МИЛДРЕД
Днешният ден ще бъде грандиозно събитие. Цяла Солария щеше да чуе за него и да потръпне при мисълта за това как то е толкова важно и щедро за всички. Особено за мен. За мен и за всички останали.
Точно както го правеха във всеки един момент, откакто нашият могъщ и страшен владетел зае законното си място на трона. За пореден път могъществото на драконите щеше да бъде възхвалявано повече от всичко останало. А аз, като най-чистокръвната жена от моето поколение, щях да заема централна роля във всичко това. Аз щях да бъда образец за всички, които ще дойдат след мен, съвършен пример за това какъв трябва да бъде един дракон. Мъжествен, здрав, с фино окосмяване по гърдите и горната устна, за да докажа силата, която живее в моя род. Точно както майка ми винаги ми беше казвала: „Поникналият косъм по бюста или брадичката доказва, че в теб има истински Дракон“.
С голяма готовност щях да пожертвам ума, душата и тялото си за величието на нашия крал и нямах търпение да му предложа каквото и да е удоволствие, което той поиска от мен в предаността си към него. Той можеше да ме вземе, да ме използва, да ме погуби, а аз винаги щях да съм готова да се подчиня на всичко, което изискваха нуждите му.
Погледнах се в огледалото и изгладих сладострастните гънки на девствената си бяла рокля, като отделих малко време, за да среша мустаците си. Пръстите ми потрепнаха от нужда, когато най-накрая се поддадох на любимия си порок, плъзнах малкото чекмедже на тоалетката и разкрих първокласните фаероиди, които ме очакваха вътре.
Облизах устните си, взех спринцовката от малката чантичка, която държах готова за дозите два пъти дневно, и се опитах да успокоя дишането си, докато приготвях вечерния си вкус. Забих иглата в бедрото си с тих стон, очите ми се върнаха назад в главата, докато бавно натисках буталото и се наслаждавах на усещането за лекарството, докато то потъваше в организма ми.
Отдръпнах широките си рамене назад и се усмихнах, разкривайки долния ред на страховитата си челюст. Да, бях истински звяр отвътре и отвън и днес светът щеше да го види по-ясно от всякога, докато вървях сред братята си, за да изпълня съдбата си.
Никога дори кралица на драконите не беше изглеждала толкова подобно на ордена си, докато беше в тялото си на фея. Бях изящна. И пред очите на цялата Гилдия на драконите щях да се отдам на крал Акрукс по всеки начин, по който той пожелаеше, позволявайки му да разграби всяка част от моето същество, докато ставам много повече, отколкото вече бях.
Изхвърлих изхабената игла в кошчето за боклук и излязох от стаята, която използвах, за да се подготвя, подарена ми от скъпия ми чичо Лайънъл, за да я използвам, когато съм в двора като днес, след което се отправих към големия коридор с пружина в крачка.
– Е, ако това не е самата тя – промълви един хленчещ глас и аз присвих очи, за да погледна отвратителния циклоп Вард. Винаги е било трудно да се издържа в компанията на някой орден, като изключим драконите, а този кретен беше особено неприятен.
– Отдалечи се, трябва да бъда някъде. Някъде, където не е необходимо присъствието на циклоп – издекламирах думата, стиснах го за рамото, докато минавах, и го блъснах в стената.
Той изруга, като почти падна на пода, и се опита да се оправи, докато аз гордо вървях към съдбата си. Звездите ми я бяха отредили, наградата на самия Крал на драконите се разстилаше пред мен, докато аз се подготвях да се отворя за него и да го приема дълбоко в себе си. Аз бях и винаги съм била негово създание, най-близкото нещо до драконова кралица, което тази земя познаваше. И аз бях повече от готова да заема позицията си и да съм неговата награда, веднага щом той беше готов да я вкара в мен със силата на своята мощ.
Това празненство беше изключително за нашия вид, драконовата гилдия се събра в тесен кръг, за да стане свидетел на влизането му в мен наведнъж.
Аз се носех на облак от превъзходство и нямаше да се задържа за думите на крясъците на един циклоп, който беше навън и без покана.
– Знаеш ли, от известно време работя върху едно същество, което прилича на теб. Наполовина търновска свиня, наполовина гущер, макар че в сърцевината си е фея – изсъска Вард, докато бързаше да върви с мен, а рошавата му коса полепваше по бузите му.
– Ако ме интересуваха думите на нископоставено същество като теб, тогава можех да намеря време да те изпека в драконовия огън и да видя как ти харесва вкусът на собственото ти разтапящо се лице. Но аз имам много по-важни дела от това, за което искаш да ми дрънкаш – отвърнах аз.
Отвърнах се от него и отблъскващите му черти и се насочих към дълъг коридор, който заобикаляше двореца, избягвайки южното крило, което по някакъв начин се беше запечатало за употреба. Бях предложила на краля си да пробия дупка в района, но той ми беше отказал, твърдейки, че това няма да се получи. Беше объркващо, но трябваше да предположа, че това е просто някакъв стар трик на Вега. Коварните им схеми не познаваха граници, но моят крал несъмнено скоро щеше да унищожи всички останали въглени от тези недостойни пламъци.
Видях нещо за теб в съзнанието на така наречения „най-велик ясновидец на нашето време“ – изсъска Вард, а кокалестите му крака някак си поддържаха темпото на широката ми и внушителна крачка въпреки опитите ми да го отблъсна. – Нещо в спомените му, сутринта на сватбата ви. Или по-скоро сутринта, в която по необясним начин си се озовала вързана в килера, а мъжът, който е трябвало да се ожени за теб, е избягал от съдбата на ужасите, които се крият между люспестите ти бедра.
Завъртях се срещу него, облак драконов дим се разля между устните ми и се плъзна по несъответстващите ми ноздри, докато стисках ръка в ризата му и го запращах към стената. Аз изръмжах в лицето му и го повдигнах, докато пръстите на краката му вече не докосваха пода, а той беше очи в очи с мен.
– Изплюй го – изръмжах, а той ми се усмихна, докато се местеше, разрушеното му око се сливаше с другото, за да разкрие повреденото око на Циклопа в центъра на лицето му. Грозно малко същество беше той. Целият в сухожилия, без месо в костите. Само едно ухапване в моята преместена форма щеше да го погълне в корема ми. Макар че не ми се искаше да мисля за лошото храносмилане, което щях да изпитам, ако се поддам на това желание.
– Мога да ти покажа – предложи той, а мазното усещане, че умът му се опитва да проникне в моя, се плъзна по мен.
Имах желязна воля и умствени щитове, по-непробиваеми от строго охраняваната ми вагина – предназначени само за ползване от дракон с най-чиста кръв и чест. Досега никой не се беше опитал да наруши нито един от тях, но бях готова, ако го направят. И винаги бях предпазлива. Защото вагина като моята беше наистина голяма награда. Несъмнено моят снукър я беше сънувал ден и нощ преди смъртта си. Ах, снукър… ако само притежаваше поне малко лоялност в този твой упадъчен череп, можеше да имаме нещо наистина вълшебно. Но курвата на Вега те изкара извън релси и това не се случи.
– Ще отнеме само миг – мърмореше Вард и от любов към звездите усетих, че волята ми се разколебава.
Целият този ден беше черна дупка на нищото за мен, широк простор, над който се замислях отново и отново в търсене на отговори. Преследваше ме, липсващото време, нуждата да знам какво точно се беше случило, за да се озова в този килер вместо в брачното си легло.
– Покажи ми – изсъсках аз, а умствените ми щитове се изплъзнаха точно толкова, колкото той се промъкна като червей.
Видях собственото си лице, когато отговорих на почукването на вратата на стаята, която ми бяха подарили да използвам за сватбен апартамент. Очите ми се разшириха, после се отпуснаха, когато бях ударена с въздушна магия в гърдите, краката ми се завъртяха над главата, докато сватбената ми рокля се раздуваше около мен.
Гейбриъл Нокс влезе в стаята, с голи гърди и черни криле, прибрани плътно, за да го пропуснат през вратата, докато се усмихваше като дявол.
Хвърлих огън по него, ревът ми се изтръгна, когато излязох от обемната рокля като бебе, изскочило от утробата. Но той вече беше видял удара ми, преди още да съм го хвърлила, смехът му прозвуча, докато задушаваше пламъците ми с още земна магия. Една купчина пръст ме удари в лицето, докато скачах отново към него, а лианите се увиваха около ръцете ми и ги обездвижваха.
Унижението ме разкъса, когато бях принудена да гледам собствения си провал в ръцете на този набит, полуоскубан гълъб, и аз се разкрещях, опитвайки се да се откъсна от спомена.
Но Вард продължаваше да владее съзнанието ми, а пипалата на силата му се впиваха дълбоко, докато той се хранеше със спомените ми, крадеше магията ми, докато ме вкарваше в капана на ада да гледам как се разиграва този ужас.
Гейбриъл ме вдигна във въздуха с една лиана, пристегната около глезена ми, ритна вратата след себе си, докато се приближаваше към мен, а аз се завъртях в бавен кръг, роклята ми падна около лицето ми. Залисана в спомена, който принадлежеше на Гейбриъл, можех да усетя емоциите му, докато гледах как се развива представлението, мрачното му забавление и самодоволство, презрението му към мен въпреки явното ми превъзходство над полупроменящия се негов вид.
Ръцете му докоснаха гръбначния ми стълб и ципът се отпусна, сватбената рокля падна като конфети и ме остави да се въртя бавно, закачена на лозата, с разцъфналите ми гащи на показ.
– Когато моят снукър чуе за това, ще те кастрира!
Смееш ли да посегнеш на булката му? – Изръмжах.
Гейбриъл се засмя.
– По-вероятно е Дариус да ме целуне, отколкото да ме убие за това, че го спасих от тази сватба – подиграваше се той. – Повярвай ми – видял съм всички начини, по които се развива това бъдеще, и няма нито един от тях, който да включва той да се разстрои заради това, че съм го спасил от адския съюз с теб. Но няма страшно; планирам да го накарам да страда известно време, преди да се откажа от играта. В крайна сметка той го заслужава заради гадостите, през които прекара сестра ми.
Устата ми се разтвори на това, което несъмнено щеше да бъде поток от перфектно настроени обиди, но той говореше над мен, сякаш дори не признаваше превъзходството ми като чистокръвен дракон.
– Разруши всички защитни заклинания, които имаш, за да попречиш на феите да се въплътят в теб – изръмжа той, а гласът му беше плътен с толкова силна принуда, че в обезчестеното ми и разчорлено състояние успя да пробие психическите ми бариери и да наложи волята си в мен.
Задъхах се, докато гледах как правя точно това, давайки му възможност да се дегизира като мен.
– Не! – Извиках тук и сега, наблюдавайки с ужас как той се превъплъщава в мен – взема булчинската ми рокля от пода и сменя дънките си с нея, отделяйки много време, за да нанесе специално избраното от мен пурпурнокафяво червило върху собствените си устни и да ги притисне към зъбите си, преди да се обърне към мен с усмивка.
– Не се притеснявай – ще го оставя да се наслади на сватбата си, преди да му съобщя новината – каза той, а собственият ми глас зае мястото на неговия, докато се приближаваше отново към мен, а очите му светеха от заплаха. – А сега отвори широко уста и погълни тази отвара за спомен като добра вещица.
Принудата му отново ме порази и аз изръмжах, когато бях принудена да гледам как той излива отварата между устните, на които беше съдено да целунат снукъра ми пред олтара. Това беше обратът на съдбата, който беше откраднал Дариус от мен и го беше предал в коварните ръце на курвата Вега. Щях да я убия заради смъртта му. За това, че го разврати отвъд всякакъв разум и принуди краля ми да се отнася с него като с предател, а не като със син.
Очите ми пламнаха, докато гледах как сватбарите ме обгръщат с празни очи към стаята, забравяйки всичко, което се беше случило, докато Гейбриъл ме остави да падна на земята, върза ме и ми даде ритник, за да ме търкулне в онзи проклет звезден килер.
Споменът отпадна, но умът на Вард остана заключен със собствения ми, когато се озовах загледана в стената, където беше притиснат, вече нямаше нищо в юмрука ми и никаква следа от него наблизо.
„Всички останали дракони се насладиха на този малък спомен, когато го споделих на вечерята на гилдията за развлечение снощи“. Гласът му прокънтя в черепа ми, докато плъзгащото му се присъствие се придържаше към мен, дори докато физическата му форма се отдалечаваше на безопасно разстояние. „В случай че се чудиш защо всички се смеят толкова много днес.“
Той ме освободи от хватката си и аз се завъртях, като преди да ударя юмрук в стената достатъчно силно, за да счупя кокалчетата на пръстите си, изтръгнах рев.
Ако нямах много важна роля, която да изпълня за моя крал, щях да се втурна след него и да го изпека жив. Но както и да е, късметът на паразита се оказа голям и аз бях принудена да се обърна и да тръгна към големия повод, който ме очакваше.
Някой ден обаче щях да хвана този подсмърчащ плъх и щях да му окажа честта да разбера на колко парчета трябва да бъде, за да го погълна целия.
Назад към част 62 Напред към част 64