***
Галопирах през коридорите, търсейки другите, докато членът ми изтръпваше от количеството секс, което бях правил днес. Бях сексуален мъж, тоест сексуален жребец, или сексуален кон, мамицата му, така или иначе не бях девствен и това беше единственото, което имаше значение. Толкова не бях девствен.
Извиках от радост, когато чух, че отпред се чуват разговори, и разпознах гласа на Орион, който каза:
– Това променя нещата.
Завъртях се в коридора, като се радвах, че той е там, защото той беше този, който ме беше нарекъл пред всички, че съм девствена, и сега щеше да изяде думите си.
Изскочих в коридора, като сложих ръце на хълбоците си. – Ха-ха! Вече не можеш да използваш кръвта ми за своя еликсир, Орион. Имал съм много секс. Много и много секс. С един мъж и едно момиче. Двойно се чуках и двойно се потапях и в двамата и си вкарвах члена във всички дупки, Орион. Във всички.
Орион ме погледна шокирано, както и останалите от нашата група, които стояха около него, но никой от тях не се усмихна, а Дариус прекара ръка по лицето си, клатейки глава.
– Някой току-що е умрял, Ксавие – изсъска Макс и Орион се отдръпна, разкривайки окървавено тяло зад себе си на пода, разкривайки и майка ми и Хамиш, стоящи отвъд трупа.
Мама беше бледа, докато ме гледаше.
– Това е чудесна новина, скъпи, добре си се справил, изглежда, че ти си свършил чудесна работа, но ще трябва да го обсъдим по-късно, добре?
Не… не. Не отново.
Не исках да обсъждам сексуалния си живот с майка ми. Току-що и бях казал в прав текст, че съм чукал едно момче и едно момиче във всички дупки. Господи, току-що казах „всички дупки“ пред майка ми.
– Съжалявам, не исках да… по звездите, мислех, че убиецът е заловен – промълвих аз, като се отдръпнах, докато гледах кървавата баня между всички тях.
– Изглежда, че Джъстин Мастърс не е бил убиецът – каза Тори, а Джералдин изпищя, държейки ръка на челото си.
– Този перукер е бил малтретиран толкова ужасно заради престъплението си. А сега сигурно е оправдано насекомо, освободено да лети като бръмбар към небето – каза Джералдин, падна върху Макс и се разплака на рамото му.
– Какво, по дяволите, ще правим? – Попита тревожно Дарси. – Защо циклопите не могат да открият кой прави това?
– Благославяй моя хиацинт, трябва да засилим разпитите – каза Хамиш. – Ще започнем веднага. – Той хвана ръката на майка ми, тръгвайки по коридора, а няколко бунтовници се втурнаха напред, покривайки осакатеното тяло с одеяло, докато всички останали започнаха да вървят по моя път.
Обърнах се, озовавайки се лице в лице с Гейбриъл, чиято горна устна се сви назад в ръмжене, докато ме хващаше за ръката.
– Здравей, дребна гад.
Ебаси.
– Знаеш ли колко време отне на Орион да ме измъкне от онази борова гора? – Изсъска той.
– Хм… известно време? – Изсъсках.
– Достатъчно дълго, за да се задуша почти в собствената си срамна косми, Ксавие. Достатъчно дълго за това – изръмжа той, извади атласа си, извади нещо на него и ми го показа. – Накарай малкия си приятелски задник да свали това.
– Всъщност сега той е мой подчинен – казах с нотка на гордост в гласа си, докато гледах видеото, което Тайлър току-що беше публикувал във FaeBook.
– Не ме интересува дали е син на самата Луна и дали е слязъл на Земята, за да дари всички нас с лунна магия, Ксавие. Ще му кажеш да свали това.
Кимнах бързо, докато четях публикацията във FaeBook, която Тайлър беше пуснал онлайн, видеото, в което Гейбриъл играеше под него, а космите му поваляха Джералдин на земята, докато тя тичаше, за да спаси живота си, и плачеше, че ще умре така, както винаги се е страхувала. Тя пълзеше към вратата в отчаяние, ръката и беше протегната, когато започна да изчезва в тъмните косми, преди Макс да я издърпа на свобода, обещавайки, че няма да умре по този начин, и те успяха да излязат от стаята.
Тайлър Корбин:
Нещата станаха #космати в класа днес, когато имаше #пубетастрофа, след като @Габриел Нокс се опита да ни научи колко е важно да поддържаме чист храст. Космите му бързо излязоха извън контрол и #вълшебницата му се превърна от #пухкав приятел в #чесано чудовище за по-малко от минута. Бързо реагирайки, Ланс Орион се хвърли да помага, само за да се окаже упакован, тъй като #кочанът го задуши и той се озова с #уискито на приятеля си в устата и нямаше къде да отиде. Въпреки колко упорито Орион се бореше с #пеперудата, той се изгуби в #дипбузея и оттогава все още не сме го виждали.
#първо редактирайте космите си #изгубеното място #ударен от твоя собствен храст #смърт от фалусфуз #ще се върне ли пубераторът
Карсън Алвин:
Правосъдие. *емотикони с храст*
Микаела Колган:
Орион може да дойде да се бие в моя храст по всяко време, когато пожелае!
#смел хебуш #буш бандит
Леон Найт:
HAHAHAHAHAHA Орион е заровен в #кокичетата на Гейб
Ерика Колинс:
Липсваш ми, Леон. Защо не отговаряш на обажданията ми һттр://????
#Минди за цял живот #тази лъвица е самотна #плача във форма на лъв
Савана Дезире:
Свещени лунни камъни! Всеки ден от седмицата бих се гмурнала в това
#пубертетно море, за да спася #хората
Жасмин Андреа Рей:
Спасение за Гейбриъл! Всички ще се включим!
#Ще донеса моите машинки за подстригване #намиращи пазители
Марта Сегура:
Ето това се нарича ситуация с косъмчета
#спасете горещите професори #това не се учи, освен ако областта на слабините ми няма парене
Телиша Мортенсен:
Не искам да го правя странно, но бих изяла пътя си към Габриел и Орион в тази пубертетна стая
#не показвай тилиутрийт #фури фест
Зиан Уилямс:
Надявам се, че там няма миникраби!
#раците са след тях
– Съжалявам? – Опитах се, докато преглъщах смях, чудейки се дали да обясня сделката, която бях сключила за скъпоценните камъни на пишките си, но Гейбриъл не изглеждаше в настроение да ги вижда всичките точно сега, затова реших да не ги вадя.
– Не съжаляваш – изръмжа той. – Но ще съжаляваш. – Той ме бутна към кървавата каша, оставена от това, което беше нападнало мъртвата фея, докато тялото и беше отнесено от бунтовниците. – Почисти това без нито една капка водна магия.
– Но…- Задъхах се и той ме избута на колене пред касапницата.
– Мога да го направя много по-лошо – предупреди Гейбриъл и аз въздъхнах примирено, започвайки да почиствам бъркотията. Но когато той си тръгна с останалата част от групата ни, а аз останах да се опитвам да се справя с кръвта и мръсотията, разпръснати по земята, все още не можех да не почувствам, че това е един от най-хубавите дни в живота ми. И си промълвих:
– Струваше си.
Назад към част 51 Напред към част 53