Каролин Пекъм – Зодиакална академия – Скръб и звездна светлина – Книга 8 – част 87

ОРИОН

Звънът на вериги и студеният метал фокусираха съзнанието ми, а заклинанието за сън се изтръгна от главата ми достатъчно силно, за да ме накара да изхъркам.
Очите ми се отвориха и открих, че Стела се отдалечава от мен в каменна камера, която не познавах, а в центъра на затъмненото помещение не стоеше нищо друго освен огромен цилиндричен стъклен резервоар с кръв. Резервоарът стоеше в сложна сребърна основа, която образуваше два птичи нокътя, които се захващаха за страните му, с потъмняване, което ме накара да си помисля, че трябва да е стар.
Бях прикован към изправена метална стойка, ръцете ми бяха издърпани здраво над мен, а глезените ми също бяха вързани.
Пулсът ми заби тъмна мелодия в ушите и погледнах надясно, където открих Дарси на собствената си стойка, главата ѝ увиснала напред, тъй като беше заспала, а косата ѝ беше чернилка и се въртеше около нея, докато сенките прегръщаха тялото ѝ, плъзгайки се като питон около формата ѝ.
Дръпнах веригите, които ме държаха на място, усещайки, че все още имам достъп до формата си на Орден, но те бяха направени от слънчева стомана и не можех да ги пробия въпреки силата си.
– Какво е това? – Изсъсках към Стела, сърцето ми започна война в гърдите, а бойните викове се разляха в центъра на съществото ми.
Майка ми се придвижи към Дарси и паниката в мен се изостри, а примката на ужаса скова крайниците ми.
– Махай се от нея – изригнах аз, животинското в мен се надигна, докато пулсът ми барабанеше още по-силно в главата ми. Не можех да контролирам нищо в тази ситуация, не можех да защитя половинката си, а това вече ме побъркваше от страх за нея.
Стела вдигна ръка по посока на масата, на която лежеше меден казан до различни бутилки и извит сребърен кинжал с форма на вампирски зъб. Тя хвърли въздух и острието се стрелна в дланта ѝ, а пръстите ѝ се увиха плътно около него. Имаше нещо в това острие, което призоваваше Ордена ми, кътниците ми настръхнаха и инстинктите ми се разпалиха.
– Не я докосвай! – Изревах, а ужасът ми правеше невъзможно да дишам, когато тази кучка вдигна оръжие към Блу. – Не се приближавай до нея, или ще си платиш. Ще изтръгна всеки орган от безполезното ти тяло и ще те държа жива, докато не изтръгна и последния.
– Кралската кръв е много силна – прошепна Стела, игнорирайки ме напълно и издълбавайки дълъг разрез по предмишницата на Дарси, където тя беше вързана на място над нея.
– Не! – Изкрещях, като се дръпнах по-силно срещу ограниченията си.
Стела вдигна още една ръка, извика към себе си флакон от масата и улови в него всяка капка от кръвта на Дарси, преди да се обърне към резервоара. Момичето ми не се помръдна, а аз изплюх обидите към Стела, която продължаваше да се държи така, сякаш не ме чува.
Майка ми хвърли въздух под краката си, издигна се, за да погледне надолу към огромния съд с кръв, изсипа съдържанието на флакона в дълбините му и кръвта изсвистя и засъска с някаква непозната магия. Въздухът стана някак по-студен, дъхът ми се издигаше пред мен в облак от пара, когато тази магия пусна корени в тази стая. Беше тъмна, забранена и се впиваше в корена на мен и моя Орден. Беше древна, неосезаема сила, която сякаш нашепваше смърт в сърцето ми.
– Отне ми толкова време да събера тази кръв, Ланс – каза тържествено майка ми. – Ако можех, щях да го направя по-рано.
Стела пусна черната роба да се изхлузи от тялото ѝ, голият ѝ гръб беше обърнат към мен, преди да се спусне бавно в резервоара с магията си, карайки дълбоката, червена течност да се завихри в стъкления съд.
– Кръвта на сто грешни феи – мърмореше тя, а кътниците ѝ блестяха, преди да се потопи напълно.
– Блу – извиках на Дарси, а мускулите ми се напрягаха, докато се опитвах все повече да се освободя. – Събуди се!
Тя не се събуди, все още пленена от магията на Стела, и аз проклех, като се блъсках безрезултатно срещу веригите.
В крайна сметка Стела излезе от кръвта, издигайки се от нея с наведена назад глава, стон на наслада я напусна, докато поглъщаше пълна уста с нея, а пурпурът се разливаше по всеки сантиметър от тялото ѝ и капеше от краката ѝ, докато висеше над него, окачена от въздушната си магия.
Тя се спусна на пода, обляна в кръвта на стотици феи, докато впиваше поглед в мен. Магията във въздуха около нея затрещя, а сърцето ми заби с ярост, която със сигурност щеше да се равнява на неговия край.
Майка ми вдигна ръка, щракна с пръст по масата, вдигна шишенце с въздушния си елемент и го потопи в отварата. Напълни го до ръба, преди да го понесе към мен на вятъра, а течността беше най-тъмно пурпурна и блестеше с каквато и да е сила, вложена в нея.
Стела се изстреля към мен в миг, а другата ѝ ръка се вдигна, за да стисне брадичката ми и да отметне главата ми назад.
– Пий – заповяда тя, а аз стиснах устни, опитвайки се да не допусна това да се случи със силата на волята си. Но без магията си или без свободата от тези вериги нямах никакъв шанс да я спра.
Тя разтвори челюстите ми с надарената си сила, отварата се изсипа директно в устата ми и ме накара да се задуша, докато се опитвах да спра да преглъщам. Но Стела затвори устата ми и притисна носа ми, като накара рефлексите ми да се задействат, така че трябваше да преглътна. Отварата изгаряше по вътрешностите ми и оставяше на езика ми остър вкус на разложение и сигурна смърт.
– Майната му. Ти – изпъшках, когато тя ме пусна.
Тя ме погледна жално през изцапаното с кръв лице.
– Това е единственият начин.
– Единственият начин за какво? – Поисках.
Тя хвърли флакона далеч от нас и го остави да се разбие в стената, преди да се премести по-близо до мен.
– Преди много време нашият вид е управлявал света – въздъхна тя. – Кръвта притежава неописуема сила, Ланс. Но тези сили не могат да се отключат напълно, ако не приемем вампирските обичаи на нашите предци.
– Махни мръсната си шибана ръка от мен – изсъсках, но внезапно ме връхлетя прилив на глад и се стреснах, когато силата на отварата се прояви, а паренето в гърлото ми се засилваше и засилваше. Мислите ми започнаха да се разпръскват и очите ми се изостриха, виждайки пред себе си само едно нещо. Кръв.
– Тук, бебе. – Стела вдигна китката си и я поднесе към устата ми, а кътниците ми изскочиха.
Някакъв глас в главата ми ми казваше да не го правя, но отварата беше издълбала вътрешностите ми и бях толкова много, много гладен. Ароматът на кръв ме докара до лудост и аз загубих и малкото сдържаност, която ми беше останала пред магията на отварата, като се надигнах напред и впих кътниците си в китката ѝ.
– Да – изхлипа тя и посегна да стисне тила ми, докато кръвта ѝ нахлуваше в устата ми, а аз преглъщах жадно.
Можех да усетя вкуса на кръвта и по кожата ѝ, сякаш сега тя някак си беше част от нея, и сред всичко това усетих вкуса на кръвта на моята партньорка, тази опияняваща смес от слънчева светлина и огън, която се преобърна през мен.
Чувствах, че достигам точката на пълнота, че магическите ми запаси набъбват и ми доставят нежелано удоволствие. Но докато се опитвах да прибера кътниците си, не можех да го направя, принуден да продължа да се храня, докато Стела взе другата ми ръка в хватката си и внезапно заби собствените си кътници в китката ми.
„Не!“ – изръмжах в главата си, опитвайки се да спра, знаейки до какво ще доведе това. Това противоречеше на всичко, на което ме учеше вампирският кодекс, а освен това го бях правил и преди. Обвързах се с Кейлъб Алтаир и създадох завет с него, завет, към който сега Стела беше на път да ни обвърже и със себе си.
Отчаяно се опитвах да се освободя от кожата ѝ, но продължавах да се храня въпреки вътрешните си изисквания, а Стела на свой ред пиеше от мен. Бяхме образували кръг, обменяйки нещо жизненоважно помежду си, и заедно с това усещах как нейната магия се влива в мен, а моята се връща обратно в нея.
Силата се натрупваше между нас като живо, извиващо се същество, което виеше и молеше за още. Не можех да спра. Не можех да се откъсна от нея, докато тази злокобна съдба падаше върху мен като кинжал в душата ми.
Връзката се оформяше, съперничеството ми с нея намаляваше, изплъзваше се все повече и повече, докато не се освободих напълно от него. Но това не ме караше да я обичам, никоя сила на земята не можеше да направи това. Ако намерението ѝ беше да се опита да създаде някаква връзка с мен, тогава майната и. Никога нямаше да я прегърна така, както прегърнах Кейлъб.
Магията отекна в гърдите ми с окончателност, която обещаваше, че никога няма да може да бъде нарушена, и Стела отдръпна китката си от устата ми, освобождавайки ме от кътниците си в същия момент.
– Защо? – Помолих я. – Нямаше право – изсъсках, докато тя ми се усмихваше тъжно.
– Толкова много те обичам – каза тя, а очите ѝ бяха сълзящи. – Повярвай ми, бебе, това е за твое добро.
Тя притисна длан към голата кожа над сърцето ми, отбелязвайки там кървав отпечатък и усещайки яростното блъскане на мускулите под ребрата ми.
– Нищо, което си направила, не е било за мое добро – казах тежко, а умът ми пресяваше всеки грях, който тя беше извършила срещу мен и хората, които обичах.
– Събуди се – заповяда тя, обърна се към Дарси и най-сетне изтегли заклинанието за сън от нея.
– Ланс? – Дарси се задъха и ме потърси, а очите ѝ се разшириха, когато видя окървавената, гола форма на майка ми, след което се обърна към мен и се изправи срещу разбитото сърце, което можеше да види в очите ми. – Какво ти е направила?
– Заветът ни свърза – изплюх се аз.
– Какво? – Изражението на Дарси се изкриви от ужас, отмъщението се премести по чертите ѝ, докато погледът ѝ се премести към майка ми.
Стела се отдръпна, приближавайки се към моята половинка, и аз се радвах, че тази връзка със завета не оказва никакво влияние върху това колко яростно желаех да защитя Дарси от настъплението на майка ми.
– Движи се. Назад – заповядах аз, но Стела продължаваше да гледа Дарси, изсмуквайки линия кръв от собствените си устни.
– Обещание на любовник, дадено в тържествено мълчание – промърмори майка ми сама на себе си, сякаш рецитираше някакви инструкции, след което хвърли заглушаващ балон около себе си и Дарси, така че да не мога да чуя следващите ѝ думи, а проклятието ме напусна в гнева.
Очите на Дарси се разшириха и погледът ѝ се насочи към мен, а в изражението ѝ проблясна някакво знание, което предизвика вълна от ужас в мен. Какво, по дяволите, и беше казала Стела?
– Не я слушай – извиках аз. – Тя е лъжкиня, шибана манипулаторка. Всичко, което излезе от устата ѝ, е мръсотия.
Стела хвана лицето на Дарси, принуждавайки я да погледне назад към нея, устата ѝ се движеше, но илюзията, която трептеше над нея, ми пречеше да разчета движенията на устните ѝ.
Отново изръмжах, дръпнах силно веригите, които ме държаха, и от езика ми се изсипаха ругатни, всички насочени към кучката, която ме беше довела на този свят.
Стела най-сетне пусна заглушаващия балон и изведнъж освободи Дарси от веригите ѝ.
– Какво ти каза? – Извиках, но Дарси не ме погледна, устните ѝ бяха плътно стиснати, а в погледа ѝ тежеше решение.
Момичето ми кимна на Стела, а майка ми се усмихна, раменете ѝ се отпуснаха с облекчение, тъй като изглежда бяха постигнали някакво споразумение помежду си.
– Спри – помолих аз, а страхът ме обзе, докато Стела теглеше Дарси към резервоара с кръв. – Не прави нищо от това, което казва, Блу. Каквото и да ти е обещала, тя лъже.
Дарси ме погледна назад, в очите ѝ блестеше изгарящ страх, преди Стела да я вдигне в небето с въздушна магия и да започне да я спуска в басейна с кръв.
– Обичам те – издиша Дарси, а аз поклатих глава в знак на несъгласие с тази ситуация, докато тя потъваше в мрачните дълбини на най-тъмночервеното.
– Блу!
Стела се изстреля във въздуха, издаде шум на задоволство и използва земния си елемент, за да хвърли сребърен капак върху резервоара, като го стопи.
– Не! – Изкрещях, пулсът ми заби, паниката ме обзе.
Нямаше какво да направя. Не можех да се освободя. Не можех да стигна до моята Елисейна приятелка, докато тя се давеше в този съд на смъртта.
– Ще направя всичко, Стела – всичко, което искаш! Просто я пусни, не я наранявай. Моля те, не я наранявай.
Стела се премести, за да застане върху запечатания резервоар, докато Дарси стигна до ръба на стъклото, притиснала ръце към него, а очите ѝ искряха от тревога. Тя започна да удря с юмрук по стъклото и съзнанието ми се пречупи, потъвайки в тъмно място, където съществуваше само варварство.
Връзката на смъртта започна да се надига, сърцето ми рикошираше от стените на гърдите ми, туп, туп, туп, туп по пътя си към унищожението. Нейната смърт се равняваше на моята заради сделката, която бях сключил с Лавиния, а Дарси се приближаваше към нея, юмруците ѝ се удряха все по-силно в стъклото и сенките, разливащи се от кожата ѝ, се забиваха и в резервоара. Но той дори не се напука. Беше заключена там и изражението на Стела ми подсказваше, че няма да я пусне навън.
Размахах всички сили на тялото си, вените се опънаха по линиите на мускулите ми, а металът не отстъпваше дори малко.
– Смъртта ще те освободи – прошепна майка ми, вперила в мен очи, пълни с любов, а аз изревах от мъка.
Връзката ми с елинския партньор беше много по-силна от който и да е завет. Тя беше изградена от магията на небесата, изтъкана от звездната светлина и безкрайната, разрушителна сила на любовта. Заради това щях да убия Стела. Щях да смачкам душата ѝ в юмрука си и да я превърна в прах, преди да успее да се изплъзне отвъд завесата. Тя нямаше да премине. Нямаше да го допусна.
Стела се понесе към мен на въздушен порив, разряза дланта си и я удари в дясната ми ръка, а от устните ѝ се лееха древни думи.
– Matrem consanguinitate religatam et ultra. Filii mei vinculis mortis suscipio(Майка, обвързана по родство и отвъд. Приемам оковите на смъртта на сина ми) – прошепна тя.
Магията се разби в мен, свързвайки се с ужаса от загубата на моята половинка и настройвайки връзката със смъртта да работи по-бързо. Тя прогаряше плътта ми, разкъсваше линията от душата ми точно до онова място, където дланта ми се свързваше с тази на майка ми.
– Аз съм неговата кръв, неговият род, неговият завет! – Тя наклони глава назад, думите се изляха от нея във въздуха и оцветиха залата с всемогъща сила. – Eius vinculum meum est!(Неговата връзка е моя!)
Звук, подобен на гръмотевица, разкъса въздуха и в един момент стаята притъмня. Бях сигурен, че смъртта е дошла за мен, тъй като бруталната магия на Стела ме взе за заложник, и извиках Блу в последните си мигове на това ниво, но отговор не дойде.
– Ab ipso peto nunc et semper(Питам го сега и винаги) – неговата връзка е моя – изпъшка Стела и между дланите ни избухна светкавица от червена светлина, която я изхвърли от мен, докато силата се изливаше от моето тяло в нейното.
Беше толкова силна, че разби стъкления резервоар и Дарси бе изхвърлена от него на прилив от кръв. Тя кашляше и пръскаше, изтласквайки се на ръце и колене, и ме обзе отчаяно облекчение, че я открих жива.
Стела се улови с въздушна магия, преди да успее да се удари в пода, и се издигна над мен, докато цялото ѝ тяло започна да свети с пурпурната светлина на връзката със смъртта. Но тя вече не беше свързана с мен, тази всемогъща, злокобна сила невъзможно отсъстваше от тялото ми. И някак си, в костите си, знаех, че Стела я е отнела от мен и вместо това я е свързала със себе си, но не можех да проумея защо би направила такова нещо.
Тя вдигна ръка, сълзите се стичаха по бузите ѝ и издълбаваха линии през кръвта, оцветила лицето ѝ. Тя размаха пръсти и приведе подобния на зъб кинжал, който летеше към нея през стаята, като го хвана в хватката си.
– Защо? – Задъхах се, докато тя го насочваше под ъгъл към собственото си сърце.
– Защото съм твоя майка. И те обичам повече от самия живот – издиша тя, след което заби кинжала в гърдите си, а писъкът я напусна, докато използваше силата на Ордена си, за да издълбае сърцето от кухината на ребрата си и го изтръгна от собственото си тяло, забито в острието, докато го държеше пред себе си.
В очите и оставаше един-единствен миг живот и тя ми го предложи, а пръстите и трепнаха така, че веригите ме освободиха от стойката и аз паднах на пода.
В следващата секунда тя беше мъртва, рухнала в локва кръв, тялото ѝ беше разбито, а окървавеният нож седеше изправен до нея, където се беше забил дълбоко във все още трептящото сърце.
Дарси се втурна към мен, обгръщайки ме с ръце, а аз стоях на колене в шок, несигурен какво да мисля, какво да правя. Сърцето ме болеше по начин, който никога не бих очаквал от това, че бях станала свидетел на смъртта на майка ми, и не знаех дали това беше връзката със завета, която тя ми беше наложила, или някаква отдавна изгубена любов към нея, която се вълнуваше в костите ми. Дълбоко в себе си знаех, че връзките на завета не могат да изковат толкова силни чувства като тези, и мразех начина, по който емоциите ми се фрагментираха, а объркването гърчеше ума ми. Усетих как яката от сянка се разтваря около гърлото ми, освобождавайки ме от контрола на Принцесата на сенките веднъж завинаги. Жертвата на майка ми ме беше освободила.
– Съжалявам – каза Дарси. – Трябваше. Тя каза, че връзката със Смъртта трябва да е засилена, за да може заклинанието да действа, на ръба да те убие. Обеща, че ще те спаси и че е най-добре наистина да се страхуваш, че ще ме загубиш. Просто трябваше да рискувам, защото колкото и да я мразя, през последните седмици видях любовта и към теб, Ланс, и в крайна сметка се доверих на дълбочината и. Тя каза, че ще имаме възможност да избягаме тази вечер защото Лайънъл е в двора на Солария със своята драконова гилдия.
Успях да я погледна, буцата в гърлото ми изгаряше дълбоко, но думите на устните ми избледняха, когато открих, че сребърните ѝ пръстени блестят в мен от зелени, зелени очи.
– Дарси – изпъшках, поглеждайки надолу към тялото ѝ, по което изобщо нямаше следи от прилепналите към нея сенки. Беше гола, обляна в кръв, но изцяло фея.
Но след това тя изкрещя ужасен шибан писък, стисна гърдите си и се сгромоляса под мен. Сенките излязоха от кожата ѝ, заградиха крайниците ѝ и тя се свлече на окървавения под, като изглежда изобщо не ме видя, докато някаква ужасна болка я завладяваше.
Чувах само писъците ѝ, агонията ѝ беше единственото нещо, което съществуваше. А аз бях безпомощен да я спра.

Назад към част 86                                                          Напред към част 88

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *