КЕЙЛЪБ
– Ние няма да се успокоим! Ние няма да дремем! Няма да спрем, докато нашата госпожа не се върне при нас! – Извика Джералдин, удряйки нагръдния си знак и предизвиквайки рев на съгласие от страна на събралите се бунтовници, които вдигат мечовете си и изпращат към небето пращящи изблици на магия, докато се подготвят за битка.
– Простете ми – помоли бившият затворнически надзирател от коленете си до Джералдин, а очите му бяха подпухнали от всички сълзи, които беше пролял. Другите бунтовници, които охраняваха затвора, когато Тори се бе появил и освободила Мигел, бяха в подобно състояние на страдание и то през тридесетте и няколко часа, откакто тя бе изчезнала заедно с него.
– Джералдин – изръмжах аз, проправяйки си път между насъбралата се тълпа от около петдесет феи и се насочих към нея. Използвах надарената си сила, за да ги принудя да се движат, когато се съпротивляваха, и се промуших между последните, преди да спра на сантиметри от нея.
– Мислех, че решихме да се доверим на Тори и да ѝ дадем още малко време? – Изръмжах, а малката армия на гърба ми изглеждаше всичко друго, но не и това.
– О, мое сладко земно дете – изпъшка Джералдин, поглеждайки към изгряващото слънце и стискайки ръка за сърцето си. – Тя е изгубена в мрака на своята скръб, изкушена от нощта и сега потънала в опасност. Кълнеше се, че ще се върне още същата вечер за вечерята си – така че как мога да се задържа, като знам, че тя се е изгубила там, в света, след като е минала цяла нощ, а тя е във властта на тази подла нимфа и кой знае какво още?
– Принцесата е избрала да напусне сигурността на нашата крепост – каза Тиберий, докато си пробиваше път през тълпата, а майка ми и майката на Сет му позволиха да си проправи път между шумящите бунтовници. – Не можем да изпратим толкова нужните ни войници да я търсят с някаква глупава мисия. Нямаме никаква представа къде е отишла и нямаме причина да вярваме, че дори е…
– Замълчи си, салтанат! – Изкрещя Джералдин, посочи с пръст Тиберий и се запъти към него с издигащи се от земята лози на гърба ѝ, а предизвикателството в погледа ѝ беше ясно като бял ден.
– Да не искаш сериозно да се биеш с мен заради това? – Подигра се Тиберий.
Джералдин го удари с една лоза, която се беше промъкнала през рамото му, докато той беше твърде зает да надува гърди, за да забележи, и главата му се извъртя настрани, а на бузата му веднага се появи голяма овална рана.
Долових мъничкия звук на забавление, който се изплъзна от майка ми, когато Тиберий изръмжа яростно, а по плътта му избуяха металнозелени люспи, които покриха ръцете и врата му под маншетите на сивата му риза.
Той напредна към Джералдин, като около юмруците му се образуваше циклон, а бунтовниците се отдръпнаха, тъй като изглеждаше, че ще избухне бой.
– Татко! Какво става? – Изкрещя Макс, когато двамата със Сет най-накрая ме настигнаха, Сет тичаше във формата си на вълк, а Макс беше на гърба му.
– Не се меси в това, сине – изиска Тиберий, а Джералдин изрева като банши, докато лианите ѝ се стрелкаха напред като стадо гадини.
Изстрелях се встрани, оставих ги да се справят и поклатих глава, докато заставах до другите наследници.
– Решила е да преследва Тори – промълвих аз, но Макс не ме слушаше.
Той скочи от гърба на Сет и се затича към борбата между баща му и приятелката му, а една заблудена лоза го удари по задника достатъчно силно, за да подкоси коленете му, докато той им крещеше да спрат отново.
Сет се премести до мен и аз погледнах към него, като очите ми моментално паднаха по тялото му, проследявайки очертаните извивки на коремната му преса, преди да се спуснат към члена му. В паметта ми се появиха спомени за нас двамата насаме, устата ни се срещаше, ръцете ни се разхождаха, страстта изгаряше…
– Очите ми са тук горе – подиграваше се Сет, но в гласа му се долавяше острота, когато отново вдигнах поглед, за да срещна неговия, а между нас настъпи момент на мълчание, в който никой от нас не изказа въпрос.
– Голям, галопиращ морски кит – изкрещя Джералдин, докато се мяташе във въздуха над главите ни, и аз вдигнах поглед, за да я наблюдавам с интерес как се носи, а острите точки на нагръдника и блестяха на слънчевата светлина, сякаш имаше диамантени зърна. – Ще съжаляваш за деня, в който си се качил на Грус!
Тиберий скръсти ръце, докато гледаше как магията му я изхвърля, а самодоволната усмивка на лицето му беше последното нещо, което видях, преди земята под краката му да изчезне и той да се гмурне в огромна яма.
Майка ми преметна Антония през рамо и я изстреля от пътя, преди и те да паднат вътре, а събралите се бунтовници се разбягаха в различни посоки, за да се опитат да избегнат магията, която ги хвърляше напред-назад.
Тълпата се разбяга във всички посоки, без да знае къде е най-добре да отиде, за да избегне всяка отклоняваща се от пътя магия, която беше изстреляна от борбата, и един огромен, мускулест бунтовник се блъсна в Сет, като той почти беше свален от краката си от тълпата.
– Извинявай, човече – изрече човекът, отстъпи крачка назад и предложи мирен знак, който моментално смрази кръвта във вените ми.
– Всичко е наред – отвърна пренебрежително Сет, а мирният знак, който той му даде в отговор, накара камък да падне в корема ми, докато се борех срещу всякаква външна реакция.
Сведох очи към бунтовника и издутите му гърди, като забелязах гадната порнографска татуировка на десния му бицепс и се намръщих към нея, докато обмислях дали да не стрелям след него и да му покажа как изглежда един истински хищник.
Усетих погледа на Сет върху себе си, докато се мръщех на последното му завоевание, и отвърнах очи, а лицето ми стана внимателна маска.
Макс беше изпуснал дрехите на Сет, когато беше избягал, и аз ги грабнах с бърза крачка, паднах на колене пред Сет и протегнах панталона му, за да влезе в него.
Той ми премигна изненадано, когато докоснах прасеца му, за да привлека вниманието му, а в кръвта ми се надигна топлина, докато се мъчех да не погледна отново члена му от новата си и много по-близка позиция.
Сет влезе послушно в панталоните си и аз се изправих, като кокалчетата ми опипаха задните части на краката му, докато внимателно ги издърпвах нагоре за него, а очите ни се срещнаха отново, докато ги насочвах към твърдите мускули на дупето му.
Замълчах, исках да се отдръпна, но задачата ми се стори невъзможна, тъй като топлината на кожата му ме привличаше като риба на проклета въдица. Отдадох се на това усещане, вместо да се отдръпна от него, докато вдишвах въздух, примесен с дъха му.
Плъзнах пръсти по колана му, проследявайки пътя си от гръбнака до бедрата му, следвайки извивката на плата по страните му, после през долната част на коремната му преса чак до линията на космите под пъпа му. Клепачите ми натежаха, докато висях там, твърде близо до него, за да е прилично, и все пак твърде далеч, за да взема това, за което наистина ме болеше.
Сет не направи никакво движение, за да ме докосне в замяна, а очите му бяха две твърди ледени късчета, докато ме гледаше, напомняйки ми, че пресичам границата, че тук има и други феи и че ние не правим това. Но неизказаното ми желание за него започваше да размива границите, които някога дори не ми се налагаше да търся, и ставаше все по-трудно да се съпротивлявам на намирането на подобни оправдания.
– Ти бяга ли снощи? – Попитах го и той кимна, като с едно движение на пръстите си стабилизира земята под краката ни, която започна да трепери под силата на Тиберий, когато той
работеше, за да се изкопае от гроба, който Джералдин му беше изкопала.
– Жаден ли си? – Попита бавно Сет и аз на свой ред кимнах, като пръстите ми все още се плъзгаха под линията на колана му. – Е, тогава престани да танцуваш около въпроса – изръмжа той и аз помръднах най-малкото, защото думите му бяха засегнали твърде близо до истината, която не можех да му призная.
Прикрих реакцията си на обвинението му, като го дръпнах към себе си и впих зъби в гърлото му. Едва чух как Джералдин изкрещя боен вик, докато бях отнесен от прилива на лунната му сила, а от езика ми се изтръгна стон, когато се разнесе упадъчният му вкус.
Пръстите ми се огънаха, прокарвайки се малко по-надолу под плата на панталоните му, скрити между близостта ни, а той ми изръмжа, докато хващаше тила ми и свиваше ръка в къдриците ми, скрепявайки телата ни.
– Ебати… звездните… топки – изпъшка той в ухото ми, гърдите му се повдигаха срещу моите, докато аз се насищах на него, пенисът ми се вълнуваше от близостта му, а умът ми беше насочен към усещането за устата му, обгърнала ме, докато прокарвах ръката си малко по-надолу.
Предполагаше се, че съм забравил за това, че съм се примирил с мястото си на поредната брънка в колана му, но всеки път, когато се приближавах до него по този начин, беше твърде лесно да забравя това. Твърде лесно си позволявах да мисля за други неща, които исках да опитам с него. Твърде лесно се отдадох на мисълта, че той може да мисли за мен различно от другите, които е вземал в леглото си.
– Вземи това, ти, глупав кретен! – Гласът на Джералдин беше придружен от нещо, което се плисна в бузата ми, и аз се принудих да се отдръпна, освобождавайки Сет, докато се оглеждах и откривах Тиберий, покрит с кал от главата до краката. Джералдин беше на осемдесет процента заклещена в леден блок, от който стърчаха само главата, ръката и една заострена метална цица.
– О, Кал – гласът на майка ми ме накара да се отдръпна от Сет и да издърпам ръката си от колана му, така че ластикът се плясна върху стегнатите му коремни мускули и го накара да прокълне. – Ти винаги си бил разхвърлян.
– Гах, престани. – Опитах се да я отблъсна, докато тя облизваше палеца си и се опитваше да замахне към ъгълчето на устата ми, където предполагах, че по кожата ми се е появила част от кръвта на Сет.
– Какво съм ти казвала за това, че позволяваш на приятелчетата си да се хранят с магията ти на публични места, Сет Капела? – Излая Антония, като го хвана за ухото, сякаш беше непослушно кученце, и го накара да изръмжи, докато се опитваше да избяга и от нея. – Искаш ли целият свят да види снимките ти, на които се представяш за Алтаир? Искаш ли да си мислят, че му позволяваш да те натиска под себе си и да се гаври с теб ден и нощ, при всяка негова прищявка, потапяйки огромните си…
– Мамо, какво ебаваш ли се? – Изкрещя Сет, но тя продължи, като успя отново да го хване за ухото.
– Зъби в теб, когато му се прииска?
– Уф, звучиш толкова странно – изрева Сет, докато аз се опитвах да се изстрелям далеч от собствената си майка, но тя просто се изстреля право на пътя ми и успя да ме уцели с лигавия си палец, открадвайки капката кръв от ъгълчето на устата ми.
Тя веднага изсмука кръвта и аз яростно изръмжах срещу нея, докато очите ѝ светнаха при вкуса на кръвта му.
– Мамо – изригнах гневно. – Той е моят Източник. Не можеш просто да се разхождаш и да пиеш шибаната му кръв, иначе ще…
– Какво си му? – Изкрещя Антония, яростта ѝ преряза думите ми на две, а Сет ме погледна с поглед, който говореше, че има желание да ме пребие. – Откога в историята на самите звезди Капела някога е бил източник на вампир? О, небеса, вече виждам заглавията. „Сет Капела, на колене за Алтаир“. Помислете за анкетите. Целият свят ще си помисли, че си се поклонил за него, и тогава ще поставят под въпрос всичко, свързано с баланса на силите – сякаш смъртта на Дариус вече не беше хвърлила достатъчно развалени яйца в сместа.
– Мамо, за бога, престани – изръмжа Сет. – Правиш от това много по-голям проблем, отколкото…
– Ще се откажеш от претенциите си към него в този миг. Антония се завъртя върху мен, очите ѝ блестяха сребърно с вълчицата и, насочен право в лицето ми.
В отговор и оголих зъби, като всеки мускул в тялото ми се скова в ясен отказ от това искане.
– Не – изръмжах аз. – Няма да го направя. Той е мой.
– Не виждам каква е голямата работа, Тони – каза мама, оголвайки собствените си зъби към майката на Сет. – Може би трябва да се замисля дали да не обявя и теб или Тиберий за свой собствен запас от кръв на крак.
Антония изръмжа свирепо, докато вниманието ѝ се насочваше от мен към майка ми, но преди хаосът да се спусне още повече, една пукнатина сякаш разкъса самия въздух. Заобикалящите ни огради се отвориха от някаква невероятна сила и светкавица ни накара да се обърнем и да погледнем Тори и Мигел, които се появиха от въздуха, а около тях за миг затрептя звезден прах, преди да изчезне.
Тори вдигна ръка и оградите отново се запечатаха, а куполът от чиста сила блесна високо над главите ни за кратък миг, преди да се разсее и да стане отново невидим.
Устните ми се разтвориха, когато видях кожата ѝ, покрита с петна от кръв, красивата ѝ черна рокля, разкъсана и мръсна, а в очите ѝ се четеше натрапчив поглед, докато се облягаше на Мигел за подкрепа.
– Какво се случи? – Поисках, изстрелях се напред, изтръгнах я от него и я вдигнах в ръцете си, където тя изпусна дъх и се отпусна срещу мен.
– Добре съм – промълви тя. – Просто съм изтощена и изчерпана. Мигел все още е едно от добрите момчета.
Джералдин се олюляваше от гигантското си кубче лед, а всички останали сякаш се разкъсваха между това да заобиколят Мигел и да се приближат до Тори за обяснение.
– Къде, по дяволите, си отишла? – Изкрещя наполовина Макс, като се запъти към нас. – Джери е раждала котенца. Не знаехме дали си мъртва, отвлечена или…
– Внимавай, Макс, иначе хората може да започнат да си мислят, че ти пука за някоя Вега – подиграваше се Тори и аз се радвах да видя, че въпреки състоянието си тя все още е съвсем на себе си.
Тя отново се премести в обятията ми и осъзнах, че бута Ефирната книга между страната си и гърдите ми, използвайки материала на роклята, която носеше, за да се опита да я скрие. Несъмнено не искаше родителите ни да задават въпроси за нея и аз леко я стиснах в знак на разбиране.
– Мигел трябва ли да се заключи? – Попитах я, като я придърпах по-близо в прегръдките си, за да и помогна да скрие книгата, когато всички се затвориха около нас и звукът от трошащ се лед сигнализираше, че Джералдин се освобождава от затвора си.
– Не – каза Тори твърдо. – Той е на наша страна. Може би ще му донесеш багети или нещо друго, Джералдин?
– Но, милейди – възрази Джералдин и изглеждаше напълно изгубена, докато долната ѝ устна се клатеше.
– Добре съм, обещавам. – Тори се опита да ѝ махне с ръка. – Просто искам да се приближа до огъня и да се изкъпя, после ще ви запозная с всичко. Съсредоточете се върху това, което ни е необходимо за утре, добре? Метеоритният дъжд „Хидриди“ е почти тук и трябва да сме готови да се движим, заради Дарси.
– Ще те заведа в стаята ти – казах аз, поглеждайки между останалите за най-краткия миг, уверявайки се, че Сет и Макс са разбрали, че трябва да я изведа оттук, преди да се изстрелям и да оставя всички тях зад себе си.
Светът мина покрай нас като в мъгла, а аз се втурнах по подвижния мост и по стълбите към екстравагантните стаи, които Джералдин беше създала за Вега, завивайки надясно към тази на Тори.
Хвърлих я на леглото, като я накарах да подскочи, докато се преобръщаше, а думата „задник“ се носеше обратно към мен с приглушен глас, докато тя забиваше лице във възглавниците.
Огънят разцъфна в дланта ми и аз напълних камината ѝ с него, преди да падна на леглото до нея с още пламъци, които си проправяха път по ръцете и предмишниците ми.
Тори събу ботушите си, оставяйки книгата „Етер“ в пространството, което ни разделяше, като въздъхна от топлината на пламъците и разкопча и меча си, захвърляйки го на килима.
– Какво става с петната от кръв? – Попитах, като посочих ръката ѝ, по която сякаш някой я беше изрисувал с кърваво мастило. Белезите бяха трудни за разчитане, толкова много от тях бяха нарисувани върху други, но разпознах няколко руни, нарисувани в най-свежата кръв.
– О, знаеш. Отидох в някаква страховита пещера и срещнах тези три вещици, които практикуват тъмна магия…
– Няма такова нещо като вещици, Тор. – Побутнах я и тя извърна очи към мен.
– Ами те бяха вещици нимфи, които се наричаха оракули. И приличаха на богини в плът. Кълна се, че почти ми се иска да съм гей само заради тези жени.
– Почти? – Подиграх се.
– Е, имам патетично разпространена мания по пениса, но освен това…
Задуших се от смях и тя ми се усмихна, но усмивката угасна някъде по пътя, а очите ѝ се присвиха и се преместиха към нещо друго, което се беше случило.
– Разкажи ми – подканих я и тя си пое дъх.
– Беше… честно казано, Кейлъб, беше всевъзможни гадости и признавам, че в общи линии просто се поддадох на призива на магията им и им обещах целия свят, ако само ми помогнат да намеря пътя обратно към него.
Нямаше нужда да я питам кого има предвид, собственото ми сърце ме болеше, когато протегнах ръка и я взех в пламтящите си пръсти, стиснах я нежно, което тя отвърна, преди да отдръпне ръката си от моята.
– Не можеш да се върнеш в този вид…- Махнах с ръка към петната от кръв и мръсната рокля – и да не го обясниш както трябва.
– Добре. – Тори се обърна, за да погледне към тавана, изпусна тежък дъх и каза: – Може да съм прекарала цял ден и нощ, участвайки в нещо, което обективно може да се нарече оргия на спомените, където и трите преживяха адски много от моя и на Дариус сексуален живот, като съживиха спомените ми и ме гледаха как го чукам многократно, докато не изгубих съзнание.
– Какво ебаваш ли се? – Изпсувах, а тя изстена, като хвърли ръка върху очите си, за да не се налага да ме гледа.
– Не знам, пич. Беше… толкова истинско. Той беше там, докосваше ме и ме целуваше и аз усещах всичко това. Но в същото време той не беше там. Местата, които виждах, всъщност не съществуваха около нас и честно казано, не знам дали просто не лежах на каменна маса и не мастурбирах през цялото време, докато и трите ме лапаха и се кефеха на шоуто.
– Уау – казах аз, без да съм съвсем сигурен какво, по дяволите, трябваше да кажа на това, защото звучеше сериозно прецакано, както и поне малко горещо, а ако болката в гласа ѝ беше нещо, което можеше да се каже, това наистина беше послужило само за изостряне на скръбта ѝ. – Ако са били толкова красиви, защо тогава не си потърсят сами работа, вместо да искат да гледат как ти и Дариус се гаврите цяла нощ?
– Ами, всички те бяха девствени, за да си помагат с тъмната магия – което между другото не ми вещае нищо добро, ако това е неразделна част от пълноценното ѝ използване – и също така бяха направили няколко интересни решения, като например да зашият очите и устните си, за да не позволят на злото да ги поквари напълно – не че съм убедена, че това е помогнало. Но така или иначе, не съм сигурна, че толкова много феи биха се осмелили да ги чукат, дори ако бариерата за девственост не съществуваше…
– Освен теб, която ефективно прецака и трите – отбелязах аз, а тя ми се намръщи.
– Не беше така. Е, предполагам, че е било, но… Беше… аз и той. – Тя въздъхна, а болката от загубата му я притискаше. – Аз и той с тройка свидетели – добави тя с развеселено подсмърчане.
– Свидетели, които се възползваха от това – отбелязах аз.
– Да – съгласи се тя с вдигане на рамене, сякаш това беше най-малкото.
– И какво ти донесе тази оргия? Една нощ с него?
– Да…- Тя се отдръпна и погледна към вратата, преди да извади навито парче пергамент от вътрешната страна на първата страница на Ефирната книга и ми го подаде.
Угасих пламъците на ръцете си, взех го и отворих свитъка, като се намръщих на загадъчното послание, опитвайки се да разбера какво означава то, но останах без отговор.
– Знаеш ли случайно къде е Прокълнатата гора? – Попита ме Тори и аз поклатих глава.
– Никога не съм чувал за нея. Какво има там?
– Отговори. Може би. Единственият шанс, който смятаха, че бих могла да намеря път към него, без сама да премина отвъд Завесата.
Отново се намръщих на думите, но те не означаваха нищо за мен.
– Ако това е някакво място в Солария, то го няма на нито една карта, която някога съм изучавал. А повярвай ми, изучавал съм прекалено много от тях – казах, връщайки и бележката, а тя въздъхна, докато я прибираше отново в книгата.
– Подробности. Но аз ще се справя с това. Трябва да го направя.
Кимнах, разбирайки това, точно както разбирах колко опасна може да бъде тази магия, с която тя си играеше. Но това беше Дариус. Бих отишъл до края на света с нея, за да го върна, ако това беше необходимо, никаква цена не би била твърде висока.
– Трябва да отмия тази кръв на нимфата – изстена Тори и прокара ръка по петната по ръката си.
– Убиха ли някого заради цялата тази кръв? – Наполовина се подиграх, наполовина попитах сериозно.
– Не. – Види, онази, която си беше зашила очите, си преряза китката заради нея. Мисля, че етерът изисква жертва и котва, за да работи пълноценно. Тя използваше връзката на кръвта си с кожата ми, за да извлече спомените от мен и да ги направи толкова осезаеми, колкото бяха. Тя го направи реален.
Тори преглътна силно и не беше нужно да я питам как се е чувствала, когато е била с него по този начин. Сигурно е било като да навлезеш в миналото, без да имаш никаква възможност да промениш бъдещето, с което тя знаеше, че той ще се сблъска.
– Съжалявам – казах аз, знаейки, че с нищо няма да ѝ помогна, но тя все пак ме дари с крива усмивка.
– Разбрах какво е това, когато се съгласих с него. И не беше нещо, което можех да откажа, независимо колко силно знаех, че ще ме боли, когато всичко свърши.
Тори се изправи и се придвижи до огромната вана до прозореца, като хвърли в нея гореща вода със смес от водна и огнена магия, а силата ѝ вече се допълваше от пламъците в стаята.
Взех Ефирната книга, докато тя се събличаше, без да поглеждам към нея, докато започвах да я прелиствам, въпреки че го бях правил многократно преди. Всеки път, когато я погледнех, откривах нови бележки или заклинания, сякаш книгата ме преценяваше всеки път, когато ѝ отделях внимание, и искаше да освободи още малко от знанията си при всяко посещение. Знаех, че това е безсмислено, но не знаех как иначе да си го обясня.
– Тук пише, че ходенето по душа може да се използва за намиране на желанията на сърцето ти, но описанието не прилича напълно на това, което си направила, когато си открила Дарси и Орион – казах замислено, като прочетох използването на различни кристали за намиране на неща като богатство или изгубено съкровище. – Не е толкова просто, колкото да намериш някой, с когото имаш обща кръв, но мисля, че може да се направи.
– Каква е цената? – Попита Тори с гръб към мен, докато се качваше във ваната и потъваше в горещата вода.
Прехвърлих страницата и изтръпнах.
– Еми, има тежки индикации, че бебешко животно може да се използва в жертвоприношение…
– Ех, не. Дай ми зелено драконово дупе, което да разкървавя срещу заплащане, и аз ще се съглася, но няма да убивам бебешко зайче. Какво друго?
– Малко е неясно, но тук има една бележка, която гласи „един месец“. Мислиш ли, че това е един месец от живота ти или един месец робство на някое козе животно, или…
– Кози звяр? – Попита Тори, като обърна глава и повдигна вежди към мен над ръба на ваната. – Какво ще трябва да направя за козела? Да го храня с трева и да го водя на разходки по планинските пътеки?
– Вероятно. Почакай, мисля, че все пак има нещо повече…-
Замълчах, докато четях още от книгата, прелиствайки страниците и правейки препратки към индексите и другите глави. Честно казано, цялата книга сякаш беше написана с единственото намерение да обърка читателя, нито едно заклинание или божествен ритуал не бяха изложени ясно.
Вратата се отвори с трясък и Джералдин изпищя като новороден велоцираптор, когато се хвърли през прага, а сълзите и се стичаха по бузите, докато тичаше към Тори с протегнати ръце.
– Е, не е ли уютно? – Коментира Сет, докато двамата с Макс я последваха в стаята и отново затвориха вратата след себе си, докато Джералдин наполовина се потопи в усилията си да прегърне доста мократа Вега. – Всички са се сгушили в леглото, докато Тори се съблича.
– Тя беше покрита с кръв – отвърнах аз, а очите ми все още бяха вперени в книгата, докато го подканях да се приближи. – Трябваше да я измие, не мислиш ли?
– Учудвам се, че езикът ти не е успял да я изкара цялата, без да се налага да ползва ваната – изсумтя Сет, а тонът му ме накара да го погледна намръщено.
Макс извъртя очи към нас двамата и се отправи към банята, като си мърмореше нещо за това, че публичната дупка не е толкова неудобна, колкото тази.
– Кръвта на нимфата не ми допада – отвърнах аз, чудейки се защо Сет е толкова шибан. Дали се съобразяваше с това, което майка му беше казала за това, че не е мой източник? Наистина ли мислеше да прекъсне връзката ни по този начин в името на външния вид?
Сърцето ми започна да тупти неравномерно, докато го обмислях, и пуснах книгата върху възглавницата на Тори, докато го гледах по-внимателно.
– Не? Какво прави това за теб тогава, Кал? Защото напоследък ми е адски трудно да разбера – Сет на практика ми изръмжа, докато се държеше за вратата, а аз се стрелнах към него, искайки да посрещна това предизвикателство в очите му, но вместо това останах само на един дъх от него, а ръката ми се откъсна, за да стисне гърлото му. Не я стиснах обаче, вместо това пръстите ми нежно прокараха пръст по адамовата му ябълка, опипвайки кожата му, докато не открих все още незарасналата рана от ухапване, след което вдигнах очи към него.
– Ако възнамеряваш да направиш това, което майка ти ти е казала, просто го кажи – предизвиках го аз, гласът ми беше груб шепот, който се съмнявах, че останалите могат да чуят през гръмкия разказ на Джералдин колко се е притеснявала за Тори, докато тя е поела работата да мие косата ѝ вместо нея.
Устните на Сет се разтвориха при думите, отхвърлянето блестеше в очите му точно като онзи шибан знак за мир, чакащ да ме дразни неуморно, но той не ги изрече.
Нещо се промени и втвърди в очите му, погледът му се изостри, когато Алфата в него надигна глава и той отново оголи зъби към мен.
– Никой друг не може да се справи с теб така, както аз мога, хубаво момче – подиграваше се той вместо това, изблъсквайки ръката ми от гърлото си, преди да ме хване за предната част на ризата ми и да ме завърти така, че гърбът ми да се удари във вратата със солиден трясък.
Веднага се озова пред лицето ми, говорейки толкова близо до мен, че можех да усетя вкуса на всяка дума, която преминаваше през устните му.
– Следващия път, когато дойдеш да търсиш питие от твоя Източник, ще се погрижа да си спомниш това. Ще те притисна под себе си и ще ти напомня кой е най-могъщият върколак в Солария, а ти ще ми предложиш гърлото си в подчинение, за да докажеш, че не си забравил.
Сърцето ми се разтуптя от думите му, кръвта се разнесе в тялото ми с невъзможна скорост, а дъхът ми се затаи в дробовете, когато той се отдръпна от мен и ме остави да се подпирам на шибаната врата като някаква жалка фенка.
Сет прекоси стаята, измъкна полупразна бутилка текила от вещите на Тори и отпи дълга глътка от нея, обърнат с гръб към мен в знак на явна обида, за която знаех, че трябваше да му се ядосам.
Но не успях да намеря сили да го направя. Той не беше отхвърлил претенциите ми към него. Той все още беше моят Източник. А обещанието, което току-що ми бе дал, ме накара да изпитам болка за лова въпреки свежите запаси от магия, които все още пронизваха вените ми след ухапването му преди по-малко от половин час.
Джералдин изкара Тори от банята и я уви в черна копринена кърпа, въпреки полушеговитите протести, които получаваше заради цялото това суетене.
Но докато Тори се оставяше да я заведат на един стол, а Джералдин изръмжаваше да каже на някого да донесе прясна чиния с багети, можех да кажа, че тя не се притесняваше от вниманието чак толкова, колкото твърдеше.
Звукът от пускането на водата в тоалетната достигна до нас и Макс се върна в стаята, а по лицето му премина мрак, докато гледаше от мен към Сет. Затегнах психическия си щит, като не исках той да види обърканите неща, с които се занимавах в момента. Макс си имаше своя собствена болка, с която трябваше да се бори, връзката му с Джералдин също, а знаех, че и той потъва в постоянния поток от страх и скръб, който бунтовниците излъчваха през цялото време. Той не се нуждаеше от моите глупости, които да се трупат върху тях, и аз отказвах да прехвърлям тежестта им върху него.
– Ще ни кажеш ли тогава къде, по дяволите, си била, малка Вега? – Попита Макс, като се спусна на леглото на Тори и скръсти ръце зад главата си.
– Ще ви кажа – съгласи се Тори, докато Джералдин започна да разресва косата ѝ, мърморейки, че скоро в нея ще заживеят диваци и снаги, ако не изкара всички хъркащи гарджета. – Но преди да направим каквото и да било, ще трябва да се съсредоточим върху плана си за спасяване на Дарси, Орион и Гейбриъл. Хидриди все още е настроена да изригне в Двореца на душите утре, нали?
– Ясно като месечина, милейди – съгласи се Джералдин и Тори видимо се отпусна.
– Добре. Защото съм повече от готова да си върна шибаната близначка.
Назад към част 56 Напред към част 58