ТОРИ
Аз стоях до Клара, заключена на място от сенките, които тя държеше, за да попречи на всеки, който се приближи, за да ни нападне. Лайънъл крачеше пред нас, гледайки надолу към битката, която се водеше в арената, докато звукът от сблъсъка на бунтовниците и драконите навън ни зовеше там, където стояхме в кралската ложа.
Мускулите ми бяха сковани от напрежение, докато тя ме принуждаваше да остана напълно неподвижен, дори челюстта ми беше здраво заключена срещу всякакви думи, които можех да изрека, докато Ксавие получаваше същото отношение от другата и страна.
– Колко време ще мине, докато армията ми от нимфи пристигне, за да смаже тези предатели? – Поиска Лайънъл.
– Те идват, татко – увери го Клара, а сенките се извиваха диво около нея. – Някои от тях ще бъдат тук скоро. Някои са много, много, много, много, много, много далеч…
– Ти си тази, която ми каза, че имат нужда от нови жертви. Изпратих ги на север само защото ти настояваше да им се даде възможност да поискат магия за себе си, а сега ги няма тук, когато ми трябват – изръмжа той, насочвайки обвинителен пръст към нея. – Ако сега ме подведат, ще обвиня теб.
Клара просъска патетично, обърна се към мен и ме зашлеви по лицето толкова силно, колкото можеше, от което главата ми се завъртя настрани, а устната ми се разцепи, тъй като сенките ми попречиха да се съпротивлявам.
– Сестра ти натъжава татко! – Изкрещя тя, сочейки в лицето ми, а аз само и се усмихнах, за да и дам да разбере какво чувствам по този въпрос, докато тя все още отказваше да ме остави да говоря.
Клара изкрещя, като се хвърли към мен, но Лайънъл я хвана за задната част на роклята и, за да я спре, преди да успее да ме достигне.
– Това е недопустимо – изръмжа Лайънъл. – Повече няма да търпя това. Ако нимфите не свършат работата там долу, тогава ще го направя сам. Всяка една фея, която се е появил тук, за да се бие в защита на онова момиче Вега, е доказала, че е нелоялна към короната. Те са предатели и това е акт на измяна, за който наказанието може да бъде само смърт.
Кожата ми настръхна при думите му, но отказах да им позволя да ме изпълнят със страх. Наследниците бяха тук, бунтовниците също. Дарси можеше да се справи с това, вярвах в нея.
Клара разтвори сенките, за да можем да видим битката долу, а Орион се стрелна през пясъчната арена под нас, размахвайки меча си с вик на ярост. Устните ми се размърдаха от триумф, когато ударената от него нимфа се разпадна на сенки с писък на агония, докато умираше.
– Стига! – Изръмжа Лайънъл, а гласът му отекна на трибуните, когато драконът в него се прояви. – Клара, слез там и прекрати това сега. Няма да стоя и да гледам как това се разиграва повече.
– Да, Кралю мой – измърка развълнувано тя, приближавайки се до стената, която ограждаше балкона, и качвайки се на нея, преди да скочи през ръба.
Около нея се издигнаха сенки, които тя използва, за да се понесе надолу в центъра на битката, която бушуваше под нас, а аз останах сама с Лайънъл и Ксавие.
Очите ми се спряха на сестра ми, докато тя се бореше яростно, а онази сенчеста курва се движеше право към нея с ужасяваща усмивка на лицето, докато мракът и се натрупваше и се разстилаше около нея.
Сенките отпуснаха хватката си върху мен, докато Клара се съсредоточаваше върху борбата, и аз се задъхах, като направих няколко крачки встрани от Лайънъл, хванах ръката на Ксавие и го дръпнах към вратата отстрани на балкона.
– Не можеш да ме оставиш, Роксаня – издекламира Лайънъл, без да направи нищо, дори да се опита да ме спре. – Ние сме в разгара на битката. Животът ми е в опасност. Връзката ще те държи до мен и готова да умреш в моя защита, независимо дали го искаш, или не.
– Тогава се надявам да умра – изплюх се към него. – И последното нещо, което да видя, е как сестра ми ти отрязва шибаната глава.
Лайънъл се изсмя, тъй като вкусът на тези думи върху езика ми ме накара да се почувствам физически зле. Проклинах връзката, която пулсираше с живот между нас, подтиквайки ме да се приближа до него, въпреки че в сърцето си знаех, че изобщо не искам това.
Опитах се да направя още една крачка, но установих, че не мога, а нуждата да го защитя се надигаше в мен, докато в главата ми не останаха други мисли.
– Тори, хайде – подкани ме Ксавие, дърпайки ме за ръката, но аз поклатих глава и хвърлих защитен щит върху Лайънъл, облекчавайки част от изискванията на връзката, докато се поддавах.
– Върви си – изпъшках, натискът в черепа ми малко намаля, докато се препъвах обратно до Лайънъл, а той ми се усмихваше триумфално.
– Няма да те оставя тук – изръмжа Ксавие, но преди да се опитам да настоявам, едно размазано движение в ъгъла на окото ми ме накара да се извърна.
Кейлъб се прехвърли през балкона и се стрелна към Лайънъл толкова бързо, че дори едва успях да различа движението. В последния момент той отскочи от въздушния ми щит и се препъна назад с яростно ръмжене, докато сърцето ми се свиваше от паника за моя крал.
– Здравей, миличка – каза Кейлъб, държейки в ръка един от пламтящите си кинжали, като за момент погледна между мен и Лайънъл. – Искаш ли да се отдръпнеш заради мен?
– Не мога – измърморих аз, като се преместих, за да блокирам гледката му към Лайънъл, докато копелето се смееше зад мен.
– Майка ти ще бъде толкова разочарована, когато и изпратя главата ти, Кейлъб – издекламира той. – Какво ще си помисли тя, като разбере, че си предател на кралството, което си възпитан да управляваш?
Кейлъб не си губеше времето да се занимава с глупости с него, а вместо това стреляше около мен. С помощта на земната си магия той откъсна парче камък от седалките над нас, като изсипа тежките буци зидария върху въздушния щит на Лайънъл.
Ръцете ми се отскубнаха и хвърлих огнена топка към Кейлъб, преди дори да си помисля да се въздържа, като взривът от магия се взриви в стената, където той стоеше, и накара сърцето ми да подскочи от страх за него.
– Добър опит, скъпа – подиграваше се Кейлъб, докато се стрелкаше зад мен, и аз си поех рязко дъх, докато се завъртах, за да се изправя отново срещу него.
– Не мога да ти позволя да го нараниш, Кейлъб – предупредих аз, като отново вдигнах ръце и ги покрих с въздух с надеждата, че поне няма да го запаля, ако не се отдръпне.
Взрив от въздушна магия се стрелна покрай мен, когато Лайънъл се прицели над рамото ми, а Кейлъб отново се изстреля, хвърляйки огън в дива дъга, която се сблъска с щита на Лайънъл.
– Сражавай се като фея! – Изръмжа на баща си Ксавие и накара камъка около нас да потрепери, докато владееше земна магия. – Престани да се криеш зад нея и сам се изправи срещу враговете си!
– Сякаш стадно същество като теб изобщо разбира значението на истинската сила – изплю се Лайънъл, когато бях принудена да изстрелям въздушна струя към Кейлъб, за да спра атаката му за пореден път. – Използването на Роксаня означава, че аз съм фея. Ако не можеш да видиш дори това, тогава виждам, че за теб няма никаква надежда. Ти не си нищо друго освен грешка, с която трябваше да се справя отдавна.
Ксавие изръмжа предизвикателно, докато тичаше напред с вдигнати ръце, а аз му изкрещях предупредително, докато той пусна изблик на чиста огнена магия, която беше толкова гореща, че сякаш подпали въздуха около нас. Тя се блъсна в щита ми достатъчно силно, за да го накара да дрънчи, но той издържа и аз проклех, като ми се искаше просто да се принудя да го пусна.
Не можех да направя нищо, за да се спра, когато го взривих с въздушна струя, а липсата му на подготовка означаваше, че Ксавие дори не се беше предпазил с щит от мен.
Изкрещях, когато взривът го удари със силата на метеор, вдигна го от краката му и го блъсна в стената с отвратително пращене. Кръвта се разля и той падна на земята неподвижен, а в гърдите ми се заби ридание.
Долових отново размазано движение, което се стрелна към нас, и се борих с всичко, което имах, срещу връзката, опитвайки се да спра да предпазвам Лайънъл, докато се вкопчвах във всяка причина да го мразя.
Огнена струя се изстреля от ръцете на Кейлъб и аз скочих пред нея, дори не се предпазих, тъй като хвърлих цялата си магия, за да защитя Лайънъл, а кожата ми изгоря, без моят Феникс да ме предпазва.
Паднах на пода с вик на болка и светкавицата на огнената магия на Лайънъл, която избухна над главата ми, беше единственото, което можех да видя, докато бързо задушавах пламъците, които изгаряха бялата ми рокля.
Хвръкнах, докато се лекувах, и се изправих на крака още преди да съм приключила, създавайки около себе си и Лайънъл водовъртеж от водна магия, за да държа Кейлъб далеч от нас.
– Това е то, Роксаня – окуражи ме Лайънъл, като отметна косата ми назад през рамото и се приближи толкова близо, че дъхът му накара тръпка да премине по гръбнака ми. – Сега им докажи къде е истинската ти лоялност и го убий заради мен.
Заповедта беше като стрела, пронизала сърцето ми, и огън, запален в душата ми едновременно.
Връзката искаше да му угоди повече от всичко, подтикваше ме да унищожа Кейлъб за това, че се осмели да се изправи срещу моя Крал, докато сърцето ми болеше и се разбиваше при мисълта да го нараня.
– Няма да го направя – издишах предизвикателно, когато водовъртежът се отдръпна под командата ми.
Но докато стоях готова да се изправя отново пред Кейлъб, държах в ръката си кинжал, изкован от лед, и бях изпълнена с желание да го забия в сърцето му.
Кейлъб ме гледаше предпазливо, докато се разполагах между него и моя крал, една сълза се плъзна по бузата ми, тъй като нуждата да го убия гореше ярко в мен и аз тихо молех приятеля си просто да се обърне и да избяга.
Но, разбира се, той не го направи. Той беше наследник. А те бяха отгледани така, че да бъдат нахални и самоуверени до самия край. Аз просто се молех да не се превърна в този край.
– О, мисля, че ще стане – мърмореше Лайънъл и имах ужасяващото усещане, че може би е прав.
Назад към част 55 Напред към част 57