***
На следващата сутрин Кали стана рано. Не беше спала добре и мисълта, че ще прекара още един ден в гледане на шоуто на Ерика и Рей, я караше да се чувства по-уморена, отколкото вече беше.
Когато сутринта провери телефона си, в него имаше три съобщения. Едото беше от Леви.
В него пишеше:
Ще бъдеш ли утре във фитнеса? Кафе след това?
Другите две бяха от Хънтър.
Кали, моля те, говори с мен.
Това беше дошло малко преди два часа сутринта. Около четири часа сутринта от неговия номер беше изпратен друг текст.
Имам някои неща, които трябва да ти кажа.
Тя почти му изпрати отговор. Пръстите ѝ буквално висяха над мобилния ѝ телефон и тя почти набра първата буква, която със сигурност щеше да се превърне в отговор.
Но после се прокле под носа си и остави телефона на леглото, като излезе от стаята по-бързо, отколкото ако в нея имаше дух.
Докато напускаше стаята си, тя забеляза нещо интересно. Отначало просто чуваше шумове откъм коридора.
Отваряне на врата, а след това ниски шумолящи гласове. Звучеше, че майката и бащата на Ред говорят тихо, но тя не можеше да чуе какво точно говореха.
Кали застана до вратата и се напрегна да слуша.
Няколко секунди по-късно вратата се затвори и тя чу стъпки. Кали се върна в стаята си, но надникна в коридора. Рей Джеймсън идваше по коридора, облечен само с боксерки и тениска. Косата му беше разрошена. В едната си ръка носеше дрехите от предишната вечер, докато отваряше вратата на собствената си стая и влизаше вътре.
Не беше видял, че Кали го наблюдава.
Със сигурност изглеждаше така, сякаш е прекарал нощта в стаята на Ерика, помисли си Кали. Двама стари любовници, които се срещат отново, можеха да бъдат сладки и романтични, а можеха да бъдат и рецепта за неприятности.
Кали се досещаше за каква ситуация става дума.
Малко по-късно Кали помогна на Никол да приготви закуска. Направиха омлети по поръчка.
Ерика беше излязла от стаята си, облечена в красива рокля, която показваше доста прилична фигура за човек на нейната възраст. Беше си сложила малко грим и направо сияеше.
Сякаш се беше превърнала в съвсем друг човек – възхити се Кали. Нямаше го хапливият, язвителен сарказъм от предишния ден. Сега тя беше почти комично учтива.
Усмивката, залепена на лицето на Ерика, изглеждаше сякаш е нарисувана, и все пак тя трябваше да е щастлива по някакъв начин.
Ето така изглежда една вещица, когато си мисли, че е спечелила, помисли си Кали.
Рей, по свой начин, също изглеждаше доволен, макар да го правеше по-сдържано. Облечен отново в деним, той пиеше кафето си, седнал до Ерика, и водеше дребни разговори, но беше спокоен.
След закуска Ред, Никол и родителите му решиха да се разходят до Ню Йорк за един ден. Кали остана вкъщи с Райли и беше благодарна, че има малко време да се откъсне от лудницата.
***
Малко преди обяд телефонът на охраната иззвъня.
Тя стана и отговори.
– Имам Хънтър Риърдън на входната врата, госпожо – каза ѝ охранителят. – Да го пусна ли?
Кали се поколеба. Гърлото ѝ беше свито, а дъхът ѝ идваше на къси, малки издишвания. Защо беше тук? Какво би могъл да иска?
Може би имаше нещо общо с Терънс. Може би тя наистина беше в някаква опасност. Мисълта я изплаши.
– Госпожо? Там ли сте?
Тя изпсува.
– О, съжалявам. Да, пуснете го да мине. Благодаря ви.
– Разбира се. – Охранителят затвори слушалката и Кали изтича до банята, за да се огледа в огледалото.
След това излезе навън, за да го изчака.
За щастие Райли отново беше легнала да подремне, така че поне щеше да може да се съсредоточи върху Хънтър, а не да се тревожи за бебето на всичкото отгоре.
Няколко минути по-късно Хънтър се появи на мотоциклета си. Само това, че го видя отново, почти я събори от краката ѝ. Беше забравила колко силно я привлича той.
Хънтър свали каската си и я постави на седалката на мотора, след което отиде до мястото, където чакаше Кали.
Докато се приближаваше, той прокара ръка през косата си – косата му беше секси разрошена, сякаш я беше планирал да бъде такава.
– Кали – каза той, а тъмните му очи мигновено предизвикаха шокови вълни в нея.
Тя сгъна ръце, сякаш за да се предпази физически от емоциите си.
– Какво правиш тук?
Той спря, без да се приближава повече. Но беше достатъчно близо, за да може тя лесно да си представи какво би било да го докосне отново – да бъде целуната от него още веднъж.
– Трябваше да те видя – каза той.
– Защо?
Той изглеждаше дълбоко наранен от студеното ѝ отношение. – Ти знаеш защо.
Тя поклати глава.
– Мислех, че съм се изразила много ясно пред теб, Хънтър. Не мога повече да се занимавам с теб.
Сега той наистина направи крачка към нея.
– Много мислих върху всичко, което каза, и знам, че си права. Дължа ти обяснение за Скарлет.
– Това няма значение.
– Има – каза той, а гласът му стана по-силен. – Тя ми каза какво си направила за нея – как си се изправил срещу Терънс.
Кали сви рамене.
– Благодарение на теб сега трябва да се тревожа и за моята безопасност. Той ми каза, че е видял номера на колата ми. Как мислиш, че се чувствам от това?
Челюстта на Хънтър се стегна.
– Той те е заплашвал?
– Това няма значение. Това е, което е, и аз просто се опитвам да продължа напред. – Хънтър се усмихна унищожително.
– Очевидно.
– Какво трябва да означава това?
– Минаха само няколко дни, а ти вече ходиш на срещи.
Очите на Кали се присвиха.
– Не съм ходила на никакви срещи, Хънтър.
– Не ме лъжи, Кали. Знам, че започваш да се срещаш с някого. И мога да ти обещая, че той няма да се интересува от теб толкова, колкото аз.
Тя беше ужасена.
– Ти ме следиш?
– Следя те, Кали.
– Това е лудост, Хънтър. Искам да ме оставиш на мира. Спри да ме следиш.
Сега той се приближи още повече.
– Не е лудост да те пазя. Терънс е опасен и трябваше да съм сигурен…
Тя се засмя.
– Не заради това си накарал да ме следят. Ти ме следиш, защото си маниак на тема контрол.
Двамата се гледаха един друг за дълъг момент и тогава Хънтър започна да се усмихва. Усмивката му беше обезоръжаваща и Кали установи, че ѝ се иска да се срине. Щеше да е толкова лесно да се предаде, да му позволи да я вземе в силните си, защитнически ръце – да влезе с него в къщата и може би дори да отиде с него в стаята ѝ.
Но Райли дремеше и трябваше да бъде гледана, а освен това – нищо не се беше променило. Той беше очарователен, беше секси, между тях имаше толкова много химия, но нищо от това не променяше основните факти.
– Грижа ме е за теб – каза той. – И съжалявам, че не излязох направо и не ти обясних за Скарлет. Тя е…
– Не става въпрос за нея – извика Кали, а гласът ѝ се повиши от напрежението, което изпитваше.
– Тогава за какво става въпрос? – Попита той.
– Трябва да знам, че ще спреш да играеш тези игри – каза тя. – Край на правилата и разпоредбите – край на стените.
– Това не е игра – каза и той. – Това е начинът, по който се справям с живота си. – Тъмните му очи я молеха да разбере. – Не мислиш ли, че бих го променил, ако можех? Мислиш ли, че това е забавно за мен?
– Не. – Тя погледна надолу. – Знам, че не е забавно за теб. Но не мога да стана жертва на страховете ти и на нуждата ти да контролираш всичко. Искам да съм на първо място.
– Кали. – Той докосна брадичката ѝ и я повдигна, така че очите ѝ да срещнат неговите.
И тогава я целуна, а искрата беше толкова неоспорима, че тя наистина се предаде. Позволи на меките му, горещи устни да се притиснат в нейните, а след това и на езика му.
Тя го искаше повече от всякога.
– Не! – Изкрещя тя, откъсвайки се от него и избутвайки го назад. Той беше зашеметен.
– Какво? Какво става?
В очите ѝ се появиха сълзи.
– Хънтър, кажи ми сега. Ще ми позволиш ли да вляза? Ще бъдеш ли просто с мен, наистина ще бъдеш ли с мен – без правила?
Той я гледаше с отворена уста.
– Моля те, не ме моли да го правя. Ако можех да бъда нормален…
– Можеш – изкрещя тя.
Той започна да се отдръпва.
– Съжалявам, но не мога. Просто… просто не мога да го направя. – После се обърна и отиде до мотоциклета си, а миг по-късно отново го нямаше.