***
През последните няколко часа Рей беше обиколил цялата къща. Двамата с Ред се бяха разходили сами из имота и това им беше отнело повече от час и половина.
Междувременно Кали и Никол бяха заети с приготвянето на вечерята.
– Къде е шеф Роланд, когато имаш нужда от него? – Каза Никол, докато панираше пилешките гърди до Кали.
– Никол, защо не отидеш да седнеш и да се отпуснеш във всекидневната? Аз съм се погрижила за това.
– Няма как – каза Никол и поклати глава настрани. – Аз ще направя тази вечеря. Няма да те оставя да се справиш с всичко това сама. Освен това няма нищо, което бих предпочела да направя, от това да сготвя невероятна храна за жената, която ми изпрати секс касетата на съпруга ми.
Кали се размърда и се огледа. За щастие Ред и Рей не се виждаха никъде.
– Не е ли малко подозрително, че си поканила Ерика в къщата, след като ти е изпратила онова DVD?
– Почти съм сигурна, че тя си мисли, че съм го запазила за себе си, а сега се опитвам да я спечеля, защото се страхувам от нея – довери ми тя.
Не след дълго звънецът на вратата извести за пристигането на Ерика Джеймисън.
– О, кой може да е сега? – Извика Никол с певчески глас.
– Аз ще отвоя отговори Кали. – Ти се погрижи за пилешките котлети.
– Да, да, капитане – каза Никол и се престори, че козирува.
Кали я погледна назад, чудейки се дали Никол не се е замаяла от стреса на всичко.
Това се превръщаше в катастрофа с епични размери.
Когато най-сетне отвори входната врата, Кали установи, че там стои Ерика Джеймсън, а до нея са поставени три шикозни куфара.
– Е, здравей – каза тя, а студените ѝ очи пронизваха Кали с пълна липса на топлина. – Не очаквах да бъда посрещната от прислужницата.
– Аз не съм прислужница, аз съм бавачка.
Ерика ѝ махна с ръка и влезе вътре.
– Бихте ли се погрижили за чантите ми, моля? Имах дълъг и изтощителен полет и пътуване.
– О, разбира се, госпожо – отвърна Кали, като се опитваше да се въздържи от откровена грубост.
Никол беше права, помисли си Кали. Ерика вярваше, че е победила Никол в подчинение със заплахата със секс касетата.
– Къде е синът ми? – Поиска Ерика.
– Мисля, че е с…- Кали се улови, докато посягаше да вземе багажа на Ерика. Последното нещо, което искаше да направи, беше да провали „изненадата“, че бившият съпруг на Ерика в момента е на територията на къщата.
– Мисля, че Ред е в игралната зала – беше всичко, което тя каза.
– Без значение колко зрял уж става, Ред все още е малко момче в сърцето си. Всички мъже са едни и същи. – Ерика я погледна, докато Кали вдигаше чантите. – Трябва да имаш това предвид, ако възнамеряваш да се омъжиш – продължи Ерика.
– Ще го направя, госпожо.
Ерика се ухили, минавайки през фоайето.
– Не, няма да го направиш. Вече никой не слуша по-възрастните.
– Искаш ли да ги занеса в стаята?
– Моля те. И бих искала стаята ми да е тази, която е най-отдалечена от всякакъв шум. Не ми харесва да ме будят каквито и да било фриволности или закачки, които се случват тук.
В крайна сметка тя стигна до стаята на Ерика с целия си багаж. По това време Кали вече беше изпотена и разчорлена. Ерика се огледа, когато Кали пусна куфарите на пода.
– Невероятно е – каза Ерика, а очите ѝ се присвиха с критично неодобрение. – С всичките тези пари не могат да направят повече, за да се чувстваме тук като нещо различно от хотел „Холидей Ин“.
– Е, аз обичам „Холидей Ин“ – каза Кали.
Ерика я погледна ужасено.
– Добре за теб, скъпа. Кога ще бъде сервирана вечерята?
– Не съм сигурна, но вероятно до час.
Ерика кимна.
– Накарайте сина ми да дойде да ме види възможно най-скоро. Бягай сега.
Кали се усмихна, чувствайки се така, сякаш Ерика очакваше от нея реверанс, преди да си тръгне. Майката на Ред сякаш беше останала с впечатлението, че са се върнали във времената на крале, кралици и аристокрация. Явно жената си въобразяваше, че е благородничка, а Кали беше просто поредната селянка която да командва.
Тя излезе от стаята, като почувства облекчение, че вече не е в присъствието на вещицата. В края на краищата това беше думата, която най-добре описваше Ерика Джеймисън.
Вещица.
Кали намери Ред и баща му, които играеха билярд. Рей вече беше пил и изглеждаше странно развълнуван, че отново се е събрал с бившата си съпруга.
Той продължаваше да се шегува, че последния път, когато са разговаряли, Ерика е заплашила да скочи от прозореца на четвъртия етаж.
– Но това беше преди поне петнайсет години – засмя се Рей, – така че сигурно се е поуспокоила малко.
Всички заедно напуснаха игралната зала и се отправиха към Ерика.
Докато вървяха, Кали усети поредното бръмчене в джоба си. Знаеше, че това вероятно е поредният забавен текст от Леви. Усмихвайки се предварително, Кали извади мобилния си телефон и го погледна.
Но текстовото съобщение не беше от Леви – то беше от Хънтър.
Трябва да поговорим.
Тя спря да върви за миг и се загледа в телефона си. Ръцете ѝ започнаха да треперят.
Част от нея отчаяно искаше да отговори, да му каже, че и тя иска да поговорят. Но не – това щеше да провали целия ѝ труд и усилия да тръгне по нов път.
А какво да кажем за Леви? Разбира се, те току-що се бяха запознали, но той изглеждаше мил и искрено заинтересуван от нея.
Във всеки случай тя нямаше време да се занимава с това точно сега. Кали отново прибра телефона си.
Затича се и настигна Ред и баща му, точно когато пристигнаха в стаята за гости, която беше предоставена на майката на Ред.
Ред почука леко на вратата.
– Кой е? – Чу се глас отвътре. – Това съм аз, Ред – каза Ред силно.
И тогава вратата се отвори и Рей и Ерика се изправиха един срещу друг. В този миг от лицето на Ерика изчезна целият цвят, а челюстта ѝ сякаш почти се отпусна.
– Рей?
– Ерика – каза Рей. – Мина известно време. Изненада, предполагам.
Кали не знаеше дали Ерика просто щеше да затръшне вратата пред тях.
В този тих момент, след като бащата на Ред заговори, можеше да се случи всичко. И тогава, шокиращо, Ерика се усмихна по-искрено, отколкото Кали би си помислила, че е възможно.
– Как си, Рей?
Рей разтвори ръце и Ерика излезе напред, а двамата се прегърнаха топло.
– Чудесно съм, Ерика. Просто чудесно.
Те се прегръщаха дълго време.
Ред погледна Кали с непроницаем поглед. Беше ли щастлив от повторната им среща – беше ли се надявал майка му да зашлеви шамар на баща му и да избяга по хълмовете?
Тя не можеше да разбере.
– Мисля, че вечерята ще е готова всеки момент – обяви Ред. – Можем да си поговорим по време на яденето.
Двамата прекъснаха прегръдката си, като все още се гледаха и се усмихваха. Ерика протегна ръка и докосна косата на Рей.
– Имате малко сиво, господине.
Той се засмя.
– Това се случва, когато остарявате, госпожице.
– Дали да не го направим? – Попита Ред и започна да върви.
– О, предполагам, че сме по график – каза Ерика и Рей се засмя гръмко.
– Изглежда, че момчето има намерение да ни държи в крак. Ами води, Гунга Дин!
Ред погледна назад, но продължи да върви и сега всички се връщаха към кухненската част.
Пристигнаха в кухнята, където Никол се потеше край печката. Кали се затича към нея, за да ѝ помогне.
– Извинявай, че те оставих. С какво мога да помогна?
– Можеш ли да вземеш дресинга от хладилника? Той е в дясното отделение до млякото.
– Разбира се. – Кали отиде до хладилника.
Всички вече разговаряха, въпреки че Ерика и Никол все още не се бяха поздравили.
– Ако искате да изчакате в трапезарията, вечерята ще бъде сервирана само след няколко минути – каза Никол.
Когато Рей и Ерика последваха Ред от кухнята, Никол се обърна към Кали.
– Изглежда, че се разбират като стари приятели от колежа.
Кали постави дресинга до забърканата салата в голямата дървена купа.
– Беше доста странно. Ерика беше шокирана да го види, но доколкото мога да преценя, не изглеждаше да има някакви тежки чувства между тях.
Никол поклати глава.
– Не знам какъв е смисълът на всичко това.
– Мислиш ли, че той ще направи нещо необмислено?
Никол сви рамене.
– Няма да ми каже нищо, освен факта, че като държи под око Ерика, поне знае, че тя не му забива нож в гърба.
В крайна сметка те донесоха храната на масата и тогава всички започнаха да се хранят.
Настроението по време на вечерята беше меко казано странно, помисли си Кали.
През по-голямата част от времето Рей и Ерика бяха поели контрола и се бяха вглъбили в своя малък свят. Говореха предимно за миналото.
– Спомняш ли си онази малка кола, с която обикаляхте, когато те срещнах за първи път? – Попита Ерика Рей, като се кикотеше като ученичка.
– Помня. Беше един малък раздрънкан Volkswagen Bug. Жълт като смърт. Взех те с него на първата ни среща, а ти почти си тръгна и се престори, че не знаеш кой съм.
Ерика се засмя.
– Обичах този бъг толкова, колкото и ти.
Рей поклати глава.
– Никой не е обичал тази кола толкова, колкото аз, Ерика. – Накрая вратите започнаха да падат и ти започна да я държиш заедно с тиксо. – Ерика се обърна към Ред. Очите ѝ бяха светли и блестящи и тя изглеждаше истински щастлива. – Помниш ли това, Ред?
Ред кимна, докато режеше парче пиле.
– Разбира се, че помня. Татко взимаше мен и Джеб с тази кола през уикендите.
Рей кимна, но част от усмивката беше напуснала лицето му.
– Уикендите. Това е всичко, което си спомням. Много е лошо, нали, Ерика?
Тя сви рамене.
– Не съм те изгонила, Рей.
Той се усмихна и сдъвка част от храната си, преди да отговори.
– Не беше нужно.
Ерика внезапно се наведе напред.
– В крайна сметка вратата не падна ли точно на магистралата? Ти едва не уби някого с това безумно нещо!
– Това е вярно – каза Рей малко срамежливо. И тогава двамата се разсмяха толкова силно, че никой от тях не можеше да говори в продължение на минута-две.
Това беше шоуто на Рей и Ерика, помисли си Кали, и те положително го харесваха.
След вечерята Никол нахрани Райли и след това я заведе долу в хола, за да могат Ерика и Рей да видят бебето.
Кали се зае с почистването на трапезарията и кухнята. Докато работеше, тя се зачуди защо Хънтър изведнъж и е писал от нищото.
Не можеш да му отговориш. Трябва да останеш силна, независимо от всичко. Той не е добър за теб.
И все пак имаше чувство, което не искаше съвсем да отшуми – чувство на болка, дълбоко и неумолимо усещане за загуба. Може би това беше просто загубата на „това, което можеше да бъде“.
Но ако Хънтър искаше истинска връзка, щеше да се опита да я създаде, вместо да подкопава всяка възможност, която Кали му бе дала.
Беше толкова просто, нали? Кали си мислеше за Рей и Ерика – двама души, които явно все още изпитваха чувства един към друг, дори след толкова години раздяла. Може би каквато и химия да са имали двама души, тя никога не е умирала. Може би беше като огън, в който въглените все още греят, само трябва да бъдат разпалени.
Може би идеята, че може просто да остави Хънтър зад гърба си, беше фарс и той винаги щеше да е там, преследвайки мислите и сънищата ѝ.
Назад към част 9 Напред към част 11