ДАНТЕ
Вече бях в свободно гмуркане, очите ми бяха приковани към Гейбриъл, когото Вард влачеше през вратата, електричество премина по цялото ми тяло. Малко се бях превъзбудил, летейки тук, и случайно бях ударил Леон в задника и бях изпържил всичките ни атласи. Така че сега бяхме сами, но стига всички да се придържаха към плана, това нямаше значение.
Леон се държеше здраво, докато аз пазех буреносните си сили да не го наранят отново, като съхранявах всичко в тялото си, готово да избухне от мен в момента, в който успея. Но първо трябваше да стигна до Гейбриъл, Джунипър и децата.
Оставих бурята си да полети свободно, като я изпратих към защитните стени, ограждащи двореца. От челюстите ми се изтръгна злокобна мълния, а гръмотевиците прорязаха въздуха точно когато се удариха и отнесоха магията, силата на защитите изсвистя и привлече всяко око под нас право към мен.
Спуснах се ниско, колкото можех по-бързо, а вниманието ми бе погълнато от Гейбриъл.
Идваме, Фалко.
– Гейб! – Изръмжа Леон и скочи от гърба ми в момента, в който се приближихме до трибуните, а юмрук, пълен с пламъци, се заби в единственото око на Вард.
Главата на Вард се отметна назад и той се удари в стената, но задникът се отбраняваше, като видя, че следващият удар на Леон се приближава, и изстреля огън обратно към него във вихър. Леон се бореше да улови пламъците на Виждащия, двамата се бяха вкопчили в битка за сила.
Ноктите ми се забиха в каменните седалки, докато се приземявах неловко, а буците зидария се свличаха под мен, докато се борех да се задържа на място и измърморих команда на Гейбриъл да се изправи. Той се изтърколи на крака, очите му бяха широко отворени и пълни с пророчества, които го спряха на пътя, преди да стигне до мен. Закатерих се по-високо по каменните седалки, за да се приближа до него, протягайки крилото си в отчаяние.
Върви, Фалко.
Долу на арената бунтовниците се сблъскваха с драконите и помитащи огнени вълни се удряха в тях, поглъщайки нашите хора в пламъците. Крясъците заплитаха въздуха, но не можех да погледна да видя какво се случва, задачата ми беше насочена към човека пред мен.
От звездите, това бързо се разпадаше. Но Габриел беше точно там и аз нямаше да си тръгна без него.
Огънят избухна над крилото ми и аз го дръпнах назад, когато Милдред Канопус се затича по стъпалата, оголила зъби и размахала юмруци. Огънят обгради Габриел в пръстен, отрязвайки ме от него, и аз изревах яростта си, обръщайки се към нея, готов да сложа край на тази брутална кагана.
Тя скочи във въздуха в същия момент, в който изпратих мълния към нея от челюстите си, а глупавото момиче се премести и изтръгна дрехите си, като ми предостави гледка към много косматата и много гола Милдред, преди Драконът да вземе връх и тя да пусне яростен адски огън от челюстите си.
Бях принуден да се преместя, излитайки в небето и изстрелвайки мълнии обратно към нея, като я накарах да изохка, когато част от тях попаднаха в кафявите ѝ люспи и се разпиляха по тялото ѝ.
– Трябва да си вървиш! – Извика Гейбриъл от вътрешността на този огнен пръстен, а погледът ми се спря върху него под мен, докато замахвах с наточените шипове на опашката си в лицето на Милдред. – Няма надежда за мен този ден
Аз изръмжах в отговор на това, отхвърляйки тези думи, а Леон също ги отхвърли, като хвана Вард и го блъсна към стената за гърлото. С циклопа беше свършено. Леон щеше да го убие в следващата секунда, после щеше да хване онези пламъци около Гейбриъл и щяхме да го измъкнем оттук. Виждах възможността за разгръщане на тази съдба, но тогава по каменните стъпала се затичаха още драконови сменящи се и сърцето ми се разтуптя.
Милдред се закачи за опашката ми, принуждавайки ме да полетя по-високо, и аз изревах от ярост, изпращайки още една светкавица над гърба си към нея.
Тя се хвърли, за да я избегне, като при това прегази тълпата бунтовници долу и изпусна огнен взрив, който уби няколко от тях на място. Открих, че останалата част от семейството ми се втурна в битката, като поваляше драконите, които се опитваха да стигнат до Лайънъл, а Розали виеше, командвайки своята вълча глутница, но той стоеше в щит от безкрайни феи, всички готови да умрат за него.
Изръмжах от гняв, исках да взривя амфитеатъра на прах, но трябваше да издържа, докато не успея да измъкна всички, които обичах, оттук.
Леон беше принуден да се бори с драконите, които идваха по пътя му, а Вард се възползва от възможността да сграбчи Гейбриъл, издърпа го през една врата и изчезна от погледа. Изревах от мъка, обръщайки се назад към тях, но Милдред долетя, за да препречи пътя ми отново.
Тръгнах напред и се прицелих в шията ѝ. Крилете ми забиха по-силно, над мен се разнесе гръмотевица, а дъждът се изсипа върху люспите ми, докато бурята се изтръгваше от мен. Сблъсках се с нея, зъбите ми се врязаха в страната ѝ, а ноктите ми загребаха по корема ѝ. Тя ме отблъсна назад, преди да успея да и нанеса достатъчно щети, за да сложа край на това, но аз освободих взрив от мълнии, целящ да убие.
Милдред изрева, когато се удари в гърдите ѝ, и тя падна от небето, разби се на каменните седалки долу и ги разби под тежестта си. Тя продължаваше да се гърчи и аз вътрешно се проклех, че не съм я убил, но не можех да изпратя пълен взрив от мълнии там долу, иначе щеше да изпържи всички останали в амфитеатъра. При наличието на бунтовници това вече не беше възможно.
Някакъв вик привлече погледа ми отвъд Милдред и забелязах Джунипър да тича по стълбите с трите си деца пред себе си, като отчаяно размахваше ръце към мен.
Прибрах крилата си, като се насочих към нея и се спуснах ниско, за да ги взема. Едното от децата изкрещя от тревога, когато ме забеляза да се приближавам, и трите загубиха контрол над орденските си форми, превръщайки се в тройка кльощави малки грифони, които изглеждаха готови да избягат.
Лайънъл извика яростно, когато вниманието му се насочи към нас, а аз изръмжах предупредително към Джунипър, докато той изпращаше спираловидно към нас струя Драконов огън. Джунипър извика панически, а около нея и трите момчета се взриви въздушен щит, чиято сила едва успя да издържи под тежестта на пламъците на Лайънъл. Движението накара ръкава на наметалото ѝ да се отдръпне и облекчението ме обзе, когато забелязах голата кожа на ръката ѝ, което ми потвърди, че тя не е участвала в церемонията по свързването на пазителите и все още е свободна от контрола на Лайънъл.
Рояк бунтовници хвърлиха едновременно силата си към Лайънъл в атака, която не беше феерична, и той беше принуден да насочи вниманието си към тях точно когато успях да се приземя до Джунипър.
– Благодаря ти – въздъхна тя, а ръката ѝ се допря до муцуната ми.
Изпълненият ѝ със сълзи поглед срещна моя и аз кимнах веднъж, като спуснах крилото си към тях на стъпалата. Тя успя да убеди две от трите деца да се преобразят обратно във формите си на феи, вдигна най-малкото на ръце, когато стана ясно, че е твърде разтреперано, за да се движи, и то зарови орловата си глава на врата ѝ, докато прибираше крилата си близо до гръбнака. И четиримата се качиха на гърба ми, настаниха се там и сърцебиенето ми се успокои малко от съзнанието, че са в безопасност.
Излетях, докато огънят се сипеше към мен от всички страни, и летях бързо към Леон, където той беше притиснат до стената от трима нефеи стронзоси, чиито тъмносини пелерини се вееха около тях, докато се бореха с него.
Съборих драконовите преобръщачи по каменните стъпала с ноктите си, ноктите ми се забиха дълбоко в раменете и шиите, нанасяйки колкото се може повече щети, преди внимателно да хвана Леон.
Той се вкопчи здраво в крака ми, докато аз рязко се наклоних и полетя нагоре към тъмното небе, като му дадох време да се покатери на крака ми и да се качи на гърба ми.
– Вард отвлече Гейб – каза Леон с мъка, а аз скръбно изръмжах в знак на потвърждение.
Това обаче още не беше свършило. Все още имаше време да довършим фалшивия крал.
Обърнах поглед към русокосия бастардо под нас в неговия защитен пръстен, а той обърна поглед към мен, усмивка повдигнала устните му.
Устата му се отвори в заповед, която не можах да чуя, но в следващите секунди четирима от членовете на драконовата му гилдия се преместиха и се втурнаха към мен отдолу, а от зъбатите им уста се лееше огън.
– Върви! – Извика Леон.
Аз изръмжах от неудовлетвореност, обърнах се и се издигнах в облаците, като изпратих струя мълнии, която падна от опашката ми, за да се забие в тях. Но ревът им продължаваше да ни преследва и децата на гърба ми крещяха панически, докато огромните зверове ни настигаха.
Знаех, че този ден е приключил. Честно казано, разбрах го още в момента, в който Гейбриъл изрече своята истина. Той вече беше видял как ще се развие това. Съдбата се беше променила, единственият ни шанс беше изгубен. И сега единственото, което можехме да направим, беше да се оттеглим с колкото се може повече от хората, които обичахме. Затова с тяхно съзнание нарисувах буреносни облаци около себе си и се постарах да изгубя преследвачите си в мъглата, а поражението накара сърцето ми да натежи с един тон.
Ще се върнем за теб, Фалко. A morte e ritorno.(До смъртта и обратно.)
Назад към част 66 Напред към част 68