КЕЛИ ФЕЙВЪР – Всяко негово движение – книга 9 – част 12

***

Когато всички се прибраха у дома, беше вече вечер. Смехът отекна в къщата, докато Рей и Ерика продължаваха да доминират в разговора с истории от общото им минало.
Във всекидневната Кали донесе няколко бутилки вино и след това те отново пиха.
Скоро бутилките бяха празни, а Кали носеше още. Рей и Ерика не забавяха темпото.
– Барман, искаме още алкохол! – Извика Рей, а бузите му пламнаха. Ерика беше застанала до него на дивана и той я беше прегърнал с ръка.
– Чуйте, чуйте! – Каза Ерика. – Искаме още!
Кали видя, че са напълно разхвърляни. Тя погледна към Ред за сигнал. Той се усмихна и сви рамене, сякаш искаше да каже – какво мога да направя? Дай на хората това, което искат.
Така че Кали се върна до стелажа с вино и взе още една бутилка.
Скоро и тя изчезна.
Никол стана и каза на всички, че е уморена и трябва да си легне.
Когато си тръгваше, Кали я попита дали не смята, че са прекалили с алкохола.
Никол изглеждаше направо изтощена. С тежко затворени очи тя кимна.
– Те са възрастни. Подозирам, че ще си платят за това утре сутринта.
– Само се надявам да не повръщат през нощта. Аз ще съм тази, която ще почисти след тях.
Никол се засмя.
– Не мисля, че това ще се случи. Сигурна съм, че съвсем скоро ще си легнат. Всички имахме дълъг ден.
– Добре. Е, лека нощ.
– Лека нощ – каза Никол и бавно се качи на горния етаж.
Кали се върна към партито, което бушуваше в другата стая. Ред седеше и гледаше как родителите му си говорят, смеят се и пият. Изражението му беше озадачено, но под него се криеше бдителност, която смущаваше Кали.
Сякаш само се преструваше, че се забавлява, а в действителност беше трезвен като камък.
– Тази бутилка става лека, Кали – каза ѝ Ред. – Нека донесем друга.
Тя го погледна загрижено.
– Сигурен ли си?
– Разбира се, че е сигурен – той е един проклет Джеймисън, нали? – Изкрещя Рей, смеейки се за пореден път.
Ерика се присъедини към него.
Кали донесе още вино.
Накрая тя беше твърде уморена, за да продължи да им сервира, и попита Ред дали няма нищо против и тя да си легне сега.
– Да, да. Аз ще се погрижа за тези двамата – отвърна Ред.
– Ние можем да се погрижим за себе си – поправи го Ерика. – Ние не сме деца.
– Говори за себе си – каза Рей. Той отпи още вино. – По дяволите, това нещо е добро.
– Почти изпихте всичко в къщи – каза Ред.
– За да се изпие всичко в къщата ти, трябва да се съберат военноморските сили на САЩ по време на Седмицата на флота – отвърна Рей.
Кали им пожела лека нощ и бавно се отправи към стаята си. Тя излезе от дрехите си и облече чифт удобни къси панталони, тениска, а след това се свлече в леглото.
Въздъхна, усещайки как част от напрежението през деня се изхвърля от тялото ѝ.
Представи си, че той е тук с мен, помисли си тя. Можеше да си представи как Хънтър я придърпва към себе си, как я прегръща отзад, как ръцете му я обгръщат като пашкул.
Удар на загуба я удари в средата на тялото, когато осъзна, че никога повече няма да го почувства по този начин.
Кали се унесе в неспокоен сън, а сънищата ѝ бяха тъмни и объркани, но пълни с гневни лица и силни гласове.
И тогава нещо я събуди.
Тя се събуди в тъмнината, защото знаеше, че е чула нещо.
Някой е крещял. Да, някой беше изкрещял, а в съня ѝ това беше жена на щанда за деликатеси в супермаркета. Кали си беше поръчала килограми шунка „Свинска глава“, а жената, която прие поръчката ѝ, беше надала крясък или ярост, докато претегляше шунката на кантара.
Сега, когато се събуди, а сърцето ѝ се разтуптяваше в гърдите, Кали знаеше, че този вик определено е проникнал в сънищата ѝ и се е случил в реалния живот.
Бавно се измъкна от леглото.
Чу се още един шум и този път безпогрешно беше звукът от счупено стъкло.
Кали сама нададе вик – сложи ръка на устата си.
По някаква причина първото, което си помисли, беше, че Терънс е нахлул в къщата, за да я убие.
След това чу тропота на крака, които тичаха по коридора, а после гласа на Ред. Той говореше силно и някой му отговаряше.
Кали отвори вратата на стаята си и неуверено пристъпи в коридора.
– Всичко наред ли е? – Попита тя.
Никой не отговори.
Гласовете вече не бяха толкова трескави. Кали започна да върви към тях, а любопитството ѝ надделя.
Каквото и да се беше случило, то идваше от стаята за гости, където беше отседнал бащата на Ред.
Вътре Ред разговаряше с баща си, който носеше стари, изпокъсани бели боксерки и нищо друго. Гърдите му бяха бледи и окосмени. Той беше седеше на ръба на леглото и изглеждаше доста небрежно. Но отстрани на лицето му се спускаше голяма червена драскотина.
Той погледна Кали и се усмихна някак злорадо.
Ред се взираше през прозореца, който беше напълно разбит на парчета. А до него другият прозорец беше отворен и параванът беше свален.
– Тя избяга? – Каза Ред, като най-накрая погледна към баща си.
Рей сви рамене.
– Хвърли будилника през прозореца, после отвори другия и просто се измъкна от него.
– Но първо тя направи това с теб – каза Ред, посочвайки драскотината на лицето на баща си.
Рей кимна.
– Знаеш каква може да бъде Ерика, когато е в едно от своите настроения.
– Какво и каза?
– Нищо не съм казал. Наистина ли някой трябва да казва нещо? – Подигра се той. – Взимам си нещата и се връщам във фермата. Нямам нужда от това…
– Татко…
– Не – каза Рей, стана и бавно отиде до краката на леглото, където започна да събира старите си дрехи и да се облича.
– Да се обадя ли в полицията? – Попита Кали, прегръщайки се, когато от отворените прозорци нахлу студен порив на вятъра.
– Не – каза ѝ Ред. – Ще се обадя на охраната на входната врата. – Той изтича от стаята и мина покрай нея.
Рей продължи да се преоблича. Облече дънките си, фланелената си риза и след това обу ботушите си. Накрая погледна към Кали със странна усмивка.
– Между нас винаги е имало тази искра – каза той. – Винаги е била и лоша. Наистина лоша. Както някои хора продължават да пушат цигари, когато имат рак на гърлото. Веднъж видях един човек да пуши през тръбата за трахеотомия, когато бях санитар в една болница.
Кали направи физиономия.
– Това е отвратително
Рей кимна.
– Този вид любов е отвратителен. Чичо ми Трой пиеше по една пета водка всеки ден, дори след като лекарите му казаха, че няма да види четиридесет и пет, защото черният му дроб си отива.
– Това не е любов, а пристрастяване – отвърна Кали.
– И каква е разликата? – Попита я Рей.
Тя не каза нищо.
– Точно така. – Той се спусна надолу и грабна чантата си. – За мен е време да си тръгвам.
Кали последва Рей Джеймисън, който минаваше през къщата, докато стигна до входната врата, където го чакаше Ред. Ред се обърна към тях.
– Охраната вече претърсва територията. Ще я намерят.
– Добре. Но не мога да кажа, че искам да съм наблизо, когато я хванат – каза му Рей. – Изчезвам.
Ред кимна.
– Късно е. Мислиш ли, че можеш да изминеш толкова дълъг път по това време на нощта?
– Вероятно няма да мога да спя два дни подред след това, което се случи току-що. – Поклати глава той. – Какво си мислеше да ни поканиш и двамата тук по едно и също време? Ти луд ли си?
Ред само сви рамене.
– Предполагам, че не мислех ясно.
– Не, предполагам, че не. – Баща му пусна чантата си и бързо прегърна Ред. – Но това не е страшно. Прощавам ти.
Ред му отвърна с прегръдка, малко неловко. След като свършиха, Рей вдигна чантата си и тръгна да излиза през входната врата. Преди да излезе, той се обърна.
– Когато Ерика се върне, кажи ѝ, че съм казал, че съжалявам за всичко.
И после си тръгна.
Кали го гледаше как се качва в пикапа си и си тръгва.
– Какво се случи? – Поклати глава учудено.
– Случи се неизбежното. – Ред се усмихваше мрачно.
– Знаеше, че това ще се случи, нали? – Попита го Кали.
– Когато хвърлиш запалка в резервоар с бензин, предполагам, че можеш да предположиш, че ще има адски голям взрив – призна той.
– Но какво да кажем за Ерика? Тя добре ли е?
– Сигурен съм, че е – отговори Ред.
Кали си помисли, че той изглежда малко по-малко уверен в себе си, отколкото преди малко.
Чакаха двадесет дълги минути и накрая Никол слезе долу, държейки бебето. Райли плачеше, защото сънят ѝ беше нарушен. Никол изглеждаше с торбести очи и ядосана.
– Не мога да допусна подобна нестабилност в къщата си – каза тя и погледна Ред.
– Почти е свършило.
– Продължаваш да го казваш.
– Просто изчакай да видиш – каза и той, а очите му бяха решителни.
– Какво точно да чакам?
След минута охраната се появи с черния си джип. Колата паркира, след което главният охранител излезе и се насочи към входната врата.
– Ред, намерихме майка ти на около километър и половина южно оттук, точно на ръба на гората и езерото. Беше и студено и краката и ръцете и бяха малко одраскани, но физически изглежда добре.
– Мога ли да говоря с нея?
Охранителят изглежда се съмняваше.
– Психически тя изглежда много нестабилна. Тя не разбира много неща. Знаете ли дали приема някакви лекарства по лекарско предписание?
– Не знам. Мога ли да поговоря с нея набързо?
Охранителят най-накрая кимна и Ред излезе към колата. Отвориха вратата на колата и той се наведе да говори.
Кали не можеше да разбере какво се случва. Тя погледна към Никол, чието лице беше бледо и тревожно в отблясъците от фаровете.
– Сигурна съм, че всичко ще бъде наред – каза тихо Кали.
– Разбира се. Той го е поправил, нали? – Каза Никол. Но тонът ѝ беше разтревожен, съвсем не облекчен.
Когато Ред приключи с разговора с майка си, той затвори вратата и след това разговаря с охранителя. Охранителят кимна и миг по-късно се качи обратно в джипа и отпътува, докато Ред се върна вътре.
– Какво стана? – Попита Никол.
Ред я погледна.
– Тя е имала някакъв психотичен срив. Казах им да я закарат в болницата. Аз ще я последвам, така че трябва да се облека.
Никол леко потупа гърба на Райли, тъй като бебето плачеше по-силно.
– Трябва ли да дойда с теб в болницата? – Попита го тя.
– Не, ти и Кали останете тук. Ще бъде дълга нощ, докато настаним майка ми. Искам да съм сигурен, че тя ще получи възможно най-добрите грижи – каза той.
– Наистина ли беше необходимо всичко това? – Каза Никол. – Целият този театър, игрите, манипулациите? Наистина ли това искаше?
– Ще направя всичко, което е необходимо, за да защитя семейството си – отговори той.
Никол се обърна и се отдалечи от него, като все още клатеше глава. Тя се изкачи бавно по стълбите.
Той се взираше в предната врата, сложил ръце на хълбоците си.
– Вероятно ще отсъствам през по-голямата част от нощта. Опитай се да се увериш, че Никол е добре?
– Ще го направя.
– Тя е ядосана в момента, но ще се успокои. – Той сякаш се опитваше да убеди и себе си, и Кали. – Това е, което трябваше да се направи.
– Аз ще се погрижа за нещата тук – каза му тя – така че не се притеснявай за нас.
– Благодаря, Кали. – Ред си тръгна и се качи на горния етаж, навярно за да се преоблече.
Кали отиде в кухнята и започна да приготвя кана прясно кафе. Нощта щеше да е дълга.

Назад към част 11                                                           Напред към част 13

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!