Каролин Пекъм-Зодиакална академия-Обречен трон-книга 6-част 60

ДАРСИ

– Ланс! – Извиках за стотен път, като използвах огъня си, за да изгоря сенките, докато го търсех в безкрайния пръстен от мрак, в който се бях изгубила.
– Ланс, Ланс, Ланс! – Гласът на Клара ме изимитира и аз изръмжах, вдигнах длани и изгорих още от силата и.
Не можех да рискувам да се провра направо през мъглата от сенки, в случай че ударя Орион, но в момента, в който видех тази кучка отново, щях да ги изгоря направо от нея.
– Хубава си, точно както тя беше хубава – изръмжа Клара някъде зад мен и аз се завъртях, за да се опитам да я забележа. – Но всички Вега са гадни, гадни. Ти си точно като нея, онази гадна кралица, която ме хвърли в мрака.
– Видях какво представляваш – обадих се аз. – Знам какво направи тя с теб.
– О, ти знаеш, нали? Значи знаеш, че нимфите са били преследвани от онази зла кралица на огъня?
– Тя просто се опитваше да сложи край на войната – изръмжах аз.
Клара изръмжа яростно.
– Тя погуби моя вид, превърна ни в чудовища и настрои целия свят срещу нас.
– Какво имаш предвид? – Поисках, като държах огнен пръстен плътно около себе си, за да задържа приближаващите се сенки.
– Ние сме сестри, виждаш ли? – Каза тя безрадостно. – Сестрите са много ценни. Но кралицата предаде всичките си сестри.
– Не разбирам. Ти си била нейна роднина?
– Не по този начин, о, не виждаш ли, малка принцесо Вега? Колко си наивна и колко си надменна.
– Ланс! – Извиках отново и тя се разсмя пронизително.
– Любовници в паяжината ми – запя тя. – Е, най-добре ще е да се заема с това, преди тази кръв да е изсъхнала по дланта ми. Сега ще ме боли малко, а после ще ме боли много.
– За какво говориш? – Изръмжах, изтласквайки огъня по-далеч от себе си, докато се опитвах да си издълбая място, за да виждам напред.
Времето тук се разтваряше и се страхувах какво се крие отвъд това, сестра ми, приятелите ми, какво се случваше навън в битката?
– Ще ти направя това, което исках да направя на нея – изръмжа тя. – Толкова дълго учих това заклинание, но така и не получих възможност да я прокълна, както исках. Всъщност това е доста вълнуващо. Колко много, много, много години съм чакала отмъщението и ще го извлека бавно и дълго и о, толкова сладко.
Избутах огъня си по-дълбоко в сенките, а пулсът ми се ускори при думите и.
– Излез тук и се изправи срещу мен – поисках аз, готова да се боря за живота си.
– Ще сложа и малко забавен обрат – продължи тя, сякаш не бях казал нищо. – О, ще бъде толкова забавно да ви гледам как и двамата се счупвате, когато разберете какво е то. Ще се уверя, че ще живеете достатъчно дълго, за да ме видите как възкръсвам. Татко ще се разсърди, но аз ще бъда неговата кралица и може би е време да започна да създавам свои собствени правила.
– Бори се с мен! – Изръмжах, като оставих огъня да се издигне нагоре, за да издълбае дупка в сенките горе. Изхвърлих въздуха под краката си, тичайки към отворилата се частица небе, но тя отново се затвори, докато мракът ме притискаше, принуждавайки ме да се върна назад. Паднах на земята и изръмжах, като започнах да тичам, изпращайки светкавици пред себе си, докато си проправях път.
– Ланс, къде си?!
– Дарси! – Извика той някъде наблизо и надалеч.
Тичах все по-усилено с трескаво, отчаяно дишане, трябваше да стигна до него. Щом се приближа, ще мога да разкъсам тази мрежа от сенки и да ни освободя.
Тежка магия облиза кожата ми и Клара започна да пее думи, от които космите по тялото ми настръхнаха. Не разбирах тъмния език, на който говореше, но вече бях чувала да се говори на него в сенките и от него ме побиха тръпки чак до сърцето ми.

– „Ambres tenus avilias mortalium avar“ (Амбрес тънки птици на алчни смъртни)“ – изсъска тя. – „Irexus tu neverendum.“ (Имената на хората, които не са живи)“

Изгарях през сенките, които се опитваха да се прилепят към мен, тичах все по-бързо и по-бързо, докато проклятието ме притискаше, обгръщаше тялото ми, а после се вкопчваше все по-дълбоко, докато се опитваше да пусне корени в мен.
Подтикнах огъня на Феникса през вените си, опитвайки се да го изгоря, но тъмната магия се изплъзна покрай него и не можех да я спра, докато се заравяше дълбоко в мен. Това беше нещо, с което не можех да се преборя, и мисълта за това ме ужасяваше.

– „Novus estris envum magicae“ (Ти си новата звезда на магията)“ – издиша тя. – „Avilias avar!“ (Апликации на птици)“

Една ледено студена ръка се притисна към ръката ми и аз се завъртях, изстрелвайки огън към Клара, преди тя отново да изчезне в тъмнината с писклив крясък.
Погледнах уплашено към ръката си и открих кървав отпечатък, увиващ се около бицепса ми. Следата стана черна и главата ми се завъртя, когато силата от нея нахлу в мен като цунами.
Препънах се, зрението ми потъмня, когато силата ме завладя и се оказах неспособна да се преборя с каквото и да се случваше. Насилих огъня на Феникса си срещу него с всичко, което имах, но той не направи нищо, за да го спре. И в най-дълбоките кътчета на сърцето си знаех, че нищо не можех да направя, когато паднах на колене и океан от мрак ме погълна.

Назад към част 59                                                     Напред към част 61

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!