***
Отне ни остатъка от деня и цялата нощ, за да се върнем обратно в Бъроуз, като използвахме заклинанието за определяне на местоположението, за да поддържаме курса, и загрявахме кожата си с огнена магия, докато се движехме час след час.
Когато изкачихме последния хребет и планинският пейзаж, който скриваше Нора, се разкри пред погледа ни, изпуснах празничен възглас.
Дарси се засмя от моя страна и ние се спуснахме от небето, преминавайки през магическата бариера и кацнахме пред фермата, където група бунтовнически стражи почти се изсипаха в панталоните, тъй като ги изненадахме.
– Истинските кралици! – Изсъска един от тях и за миг и петимата се проснаха на земята в краката ни, като благодаряха на звездите за благополучното ни завръщане и ни молеха да ги благословим с божественото си докосване.
Дарси се поддаде и прокара ръце по тях, но на мен не ми се искаше да докосвам случайни непознати с фалшивата вяра, че по някакъв начин мога да ги благословя, затова просто им направих комплимент за страхотната работа на охранители и продължих.
Минах покрай тях и отворих вратата, като отхвърлих молбите им да направят официално съобщение за пристигането ни и се насочих към стенния часовник, а Дарси беше плътно зад мен.
Дръпнах го и влязох в огромния каменен тунел, като се чудех дали останалите ще закусват, или все още ще са в леглото и се надявах на първото.
– Нямам търпение да хапна нещо прекалено обработено и покрито със захар – изръмжах гладно, а Дарси кимна нетърпеливо.
– Понички или палачинки, или просто едно голямо дебело блокче шоколад – съгласи се тя мечтателно.
– Да. Всичко това. Искам да ям, докато се пръсна, а после ще намеря Дариус и ще се затворя в една стая с него за една седмица.
– Сет тази седмица няма да остане в моята стая – решително се съгласи Дарси. – Ако двамата с Кейлъб още не са се разбрали, тогава може да отиде да спи на пода в стаята на Макс и Ксавие. Имам нужда от Ланс само за себе си.
Някак си не се разминахме с нито една фея по време на пътуването ни през тунелите и влязохме в трапезарията, където няколко души вече се хранеха, а аз забелязах Джералдин в другия край на стаята, която носеше поднос с маслени багети.
Извиках да я поздравя, а главата и се завъртя толкова бързо, че се учудих, че не си е направила камшичен удар. Тя нададе пълен писък на птеродактил, който накара няколко други феи да си запушат ушите с ръце от тревога.
Започнах да се смея, но после тя захлупи гърба на ръката си на челото и честно казано припадна, а каскада от маслени багети се изсипа върху нея, където падна, и я погреба жива.
– Джералдин! – Извика Дарси и тръгна към нея, но преди да успее да направи повече от няколко крачки, се появи размазано движение и Орион я изхвърли от краката и, целувайки я толкова силно, че сигурно я заболя.
– Ти се върна – промълви той, като се отдръпна отново, за да я изучи, а очите му обходиха роклята и, полукороната и предизвикателството в очите и, преди да се насочат към мен и да отчетат тези промени и в мен.
– Здравей – махнах с ръка, опитвайки се да пренебрегна пеперудите в стомаха си, докато гледах отвъд него за някаква следа от големия, лош, татуиран задник на гаджето ми, и се чувствах като глупаво влюбено момиче, докато сърцето ми започна да гърми като галопиращ жребец при мисълта да се събере отново с него.
Сет изрева шумно, докато се втурваше в стаята, следван от Макс, Кейлъб, Ксавие, София, Тайлър и цял куп други феи, които се стремяха да се доближат до нас.
Прегръщаха ни, крещяха ни, прегръщаха ни отново и в общи линии ни раздаваха като подай пратката, тъй като всички се радваха на завръщането ни, а аз изпитах облекчение, когато Джералдин се появи, за да ме притисне в прегръдката си и да просълзи цялата ми рокля за това как светът бил скучен и празен без нас.
Но въпреки че бях развълнувана, че отново се събрах с всички, имаше само един човек, когото исках да видя, а той все още не се беше появил.
След това ме грабна Гейбриъл, а цялото му семейство ме подгони с кучета и ми каза колко много съм им липсвала, докато Леон ми прошепна на ухото, че се гордее, че е най-добър приятел на истинските кралици.
– Къде е Дариус? – Помолих брат си, като вече не можех да сдържам езика си на този проклет въпрос, докато стисках плътно племенника си в прегръдката ми и слагах целувки по бузите му, докато той се кикотеше.
– Хванахме убиеца малко след като всички вие си тръгнахте, а аз му предложих да поеме смяна на охраната снощи.
– Защо? – Попитах, докато Дарси се приближи достатъчно близо до нас, за да слуша, докато Орион я държеше обсебващо: – Кой беше той?
– Джъстин Мастърс – каза Гейбриъл с начумерена физиономия, а Джералдин до нас избухна в сълзи, които бяха прекъснати с думи, които почти можех да разбера.
– Донесох ви такъв срам, госпожици мои – проплака тя. – Собственият ми годеник беше змия в ливадата ви, тигър в пая ви, червей в овесената ви каша!
– Сериозно? – Попитах изненадано. – Джъстин? Но той е такова мокро одеяло.
– Хванахме го целия в кръв и откакто беше задържан, нямаше смъртен случай. Планът е да го екзекутираме, след като циклопите изкарат някои доказателства от главата му, но имаше спор кой има право да нареди това, тъй като истинските кралици не са тук, което означава, че той е станал с нисък приоритет – обясни Орион и аз смръщих нос при мисълта, че трябва да наредя екзекуция.
– Но защо казахте на Дариус да го пази снощи? Не ни ли видя да се връщаме? – Попитах Гейбриъл, докато той изтръгваше сина си от ръцете ми и го гъделичкаше.
– Защото исках всички останали да имат възможност да те поздравят, преди той да те открадне – каза той с веща усмивка.
– Знаеше, че ще се върнат? – Поиска гневно Орион, а Гейбриъл само сви рамене.
– Може би.
– Тогава защо не си…
Орион бе прекъснат от звука на драконовия рев, който отекна в цялата трапезария и накара прахта да се свлече от сводестия каменен покрив.
– Движи се – излая Дариус, а гласът му беше толкова плътен от принуда, че почти всички бунтовници попаднаха под влиянието ѝ и се махнаха от пътя му въпреки умствените си щитове. Макар че може би просто се страхуваха да застанат пред него, като се замисля.
Плътта ми се нагорещи, когато го видях да си проправя път през тълпата, с цяла глава по-висок от почти всички и два пъти по-широк. Мърморенето на приятелите ми за довиждане почти не се чуваше, защото целият ми свят сякаш се стесняваше само до него и мен.
– Напуснете – заповяда Дариус, а Принудата се заби във всички в цялата стая, докато той изпъваше ръка и удряше всички с отблъскващо заклинание, за да ги държи настрана.
Орион се засмя, като метна Дарси на ръце и се изстреля от стаята, а всички останали се изнесоха, без да кажат и дума, докато Дариус тръгна към мен с такова мрачно намерение в погледа си, че дори не можех да си поема дъх.
Той не се спря нито за миг, когато се приближи до мен и се сблъска с мен в пристъп на страст, в който ръката му се заби в косата ми и дръпна главата ми назад, за да ме целуне, преди дори да съм регистрирала напълно усещането, че ръката му ме обгръща.
Изстенах в устата му, когато огънят в плътта ми се разгоря, за да срещне неговия, а той ме отблъсна назад, притискайки крилата ми към стената, докато ме вдигаше нагоре и потапяше езика си между устните ми с диво и притежателно ръмжене, което напояваше сърцевината ми, а пулсът ми бушуваше от нуждата за него, която надхвърляше всяко разбиране.
Вдигна ме и ме целуна още по-силно, докато разкопча колана си и свали ципа си, а твърдият му член се заби в бикините ми с искане, което отчаяно исках да удовлетворя. Дариус дръпна материята настрани и се впи в мен с ръмжене, което разтърси основите на шибаната ми душа, а аз извиках, сърцевината ми се притисна около него и цялото ми тяло трепереше от силата на този мой звяр.
Дариус остана там, членът му дълбоко в мен, докато използва хватката си за косата ми, за да прекъсне целувката ни и да ме принуди да посрещна бушуващия вихър в очите му, които се бяха променили във влечугоподобни прорези, а вкусът на дим покри езика ми, докато мокрех наранените си устни.
– Не бягай повече от мен така – изръмжа той, а искането накара гръбнака ми да се извие, докато се съпротивлявах на идеята, че се опитва да ме владее по този начин.
– Аз.
Той заглуши протеста ми със силен тласък на бедрата си и аз се задъхах, когато ме заби в стената, принуждавайки ме да го гледам с този хват за косата ми, докато ноктите ми се впиваха в гърдите му достатъчно силно, за да прокарат кръв през бялата риза, която носеше.
– Закълни се – изръмжа той и заби бедрата си толкова силно, че беше наказателно, а умът ми се въртеше от вкусната почти болка, докато той крадеше шибания ми дъх с всяко дълбоко забиване на огромния си член в мен.
Исках да споря, да му кажа, че не ме контролира, и да го нарека някаква обида, основана на задник, но когато яростта в очите му отстъпи място на отчаян вид страх, който той маскираше с ярост, се предадох.
– Кълна се – задъхах се аз, удряйки ръце в ризата му и придърпвайки го по-близо. – Аз съм твоя. Аз съм тук. Няма да те оставя отново.
Дариус изръмжа, очите му блеснаха триумфално, когато притисна устни към моите и освободи косата ми, за да може да хване в ръка и другото ми бедро.
Той ме чукаше толкова силно, че единственото, което можех да направя, беше да се вкопча в него, да вкуся устните му и да се къпя в това удоволствие, което се натрупваше и натрупваше в тялото ми с тревожна скорост.
Изпълних се с вик, който той преглътна с целувките си, и се заби в мен за последен път, докато сърцевината ми се притискаше плътно около него, издавайки рев, когато и той свърши, изпълвайки ме със семето си и карайки ме да се чувствам като единствената жена на целия свят, докато той се придържаше към мен, сякаш всеки момент можех да изчезна отново.
Останахме така, като дишахме тежко и вдишвахме въздуха един от друг, докато той притискаше челото си към моето и ме държеше в силните си ръце.
– Но ако всички наши срещи са такива…- подразних го, но той само изръмжа.
– Не. Няма да загубя и секунда повече без теб, Роксаня. Току-що си спечели преследвач с размерите на дракон и аз няма да отида никъде, докато смъртта не ме изтръгне от ръцете ти. Дори тогава ще се опитам да остана, ще бъда въздухът по бузите ти и светлината по кожата ти, никога няма да те оставя, независимо къде отиваш.
– Не говори така – възразих, обвих ръце около врата му и го привлякох в прегръдките си, докато вдишвах онзи аромат на кедър и дим от кожата му и нещо в сърцето ми просто се намести на мястото си.
– Трябва да тръгваме – промълви той, макар че не изглеждаше склонен да ме пусне, но тъй като току-що бяхме завзели цялата трапезария, за да се чукаме, изглеждаше добра идея да си тръгнем, преди някой да огладнее и да се опита да се върне.
– Къде отиваме? – Попитах и той се отдръпна, за да ме погледне отново, а очите му отново бяха най-дълбоко кафяви.
– Навън – каза той решително. – Водя те на среща.
– Наистина? – Попитах, а веждите ми се вдигнаха. – Няма ли военни неща, в които трябва да се включа и…
– Не – отсече той, вдигна ръка, за да оправи диадемата ми, преди да ме спусне на земята и отново да закопчае панталоните си. Все още бяхме напълно облечени и аз не можех да не се изчервя, докато оглеждах празната стая, знаейки, че всеки шибан човек, който е бил тук, когато пристигнах, ще знае точно какво сме правили. – Няма те от месеци, така че могат да се справят без теб още един ден – каза той твърдо. – И отдавна е време да се качиш на онзи шибан мотор, който ти купих.
Очите ми се разшириха от вълнение при тази идея и честно казано изпищях като Джералдин на бюфет за багети.
– Наистина? – Попитах, чувствайки се като непослушно дете, което се кани да пропусне час.
– Наистина – каза той твърдо, хвана ме за ръка и ме поведе към стаята ни. – Все пак ще трябва да свалиш тази корона, принцесо, защото там, където отиваме, ще ти трябва каска.
– А къде е тя? – Попитах, усмихвайки се при мисълта за това, макар да знаех, че останалите може да ни се разсърдят, че се измъкваме. Но беше минало толкова много време, откакто бях прекарвала някакво време с моя Дракон, а и бяхме закъснели с тази среща, така че нямаше да споря срещу идеята.
– В царството на смъртните – каза той твърдо. – Ще те заведа на бърза храна и един ден ще се състезаваш с този красив звяр до насита. След това ще платя да прекараме нощта в най-луксозния шибан хотел в Ню Йорк и ще прекарам цялата нощ, подчинявайки тялото ти на волята си и компенсирайки цялото време, което сме пропуснали през последните четири месеца.
– Добре – съгласих се аз и облизах устни, защото това звучеше като шибан рай. – Можем ли да започнем с палачинки?
– Бебе, ако искаш палачинки, с удоволствие ще ти купя цяла проклета палачинкова къща. Ще прекарам деня в компанията на тази усмивка на лицето ти, а нощта ще се къпя в звука на твоите писъци. Всяко твое желание е моя заповед и аз ще се уверявам, че всички те ще бъдат изпълнени днес. – Дариус дръпна ръката ми, за да ме накара да се движа по-бързо, и аз прехапах устна само при мисълта за това.
– В такъв случай съм изцяло твоя.
Назад към част 48 Напред към част 50