Каролин Пекъм – Зодиакална академия – Безсърдечно небе – Книга 7 – част 76

ТОРИ

Огнена магия се удари във въздушния ми щит с такава сила, че ме събори от краката ми, а бронята ми звънна с метален звън, когато се сгромолясах по гръб, и изръмжах, докато се търкалях в калта и кръвта, покрили земята, като се изправих отново на крака, преди да призова крилата си от гръбнака и да се издигна във въздуха.
Битката все още бушуваше около мен и аз проклех, когато един от шибаните членове на фен клуба на Лайънъл изстреля драконовия огън по пътя ми, избягвайки атаката със скоростта си, вместо да хабя енергия за щит, и хвърлих парчета лед и дърво обратно към червения звяр, целейки се в крилата и очите му.
Драконът изрева в агония, когато магията преряза тънката мембрана на крилата му, а аз последвах атаката си с въздушна струя, която изпрати звяра да се издигне над редиците на нимфите, така че да се разбие в тях, докато пада, вместо да удари бунтовниците.
Отново бях изгубила Алехандро от поглед в близката схватка, тъй като той продължаваше да преминава и излиза от формата си на нимфа, за да атакува по различни начини, а нимфите по негова команда го пропускаха през редиците си, докато аз бях принудена да се изправям пред него отново и отново.
На гърба ми се бе сформирала вярна група от бунтовници, които се адаптираха към стила ми на водене на битки и се сражаваха заедно с мен, за да ми помогнат да спечеля позиции с всяка изминала минута, и аз предложих на Джъстин мрачна усмивка, когато той запали нимфа с огнената си магия и я изпрати с писък обратно в лоното на братята си.
Разтърсващ рев изпълни въздуха и аз погледнах през бойното поле към хълма, където Лайънъл и Дариус се бяха сражавали, а на лунната светлина проблясваха златни и зелени люспи, които се бяха налели с кръв.
Сърцето ми се сви от страх за мъжа ми, но си наложих да вярвам в него, както той трябваше да вярва в мен, за да доведем тази битка докрай. Макар че когато погледнах надолу към моите хора и видях сякаш безкрайния рояк от армията на Лайънъл, който напредваше към тях, трябваше да призная, че започнах да се страхувам от изхода на тази битка.
Сложих меча си в ножницата и призовах водната си магия, като се държах надвесена над битката, привличайки силата си към върховете на пръстите и задържайки я там, докато не се заклех, че чувам как водният поток пулсира срещу тъпанчетата ми, а силата му заплашва да ме залее.
Пуснах приливна вълна върху нимфите пред нас, косата ми се отметна назад от силата на енергията, която упражнявах, а от устните ми се изтръгна диво ръмжене, докато тя се разбиваше в тях, отмиваше ги и ги запращаше в калта на бойното поле. След това хванах тази кал и повлякох в нея колкото се може повече люлеещи се тела, като свих юмруци и крайниците ми затрепериха от силата на магията ми, докато ги потапях в калта и осигурявах на отряда си малко облекчение от битката.
Паднах от небето, за да се приземя пред хората си, и открих Каталина сред тях, която хвърляше дървени копия едно след друго в гърбовете на отстъпващите нимфи, успели да избягат от атаката ми, и ги поваляше, докато Хамиш държеше ръката си на рамото и, давайки и силата си.
– Това е то, Кити! Надупчи ги с повече дупки от смокинов храст!
Очите ми се стрелкаха напред-назад по бойното поле, докато малкият ми отряд от феи всички гледаха към мен за следващите ми заповеди, а Джъстин се приближи, вдигна метален щит и го държеше защитно, сякаш се надяваше да ме предпази от атака, ако такава дойдеше, а в другата му ръка блестеше огненото острие на Феникс, държано в готовност.
Забелязах Алехандро вляво от мен, когато звукът от писъци стана непоносим откъм неговата посока, батальонът на Юджийн се преобрази във формите си на тибетски плъх и се разбяга в ужас, докато нимфите се втурнаха към тях с дрънкалките си, задушаващи магията от въздуха.
Отворих уста, за да насоча групата си натам, но преди заповедта да успее да ми се изплъзне, Гейбриъл падна от небето като куршум, приземявайки се пред мен в напълно променената си форма на харпия, с черни криле, разперили се на гръбнака му, и тяло, покрито със сребърните бронирани люспи на неговия вид. Гръдният му кош се издигаше, кръвта бе опръскала бузата му, а погледът, който ми хвърли, бе изпълнен с целия ужас на това, което бе видял.
– Призови за отстъпление – изиска той. – Денят е изгубен, а армията ще бъде унищожена, ако се забавим. Не виждам какво ще направят нимфите, но ако не признаем поражението си сега, не ни остава никакво бъдеще, в което армията ще остане жива.
– Обкръжени сме, Гейбриъл – издишах уплашено, като държах гръбнака си изправен, в случай че някой ме наблюдава, но това беше истината. Армията на Лайънъл ни беше обкръжила, преди да ни нападне, и единственият изход беше да пробием.
– Семейството ми е прибрало голяма група земни елементали обратно в тунелите – отвърна той с поклащане на глава. – В момента копаят път за бягство за нас. Виждал съм деца и уязвими хора да бягат по този път и има голяма вероятност останалата част от армията ни също да успее да се измъкне през тях. Просто все още не съм видял какво трябва да се случи, за да се осигури тази съдба. Но сега или никога, Тори, заповядай да се оттеглим или войната ще бъде загубена тази нощ.
Очите ми се разшириха от ужас при това предложение, но не го разпитвах повече, доверявайки се на дарбите му, притиснах пръсти към гърлото си и усилих звука на гласа си, докато крещях достатъчно силно, за да чуе цялата ни армия.
– Отстъпление! Върнете се в тунелите! Отстъпление!
Навсякъде около нас бунтовниците чуха призива ми и изведнъж се втурнаха обратно към Бърлогата, вместо да се борят да избягат от нея, като нито един от тях не се противопостави на заповедта ми, бързайки да изпълни нареждането ми, а нимфите ги преследваха, жадни за гибелта им.
– Поставете щит между нашата и тяхната армия, за да дадете време на отстъплението – заповядах на никого конкретно, но Хамиш вдигна брадичка в знак на разбиране.
– Това ще бъде направено, кралице моя. Кити и аз ще поддържаме линията, докато нашите хора се измъкнат.
– Какво ще правите? – Задъха се Каталина, хващайки ръката ми, когато погледнах настрани и тя сякаш разбра, че няма да тръгна с тях.
– Ще ги последвам, щом приключи тази битка – изръмжах, като търсех в небето Лайънъл или Лавиния, но не открих нито един от тях близо до себе си. – Ако Лайънъл умре тази вечер, тогава ще можем да спасим това.
– Но, кралице моя – изпъшка Хамиш и аз му поклатих глава.
– Това е заповед. Имам нужда всички вие да изведете хората ни оттук. Мога ли да ви се доверя да го направите? Приковах го в погледа си и той наведе глава, като се подчини на заповедта ми.
– За мен беше чест да се бия за истинските кралици в този ден – каза той и сърцето ми се разтуптя от емоции, докато мислех за Дарси, чудех се дали Орион е успял да я върне на себе си и се надявах с цялата си душа, че тя ще бъде добре.
– И за мен беше чест да се бия с теб – казах твърдо, хванах ръката му за сбогом и се задъхах, когато Каталина ме обгърна с ръце.
– Накарай този шибаняк да крещи, когато умре – изръмжа тя и аз си отдъхнах със смях, като се заклех да опитам, пуснах я бързо и се обърнах назад, за да се изправя срещу битката.
– Моля за разрешение да остана и да се бия на твоя страна, кралице моя – каза Джъстин, привличайки вниманието ми към него, като се премести, за да застане отново защитно до мен, и аз кимнах, виждайки решителността в погледа му.
– Да видим дали ще успеем да сложим край на това нещо.
Тръгнах да тичам с Джъстин на крачка зад мен, погледът ми отново попадна на Алехандро, когато той се появи в тълпата нимфи, които преследваха отстъпващите бунтовници, грохотът на рода му отекна в костите ми и накара магията ми да изсъхне далеч от мен, когато вдигнах меча си с рев на предизвикателство и изтичах напред, за да го посрещна.

Назад към част 75                                                        Напред към част 77

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!