ТОРИ
От месеци не се бях чувствала толкова жива. Чистата, неподправена сила на моя Феникс изгаряше крайниците ми с такъв интензитет, че чудовищните ми вени бръмчаха от нея.
Разтопен огън изригваше от ръцете ми в смесица от червено и синьо и аз се наслаждавах на топлината на пламъците, които разпалваха магията ми и ме изпълваха до пръсване.
Дариус се биеше като воин до мен, размахваше брадвата си с двоен захват и прорязваше телата на мъртвите, сякаш сечеше дървета. Мускулестата му фигура се огъваше от силата на ударите, а погледът ми отново и отново пътуваше към него.
Откъм портите се чу свиреп вой и аз замръзнах, като се завъртях, за да погледна в тази посока надолу по хълма. Това не беше Сет.
Кръвта ми се смрази, когато забелязах фигурите, които се втурнаха по пътеката към нас, а звукът на глутницата кучета, които се втурнаха да ни търсят, накара кръвта ми да се смрази още повече.
– Жътварските кучета току-що разбиха портата! – Изкрещях достатъчно силно, за да ме чуят всички, докато сочех в тяхната посока.
Бяха твърде далеч от нас, за да се притеснявам да ги гледам в очите. Но огромните им черни тела се открояваха като по-тъмни сенки в гробището, чудовищно големите им размери нямаше как да бъдат пропуснати, тъй като приличаха повече на коне, отколкото на кучета.
– Трябва да бягаме към гробницата! – Заповяда Дариус с тон, който не допускаше никакви спорове. – Ако се наложи, можем да се групираме там, а аз ще отлетя оттук в момента, в който Орион и Дарси се върнат с Имперската звезда.
Останалите все още се бореха с немъртвите, които продължаваха да изпълзяват от земята, а аз подканих крилата си да се разкъсат от плътта ми, докато се издигах в небето.
– Какво правиш? – Поиска да ме хване Дариус, когато се издигнах над него, и посочи глутницата кучета, която идваше насам.
– Ще им затрудня максимално преследването ни – казах аз, игнорирайки начина, по който той поклащаше глава в знак на отказ, докато се отдалечавах от него над главите на приятелите ни и продължавах надолу по пътеката с огън, горящ в крайниците ми.
В момента, в който бях покрай Макс и Джералдин, размахах ръце от двете си страни и хвърлих пламтяща стена от феникс огън по пътеката, за да забавя кучетата.
Веднага щом тя беше на мястото си, се гмурнах обратно на земята, създадох в ръцете си меч, направен само от фениксов огън, като прогоних крилата си, след което го стоварих върху главата на най-близкия труп и излаях на останалите да започнат да бягат.
Сет се втурна нагоре по пътеката пред нас във формата си на бял вълк, а Кейлъб се стрелна между надгробните камъни, пробождайки труповете с двойните си кинжали и пращайки ги да паднат на земята, преди дори да разберат, че е върху тях.
Джералдин и Макс дойдоха да тичат с мен и ние се втурнахме през тълпата от немъртви, с размахващи се оръжия и пламтяща във въздуха сила, която ги караше да се пукат около нас.
Бях изгубила Дариус от поглед и го търсех през тълпата от трупове, докато си пробивахме път нагоре по хълма, а сърцето ми биеше, докато се оглеждах наляво и надясно със страх, който ме завладяваше.
Звукът на Жътварските кучета, които достигнаха огнената стена зад мен, накара пулса ми да прескочи, когато те изреваха яростно към небето, и аз погледнах назад през рамо, а червата ми се свиха, когато едно от тях скочи право през пламъците и се приземи на пътеката в подножието на хълма.
– О, дявол да го вземе – изпъшках, набрах скорост и изпуснах от ръцете си меча, който бях създала, като вместо него завладях въздуха.
Създадох щит около себе си, Макс и Джералдин, след което го изхвърлих от тялото си с пълната сила на моята мощ, така че заобикалящите ни трупове бяха отблъснати назад и ни се отдаде възможност да тичаме свободно по пътеката.
– Имайте сърце, милейди! – Извика Джералдин. – Ние сме верни на честта си и имаме звездите зад гърба си. Не можем да се провалим.
– Звездите никога не са на моя страна, Джералдин – изръмжах, докато тичах напред. – Тези искрящи маймуни винаги ми изпращат само лош късмет.
Джералдин нямаше възможност да отговори, тъй като изкачихме хълма и се оказахме отново заобиколени от немъртви.
– Пригответе се! – Изръмжа Дариус и облекчението ме изпълни, когато го забелязах да стои на върха на един каменен дракон, който пазеше входа на една гробница.
Той беше вдигнал ръце пред себе си и аз хвърлих повече сила във въздушния щит, който защитаваше трима ни, точно преди да изпрати приливна водна вълна, която се разби в тълпата от немъртви.
Труповете крещяха за кръвта ни, докато бяха отнесени, а аз изохках триумфално, когато вълната се разби в щита ми, оставяйки трима ни на място на пътеката.
Погледнах назад по хълма, когато Жътварските кучета се нахвърлиха върху труповете, разкъсвайки ги жестоко, изтръгвайки костите и поглъщайки ги с ръмжене и вой, докато се бореха за храната си.
Дариус скочи на пътеката пред нас и погледът ми падна върху голите му ръце, мастилото бе покрито с пот, от която сърцето ми се разтуптя, докато се увличах от идеята да бъда смазана в здравата му прегръдка. Всеки път, когато бях близо до него, в мен все още се таеше страх от това, което Лайънъл ми беше направил, но бях започнала да жадувам за прилив на енергия, винаги жадна за малките тръпки адреналин, които получавах, когато бях близо до такова опасно същество.
Той извади брадвата от ножницата на гърба си и ни изчака да го настигнем, като ме погледна оценяващо, от което сърцето ми се разтуптя, преди да потеглим да търсим Дарси и Орион.
– Тук! – Извика някъде отпред Кейлъб и аз забелязах него и Сет, който се беше преобразил обратно във формата на феи и беше навлякъл един панталон. Макс винаги носеше резервни гащи за приятелите си; сигурно в чантата си имаше цяла смяна на дрехите и за мен, ако имах нужда.
Всички те бяха застанали пред огромна гробница под една извита върба и ние изтичахме да се присъединим към тях.
– Само трябва да кажеш дума и аз ще се спусна да забавя тези зверове, милейди – каза Джералдин, размахвайки боздуган си, докато се местеше на позиция до Сет.
– Никой няма да ходи никъде, Джералдин – заповядах аз. – Просто стой до мен и нека се опитаме да не ни изсмучат душите, нали?
Огледах се около нас, за да се ориентирам, и забелязах моите и на Дарси пръстени, забити в кръглата каменна врата на гробницата, отбелязващи преминаването на Орион и Дарси вътре. Вратата изглеждаше плътно затворена и не чувах никакви звуци отвътре, но те трябваше да са вътре.
– Затвори очи, Рокси – заповяда Дариус, когато воят на кучетата на Жътварите сигнализира, че те отново поемат по следите.
– Ти си затвори очите – отвърнах аз, когато той се премести да застане пред мен с вдигнатата си брадва. – Мога да използвам въздушна и земна магия, за да усетя къде са, а пламъците явно не ги притесняват толкова, така че може би просто трябва да застанеш зад мен.
– Няма никакъв шанс, красавице – каза той и ми се усмихна подигравателно, преди да ми обърне гръб и да вдигне брадвата в ръцете си.
– Ако умра, не позволявай на майка ми да разчисти стаята ми – промълви Сет. – Под леглото ми има толкова много порно.
Кейлъб изсумтя със смях, докато затваряше очи, а всички земни елементали използваха връзката си със земята, за да усетят приближаването на Жътварските кучета.
– С пътеводната светлина на луната знам, че ще победим – каза Джералдин, затворила очи, докато размахваше боздугана си отстрани, а сърцето ми се разтуптя, когато звукът на глутницата се приближи.
Когато първият от огромните, черни зверове се изкачи на хълма, аз затворих очи и използвах връзката си със земята, за да подкопая земята под краката им.
Кейлъб, Джералдин и Сет се присъединиха към мен, като усещахме всяко място, където лапите им срещаха пръстта, и забивахме каменни и дървени копия нагоре по пътя на идващите зверове.
Ароматът на гниене и смърт ни заля, докато те идваха по-близо, и приятелите ми крещяха, докато попадаха в битка със зверовете, дошли да ни завлекат в ада.
Държах очите си затворени, докато усещах всяко движение срещу земята, всяко раздвижване на въздуха и отново и отново хвърлях смъртоносна магия върху тях.
Дариус размахваше брадвата си с жестоки удари, докато зверовете достигаха до нас, и усещах как вълните от движението му отскачат във въздуха при всяко негово движение.
Нуждата да отворя очи беше непреодолима и трябваше да се боря с всяка частица самоконтрол, която имах. Но когато Дариус захърка от болка, не можах да се сдържа и отворих едно око, за да видя какво му се е случило.
Дъхът ми замря в гърдите, когато той падна на колене пред чудовищен звяр, а очите му бяха широко отворени и втренчени в кървавочервения поглед на съществото. Брадвата му падна отпусната настрани и сърцето ми се разкъса.
Жътварското куче се промъкна напред, оголило зъби, а от челюстите му се плъзгаше слюнка, докато гниещата му плът се разтягаше в адско ръмжене.
– Не! – Изревах и се втурнах към него, когато червените очи на звяра пламнаха със сила и аз изтръгнах брадвата от хватката на Дариус, преди да я замахна с всяка частица сила, която притежавах в тялото си.
Брадвата падна върху шията на кучето, костите се счупиха и се чу огромен трясък, докато аз отрязвах главата му с яростен вик, тъй като отказвах да позволя на това чудовище да ми го открадне.
Дариус въздъхна, докато се люлееше назад на петите си, внезапно освободен от чудовищната му сила.
Макс изрева предизвикателно към небето и огромният въздушен щит се издигна около всички нас, докато се бореше да задържи съществата.
Сет също вдигна ръце, засилвайки магията, докато кучетата се хвърляха към щита, лаейки и ръмжейки в дива ярост, докато се опитваха да го пробият.
Аз се хвърлих към Дариус, като изпуснах брадвата до краката си и го блъснах достатъчно силно, за да го поваля по задник, докато се приземявах в скута му.
– Ти ли си? – Попитах, като погледнах в тъмните му очи и хванах лицето му между ръцете си, докато го държах неподвижно, търсейки мъжа, когото звездите бяха избрали за мой партньор. – Ти ли си все още ти?
– Това съм аз, Рокси – каза той грубо, ръцете му се преместиха, за да хванат кръста ми, докато ме гледаше така, сякаш бях отговорът на всеки въпрос, който някога си е задавал на света.
Облекчението се разля в мен като непреодолим поток, който ме накара да увисна напред, като притиснах челото си към неговото за най-краткия момент, преди да се отдръпна отново.
– Ти, шибан идиот – изригнах и го ударих в гърдите, когато осъзнах, че е добре. – Защо, по дяволите, очите ти бяха отворени?
– Защото не исках да рискувам да минат покрай мен и да стигнат до теб – изръмжа той, сякаш това беше най-очевидното нещо на света, и аз го ударих отново.
– И какво щях да правя без теб? – Поисках, като накарах очите му да се разширят от изненада, преди дори да осъзная какво съм казала, но майната му.
Дори не исках да мисля за отговора на този въпрос или за последиците от това, че го задавам, затова просто наклоних брадичката си нагоре и слязох от него, като затворих здраво очи, докато вдигах ръце и добавях въздушната си магия към щита.
Проклех, когато кучетата се блъснаха в него, опитвайки се да си пробият път навътре, и цялото нещо се разтресе от силата на тяхната мощ.
– Колко време можеш да го задържиш? – Попита Кейлъб от лявата ми страна.
– По-дълго, ако си поделим силата – измърмори Макс и Дариус моментално сграбчи лявата ми ръка.
В момента, в който усетих как магията му се притиска към бариерата на моята, се отворих за нея, усещането за сливането на силата му с моята беше най-естественото, вълнуващо усещане на света.
Но ако си мислех, че това е порив, то беше нищо в сравнение с онова, което се случи, когато той свърза магията си с тази на Кейлъб, а след това и с тази на Сет и баражът от техните магии, заливащи тялото ми, почти ме събори от краката ми.
Задъхах се на глас, докато се борех да задържа толкова много сила наведнъж, а когато Джералдин хвана другата ми ръка и нейната и тази на Макс също се присъединиха към нашата, коленете ми почти се подкосиха от тежестта на всичко това.
– Хо-ля-ля-ля-ля – изстена Кейлъб.
– Това може да е по-добро от секс – изпъшка Сет и аз издадох звук на потвърждение, който излезе като задъхан стон.
– Добре, че са омарите – въздъхна Джералдин и за първи път разбрах какво точно има предвид.
Жътварските кучета продължаваха да се хвърлят към щита и аз похърквах от усилието да ги задържа, докато всички впрягахме магията си, за да го задържим на мястото му.
– Хайде, Дарси – изръмжах аз, надявайки се някакви чудодейни инстинкти на близнаците да и дадат сигнал да побърза, защото дори и с цялата ни обединена сила да държим щита, знаех, че той няма да остане на мястото си завинаги. А и не бях сигурна, че шансовете ни срещу Жътварските кучета ще са големи.
Назад към част 32 Напред към част 34