ДАРСИ
Изтичах при сестра ми, ръцете ни се стиснаха и тя ме погледна, осъзнавайки, че нещо не е наред, тъй като моят Феникс не се втурна веднага да срещне нейния, а трайната сила на проклятието ме караше да се чувствам изтощена и слаба. Объркването ме връхлетя, когато открих, че очите и са ясни, светли и зелени, а черният пръстен със звезден кръст около тях е изчезнал.
– Какво… – Започнах, но огромен морски дракон кацна до мен с гърлен рев и от кожата му заискри електричество, докато въртеше глава, за да ни погледне.
– Данте – изпъшка Тори, изтича до него и излекува назъбената рана на крака му.
– Ланс! – Извиках и той светкавично се изстреля на моя страна, като ме погледна с ужас, докато спускаше меча в хватката си.
– Трябва да тръгваме – каза той бързо. – Армията на нимфите е тук, всички ще умрем, ако останем. Трябва да свикаш отстъпление, преди да ни превземат.
– Аз? – Издекламирах аз.
– Да, това е твоята армия. Те ще послушат само теб или Тори – каза той твърдо, а очите му пламнаха от това колко много вярваше в това. Не бях толкова сигурна, но предположих, че си струва да опитам. Не исках някой друг да умре днес.
Той протегна ръка, за да направи заклинание върху гърлото ми, и аз споделих поглед с Тори, която кимна в знак на съгласие.
Наклоних глава назад, за да изкрещя, а звукът се усили десетократно от магията му.
– Отстъпление!
Хамиш изрева на трибуните и повика приятелите си след себе си, като ги поведе през дупката, издълбана в стената на амфитеатъра, докато те се обръщаха от борбата и бягаха.
– Мои дами, и двете трябва да напуснете в този момент! – Втурна се напред Джералдин, Макс беше до нея, а Сет се върна във формата си на фея по петите им.
Сенки се завъртяха навсякъде около стадиона, докато Лавиния се втурваше през отстъпващите бунтовници и ги посичаше със свирепата си сила, която изглеждаше по-силна от всякога, карайки земята да се тресе под краката ни.
Лайънъл внезапно се издигна в небето във формата си на дракон, притискайки единия си кокалест преден крак към гърдите си, докато група дракони скачаше след него, премествайки се и защитавайки го, докато летяха над тълпата, изпускайки огнени струи от дробовете си.
Орион издигна щит, а аз изтласках магията от себе си с усилие, от което краката ми се разтрепериха, помагайки му да ни защити, докато Макс, Сет и Тори също добавиха силата си. Кейлъб се изстреля от сенките към нас и ние го пуснахме точно преди щитът да се затвори напълно.
– Къде, по дяволите, е Дариус? – Попита Тори, докато Орион го търсеше по трибуните.
– Той не е тук. Отиде някъде с Гейбриъл – каза Сет и хвърли някаква земна магия върху краката си, за да прикрие боклуците си с чифт панталони от листа.
– Хайде, честни воини, трябва да се оттеглим, за да живеем и да се бием още един ден! – Поиска Джералдин.
Ксавие ни изцвили от небето, докато се носеше над нас, крилете му биеха яростно, рогът му беше окървавен, а очите му – свирепи.
Данте изръмжа заповед към нас, тръснал с глава към гърба си, казвайки ни да се качваме. Изкатерихме се на гърба му и Орион ме притисна към гърдите си, докато аз обгърнах с ръце Тори пред себе си.
Данте се издигна в небето, докато всички ние продължавахме да го закриваме, а аз гледах надолу към касапницата долу в пълно отчаяние. Амфитеатърът гореше, а бунтовниците бягаха, за да спасят живота си. Розали Оскура изрева, докато водеше вълците си надалеч през територията на двореца, като сред глутницата се гонеше огромен златен лъв, а група хора се притискаха към гърба му.
Сенките погълнаха целия стадион долу в демонстрация на сила, толкова огромна, че накара страха да се разлее в гърдите ми.
– Какво е направил Дариус? – Запита тежко Орион, като се наведе напред, за да ми покаже лявата си ръка, където знакът на Лъв вече не светеше.
Задъхах се и се вкопчих в него и в сестра ми по-силно от преди.
– Нямам представа – отвърна Тори, като ни показа оголеното петно кожа на ръката си, където някога е било маркирано със звездният знак на Овен. Сълзи на надежда напълниха очите ми, докато се молех да излезе нещо добро от този ден.
През отпечатъка от ръката, който Лавиния беше оставила на бицепса ми, премина изблик на сила и аз се превих, като го стиснах, прехапвайки устните си, докато зловещото усещане за проклятие се излъчваше в мен.
Орион притисна устата си до слепоочието ми и заговори в ухото ми.
– Каквото и да е направила, ще направя всичко по силите си, за да го поправя, Блу. – Сърцето ми се сви, докато се навеждах към докосването му, едва успявайки да повярвам, че и двамата сме се измъкнали живи от тази арена.
Лайънъл изрева, профуча през небето, когато ни забеляза, и се впусна в преследване, а Лавиния яздеше на гърба му и около нея се разстилаше безкрайно пространство от сенки.
Проклех, докато хвърлях цялата си магия в общия ни щит, готова да се бия, ако се наложи, като същевременно се молех да успеем да ги изпреварим.
Ксавие летеше до нас, крилете му биеха яростно, докато поддържаше темпото на Данте и оставаше в рамките на защитата на нашия щит.
Драконовият огън изригна към нас, докато верните му дракони се втурнаха във формация зад гърба му, а ние се оказахме в ситуация да бягаме от цяла армия от тях, като само комбинираният ни щит стоеше между нас и смъртта.
– Излез отвъд защитата на двореца! – Извика Тори окуражително, докато Данте се втурваше през небето, а драконовият огън пронизваше щита ни, карайки го да се тресе и да дрънчи, докато се борехме да го запазим.
Тръпката на магията ни прониза, когато стигнахме отвъд загражденията, и аз обърнах глава, виждайки Кейлъб готов с торбичка със звезден прах.
Кейлъб хвърли звездния прах във въздуха пред нас и Лайънъл изръмжа гневно, когато Данте ни вкара в частиците и ние бяхме повлечени от звездите.
Данте падна от няколко метра, когато пристигнахме в друго, блажено тихо небе някъде далеч от двореца, и облекчението ме връхлетя, докато се притисках към сестра си, а тя в отговор стискаше здраво ръката ми.
Втурнахме се нагоре към облаците, като Ксавие летеше заедно с нас, а Данте издаде траурен рев, който усетих до дъното на душата си.
Сълзите замъглиха погледа ми заради всички, които бяхме загубели днес. И докато се издигахме в безкрайното синьо небе, не знаех къде отиваме, само че не можехме да се върнем в академия „Зодиак“. Не можехме да отидем никъде, където Лайънъл щеше да ни намери. Наследниците се бяха изправили срещу него, всички бяхме показали картите си. А Кралят на драконите щеше да накара всички верни феи и нимфи в Солария да ни търсят до дупка.
Сега всички бяхме бегълци.
И ако някой от нас бъде хванат, цената ще бъде смърт.