и разговаряше с майка ми, но очите и на практика изскочиха от главата и, когато забеляза Тори до баща ми. Не беше като да е прясна новина, че Тори се е съюзила с Лайънъл, но пресата все още не можеше да я изчерпи достатъчно бързо.
– О, добър вечер, мис Вега, не очаквах да ви видя тази вечер – изненадано каза Порша, когато баща ми свали ръката си от гръбнака на Тори.
– Да, ама ето ме тук – каза Тори безстрастно и отново се усмихна на баща ми, преди да хвърли на Порша равен поглед.
– Може ли да ми кажеш няколко думи, докато съм тук? – Попита с надежда Порша, поглеждайки към баща ми, а след това отново към Тори.
– Разбира се, но побързай, трябва да тръгваме – каза учтиво баща ми и Порша кимна, като забърза нагоре по стъпалата към Тори с диктофон в ръка, за да може да я запише.
– Говорила ли си със сестра си напоследък? Тя води доста обширна кампания в „Дейли Солария“, настоявайки, че все още планирате да претендирате за трона заедно. Искаш ли да коментираш? – Попита с надежда Порша, а на мен ми се искаше да и изкрещя и да и кажа истината, че баща ми е чудовище, че използва сенките, за да контролира Тори, че ежедневно използва тъмна магия, че е съюзник на нимфите, че планира да завладее кралството и да унищожи всеки, който застане на пътя му. Но аз просто стоях там, чертите ми бяха сковани, а сърцето ми биеше извън ритъм.
– О, аз вече не се кандидатирам за трона – каза просто Тори и сърцето ми се сви в гърдите. Тя се протегна, за да прокара ръка нагоре-надолу по ръката на баща ми. – Вече съм намерила истинското си място.
Порша примигна бързо, а мама грижливо запази спокойното си изражение, но зад очите и имаше тъмен ужас.
– При звездите, значи официално се отказваш от претенциите си за трона на Солария? – Попита Порша, а в очите и проблясваха знаци на долара, защото беше първата, която се досети за това. По дяволите, не. Недей да го правиш, Тори.
– Абсолютно – каза Тори със странно празна усмивка.
– Това е всичко за тази вечер, страхувам се, че не искаме да закъсняваме – намеси се баща ми, когато Порша изглеждаше готова да се пръсне от въпроси. – Дженкинс ще ви изпроводи навън. Добра вечер, Порша.
Той насочи Тори покрай нея, а ние с мама побързахме да я последваме, споделяйки притеснен поглед. Тя хвана ръката ми, стисна я бързо, преди да я пусне, и сърцето ми се разтуптя малко, знаейки, че тя е тайно на моя страна, дори и да не можеше да го каже. Просто ми се искаше да мога да я взема със себе си тази вечер и да я държа далеч от баща ми завинаги.
Портиерът ме чакаше в края на пътя с чантата ми и когато заедно излязохме от портите през отделенията, баща ми хвърли звезден прах във въздуха и светът се завъртя в мъгла от звезди.
Краката ми стъпиха на твърда земя и аз се озовах с поглед към огромните порти на Зодиакалната академия; в центъра и беше гравиран зодиакалният кръг, а около него – всички символи на звездните знаци. Нервите и вълнението се бореха в мен, докато баща ми си поемаше дъх.
– Те не можаха да вдигнат охраната дори за една нощ? Това училище забравя кой го финансира – промълви той.
– Е, поне нашият Ксавие ще бъде в безопасност тук – каза мама с равен тон, но знаех, че думите и са за мен.
Тук щях да съм в безопасност от баща ми. Щом бях вътре в тези порти, той нямаше да може лесно да стигне до мен. Разбира се, можеше да ме призове, но това далеч не беше толкова лошо, колкото да бъда изкарван от спалнята си за шията, когато той беше в лошо настроение. Не, тук щях да имам повече свобода, отколкото някога през живота си. Усетих как в гърлото ми се надига хленчене и се преборих с желанието да се преместя, да се издигна в небето, да обиколя новия си дом и да оставя блясъка да пада от плътта ми. По-късно, пич. Аз и небето можем да станем наистина интимни.
Няколко ученици вече се бяха събрали до портите, повечето пристигаха с коли. Те прегръщаха семействата си, казваха си довиждане и аз малко с горчивина осъзнах, че баща ми няма да отиде никъде, докато звездите не събудят моите Елементи.
– Добър вечер, Лайънъл – обади се дълбок глас и аз се обърнах, когато Тиберий Ригел се запъти към нас със съпругата си под ръка, а дъщеря им ги следваше по петите.
Косата на Елис беше тъмна и гъста, обрамчваше силните и черти, в които имаше намек за брат и Макс. Бях прекарал повече от няколко вечери с нея, но никога не бяхме прекарвали много време заедно извън зорките очи на родителите ни. За разлика от начина, по който съветниците насърчаваха четиримата наследници да прекарват време заедно и да се сближават, те никога не си бяха правили труда да насърчават подобни отношения между по-малките деца в семействата. Дори и да съществуваше технически шанс някой от нас да оспори позициите на по-големите си братя и сестри един ден.
Не, въпреки че системата трябваше да е справедлива и всички ние да имаме равен шанс да претендираме за ролята на Съветник един ден, за всички нас беше повече от ясно, че най-големите братя и сестри никога нямаше да бъдат изместени. Те се бяха пробудили млади и бяха получили напреднало обучение във всички видове умения и магии години преди да дойдат в Академията „Зодиак“. Така че, дори и силата ни да се равняваше на тяхната, никой от нас нямаше да може да представлява реална заплаха и всички го знаеха. Не че имах и най-малкото желание да отнема мястото на Дариус от него, но несправедливостта на системата все още ме дразнеше.
Елис ми се усмихна неясно и аз и отвърнах с усмивка, чудейки се дали някога е смятала, че предизвикателството да се бори за мястото на Макс си заслужава времето, или е достатъчно щастлива и на своята позиция.
– Тиберий. – Кимна му Лайънъл.
Погледът на Тиберий падна върху Тори до него, в очите му се изкриви загриженост, преди бързо да я обуздае.
Баща ми я дръпна по-близо, без да се срамува, когато Тори отново го погледна с онзи сънен поглед. Нямах представа какво мислят останалите съветници за новия домашен любимец на баща ми, но от няколкото погледа, които си размениха на партито за рождения ден на Дариус, трябваше да си помисля, че го смятат за странен като дявол. Цялото кралство със сигурност също мислеше така. И всеки, който познаваше Тори, щеше да го види още щом се приближеше. Но в това беше проблемът – баща ми не позволяваше на никого да се доближава до нея. А ако го направеше, явно щеше да е точно до нея като властен съпруг. Уф. Не трябваше да ходя там.
Съпругата на Тиберий Линда се огледа, носът и беше набръчкан, сякаш под него се носеше лоша миризма. Тя придърпа Елис към себе си, подреждайки косата и върху раменете, а дъщеря и се отдаде на това, усмихвайки се спокойно на майчината и обич.
– Мелинда и Антония ще пристигнат заедно след малко – каза Тиберий. – Вълнуващо, нали?
– Доста – хладно каза Лайънъл.
Въздухът трепна отвъд нас и Мелинда Алтаир се появи със златиста коса, която падаше около раменете ѝ на меки къдрици, а Антония Капела се материализира до нея, с медно кафяви кичури, вдигнати на кок. И двете бяха облечени в изящни рокли и нямаше да се учудя, ако идваха от интервю за пресата. Зад Мелинда стоеше по-малкият брат на Кейлъб – Хадли, с остра челюст и сини очи, също толкова пронизващи, колкото и на останалите членове на семейството. Косата му обаче беше тъмна, медено кафява и обръсната отстрани. Ако беше вампир, орденът му щеше да се появи в момента, в който магията му се появи, и си представях, че те очакваха това, както баща ми очакваше аз да съм дракон. Чудех се дали щеше да получи същото отношение, което бях изтърпял аз, ако се окажеше Пегас или нещо друго, или пък семейството му всъщност го обичаше и щеше да го приеме независимо от всичко.
Отвъд Антония бяха двама от по-малките братя и сестри на Сет. През изминалата година близнаците бяха пораснали на външен вид; Грейсън беше висок, чертите му бяха ъгловати, а очите му тъмни, сестра му Атина беше женският му огледален образ, макар че през вълнистата и коса минаваха тъмно лилави ивици, докато косата на Грейсън беше разрошена, кафява каша на върха на главата. Те се гъделичкаха и бутаха един друг, докато се смееха и играеха, приличайки на вълците, които бяха. Усмихнах им се, а те ми отвърнаха с усмивка и се затичаха към мен, за да ме прегърнат двустранно.
– Ксавие! По-добре ме вземи да летя скоро – умоляваше Атина, а Грейсън ме хвана за лицето, за да ме дръпне да го погледна.
– Първо аз, пич – настоя той и аз се засмях, отблъснах ги и хвърлих поглед към баща си, чието дясно око потрепваше. Драконите не позволяваха на никого да ги язди, но за пегасите нямаше такъв закон. Дали щеше да очаква да откажа като дракон, или просто щеше да приеме, че моят орден живее по други правила? Не че щях да го питам за мнението му. Без съмнение той щеше да го изясни напълно, ако искаше.
Хадли внимателно подреждаше косата си, докато вървеше към нас, но Елис се задържаше със семейството си, докато майка и ѝ шепнеше нещо в ухото.
– Правим залози за втория ни Елемент, искаш ли да участваш, Ксавие? – Попита Хадли с тъмна усмивка, а очите му се плъзнаха към Атина и се задържаха върху деколтето и, което се разкриваше от прилепналата и синя рокля, преди да погледне обратно към мен.
– Залагам на това, че Хадли е един-единствен елементар – подиграваше му се Атина и Хадли се намръщи.
– Ти просто ревнуваш, че аз ще получа най-добрите Елементи, Атина. Земя и огън. – Той пъхна пръсти в косата си по начин, целящ да привлече вниманието към бицепса му, но погледът на Атина не се откъсна от лицето му.
– Е, за разлика от теб, аз не искам да имам същия втори Елемент като по-големия си брат, защото не съм малък клонинг на Наследника. Ще имам въздух и вода, след което ще направя торнадо, което ще те помете в езеро по мой дизайн, за да мога да удавя в него суетния ти задник.
Грейсън изръмжа от смях, подскачайки на петите си.
– Може би ще взема и въздух и огън и ще ти направя огнено затъмнение, Хадли.
Хадли извъртя очи, когато Грейсън го бутна с ръка.
– Иска ти се, Грей.
– Какво мислиш, че ще получиш, Ксавие? – Обърна се към мен Атина с ярка усмивка.
Преместих се на асфалта, свивайки рамене.
– Честно казано, просто нямам търпение да имам един елемент, да не говорим…
– Глупости – изръмжа баща ми, смеейки се гръмко по онзи фалшив начин, който правеше на претенциозните си партита. Той пусна ръка около раменете ми, като ме отклони от останалите и ме настани до Тори.
– Ксавие ще ни накара да се гордеем с него като двоен елементал. – Хватката му върху раменете ми стана болезнена, сякаш ме предупреждаваше да създам два Елемента или ще бъда потрошен. Но какво очакваше от мен да направя? Не можех да изтръгна допълнителни Елементи от задника си, ако ги нямах. От звездите зависеше с какво ще бъда надарен тази вечер.
– Какво мислиш, че ще получиш, Елис? – Грейсън се запъти към нея като куче, което току-що е пуснато от каишката си, очевидно без да осъзнава нейната дистанцирана позиция, докато я обгръщаше с ръка и се впиваше в косата и.
Тя изръмжа и го отблъсна.
– Не знам, Грейсън.
– Ще има вода и въздух, точно като Макс – каза майка и твърдо, като бутна с лакът Тиберий, който бързо се съгласи.
– Да, да, най-вероятно – съгласи се той и се усмихна гордо.
– Ще избереш ли тогава Дом Въздух, защото големият ти брат не обича да му стъпваш на краката? – Подигра се Грейсън и тя му извъртя очи, когато той отново се опита да я прегърне.
– Ще отида там, където ми хареса – каза тя с хладна усмивка, а Грейсън отново се разсмя.
Вратата изведнъж се отвори и сърцето ми заби мощно в гърдите, когато се появи висока жена с тъмна коса, прибрана на кок. Бях виждал достатъчно нейни снимки, за да знам, че това е Директор Нова. Напоследък тя беше особено полезна на баща ми. Мама ми беше казала, че е изпратила писмо, в което обещава да ме наблюдава, докато съм тук. Искам да кажа, че за мен не беше точно изненада, че баща ми контролира персонала, като се има предвид, че помпаше „Зодиак“ със злато, когато училищното настоятелство поискаше, но все пак не ми харесваше идеята да бъда наблюдавана. Все пак това беше голямо училище и нямаше как да успее да ме държи под око двайсет и четири часа в денонощието. А и самата идея да мога да си вървя през деня, без да ми диша във врата Господарят на драконите, беше петдесет милиона пъти по-добра от предишните ми обстоятелства, така че го наричах победа.
До Нова стоеше жена с развяваща се гарванова коса и бледа кожа; беше облечена в дълги черни одежди и приличаше на някаква средновековна вещица. Тя погледна баща ми и другите съветници с уважение, но нещо в очите и ми подсказа, че не е точно развълнувана от присъствието им. Погледът и падна върху Тори и писък на ужас я напусна, когато направи рязка крачка към нея.
– Скъпа моя, добре ли си?
– Съвсем добре – повтори Тори и професорът се дръпна за косата, погледна към баща ми и бързо отново оправи изражението си.
– Добър вечер, висши съветници – каза Нова весело и поведе свитата напред, за да вземе всички чанти от нас – или поне от нашите носачи. – С огромно удоволствие посрещаме децата ви в Академия „Зодиак“.
Зад нас чакаха още около двеста деца, но както и да е.
– Професор Зенит ще води тяхното Пробуждане, както обикновено – продължи Нова. – И си помислихме, че би било подходящо петимата да бъдат дарени от звездите преди останалите ученици.
– О, това наистина не е необходимо – каза Антония весело и Мелинда кимна.
– Мисля, че би било уместно – каза твърдо баща ми и насочи Нова и Зенит да започнат да вървят пред нас, поемайки отговорноста.
Последвахме ги през кампуса, а Тори се носеше край мен, като изглеждаше незаинтересована от нищо, но от време на време поглеждаше замечтано към баща ми. Намръщих се към нея, като ми се искаше да направя нещо, за да и помогна, но когато срещна погледа ми, видях, че едва ли е там. Дали баща ми щеше да и позволи да се върне в академията тази година?
Мисълта, че е останала сама с него в имението цяло лято, беше ужасна. Но не беше като да съм успял да се доближа до нея, а Дариус със сигурност не беше. По дяволите, какво изобщо можеше да направи някой в този момент?
Вървяхме през красивия кампус под светлината на звездите и мърморенето, идващо от тълпата първокурсници зад нас, говореше, че за нас се говори цяла вечер. Грейсън продължаваше да хвърля флиртуващи погледи към групата момичета ходещи по петите на него и Хадли. Като се замисля, имаше и няколко момичета, които сочеха към мен и шепнеха. По шията ми пламна топлина и се обърнах напред, за да се загледам към пътя, по който вървяхме, преди да се спъна в собствените си крака или някаква друга глупост.
Стигнахме до обширна поляна, пълна с висока трева, и Нова нареди на останалите първокурсници да изчакат до дърветата, преди да поведе мен, Тори, съветниците и децата им надолу към центъра на полето.
Сърцето ми се повдигна при вида на Наследниците, които ни чакаха там. Дариус, Макс, Сет и Кейлъб бяха облечени в елегантни костюми и ни наблюдаваха внимателно, докато се приближавахме. Можех да видя как устните им се движат и как ръката на Кейлъб се свива около ръката на Дариус, докато брат ми се взира в Тори. Напрежението в позата му накара гърдите ми да се разкъсат и той кимна твърдо на Кейлъб, въпреки че това действие сякаш му причини болка. Явно говореха в рамките на заглушаващ балон, но в момента, в който се приближихме достатъчно, го разтвориха и всички се придвижиха напред, за да поздравят семействата си.
Дариус ме придърпа в прегръдка и заговори с тих глас казвайки в ухото ми.
– Това е твоята нощ, Ксавие. Наслади и се.
Усмихнах му се, когато ме пусна, но усмивката ми започна да умира, когато погледът му отново се премести върху Тори и тя се държеше така, сякаш той беше невидим. Болеше ме да ги виждам двамата така. Не беше ли достатъчно, че бяха кръст на Звездите? Сега баща ми трябваше да направи и това с тях? Това не беше правилно. Понякога нямах никаква вяра в звездите. Трудно ми беше да приема, че някога са били на наша страна, когато всичко, което виждах от съдбата тези дни, бяха гадости.
– Да започнем – каза Зенит весело.
Сърцето ми се блъскаше в гръдния кош, когато тя нареди на петимата да застанат в кръг, а родителите ни и Тори застанаха зад нас. Беше по-лесно да се концентрирам, когато баща ми вече не се виждаше, и се усмихнах на Хадли отсреща, който се усмихваше като нахален задник.
Зенит застана между нас, докато Нова се отдалечи, за да наблюдава, а Атина и Грейсън ме хванаха за ръцете от двете ми страни.
– Така, дръжте се за ръце всички – каза Зенит, а очите и ни обходиха с оценяващ поглед.
Елис и Хадли се хванаха за ръце, след което хванаха и ръцете на близнаците, така че всички бяхме свързани в кръг.
– За мен е най-голямо удоволствие да събудя вашите стихии тази вечер – обяви Зенит. – А сега, моля, наклонете главите си към небето, защото е време звездите да събудят вътрешната ви сила.
Отпуснах глава назад, а в устата ми се появи посърнала усмивка, защото, дявол да го вземе, най-накрая щях да получа магията си. Вече нямаше да съм напълно незащитен. Щях да мога да се уча и да стана силен и може би да помогна на брат ми и приятелите му срещу задника на Дракона, който се наричаше мой баща.
Звездите над мен бяха безкрайно ярки и блестяха като милиони очи, които наблюдаваха света, развиващ се под тях. Чувствах как силата им пулсира във въздуха и впръскваше във вените ми прилив на въодушевление. Може и да бяха гадняри, но тази вечер щяха да направят поне едно добро нещо за мен.
– Virtus aquae invocabo (Ще призова силата на водата)! – Извика към тях Зенит.
Въздухът замря и аз спрях да дишам, докато чаках, напрежението обзе атмосферата, а около мен настъпи тишина. След това водни капки осеяха бузите ми и аз се засмях, когато вълната на водния ми елемент се вряза в крайниците ми, преминавайки през тялото ми като преливащо езеро.
Елис се засмя, а откъм гърба ми се разнесе звук от възбудено пляскане.
– Това е моето момиче! – Извика майката на Елис, а Тиберий се зарадва.
– Чудесно, вие двамата имате елемента на водата – обяви Зенит.
– Предполагам, че тогава няма да ме удавиш, Атина – подиграваше и се Хадли и тя се надуваше.
Поех си дъх, когато магията в мен се завъртя като водовъртеж. Бях двоен елементал. Нямаше съмнение в това. Звездният ми знак беше свързан с огъня, така че все пак щях да имам същите Елементи като брат ми. Не можех да чакам.
– Всички се съсредоточете върху небето. Rogo vim aeris (Моля за силата на въздуха)! – Извика към небето Зенит.
Косите на Грейсън и Атина се полюшваха от вятъра, който не можех да усетя, и те възторжено изохкаха.
– Чудесно, въздушният елемент се е пробудил и у двама ви – каза Зенит на близнаците и аз се усмихнах, когато и двамата стиснаха ръцете ми.
– Invoco virtutem ignis (Призовавам силата на огъня)!
В краката ми пламна топлина и аз се усмихнах, като погледнах надолу към огъня, който се разкъсваше около мен в кръг.
– Ебати да! – Изохка Хадли, когато огънят пламна и около него. Усмихнах се, когато забелязах кътниците в устата му и жадния за кръв поглед, който се подаваше от очите му, когато Орденът му се появи.
Всички наследници започнаха да се радват зад мен и по лицето ми се разтегли усмивка, която ми се стори постоянна. Бях свободен, скоро щях да се уча как да владея силата си в академията, която бях мечтал да посещавам през целия си живот. Този ден започваше да съперничи на първия ми полет като пегас.
– Чудесно, Ксавие – достигна до мен гласът на мама.
Гърдите ми се раздухаха, когато елементарната топлина се разпространи по тялото ми, затопляйки всеки сантиметър от мен, а в гърдите ми затрептя усещането за истинска сила.
– О, по дяволите. – Очите на Хадли потъмняха и той се задъха, хвърляйки се към Зенит, която веднага му предложи ръката си, сякаш беше виждала това да се случва хиляди пъти. Кътниците му се впиха в плътта и ѝ той отпи дълбоко от нея, за да задоволи жаждата си за кръв. Накрая издърпа кътниците си и се усмихна доволно, като отстъпи назад, за да се присъедини отново към кръга.
– Имате дарбата на огъня, Ксавие Акрукс и Хадли Алтаир – обяви Зенит и аз усетих погледите на всички останали върху мен, тъй като никой друг все още не беше получил втори елемент. Но земята беше последна, така че Хадли със сигурност щеше да я получи, тъй като беше Дева, а и останалите със сигурност щяха да я имат. Погледнах отново към небето, когато Зенит извика последната си заповед към звездите.
– Rogo vim terrae (Питам силата на земята)!
Погледнах надолу, наблюдавайки как около краката на Хадли израства трева, която се извива гладно по тялото му. Същото се случваше и с близнаците и те се смееха развълнувано, докато охкаха. Погледнах към Елис, търсейки същото, но там нямаше нищо и ми трябваше секунда, за да осъзная, че тя ме гледа с пълен ужас в очите. Нещо полази ръката ми и аз сведох поглед към нея, а сърцето ми се разтуптя в пълно недоверие, когато открих, че тревата се навива и около тялото ми.
– Свята проклетия – издишах аз.
– Той има три елемента! – Изпъшка мама и аз извърнах глава, за да погледна семейството си. Очите на баща ми бяха широко отворени, изпълнени с гордост, каквато никога не бях виждал насочена към мен през проклетия си живот.
– Синът ми има три Елемента! – Засмя се той, плесна с ръце два пъти в бърза последователност и по бузите ми пропълзя топлина. Все още мразех този задник, но може би бях подлизурко, защото сега той ме гледаше така, както винаги съм искал и аз, и се чувствах наистина шибано добре.
Дариус се усмихваше до уши, а останалите наследници изглеждаха ужасени. Чувствах се толкова странно да бъда в центъра на вниманието, след като толкова дълго бях затворен, скрит и игнориран. Но и на мен ми хареса.
Тиберий започна да утешава съпругата си, която бе избухнала в сълзи, и сърцето ми се разболя за Елис, когато я напусна шум от ярост. Тя имаше само един Елемент и трябваше да и е гадно да вижда как всички ние придобиваме повече власт от нея. Макс изхриптя, едва прикривайки смях, и останалите наследници се нахвърлиха върху него, като четиримата внезапно се сдърпаха и се развеселиха. Но ми беше трудно да се съсредоточа върху нещо друго освен върху погледа на баща ми. Начинът, по който за пръв път в живота си видя в мен човек, който има стойност. Червата ми внезапно се свиха и щастието ми от този факт изчезна, когато осъзнах какво означаваше той.
Проклинах звездите за това и за продължаващите им гаври, защото колкото и да исках силата си, единственото, което наистина исках, беше живот без баща ми да ми обръща внимание. Но сега той щеше да ме наблюдава по-отблизо от всякога, да ме държи под петата си, да се погрижи това да бъде публикувано във всички вестници в Солария. И аз осъзнах с ужасна, абсолютна сигурност, че никога няма да бъда истински свободен.

Назад към част 2                                                       Напред към част 4

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!