***
Оказа се, че Кали обича да чете сценарии.
Поне и харесваше да чете сценария, който беше взела от върха на купчината на Хънтър – и то не защото беше особено добре написан филм. Просто имаше нещо забавно и вълнуващо в това да четеш нещо, което евентуално би могло да се появи на големия екран някой ден, с истински актьори и актриси в ролите.
Кали винаги е обичала филмите и макар да не беше много запозната със странния формат, в който се пишат сценариите, не ѝ отне много време да влезе в ритъма.
По време на работата си тя правеше бележки в полетата, като учител, който оценява ученик. Първият ѝ сценарий не отнема много време. Той беше само около деветдесет страници, така че тя го завърши само за няколко часа. След това обърна на задната страница и написа кратко резюме на историята с някои от основните си мисли и чувства за това как може да бъде подобрена.
Когато приключи, тя погледна собственото си произведение и почувства срам.
Хънтър щеше да си помисли, че това е било загуба на време. Ще ти каже да не си правиш повече труда да го правиш, защото не си добра в това.
Знаеше, че се държи глупаво, но истината беше, че ѝ пукаше какво мисли Хънтър за нея. Искаше да му угоди, искаше да му покаже, че е нещо повече от сексуално същество.
Нямаш какво да доказваш – каза си тя.
Но и се струваше, че все още има какво да доказва. Може би беше грешно, но така се чувстваше.
Добре, така че може би ще направя покритие на друг сценарий. Мога само да ставам по-добра в това.
Тя остави готовия сценарий на масата, върна се към купчината и взе друг. Когато се запъти обратно към дивана, за да започне следващия, на вратата се позвъни.
Тя подскочи, изплашена от звука, който отекна в цялата къща.
Хънтър се появи скоро след това, изглеждайки разтревожен. – Чакай тук – каза той, приближи се до вратата и надникна през прозореца до нея.
– Ебаси – изруга той под носа си.
– Какво?
– Пак онзи детектив – каза той и поклати глава. – Това не може да е добре.
– Може би е намерил следа.
– Силно се съмнявам в това. – Хънтър отвори вратата и посрещна детектив Филипс с толкова дружелюбност, колкото би проявил към свидетел на Йехова.
– Не възразявате ли, ако вляза за малко? – Попита детективът.
Хънтър стоеше там, блокирайки вратата.
– Имате ли нещо ново да ни кажете?
Детектив Филипс надникна около Хънтър и видя Кали, която стоеше в коридора. Той ѝ кимна, след което погледна към Хънтър.
– Бих искал да ви запозная с хода на разследването до момента. Имаше няколко развития.
Тримата отидоха на терасата и седнаха на малката масичка. Навън беше хубаво и имаше постоянен вятър, но не беше прекалено хладно.
– Как се чувстваш, Кали? – Попита Филипс. Днес той беше облечен в хубав син костюм със синьо-златна вратовръзка. Изглеждаше някак си по-строг и заплашителен от миналия път – но този път не блесна пистолет, докато сядаше.
– Справям се добре – каза тя и кимна.
– Изглеждаш по-добре.
– Има страхотна медицинска сестра – каза Хънтър и намигна на Кали.
– Имате медицинска сестра ли, може да дойде тогава?
– Пошегувах се. В момента си играя на медицинска сестра.
Детективът повдигна вежди и не коментира това. Вместо това извади бележника си и цифровия диктофон, като постави черната кутия в центъра на масата.
– Имаш ли нещо против да запиша отново?
– Разбира се – каза Кали.
Хънтър го погледна.
– За какво става дума? – Попита той. – Ако си тук само за да ни разкажеш за разследването, защо записваш?
Очите на Филипс бяха твърди, като парчета корал. Той не се поколеба.
– Винаги обичам да записвам всички разговори, които се отнасят до текущи разследвания. По този начин никога няма да има съмнение за това какво е било казано. Освен това имам още няколко въпроса, които да задам.
Хънтър се усмихна и погледна Кали.
– И аз така разбрах.
Прелиствайки бележника си, Филипс започна да говори.
– Вчера свърших доста работа и успях да открия няколко интересни неща. – Той погледна към Хънтър. – Говорих с Терънс Крейвън малко след като си тръгнах оттук.
– Наистина? – Попита Кали, тъй като при споменаването на името на Терънс по тялото ѝ се разнесе страх.
Той кимна.
– Терънс призна, че е дошъл в дома ти, видял е Кали и е разговарял с нея. Но той разказва за съдържанието на този разговор по съвсем различен начин.
– И какво според него се е случило?
– Господин Крейвън казва, че е дошъл тук, защото се е страхувал, че държите Скарлет против волята ѝ. Казва, че сте опасен и агресивен човек, господин Риърдън. Всъщност той отправя към вас същите обвинения, за които вие настоявате по отношение на него.
– Това е безумие – каза Хънтър.
Кали беше шокирана.
– Ти наистина не вярваш в това, нали? Терънс ме заплашваше – той се изплю в прозореца на колата ми. Физически се страхувах от този човек.
– Но ти никога не си се обадила в полицията и не си съобщила за това.
– Вече обясних защо.
– Смятате, че тя е излъгала, че Терънс я е заплашвал? А какво да кажем за Скарлет? Обадихте ли и се? – Попита Хънтър, гласът му беше недоверчив.
Детективът изглеждаше невъзмутим от враждебността на Хънтър.
– Обадих се. Тя не беше склонна да навлиза в подробности по въпроса. Изглеждаше уплашена и не желаеше да разкрие положението си.
– Чудя се защо. – Поклати глава Хънтър и се засмя.
– От колко време подкрепяте финансово Скарлет? – Попита Филипс.
– Дори не съм я виждал от години. Наскоро тя се появи и ме помоли да ѝ помогна. Беше напуснала Терънс и нямаше нищо на свое име, а и се страхуваше. Затова и позволих да остане при мен за малко, а после и осигурих апартамент и охрана.
– Харчиш хиляди и хиляди долари за жена, за която твърдиш, че не си виждал от години.
– Точно така.
– Мога ли да попитам какви са отношенията ви с нея в момента? Има ли романтичен характер?
– Не, няма. И не виждам как разпитът ми ви помага да откриете Леви, човекът, който я е нападнал. Дали сте го търсили?
Кали кимна, а стомахът ѝ се сви от гняв.
– Трябва да се съглася. Защо разпитваш Хънтър? Казахме ви кой е отговорен.
Филипс се изправи от стола си и надникна през парапета на терасата. Като се обърна обратно към тях, детективът сгъна ръце.
– Опитах се да проследя Леви, мъжът, за когото описахте, че сте срещнала във фитнес залата. – Филипс направи пауза, сякаш се опитваше да формулира нещата точно. – Не успях да открия никакви следи от такъв човек. Нямаше данни той да е имал членство във фитнеса, а и не се появиха свидетели, които да го познават или да са го виждали някога.
Кали беше зашеметена.
– Сигурен ли сте?
Детективът сви рамене.
– Разрових се в записите на мобилните ви телефони, а текстовите съобщения, които са вървели напред-назад през онзи ден между вас и този мъж, водят единствено до временен мобилен телефон, който изглежда е бил купен с пари в брой. С други думи, не води до никъде.
– Нямате нищо, затова дойдохте тук, за да дрънкате срещу нас – каза Хънтър. – Не е ли така?
Детективът се засмя подигравателно.
– Истината е, че вашето отношение е това, което първо ме накара да се усъмня в достоверността на разказа на мис Йънг – а и във вашия.
– Толкова ли се ровихте в досието на Терънс, колкото се ровихте във всичко, свързано с мен и Кали?
– Терънс Крейвън няма досие. – Филипс се приближи с няколко крачки до масата. – И след като говорихме с него, проверихме алибито му за нощта на нападението над Кали и то е солидно.
– Разбира се, че е – промълви Хънтър.
– А ти? – Попита Филипс.
– Ами аз какво?
– Къде бяхте в нощта, когато нападнаха Кали?
Хънтър не говореше дълго време.
– Бях тук, в къщата си, работех.
– Има ли някой, който може да потвърди местонахождението ви?
Кали се засмя.
– Това е нелепо. Видях Леви. Спомням си, че го видях ясно като бял ден.
Детективът я погледна.
– Много съм загрижен за вас, мис Йънг. Чудех се дали не бихте искали да дойдете с мен? Мога да ви заведа, където пожелаете – навсякъде, където ще се чувствате най-безопасно.
Кали беше ядосана, но се опита да запази спокойствие.
– Чувствам се най-сигурна с Хънтър. Ето защо дойдох тук с него. Мислиш ли, че той ме е принудил да остана при него под заплаха от смърт?
Детектив Филипс не се засмя. Дори не се усмихна, ако трябва да сме точни.
– Не съм сигурен какво се случва тук, но ще ви кажа следното. Господин Крейвън може и да няма досие за арест, но господин Риърдън със сигурност има.
Кали погледна Хънтър и видя как устните му се свиват.
– Хънтър? – Каза тя.
– Да, бил съм арестуван – каза той рязко.
– Обвинение в нападение отпреди около две години – отвърна Филипс.
– Беше глупава кавга в бара.
– Счупили сте челюстта на един мъж.
Хънтър поклати глава.
– Никога не съм казвал, че съм съвършен. Беше глупава, идиотска кавга и съжалявам за нея. Но това със сигурност не означава, че бих нападнал приятелката си.
– Както и да е, това ме кара да се замисля. След като разговарях с Терънс Крейвън, започнах да се чудя дали може би просто не сте хвърлили върху него обвинения, които е било по-подходящо да бъдат поставени в собствените ви крака, господин Риърдън.
– Това е лудост.
– Вероятно трябва да си тръгвам – каза Филипс. – Ще продължа да търся следи, но мисля, че ще е трудно да намеря нещо значимо, като се има предвид това, с което се сблъсках досега.
– Страхотна детективска работа – изохка Хънтър. – Продължавай.
– Ще го направя, можете да бъдете сигурна. Мис Йънг – каза той и ѝ подаде визитката си. – Моля, обадете се, ако имате нужда от нещо. Предложението все още е в сила. – Очите му се преместиха към Хънтър и после отново към нея. – Не е нужно да се страхуваш от последствията – добави той.
– Няма да използвам това – каза му Кали. – А ти ни обиди с много празни обвинения. Човекът, който ме нападна, е Леви. Може би това е фалшиво име, но той е истински човек. А това, което ти казах за Терънс, беше напълно вярно.
Скоро след това детектив Филипс си тръгна, а Кали и Хънтър го гледаха как си тръгва, като никой от тях не говореше, докато го гледаха как си отива.
Назад към част 6 Напред към част 8