Каролин Пекъм – Зодиакална академия – Безсърдечно небе – Книга 7 – част 81

ТОРИ

Всички бунтовници бяха избягали от мен, както им бях заповядала, оттегляйки се към тунелите и надявайки се да стигнат до безопасност. Само Джъстин и аз останахме на бойното поле, разкъсвайки нимфите, които ни нападаха с отчаянието на гладуващи души, забелязали последните късчета храна на земята.
Бях изгубила от поглед всички останали и можех само да се надявам, че са избягали, докато се съсредоточавах върху единственото нещо, което бях решил да постигна в тази шибана адска битка.
Нимфата, която беше убила баща ми, щеше да умре, преди да напусна това място, и не ме интересуваше какво трябва да направя, за да стане това.
Алехандро пусна толкова силен гърмеж, че почти ме постави на колене, докато тичах към него. Насърчих огъня на моя Орден да покрие кожата ми, за да се преборя с нечистата му сила, докато вдигах меча си по-високо, искайки да усетя как ударът, който го уби, отеква в тялото ми, когато го нанеса.
Привлече ме светкавично движение и аз се обърнах, откривайки, че Джъстин е там, размахвайки меча си към мен, а в очите му се четеше безстрашна отдаденост, от която сърцето ми прескочи, докато се борех да се предпазя навреме, за да блокирам.
Сондите на нимфата се сблъскаха с бронята ми и ме побиха тръпки, когато осъзнах, че това щеше да е проклетото ми сърце, ако Джъстин не беше там, за да ме спаси, а мечът му прониза съществото и разля черна кръв в мръсотията между нас, когато погледите ни се срещнаха.
Той изрева от болка, когато нимфата замахна със сондите си към него, а аз забих острието си в сърцето на чудовището и го изпратих да се превърне в пепел и въглени, докато умираше.
– Благодаря ти, кралице моя – изпъшка Джъстин, докато притискаше ръка към страната си, за да се излекува, а аз поклатих глава в знак на отказ.
– Аз трябва да ти благодаря. – Честно казано, не знаех защо някога съм вярвала, че той може да е лошият, защото беше прекалено шибан и мил, за да се издъни.
Отново обърнах поглед към Алехандро, като го насочих с меча си в знак на предизвикателство и го накарах да изръмжи право в мен, докато към нас се насочваха все повече нимфи. Наложи се да ни предпазя с въздушната си магия, създавайки около нас купол на безопасност, докато тичахме напред.
Но колкото по-далеч отивахме, толкова повече нимфите освобождаваха гърчовете си, като се впиваха в мен и се опитваха да откраднат магията ми, за да могат да ни ударят за последен път.
Джъстин изрева зад гърба ми и аз се обърнах, за да го намеря обездвижен на колене, тъй като силата на дрънкалките на нимфите отнемаше силата му и го оставяше на милостта им.
Проклех се, докато хвърлях магията си към него, вдигайки го във въздуха, хвърлях лиани, които да се увият около гърдите му, и създавах парашут от листа.
– Какво правиш? – Изпъшка той.
– Благодаря, че ми пазиш гърба, пич, но тук е мястото, където ще избягаш – казах аз, като проверих два пъти дали е пристегнат здраво, докато той клатеше глава в знак на отрицание.
– Искам да се бия на ваша страна до горчивия край, милейди. Ще бъда вашият непоколебим и галантен…
– Белите рицари просто не ми допадат, Джъстин. Но благодаря и целия този джаз. Ако умра, кажи им, че съм си отишла като лош човек.
– Чакай – изпъшка той, но аз трябваше да се концентрирам върху битката, а не можех да го направя, докато се тревожа за него, затова използвах всяка частица от силата си, за да го хвърля в небето с въздушната си магия, а писъците му се изстреляха нагоре и далеч от мен, докато вече дори не ги чувах. Оставих го със силния вятър, който го носеше в посоката, в която предполагах, че са избягали бунтовниците, и с искрената надежда, че ще се оправи. Просто беше прекалено хубав, за да умре.
Скоро писъците на нимфите отново привлякоха вниманието ми към битката и аз се обърнах към Алехандро с насмешка, отдръпвайки горната си устна, докато удрях с крак и предизвиквах огромна пукнатина около мен и него.
Земята се разкъса около него, изолирайки го от останалите нимфи, а аз избутах въздушния си щит, за да обхване и него, докато тичах да го посрещна с готов меч и огън на феникса, който гореше във вените ми като магма.
Алехандро изпищя заплашително и се втурна напред в огромната си форма, земята вибрираше при всяка негова стъпка, а сърцето ми се разтуптяваше в опияняващата мелодия на битката.
Той замахна към мен със сондирания си юмрук, а аз се измъкнах под него, мечът ми се изви над главата ми и отряза ръката му, така че тя се удари в земята с трясък зад мен.
Той се завъртя с рев на болка, а другата му ръка се блъсна в мен и ме прати на земята, но аз просто продължих да се търкалям, докато не се озовах между краката му и не пресякох меча си през задните им части, карайки го да крещи още по-силно, докато падаше на колене.
Скочих на крака, когато той се залюля към мен, и го ритнах с предизвикателен вик, като ботушът ми се приземи между лопатките му и го прати да се сгромоляса в калта пред мен.
Отсякох другата му ръка, докато той се мяташе и блъскаше в калта, танцувах далеч от него, докато писъците му от агония караха въздуха да вибрира, а той изведнъж пусна толкова силен гърч, че задуши въздуха от дробовете ми и заключи магията ми дълбоко в мен, където нямах никакъв шанс да си я върна.
Той падна на колене, когато въздушният ми щит падна, а останалите нимфи изреваха победно, докато се втурваха към мен, но аз още не бях приключила.
– Аз съм дъщерята на Дивия крал! – Изревах, вдигнах меча си и погледнах в кървавочервените му очи. – И дойдох за своя килограм плът!
Размахах меча си с яростен вик, острието преряза врата му с див удар и победата запя в мен, когато сложих край на гнусния му живот в пръски кръв и отмъщение. Този звяр беше откраднал магията на баща ми и сега я освобождавах, изтръгвах я от недостойното му тяло и се молех да го намери в задгробния живот.
Другите нимфи бяха почти при мен, но когато главата му се удари в земята, аз скочих в небето, пламтящите ми криле горяха ярко, а писъците им отекваха наоколо, докато се издигах над бойното поле на нашия провал с това единствено парче слава, полепнало по кожата ми.

Назад към част 80                                                     Напред към част 82

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!