ДЖЕРАЛДИН
Замахнах с Острието на Безкрайната Небесна Карма в лицето на пищящата нимфа, хвърляйки го на пепел, а димящите му вътрешности се превърнаха в негови външни части, докато се носеше на вятъра.
Извиках победата си, като я изрекох високо и вярно, за да я чуят всички.
Кейлъб вдигаше адски шум, тръскаше брадичка насам-натам и крещеше:
– Свързващата игла! – А онзи рапскар, Сет, виеше заедно с него.
– Вземи я, Джери! – Извика ми моето скъпо, сладко момче от океана и аз се затичах към него, размахвайки боздугана. О, благословете моите лунни камъни, бях го изпуснала жестоко.
Кралицата ми поразяваше враговете наляво и надясно, славният ѝ огън на феникс пронизваше корава плът и кости, убиваше враговете ни в дъжд от мощ и убийства, които никога нямаше да забравя. Допреди няколко часа сърцето ми плачеше за моя скъп татко, но сега можех да приложа тази болка, да надам вой към зората и да извикам отмъщение към небето.
– За най-скъпия татко! – Заклех се, прескачайки главата на момчето Макси, и забих боздугана си в гърдите на друга гнусна нимфа, превръщайки я в сянка пред очите ми, докато краката ми се удряха в земята.
– Ето – подкани ме Кейлъб, кътниците му блестяха като моретата на Нунбар, а галантните му сини очи бяха пълни с необуздано отчаяние.
Най-сетне видях това, за което говореше – игла за връзване, кацнала на земята, захвърлена и забравена. Голям глиган! Нейната сила можеше да спаси нашите събратя от разлома, който се хранеше с душите им.
Направих ролетка по земята, като избегнах замахването на сондите на една нимфа и грабнах иглата за връзване в ръцете си.
– Ура! – Извиках.
– Да – продължавай, Джералдин – обади се Сет, докато тичаше по безкрайното каменно колело под краката си. Хванах се за ръката му, за да се изтегля в небето, скочих на раменете му и отскочих леко от тях върху олтара на съдбата, докато той проклинаше ритниците ми.
Държеше се настрана от пукнатината, която смучеше и изсмукваше кожата ми като виещ гуляй на Калуп, искащ кръвта ми. Но не и този ден. Не, защото този ден беше ден на победа и хитрост. Щяхме да надхитрим лъжливия крал и да освободим веселите си хора от хватката му.
Тори се движеше като усойница, нанасяше удари наляво и надясно, избягваше яростните удари на нападателите си, преди да забие блестящия си меч в гърдите им. Бях толкова заслепена от нейната демонстрация, че почти не помръднах навреме, когато една нимфа нападна с един стол и го хвърли в главата ми.
Но о-хо! Все пак помръднах. Като лилия на гърба на жаба джифил, аз се скрих и столът се сгромоляса на земята някъде там, а Хадли Алтаир извика от тревога, тъй като почти го удари там, където беше прикован с останалите.
С копие от лед и злоба нимфата беше мъртва, а сенките ѝ се понесеха към небето, преди да успее да хвърли и една обида по мой адрес, а аз се усмихнах на поредната си кървава победа.
– Никога не се страхувай, млади братко на Калифанг! – извиках на Хадли. – Аз съм твоята спасителка, твоята рицарка в блестящ нагръдник!
Запретнах ръкави, обърнах се с лице към дивата и гладна пукнатина и вдигнах във въздуха свързващата игла.
– Аз съм Джералдин Гунделифус Габолия Гундестрия Грус и ще върна тези сенки, откъдето са дошли, в името на баща ми и неговата любов към Каталина! – Започнах да шия разлома, бедрата ми се люлееха и поклащаха, коленете ми се огъваха и свиваха, докато влагах всичко от себе си в ритъма на задачата си.
Наследниците и техните семейства ме подкрепяха, докато прекрасната кралица Феникс разкъсваше редиците на враговете ни, а аз работех, за да освободя нашите приятели от тази злокобна пустота.
Погледът ми падна върху моето момче Макси, а сърцето ми бе облечено в слънчева стомана, докато се съсредоточавах върху този доблестен мъж, който бе доказал, че не е некадърник, а нежна фея с най-дълбок океан от любов в сърцето си.
Този ден щях да го поискам и никога повече нямаше да търся слабините на друга треска. Защото той беше моята единствена истинска сьомга, а реките на нашата съдба бяха широки и течаха към вечния хоризонт. Беше време да се изкъпем в устието на реката и да похапнем от сладководната вода и нека всички, които ни се противопоставят, да загинат от моя Гъвкав боздуган.
Назад към част 9 Напред към част 11