ОРИОН
Дариус прелетя през границата, заобикаляща бърлогата, Тори прелетя край главата му, а Данте се спусна след нас, буреносните му сили все още гърмяха във въздуха и дъждът ни обливаше през него.
Двамата с Дарси дори не си направихме труда да се предпазим от барабанящия дъжд, тялото и се уви около моето, докато се целувахме, а връзката все още се разразяваше в тялото ми като гръмотевица в небето. Не можех да се наситя на това момиче, моята шибана Елисейска половинка.
Ударна вълна премина през нас, когато Дариус се приземи, и ми трябваше всичко, за да се отделя от нея и да сляза от гърба му. Подхвърлих тубата с картата на Тори, като и изръмжах да я пази, докато тя я хващаше, и вдигнах ръце за Блу, докато тя скачаше надолу и ми позволяваше да я хвана.
– Господи, Данте, успокой се с този дъжд! – Извика Тори, когато Данте се приземи тежко до Дариус, електричеството се стрелна по тъмносините му люспи, докато той издаваше ръмжащ драконов смях. Двамата се преобразиха във формите си на феи, тичайки навътре след Тори, а аз хванах ръката на Блу, държейки я близо до себе си, докато ги преследвахме, споделяйки усмивка за това, което предстоеше.
Издърпах я вътре от бурята и открих, че останалите се подсушават, докато Дариус и Данте се обличат и започват да говорят развълнувано за съвместния си полет.
Погледнах надолу към Дарси, нощницата и вече беше напълно прозрачна, хлъзгава към кожата от дъжда, а тъмносинята и коса беше мокра и капеше. Изглеждаше гореща като дявол, напомняйки ми за времето, когато дойде при мен в бурята в Академия „Зодиак“, нощта, в която бяхме преминали най-забранените граници помежду си. Беше ми толкова ясно защо никога не бяхме успели да останем далеч един от друг. Бяхме неизбежна, съдба, която чакаше да се случи. Но колкото и изкусителна да изглеждаше тя в момента, мислите ми също бяха започнали да се избистрят след съвокуплението ни и осъзнах, че не биваше да е виждана така от никой друг.
Хванах я, прехвърлих я през рамо, след което се изстрелях надалеч, профучавайки покрай приятелите ни и слизайки в „Бъроуз“, крещейки им, че ще дойдем да ги видим след малко, преди да изтичам чак до стаята ни, където я хвърлих на леглото.
Завъртях ключалката на вратата и заглуших тази зона, за да не ни безпокои никой, който чука, след което се запътих към нея.
Изглеждаше толкова дяволски добре чукана, че се зарових в нея за още двайсет минути, преди да и позволя да ми избяга. Измих ни и двамата с водна магия и ни подсуших с въздух, като ароматът на бурята най-сетне ни напусна. След това прекарах следващите пет минути в лекуване на всяка следа и синина, която бях оставил по тялото и, като замествах всяка от тях с целувка. Накрая донесох от гардероба дантелено черно бельо и сребриста рокля с дълги ръкави ѝ и ги подадох с усмивка.
– Облечи това.
– И защо се обличам? – Засмя се тя, като все пак направи това, което и казах, а аз я гледах гладно, докато вземах някакви дрехи за себе си.
– Защото искам да те представя на всички в Бъроуз като моя половинка – казах, вдигайки гордо брадичката си, а тя ми се усмихна, като по бузите и се надигна розова руменина.
– Но сега е посред нощ – контрира тя и аз свих рамене, решен на това, а тя прехапа устни, отстъпвайки пред исканията ми.
Когато тя приключи с обличането, аз я заобиколих, гледайки я одобрително, докато закопчавах дънките си, а след това навлякох хубава черна риза.
Дарси веднага пристъпи напред, за да ми закопчае копчетата, а аз я гледах със сърце, което се разтуптяваше като животно в клетка. Когато тя свърши, се стрелнах към гардероба и грабнах скритата там бутилка бърбън, като отвих капачката.
– Искам да пия и да бъда шибано весел, красавице – казах, отпих дълга глътка, като и се усмихнах. Дори не ми пукаше, че тази вечер най-вероятно ще се разминем със смъртта, защото изглеждаше, че звездите най-сетне са на наша страна, а аз бях буден и готов за шибано парти.
– Тогава да се излезем, за да се веселим. – Засия тя.
Извадих от гардероба чифт черни обувки и направих жест на Дарси да се качи на леглото. Тя ме гледаше с веселие в очите, сядайки на ръба, но аз я подтикнах да легне докрай, като плъзнах обувките върху краката и, след което се наведох над нея и налях една мярка уиски във вдлъбнатината на врата и. Облизах го и го изсмуках, след което потопих езика си между устните и, като и дадох да вкуси и тя, когато я напусна зноен стон.
Целувах я по шията, кътниците ми се удължаваха, а сърдечният ми ритъм се ускоряваше при мисълта за това, което исках.
– Ухапи ме – нареди тя задъхано и аз го направих, като кътниците ми се впиха дълбоко, предизвиквайки въздишка от устните и, когато сладката и кръв попадна на езика ми и аз изстенах от възторг. Тя не беше просто моят източник на кръв, тя беше източникът на всичко чисто и добро в живота ми и никога нямаше да се наситя на вкуса и.
Преди да успея да получа стотната си ерекция за вечерта, се отдръпнах и я издърпах на крака, като я накарах да се върти под мишницата ми, докато я оценявах, обичайки начина, по който дупето и изпълваше тази рокля, а токчетата правеха краката и да изглеждат изключително дълги. Излекувах белега на шията ѝ и изсмуках последната кръв от палеца си, докато изтеглях ръката си, а магическите ми резерви набъбваха.
– Ти си шибана наслада за гледане. – Издърпах я към вратата. – Готова ли си да кажеш на всички какво се е случило?
– Да, но мисля, че може да се разсърдят, че сме изчезнали – каза тя, отвори вратата и аз се озовах пред една ядосана Тори със скръстени ръце, наследниците на гърба ѝ и Джералдин, която дърпаше косата си с тревога.
– Какво, по дяволите? – Поиска Тори, а Дарси се втурна напред и я хвана за ръката.
– Съжалявам, Тор – каза тя бързо.
– Защо си се облякла така? – Поиска Тори, след което се задъха, дръпна сестра си напред и я хвана за цялата глава, докато я гледаше в очите. – Чакай – какво? Сериозно!?
– Да – засмя се Дарси. – Случи се, преди да ни хванат от FIB. Шибаните звезди ни подариха нашия момент точно пред един шибан участък.
– Какъв момент е този, за който говориш? – Провря се през наследниците Джералдин, които се опитваха да погледнат Дарси, а Дариус също си проби път напред, хвана ме за ръката и ме дръпна близо до себе си, за да ме погледне в очите.
– Мамка му – изпъшка той, след което ме удари в рамото и ме накара да прокълна, преди да ме придърпа към себе си и да ме прегърне здраво.
– Бичувай кълновете ми от водорасли! – Изръмжа Джералдин, когато се озова пред Дарси, разтърси я и започна да ридае, докато тя се свлече чак на пода. – По блясъка на лунния хълбок, не може да бъде! Милейди Дарси е имала своя божествен момент. Тя е призована под звездите да бъде обвързана с мъжа си Ори! – Проплака тя, като си проправи път по краката на Тори, докато ридаеше и зарови лице в крилата на Тори, които бяха сгънати на гърба и.
Сет изрева от вълнение, скочи напред и сграбчи Дарси в прегръдка, преди да се втурне към мен като вързано кученце, като едва не падна от краката си, докато се сблъскваше с мен, изтласквайки Дариус настрани.
Бях толкова шибано щастлив, че дори не го отблъснах, а само го плеснах по гърба и изведнъж Кал се блъсна в мен, прегръщайки и мен, преди двамата със Сет да си разменят неловки погледи и да ме пуснат едновременно. След това Макс излезе напред и ме поздрави, преди да прегърне Дарси, а аз осъзнах, че Джералдин е припаднала, ръцете и са разперени над главата, а устата и е разтворена, докато лежи на пода.
Макс грабна бърбъна от ръката ми, а на устните му се появи усмивка.
– Значи сме на шибано парти, нали?
– Точно така – съгласих се аз.
– Оооо! – Изрева Сет и аз също изревах, защото защо, по дяволите, да не го направя?
Наследниците се присъединиха, Дарси и Тори също, докато гласовете ни не отекнаха из кралските покои и извън тях, а звукът се превърна в смях. Приклекнах, хвърлих струя студена вода върху лицето на Джералдин и тя се събуди със стенание, хвърли се към мен и ме обгърна с цялото си тяло, като почти ме задуши, докато ридаеше.
– О, проклятието ти е свалено, вече не изпитвам нужда да гледам през рамото ти и да си представям, че си някой друг, а не опозорената от властта фея, която си – беше!
– Какво имаш предвид? – Задъха се Дарси и също падна до нея, като и помогна да се отскубне от мен.
Джералдин избърса сълзите от очите си, притиснала лицето на Дарси, докато тя се взираше учудено в елисейските ни пръстени.
– Мила, скъпа, кралице, той доказа стойността си. Той се издигна в хранителната верига като от плъх до кит.
– Какво искаш да кажеш, Джералдин? – Поиска Орион.
– Не виждаш ли, мой прекрасен пернат разбойник? – Изръмжа тя и стисна лицето ми с другата си ръка, докато всички останали се навеждаха по-близо. – Това ще те оневини. Защото как можеш да се срамуваш от нечистоплътно блудство, след като звездите са те избрали за единствената истинска половинка на милейди Дарси? Никой в Солария няма да оспори решението им. Ти си прекрасен и верен жребец и ще служиш добре на милейди, ще запалиш най-големия огън в слабините и, ще родиш наследници, родени от доблест и вярност. Твоята история ще бъде превърната в песен, която ще се пее от всеки хълм в Солария. – По бузите и се търкулнаха сълзи, а аз шокирано погледнах към Дарси, несигурна дали това е истина и дали мога да понеса да се надявам, в случай че не е.
– Каква е тази суматоха? – Гръмкият глас на Хамиш се носеше към нас и всички се отдръпнаха, докато аз издърпах Джералдин на крака и обгърнах Дарси около кръста.
Е, предполагах, че това ще бъде тестът, който ще го докаже.
Погледнах към Хамиш, който се запъти по коридора към нас с шарена нощна шапка и подходящи чехли с отворени пръсти, а космите на гърдите му надничаше изпод халата.
– Джерикинс, отдалечи се от тази срамна за властта крит… – той тъкмо се канеше да изреве, когато спря пред нас, а погледът му се спря върху очите ми, после се премести върху тези на Дарси и отново върху моите.
Устата му се отваряше и затваряше, зяпнал като риба на сухо, всички думи го изоставяха.
– Татко, звездите са избрали нашата лейди Дарси за елински партньор – промълви Джералдин.
– Ами благослови моите солени крекери върху легло от зеле. Усуквай тестените ми топчета и ме наричай чичо Дънбъри. Погъделичкайте ряпата ми и ме заровете в купчината банички от цвекло. – Хамиш посегна към очите ми, сякаш беше близо до слънцето и не можеше да устои на усещането, но преди да успее да ме докосне, очите му се завъртяха в тила и той се срина в купчина на пода.
Избухнах от смях, което ми послужи за поглед от страна на Джералдин, докато тя насочваше Макс напред, за да и помогне да издърпа баща и на крака.
Когато се събуди отново, той се нахвърли върху мен, вдигна ме в огромните си ръце и ме завъртя насам-натам.
– О-хо! Моето момче! Ти си спасен! Ще се радваме! Да бием камбаните, да звъним с черешовия топ и да чукаме тъпана, за да отпразнуваме този най-хубав ден! О-хо! О-хо!
Той ме постави на земята и аз се усмихнах неловко, преди да се нахвърли върху Дарси, зразмахвайки и с нея, а Джералдин сграбчи за ръце Сет и Тори, принуждавайки ги да направят кръгче около нас и да се хванат за ръце с останалите. Дори Дариус се остави да бъде повлечен наоколо, така че останахме само аз, Хамиш и Дарси в средата, докато Хамиш отметна глава назад и усили гласа си, така че да се разнесе из целия Бъроуз.
– Радвай се – радвай се! Трябва да се събудите! Време е да отпразнуваме това най-значимо събитие, защото нашата принцеса Дарси Вега е намерила своя елински партньор!
Настъпи момент на тишина, след което навсякъде из тунелите се разнесе глъчка от стъпки, а от всички посоки се носеше развълнуваното говорене на хората. Засмях се, докато приятелите ни подмятаха по посока на трапезарията, като държах Дарси здраво за ръка, докато пръстите ни се преплитаха. Гледах я, докато се смееше, без да мога да повярвам, че звездите наистина са ми я предложили по този начин. Винаги съм знаел, че сме създадени един за друг, дори съм се чудил дали можем да бъдем елински партньори, но докато не ми бяха доказали, че съм прав, никога не се бях чувствал достоен за нея.
Сега носех пръстените, които ми казваха, че съм достатъчен, че мога да и дам всичко, което заслужава, и че ще почитам тази връзка с целия си живот. Всеки ден щях да прекарвам в преклонение пред моята кралица, моята половинка, и щях да знам с цялата си душа, че няма друга фея на този свят, който да може да свърши по-добра работа от мен.
Влязохме в трапезарията, където вече бяха пристигнали феи, които ни гледаха през сънени очи, а любопитството изпълваше израженията им.
– Радостен ден! – Извика Хамиш. – Ще имаме пиршество и ще пием, докато не можем да пием повече. Елате, съберете, донесете каквото можете като дар за нашата кралица и нейния партньор.
Бунтовниците се втурнаха напред, за да се подчинят, оглеждайки се над главите на всички и извивайки шии, за да се опитат да ни погледнат и двамата. Чувствах се по-наблюдаван, отколкото през цялото време, откакто бях тук, и открих, че не се чувствам съвсем комфортно от това внимание, но всичко беше по-добре, отколкото да бъда шибано засрамен от властта, защото с всеки преминаващ поглед се появяваха усмивки, махове и целувки, отправени към нас.
Гледаха ме в очите и отново виждаха някой достоен човек. Виждаха фея, чийто статут не само му беше върнат, но и току-що се беше издигнал в ранга на властта с няколко нива, тъй като беше сгоден за принцеса от Вега.
Някой постави чаша в ръката ми и аз осъзнах, че Вълците от Оскура са тук, водени от Данте и Розали с бутилки вино от Аруксо в ръце.
– Пийте, приятели. „Che le stelle benedicano ogni giorno che condividi insieme“(Нека звездите благословят всеки ден, който споделяте заедно) – каза Данте на родния си език, напълни моята чаша и тази на Дарси, преди да напълни златната чаша в ръката си. Не знаех какво беше казал, но звученето му ми хареса, така че с удоволствие отпих за него.
Притиснахме чашите си до неговата и аз отпих от сладкото вино, като открих, че Вълците се отправят да танцуват, когато някой пусна музика и светлините бяха намалени.
След това се появи Гейбриъл, който стисна задната част на врата ми и опря чело в моето за миг с широка загадъчна усмивка на лицето си, преди да се наведе, за да целуне Дарси по бузата.
– Звездите скриха това от мен – засмя се той. – Мислех, че връзката ви е обречена.
– Благодаря, че ни каза. – Удари го по ръката Дарси и Гейбриъл се ухили.
– Винаги съм се надявал, че и за двама ви ще се появи нов път. Толкова адски съм доволен.
Леон се запъти покрай него, облизвайки цялото ми лице, преди да се спусне към Дарси, а аз изтрих слюнката от лицето си, без дори да ми пука за това, тъй като един вълк от „Оскура“ отново напълни чашата ми и аз отпих още една дълга глътка.
– Имам подаръци! – Обяви Леон, поставяйки на врата ми венец от крещящи цветя с малка снимка на Дарси, залепена на него. Над главата на Дарси постави един със снимка на мен, която определено беше тази, публикувана на уебсайта на Зодиакалната академия. Приличах на намръщен задник в костюм. – Няколко Минди ми ги сглобиха супер бързо, все пак излязоха страхотни, нали?
– Чудесни. – Опипах отвратителното нещо, но не си направих труда да го сваля.
– Минди? – Попита объркано Сет, докато пристъпваше до мен, отхапвайки поничка с червената си каубойска шапка с пискюли на главата. – Какви са те?
– Просто феи, които искат да ми служат – обясни простичко Леон, а очите му се плъзнаха нагоре към шапката. – Значи шестоъгълникът още не се е задействал? – Попита той с промърморване.
– Какво? – Попита го Сет, явно не го чуваше.
– Нищо – ооо конга линия! – Отдалечи се Леон, за да се присъедини към вълците от Оскура, които се подреждаха в редица, като хвана бедрата на Розали и изрита краката си, докато всички започнаха да танцуват конга из стаята.
– О, Ланс – въздъхна Каталина, когато се приближи до нас, а аз се разсеях от казаното от Леон. Майката на Дариус хвана ръцете на мен и Дарси, докато гледаше между нас с воднисти очи. – Толкова съм щастлива за вас.
– Благодаря ти – казах аз, докато Дарси се премести да я прегърне силно, а сърцето ми се сви от обич към Каталина. Тя беше станала много ценна за мен през времето, което бяхме прекарали заедно тук долу, и не можех да не мисля за нея като за родител. След това тя ме привлече в прегръдките си, като постави целувка в косата ми, а аз я притиснах към себе си, вдишвайки аромата и, докато ме обгръщаше комфортът на нейната аура.
Тя тръгна да танцува с Хамиш, когато той се появи отново, облечен в кафяв костюм с яркорозова папийонка на гърлото. Повечето от бунтовниците бяха полуоблечени или по пижами, като се присъединиха към празненствата, тъй като партито бързо се разрасна.
Някои от Вълците на Оскура ни хванаха, като ни изхвърлиха над главите си с въздушна магия и ни подкараха всички през главите на тълпата, а смехът на Дарси накара връзката да пламне още по-ярко от това колко щастлива беше тя.
Когато отново се изправихме на крака, танцувахме и танцувахме, приятелите ни се присъединяваха към нас, докато не бяхме заобиколени от най-добрите хора, които познавах, и нямахме свежи напитки в ръцете си.
С напредването на нощта и постепенното намаляване на трезвеността ми се струваше, че всеки бунтовник в „Бъроуз“ иска да дойде и да поговори с мен, възхвалявайки звездите, че са ме освободили от срама.
Това беше нещо като комплимент в гръб, но аз го приех, защото, по дяволите, никога не съм си представял, че тази реалност съществува за мен. Откакто ме осъдиха, предполагах, че така или иначе съм се проклел завинаги. В онзи ден бях пожертвал много в името на моята кралица и трябваше да се запитам дали звездите винаги са планирали да ми я върнат. Защото, докато чертаех картата на отношенията ни заедно, виждах изпитанията, пред които бяхме изправени. От борбата да останем заедно, дори когато това противоречеше на закона, през сблъсъка с гнева на Сет, когато той ни откри, до деня, в който Кайли ни разкри и аз направих избора си да защитя Дарси, вместо да я повлека със себе си.
Блу винаги се беше противопоставяла на всеки, който се изправи срещу нас, дори беше поискала да я маркирам пред света, знаейки, че моят статут ще я унищожи. И трябваше да мисля, че това, че най-накрая се подчиних на желанията ѝ и изпуснах контрола, който се опитвах да държа, може би беше последното изпитание. Бях застанал с нея в тази зала, обявявайки я за моя, а тя в замяна ме обяви за свой, въпреки че знаехме, че няма да е лесно, че знаехме, че светът може да се обърне срещу нас. Но вместо живота, който очаквах да ми бъде предоставен заради това, борбата да гледам как Дарси е осмивана от пресата и възможността да загуби подкрепата на поданиците си, звездите бяха решили друга съдба за нас. И по дяволите, понякога мразех тези мигащи задници, но дарбите им със сигурност компенсираха донякъде глупостите им.
Дарси се беше отдръпнала от мен през стаята, настигната от собствения си рояк бунтовници, а аз продължавах да срещам погледа и, като дори не чувах какво всъщност казваше човекът пред мен.
Навсякъде по мен имаше дрънкулки, значки и знаменца, приноси от бунтовниците, сякаш бях някакъв бог, на когото искаха да се поклонят, а Дарси събираше голяма купчина подаръци, които сякаш бяха смесица от всичко, което бунтовниците можеха да измислят или с помощта на магията си, или от собствените си вещи.
По някое време Джералдин се появи с шведска маса, съставена изцяло от пръстеновидни храни, всички напръскани със сребро – от понички до багети, от парти рингове до лучени пръстени.
Един от братята Киплинг, които бяха работили по моето съдебно дело, стоеше до всичко това и го гледаше с ужас, сякаш го обиждаше по някакъв начин, но нямах представа защо, макар че изглеждаше по-заинтересован, когато донесоха поднос с големи торти, на чиито глазури бяха отбелязани сребърни пръстени.
Изгубих всякакъв интерес, когато Тори се появи пред мен. Беше се преоблякла в прилепнала червена рокля и беше нарисувала сребърна очна линия на очите си.
– Играем на осмели се – обяви тя, сочейки към наследниците и група от Оскурите, сред които бяха Данте и Розали.
– Това покана ли е? – Попитах, като се поколебах малко, докато пристъпвах към нея. О, по дяволите, пияни крака.
Тя протегна ръка, притисна и двете ми зърна и ги завъртя достатъчно силно, за да ме накара да изръмжа. След това се обърна и побягна с див смях, хвърляйки се обратно към останалите, а аз осъзнах, че съм обект на нейното предизвикателство.
– Ами, аз ще те осмеля… искам да кажа, ще играем на осмели се и тогава ще видиш, защото аз ще бъда кралят на предизвикателствата…- Замълчах малко, след което очите ми отново срещнаха тези на Дарси, когато я открих заобиколена от кръг обожатели. Тя прехапа устни и ме подкани да отида при нея.
Изстрелях се напред, но не видях масата пред себе си, затова се преметнах през нея, паднах на пода и съборих със себе си три стола. Но не позволих на това да ме забави за дълго, отблъснах ръцете на хората, които се опитаха да ми помогнат да се изправя, докато се вдигах на крака, откривайки Сет, седнал на стола пред мен с чиния с храна на коленете си, обут в яркочервени каубойски ботуши, които съвпадаха с шапката му.
– Откъде ги имаш? – Запитах.
– Откъде имам какво? – Намръщи се той и продължи. – Между другото, измислих ти още един прякор: „Професор, който не се срамува“ – обяви той развълнувано. – Не е ли страхотно?
– Не – измърморих аз. – Искам да бъда нещо добро. Защо трябва да вкарваш моя срам във всичко, Сет. Защо?
– Заради твоя срам.
Изръмжах.
– И сега той е изчезнал. А аз вече дори не съм професор, така че ме наречи нещо, което съм.
Сет ме оцени със свити очи, сякаш наистина усилено мислеше върху това.
– Вампирско кръгло дупе?
Погледнах го умолително.
– Мразя те.
– Не, не е така. Добре, добре, мога да се справя по-добре. Ще те нарека ГПВ – Големият приятелски вампир. То включва твоята големина, твоята дружелюбност и твоята вампирщина.
– Откога съм приятелски настроен? – Подиграх се, макар да предположих, че този прякор не е толкова лош.
– Откакто ме прегърна, когато имах нужда от някого повече, отколкото изобщо можеш да си представиш – каза той тихо и аз го погледнах изненадано, когато той прочисти гърлото си. – Ти си най-коравосърдечният зъбар, когото познавам.
За секунда се заклех, че при последните думи той имаше привкус на акцент и аз се намръщих. Странно.
Но отново бях твърде разсеяна от Блу, за да го разпитам, тъй като тя ми хвърли трептящи очи и аз се отдалечих от Сет през стаята, за да се присъединя към моята партньорка.
– Здравей, красавице. – Завъртях я, избутвайки бунтовниците настрани, докато им я отнемах, и се втурнах през стаята, за да се присъединя към приятелите ни, докато я прибирах под мишница. Поставих я на един стол до Тори, когато Сет също се запъти към тях с чинията си с храна в ръка. Чакай, той носеше ли онзи огромен колан с подкова преди минута?
Всички започнахме да разговаряме за всичко и за всички, като се осмелявахме един друг да правим неща, когато си спомняхме да играем играта, но най-вече просто попивах компанията на всички, които обичах, около мен, чувствайки се така, сякаш нищо на света не може да ми развали настроението никога повече.
– … но имам предвид хипотетично – казваше Макс срещу мен в кръга. – Ако можеше да имаш друг орден, какъв щеше да бъде той?
– Това е обида за Царството на феите! – Изригна Джералдин. – Такова нещо не е възможно и ми е обидно дори да го обмисляш, ти, мръснико на мошеника.
– Това е игра, Джери – каза Макс с раздразнение. – Не е истинска, просто казвам, че ако се наложи, де се избира.
– Тогава аз щях да бъда Цербер. – Тя вдигна гордо брадичката си.
– Но ти си Цербер – въздъхна Макс и прокара ръка по лицето си.
– И ще си остана Цербер – обяви тя.
– Добре – отказа се Макс и погледна към останалите. – Какво бихте избрали всички вие?
– Пегас – каза Дариус с лекота. – Само за да ядосам баща си двойно.
Ксавие избухна в смях.
– Ти ще бъдеш гаден Пегас.
– Ти щеше да си гаден Дракон – отвърна Дариус и двамата се бутнаха леко.
– Аз бих бил Лъв-преобръщач – каза Кейлъб. – Бих могъл да използвам силите на харизмата им, за да сформирам армия от слуги, а и вече имам най-хубавата коса, така че лесно бих се вписал в нея.
Сет го погледна с малка усмивка, но когато Кейлъб му отвърна, той отново отвърна поглед и неловкост изпълни въздуха. Бях почти сигурен, че само Дарси и аз го забелязахме, когато Сет погледна в наша посока, и трябваше да призная, че се чувствах малко гадно за момчето.
– Аз също бих била една от тях – съгласи се Тори. – Те спят на слънце по цял ден, за да презареждат силите си, нали? Това е точно за мен.
– Лъвиците обаче са склонни да служат на лъвове, бейби – отбеляза Дариус и Тори смръщи нос.
– Ех, взимам си думите обратно – каза тя бързо и Дариус се ухили.
– Каква ще бъдеш ти? – Побутнах Дарси и тя засмука долната си устна, привличайки вниманието ми към нея и карайки члена ми да потрепва в отговор. – Пухкаво малко зайче-преобръщач, което мога да сложа в джоба си? – Подразних я, а тя се засмя и ме стрелна с поглед, докато ме буташе назад.
– Няма шанс – изръмжа тя и видях, че тези дни е хищник през цялото време. Шибано ми харесваше това в нея. Сладостта отвън, която криеше дивото същество вътре. И ми харесваше да го подмамвам да дойде и да си играе с мен.
– Искам да разбера какво е да си един от животинските преобръщачи – реши тя. – Може би нещо космато и злобно – като мечка!
– Или вълк – намеси се Сет. – Бихме могли да тичаме заедно под луната – аууу!
– Уууу! – Отговори със смях Дарси и аз и се усмихнах.
– О, какво забавление. – изръкопляска Джералдин. – Но при моя черничев храст, няма истински орден, който да е по-подходящ за кралиците от техния законен, почетен орден – галантния Феникс.
– Това е само игра, Джери – настояваше Макс.
– И аз съм само крил, който язди буца дрейфуваща дървесина във великия отвъден свят, момче Макси, но безплътен планктон никога не мога да бъда – каза тя.
– Какво, по дяволите, означава това? – Озърна се Макс и аз също се намръщих. Нямах никаква представа за какво говори Джералдин в най-добрите моменти, камо ли когато бях разпилян от виното „Оскура“.
– Да ти кажа какво, не бих искал да бъда – каза Дариус и смръщи нос. – Циклоп.
– Сега, сега, недей да се срамуваш от ордена, голям драгун. Всички ордени имат достойнства – настоя Джералдин.
– Не съм против техния Орден, просто не искам да имам буболечка – каза той.
– О, звезди мои, Ланс, Франческа Скай измъкна ли си бъзовото око, когато ти нахлу в задната и врата? – Изръмжа Сет и преди да успея сам да го скастря, Дарси вдигна ръка и го заля с вода, като го прати да лети из стаята, докато той изрева от уплаха и падна сред Гейбриъл и семейството му.
Обърнах се към Дарси, открих, че изражението и е диво и се наведох напред, за да открадна целувка от дивата и, хрисима малка уста.
– На този свят няма друга фея, когото да искам, освен теб – казах срещу устните и, успокоих я и раменете и се отпуснаха.
Сет дотича обратно, подсушавайки се с въздушна магия, косата му се развяваше около раменете, докато оправяше каубойската си шапка, и забелязах, че е облечен в червена кожена жилетка, ризата му вече липсваше и мускулите му се показваха. Откъде, по дяволите, се е сдобил с това?
– Какво, по дяволите, носиш, човече? – Попита го Макс, докато се приближаваше, а Сет погледна надолу, като че ли за първи път забеляза облеклото си.
Той се обърна със задъхан поглед, разтърсвайки дупето си, за да разкрие, че всъщност това са чепици без дупе.
Устните на Кейлъб се отвориха, когато Сет размърда дупето си напред-назад в тях, възхищавайки се на себе си, когато отзад на ботушите му се появиха шпори.
– Какво, по дяволите, се случва? – Каза Сет, а акцентът му отново се бе променил към нещо по-селско и шокиран допря ръка до устата си. – Чухте ли това?
Леон се втурна през тълпата, когато забеляза Сет, засмя се и го плесна по гърба.
– Попадна в теб!
– Какво ме хвана? – Попита объркано Сет.
– Шапката. Човекът, на когото принадлежеше, беше бикоборец на име Бо Вайн. Имал едно предсмъртно желание и то попаднало в капана на тази шапка, когато си отишъл от този свят, стъпкан от собствения си кравешки харем, когато били подплашени от скитащ Лъв-преобръщач. – Той поклати тъжно глава. – Трагично.
– Преобръщачът ти ли беше? – Замълчах и Леон ме погледна с ужас.
– Какво намекваш? Че съм се промъкнал в земята на Бо, за да открадна специалната му кожена шапка, и случайно съм го убил? – Задъха се Леон.
– Да, точно това намеквам – казах аз и той придърпа ръка към сърцето си, сякаш го бях наранил.
– Ланс Орион, ти нямаш никакви доказателства и нищо, на което да се опреш. Не знам нищо за смъртта на Бо, но знам, че е бил злобен задник, който е обичал да стреля по гълъби от прозореца си и веднъж е бил арестуван за чупене на отводнителна тръба. Така че съжаляваме ли, че е мъртъв? Дали? Или онзи неизвестен, безименен лъв е герой?
Погледнах го с празен поглед, докато наследниците се ухилиха.
– Мисля, че този вид ми отива. – Продължи да мърда задника си Сет. – Мога ли да задържа всичко това? – Той погледна към Леон с големи очи, но Леон сериозно поклати глава.
– Бо изрече последното си желание в предсмъртния си дъх – не че съм бил там, за да го чуя – но очевидно каза, че винаги е искал да язди Пегас в най-хубавото си червено кожено облекло и да пее Cotton Eye Joe на Rednex колкото се може по-силно. – Леон се намръщи на Сет. – И ако не изпълниш желанието му, облеклото ще се свърже с кожата ти, ще се превърне в киселина и ще разтопи костите ти.
– Ах! – Изкрещя Сет и Кейлъб се стрелна настрани, посягайки към шапката.
– Сваляй я – изръмжа Кейлъб, но Леон го отблъсна с вик, преди да успее да я хване.
– Не! Желанието трябва да бъде изпълнено! – Изкрещя Леон. – Ако свалиш някоя от дрехите, ще задействаш проклятието и дрехите ще се свържат с твоята…
– Моята кожа. Разбрах – измърмори Сет. – И какво да правя?
– Изпълни желанието на Бо – вдъхна загадъчно Леон и посочи драматично Ксавие, който въздъхна, изправяйки се на крака.
– Хайде тогава. – Започна да се съблича Ксавие, а Сет побърза да излезе напред, закачайки крака през бедрото му, още преди да се е преместил, бузата на задника му изскочи изцяло отстрани на чорапите.
– Пич. – Отблъсна го Ксавие. – Дай ми секунда.
Сет промърмори, като се отдръпна назад, и изчака, докато Ксавие скочи напред и се премести във формата си на пегас, а Сет побърза да се качи на гърба му.
Тори изтича при Оскурите, които пускаха музиката, заговори с тях и след секунда започна да свири „Cotton Eye Joe“ на „Rednex“, а Ксавие излетя, прелетя над нас, докато в ръката на Сет се появи ласо и той започна да го размахва, докато пееше текста, сякаш животът му зависеше от това – което предполагах, че е така, като се замисля.
Погледнах към Дарси, която се разсмя до мен, и сам се разсмях на нелепостта на тази ситуация. Тори се върна с тичане към групата ни, засмя се на Сет, докато той обикаляше отгоре, и се върна на мястото си.
– Наистина ли тази гадост ще му изгори кожата? – Попитах Леон, докато той се приближаваше към нас и се усмихваше от ухо до ухо.
– Да – каза той. – Всяка година нося шапката на рождения си ден. Кълна се, че чувам Бо да пее и от гроба. Може да се каже, че му направих най-големия подарък, който човек може да направи на някого.
– Какво, смърт? – Попитах.
– О, Ланс – засмя се Леон и се върна обратно в тълпата, докато Ксавие се спусна да се приземи и Сет се смъкна от гърба му, а дрехите му се върнаха към нормалното, докато сваляше шапката.
– Мисля, че искам да го направя отново – каза Сет, като бавно вдигна шапката до главата си, сякаш искаше да я сложи отново.
Кейлъб се стрелна настрани и изтръгна шапката от ръцете му, като я изгори на прах в ръката си и се върна на мястото си без да каже и дума, оставяйки Сет да гледа объркано след него.
– Да направим още няколко предизвикателства – предложи Ксавие, докато се преместваше обратно във формата си на фея и прибираше дрехите си.
Тайлър и София се втурнаха от бюфета, подадоха му чиния с храна и му предложиха целувки, които той прие със самодоволна усмивка на лицето. Беше мило да го видиш, че най-накрая е толкова доволен от стадото си, че между тях е намерен естествен ред.
Гейбриъл прелетя на крилете си, кацна зад Ксавие и се наведе да му говори на ухото.
– Все още си ми длъжен, момче, така че аз ще се осмеля, а ти ще го направиш.
Ксавие подскочи от тревога и го погледна с извинително хленчене в гърлото.
– Добре, добре – съгласи се той, а Гейбриъл се усмихна доволно и се наведе да му прошепне нещо в ухото.
Ксавие се засмя, кимна в знак на съгласие, скочи и тръгна да прави каквото Габриел поиска. Моят Съюзник от мъглявината се премести да седне от другата ми страна и ми се усмихна по начин, който подсказваше, че е пиян също като мен.
– Хей, професоре, вижте това. – Тайлър ми подхвърли своя атлас и аз го улових от въздуха, преди да ме удари в лицето, като му изкривих вежди.
– Не съм ти професор – поправих го аз.
– Но все пак ни учиш на глупости. – Намръщи се Тайлър, сякаш не можеше да проумее това.
– Това е различно – казах пренебрежително.
– Как? – Поиска той, все едно е шибаната слушалка в ухото ми.
– Защото е така, Корбин – изръмжах аз, на ръба да открадна точките за къщата, когато хванах езика си, за да се спра, а Тайлър ми се изсмя.
– Такъв професор – промърмори той, а аз въздъхнах и погледнах надолу към атласа, който ми беше подал, докато Дарси се наведе по-близо, за да прочете статията на екрана.
Ланс Орион е оправдан от звездите!
Една чудодейна нощ се превърна в чудодейна зора за бившия професор в академия „Зодиак“ и някогашна популярна изгряваща звезда в питбола Ланс Орион, след като беше призован под звездите не с кого да е, а с Дарси Вега в Божествен момент, който ще разтърси нацията. Когато въпросът за съдбата е зададен към тях, те скачат нетърпеливо в прегръдките си, само за да се окажат заобиколени от FIB, зашеметени и задържани.
Двамата влюбени със сребърни пръстени в очите бяха вкарани безмилостно в килия по заповед на фалшивия крал. Но не всичко било загубено, тъй като се стигнало до галантен пробив и те успели да избягат от сигурна смърт, преди кралят на драконите да пристигне, за да екзекутира несъмнено и двамата.
Разкритието идва заедно с една история, която ще шокира Солария и ще я накара да припадне по звездната двойка, която се е борила през дебелото и тънкото, за да бъде заедно. След като са се борили с чувствата си един към друг в Зодиакалната академия, те в крайна сметка са се поддали на звездния си порив да бъдат заедно. Въпреки това законът, който не позволяваше на Ланс Орион да обяви ученик за свой партньор, в крайна сметка ги застигна и Орион беше изправен пред съда за престъплението си, след като Кайли Майор ги докладва на FIB.
Но тъй като истината се разкрива сега, откриваме, че историята, която той е изрекъл на подсъдимата скамейка, не е била нищо друго освен лъжа, за да защити жената, която е обичал, и да я спаси от позор, като твърди, че с Тъмнина магия я е принудил да има връзка с него. Лъжа, която му наложи двадесет и пет годишна присъда в затвора Даркмор и го остави позорен и съсипан извън всякакво съмнение. И все пак днес научаваме за великата и невъобразима жертва, която той направи за принцеса Вега, за да запази името и чисто, като постави върху себе си бреме, за което някои биха се разтреперили дори да помислят.
Откакто избяга от домашния арест в Двореца на душите, той бе подложен на цялата тежест на този позор, името му бе разнасяно в калта отново и отново, докато феите около него го отбягваха и му се присмиваха. Но сега, в див обрат на съдбата, звездите са поставили връзка между него и единствената му истинска любов, премахвайки срама от душата му и осветявайки го за всичко, което е пожертвал за своята Елисейска половинка.
Дарси Вега бе на разположение за коментар, като заяви, че „Ланс е най-преданият, благороден и самоотвержен човек, когото някога съм срещала, и за мен е привилегия да бъда негова Елисейна половинка“. Тя също така каза: „Той има стойност за мен, която струва повече от самото слънце, и аз ще прекарам целия си живот, обичайки го така, както той заслужава да бъде обичан“.
Погледнах нагоре и открих, че Дарси ме гледа с ярки и пълни с емоции очи, а в гърлото ми се появи буца.
– Ти каза това? – Попитах и тя кимна, навеждайки се, за да ме целуне нежно по бузата.
– Имах предвид всяка дума – закле се тя и аз я загледах, без да мога да говоря, преди да погледна към Тайлър.
– Надявах се да получа коментар от теб – попита Тайлър. – За да мога да го публикувам до сутринта.
– Не знам какво да кажа – казах, свлякох се на стола си и прокарах ръка по косата си, изгубил ума си, който все още обработваше, че това наистина се случва.
Бях се освободил от срама си, имах най-невероятно изумителното момиче за моя Елисейска партньорка и сега целият свят щеше да разбере, че не съм някакво чудовище, което я е малтретирало.
– Да, така е. – Промърмори ми Гейбриъл, в очите му се появи познавателен поглед, а аз си отдъхнах със смях, когато думите дойдоха при мен.
Тайлър почука по атласа си, докато говорех, записвайки ги, докато казвах единственото, което наистина можех да кажа:
– Аз съм най-щастливият човек на целия шибан свят.
Назад към част 57 Напред към част 59