Каролин Пекъм – Зодиакална академия – Скръб и звездна светлина – Книга 8 – част 84

ЛАЙЪНЪЛ

– Колко е лошо, Вард? – Изръмжах, заставайки пред червените врати, които щяха да ме отведат до балкона с изглед към тълпата пред Двора на Солария. Стаята, в която се намирах, беше огромна, достатъчно голяма, за да побере моята драконова форма поне три пъти, а по стените имаше величествени картини, изобразяващи моето наследяване на величието. Дъските на пода се простираха по дължината на помещението, а около него бяха разположени разкошни бели дивани, заедно със златни статуи на моя вид, които бях донесъл тук.
– Еми – Вард се поколеба, като се опита да оправи вратовръзката ми, а аз отблъснах ръцете му, хванах ризата му в юмрук и го дръпнах по-близо, докато димът се процеждаше между оголените ми зъби.
– Как. Лошо. Ли. Е? – Изръмжах.
– Искаш ли да ти го подсладя? – Заекна той, а здравото му око бе полудяло от ужас.
– Не. Не искам да ми го подслаждаш, глупако. Искам истината. Студената, твърда, шибана истина. И ако не ми я дадеш в следващите три секунди, ще те разчленя и ще нахраня Лавиния.
– Добре, господарю – отстъпи той, падна на колене и наведе глава в знак на покорство. – Кралството е в размирици, Ваше Височество. Хората губят вяра във вас. Те искат отговори. Не могат лесно да отрекат истината, която им е представена сред спомените на Франческа Скай.
В гърдите ми се разнесе ръмжене и овладях желанието да счупя някоя кост в тялото на хлипащия си ясновидец. Поне докато не се върна в двореца по-късно тази вечер.
Тази кучка ми беше причинила повече неприятности, отколкото някога съм си представял, че е възможно, а момичето Вега, което държах в клетка, ми беше осигурило тази съдба. Сигурно по време на нападението е изнесла онзи цикъл на паметта от двореца ми, като го е предала на отвратителните си съюзници.
Изкисках се, яростта разцъфна в мен като студена, тъмна зима, която никога нямаше да свърши.
Но прокарах ръка по косата си и фиксирах чертите си в загриженост – лицето на човек, който не би се оставил толкова лесно да бъде обвинен в убийство.
– Отворете вратите – заповядах аз и Вард се заизкачва натам, като ги дръпна широко пред мен.
Вдигнах брадичката си, излизайки на балкона, и срещу мен се стовари глъчка от гневни викове. Тълпата беше осветена от фарове и пресата беше там, насочила фотоапаратите си към мен, очаквайки да заснеме всеки момент от това.
Вдигнах ръце с молба за тишина и тълпата се успокои. Сърцето ми гърмеше с разтърсващ ритъм в гърдите, но не позволих това да проличи на лицето ми. Трябваше да бъда тържествен, трябваше да си възвърна доверието им, иначе царуването ми можеше да се окаже под заплаха.
– Приятели – извиках аз, усилвайки гласа си със светкавица на магия, а в отговор се чуха освирквания, които ме разтревожиха. Придвижих се напред, като свих ръце над парапета и запазих перфектно изработената си маска на лицето. – Слушайте. Не дължите ли на своя покорен крал един момент, за да се изкаже в отговор на подлите лъжи, които се разпространяват за мен?
Хората се намръщиха, споделяйки погледите си, а пресата го заобиколи, един от операторите дори облиза устни, когато усетих, че обективът ме е приближил.
– Да, трябва да позволим на нашия крал да обясни – Гас Вулпекула се придвижи до предната част на оградената зона, където много от моите дракони бяха разположени, за да удържат тълпата. – Той ще потуши страховете ни! Оставете го да говори!
– Да, нека говори! – Обади се някой друг и шушуканията отново затихнаха.
Намокрих си устата и се приготвих да им изнеса речта, която подготвях от момента, в който разбрах за това, което онзи шибан мръсен Пегас беше отпечатал за мен в „Дейли Солария“. Това беше хълцане, нищо повече. Мога да се справя с него. Щях да се справя.
По челото ми започна да се събира пот и се опитах да разхлабя малко вратовръзката на гърлото си, а тишината ме притискаше, докато ме чакаха да говоря.
– Бунтовниците подготвят този план от известно време. Франческа Скай беше сред тях и да, именно аз я убих, когато открих предателството ѝ. За да защитя кралството ни.
– Убиец! – Изкрещя някой и огън изгори гърлото ми, но аз просто наведох глава в тъга, преди да продължа, държейки се така, сякаш това бреме тежи на гърба ми. Разбира се, тежеше, но не по причините, в които всички вярваха.
– Франческа Скай беше изключително могъщ циклоп, способен да фалшифицира спомени и да ги подава на бунтовническите си съучастници. Тя ме обрисува като див злодей, за да се опита да настрои кралството срещу мен. Но тя отиде твърде далеч, разбирате ли? Защото това е абсурдно, когато го разгледаш истински. Толкова много спомени – от това, че безмилостно убих собствения си любим брат, до това, че по някакъв начин съм отговорен за всички зверства, които Хайл Вега извърши по време на управлението си. Тя е съчинила тази фантазия и се опитва да ви накара да я преглътнете. Но коя фея в това царство би могла да бъде способна на толкова много мерзости? – Подиграх се и някои от лицата в тълпата омекнаха, яростта им се превърна в замисленост, докато ме слушаха. Овце, много от тях. Лесно се водят на заколение и аз щях да го направя сега, като месар с усмивка и обещаващ им зелени пасища в моята компания. – Нима аз трябва да бъда отговорен за всяко престъпление в историята? Нима трябва да бъда обвиняван за това, че съм изравнил със земята цели градове, като по някакъв начин съм използвал Дивия крал като своя марионетка?
– Видяхме го. Използвал си Тъмна принуда върху Хейл Вега! – изкрещя някаква малка шибана курва нагоре към мен, сочейки обвинително с пръст.
Притиснах ръка към сърцето си в шок.
– Как може една фея да контролира човек като него? Той е бил най-могъщата фея на своето време. И аз му служех покорно, година след година. Направих каквото можах, за да спра тиранията му, опитах се да обуздая яростта му, но какво трябваше да направя? Ако исках да заема трона му, щях да го предизвикам. Със сигурност това щеше да е много по-прост начин да завзема властта, вместо да се опитвам да контролирам съзнанието му или някакви глупости. – Поклатих глава.
– Щеше да загубиш тази битка, ето защо си използвал забранена магия, за да го контролираш! – Изръмжа един мъж и аз присвих очи към него.
– Така че кое е то? Толкова ли съм могъщ, че да държа Дивия крал под свой контрол, или не съм достатъчно могъщ, за да го предизвикам? Със сигурност, ако бях способен да го манипулирам по такъв начин, тогава все пак трябваше да ме смятат за по-могъщия от нас, а ако това е така, защо тогава не се впуснах в това предизвикателство? – Думите ми завъртяха кръг около съмненията им, като ги обвързаха в собственото им объркване. Някои можеха да си помислят, че съм по-могъщ от Хейл Вега, щом съм го манипулирал по начина, по който го бях направил, и аз дори можех да се съглася с това, но това не беше разказът, от който те се нуждаеха, така че нямаше да го получат. Засега.
– Ами центровете на Небуларната инквизиция? – Извика друг мъж. – Сестра ми беше отведена в един от тях и оттогава не съм чувал нищо за нея. В тези центрове убивате феи. Ако нямате какво да криете, тогава ни позволете да видим вътре в тях.
Вдигна се възторжен възглас и аз кимнах, тъй като бях подготвен за това.
– Аз, разбира се, ще позволя на обществеността да посети центровете. В този град има два, на които ще отворя вратите утре, и ще видите, че това са обикновени центрове за разпити. Създадени са, за да откриват и спират терористите да се издигат сред нас и да вредят на народа ни.
В момента няколко от най-верните ми членове на съда работеха по въпроса, а Линда Ригел оглавяваше отдела, за да гарантира, че центровете са годни за инспекция. Нямаше да има следи от жестокост, нито една капка кръв, която да се вижда в тях когато вратите се отворят утре. И се уверих, че нова част от сфинксовете и минотаврите е събрана, за да бъде изпратена в тях, като никой от тях не е влизал в център преди това. С тях ще се отнасят добре, а разказите им ще бъдат публикувани в пресата незабавно, за да докажат, че бунтовниците не са прави в откритията си. Беше мъчително, но беше необходимо. Понякога хората не знаеха какво е най-добро за тях; тежестта на масите беше да останат невежи, а тежестта на силните – да ги държат такива за тяхно собствено добро.
Сега щеше да ми се наложи неуморно да възстановявам имиджа си и за това бяха виновни тези шибани бунтовници. Когато открия новата им крепост, ще се погрижа всеки от тях да бъде нарязан бавно на парчета, да изпита всеки грам болка, която този свят може да му предложи, преди да изтребя безполезния им живот.
Музиката започна да звучи някъде в тълпата и студен лик на ужас се провлачи по дължината на гръбнака ми, когато разпознах шибаната песен, която звучеше в „Кълбото“ в академия „Зодиак“, собствения ми глас, който ме дразнеше, докато думите ми се изкривяваха в бунтарска провокация.
– Изключете го! – Изригнах, губейки се за миг, а тълпата се оглеждаше помежду си за извършителя, но такъв не се появи.
Потърсих източника и моите Дракони се втренчиха в масите, за да се опитат да го намерят, но тогава забелязах, че идва от самата земя, музиката гърмеше под улицата и се усилваше с всяка секунда.
Бях поставил защитни мерки навсякъде из двореца, но изведнъж осъзнах, че не съм помислил да покрия канализацията.
Милдред Канопус стъпи върху капака на шахтата и се изстреля във въздуха, докато цялата конструкция беше изхвърлена в небето от взрив отдолу, а писъкът на чист ужас я напусна, докато пръски от лайна полетяха след нея. Друга шахта се взриви и във въздуха се изсипаха още фекалии, а тълпата се разпръсна за миг, докато се чуваха писъци и настъпваше хаос. Музиката се разнесе из канализацията и аз се обърнах, за да избягам навътре.
Драконовите пазители се хвърлиха около мен, за да ме предпазят от дъждовете от лайна.
Но преди да успея да вляза вътре, от една от канализационните шахти се изстреля грифон с момиче с люлякова коса на гърба, което имаше маска на лицето, подобна на птица, бунтовникът насочи ръка към мен и въздушната магия изпрати всяка струя гадост по пътя ми във въртящ се вихър.
Изхвърлих въздушен щит зад себе си, втурнах се навътре и се блъснах във Вард, безполезният ясновидец дори не ме видя да идвам, докато двамата летяхме към земята. В гърдите ми се разнесе чувство на потрошаване и аз изтръпнах от ужас, когато достъпът до магията ми беше блокиран.
– Какво става?! – Изръмжах и Вард изсумтя, когато от устата ми излетя слюнка.
– Помолих FIB да задействат антимагически заклинания, за да те предпазят от бунтовниците – изригна той.
В следващата секунда върху нас се изсипа дъжд от говна, който ме опръска навсякъде и се заби в грозното лице на Вард под мен. Изревах от ярост, изправяйки се на крака, но взривът от лайна само се усили, запращайки ме с главата надолу през стаята, преобръщайки се през дивана и блъскайки се в стената.
Огромната драконова форма на Милдред излетя нагоре, за да блокира взрива, поемайки го целия в гърдите и лицето си, докато разперваше криле, за да ме спаси, но щетите бяха нанесени.
Изкрещях, тъй като грифонското изпражнение, смесено с канализацията, попадна в очите ми и изгори толкова дълбоко, че изкрещях от агония.
Избърсах говната от очите си и примижах, за да открия, че двама от моите драконови пазители тичат в стаята, за да ме защитят, заобикалят ме и вдигат ръце.
– Не можеш да имаш достъп до шибаната си магия тук – изръмжах аз и те приеха това като команда да се преместят, като двамата се взривиха в огромните си драконови форми и ме притиснаха между тях. И не просто някъде между тях, ами направо между шибаните им голи задници, по един от двете страни на лицето ми, докато опашките им се размахваха в пространството над мен.
– ДВИЖИ СЕ ВЕДНАГА! – Изревах, като гласът ми бе заглушен от натиска на люспестите им задни части, и двамата реагираха толкова бързо, че отново бях изпратен да летя надолу в купчината лайна.
– Кралю мой! – Провикна се Вард, опитвайки се да се измъкне от безкрайния взрив от фекалии, като се хлъзгаше в мръсотията, докато се опитваше да стигне до мен.
Аз се плъзгах на колене, пълзейки из стаята, докато проклятията се лееха от езика ми, а миризмата правеше дишането непоносимо.
– Открийте тези, които са направили това! – Изкрещях. – Доведете ги веднага при мен!
Когато се оказах извън обсега на зоната на взрива, се изправих на крака и се запътих към дълбините на двора, за да намеря душ. Щеше да се наложи да чакам тук, докато моите пазители се справят с хаоса навън, и докато онова люляково момиче не бъде доведено при мен, за да бъде погълнато хапка по хапка, никога нямаше да си отдъхна докъто не я хвана.

Назад към част 83                                                    Напред към част 85

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!