***
На следващата сутрин Ред се върна късно у дома и обясни, че Ерика е задържана в психиатричното отделение на болницата за четиридесет и осем часа, за да я наблюдават. Очевидно по време на прегледа тя е направила някои коментари, които са ги накарали да смятат, че може да е опасна за себе си.
Кали най-накрая успя да се върне да спи, тъй като почти цяла нощ не беше спала с Никол и Райли.
Когато се събуди, беше късен следобед, а телефонът ѝ беше до леглото на нощното шкафче и някой беше оставил още едно текстово съобщение. Първата ѝ мисъл беше, че Хънтър отново се е свързал с нея.
Не искам той да се откаже от нас – осъзна тя.
Това осъзнаване беше в известен смисъл болезнено. Защото когато взе телефона и го погледна, Кали видя, че съобщението не е от Хънтър.
Беше от Леви. В него пишеше:
Готова ли си да направим нещо днес?
Едновременно беше ядосана и тъжна, че това съобщение не е дошло от Хънтър. Хънтър беше човекът, с когото искаше да прекара време тази вечер, дори и да беше погрешно и против интересите ѝ. Но тъй като съобщението беше от Леви, тя реши, че най-доброто отмъщение срещу Хънтър ще бъде да приеме предложението на новото момче.
Поне Леви я преследваше по нормален начин. Може би той всъщност беше нормално момче.
Но може би не искам да е нормален.
Това беше най-малкото смущаваща мисъл.
Кали въздъхна и отговори на Леви, без да си дава шанс да загуби решителността си. Тя набра отговора си и натисна бутона „Изпрати“.
Разбира се. Какво имаш предвид?
Тя се надигна в седнало положение в леглото си. Минута по-късно дойде отговорът му.
На улица „Олред“ 321 има един хубаво второразредно кино. Ще се видим там в 9:00?
Кали се усмихна. Не знаеше какъв филм иска да види, но поне това беше истинска, донякъде нормална версия на среща.
Мислех, че не искаш нормална, напомни си тя.
И докато се съгласяваше с молбата му, Кали знаеше от усещането за потъване в стомаха, че това е вярно.
Може би Хънтър е бил прав за нея, когато е казал, че е родена за БДСМ начина на живот. Истината е, че никога не се е чувствала по-жива, отколкото когато е била негов покорен партньор, чудейки се какво е приготвил за нея по-нататък.
Това беше сладко, изискано мъчение. Този вид запознанства бяха скучни, просто и ясно. Леви очевидно беше приятен човек – може би дори прекалено приятен – и искрата просто не беше налице.
Ще отидеш и ще се насладиш – смъмри се тя.
***
Кали реши, че може и да се наслади на вниманието на друг мъж, и затова се облече в чифт тесни дънки, които показваха краката ѝ, тъмни токчета и бял топ с тъмно сако. Смяташе, че външният вид говори за изтънченост и сериозност, но все пак в него е примесена малко младост и закачливост.
Време е да загърбим детското, напомни си тя, докато се гримираше пред огледалото в банята.
Време беше да забрави за Хънтър Риърдън и нелепото му мазе, пълно с научнофантастични устройства, използвани за измъчване на жени.
Леви изглеждаше добре, беше приятелски настроен и забавен. Може би той щеше да изненада Кали и в крайна сметка да се окаже също толкова секси по свой начин, колкото и Хънтър.
Малко вероятно, помисли си тя, докато стягаше чантата си и излизаше от спалнята си.
На излизане от вратата я забеляза Никол, която все още изглеждаше изтощена от случилото се през последните няколко дни.
– Отиваш на някое забавно място ли? – Попита тя.
– Мислех да отида на кино – отвърна Кали небрежно. – Недалеч оттук има симпатично второразредно кино.
Никол изглеждаше объркана.
– Нямаш предвид онова, което затвориха наскоро?
– Не, това определено е отворено – отговори Кали и смръщи вежди. Надяваше се Леви да не е сбъркал за това кино.
– О. – Никол кимна и се усмихна. – Е, тогава – забавлявайте се на филма си!
– Благодаря. – Кали продължи да излиза, като се опитваше да игнорира странното усещане в стомаха си.
Наистина не познаваш този човек. Дори не знаеш фамилията му.
Може би просто трябва да си останеш вкъщи и да му кажеш, че не се чувстваш добре.
Но защо? Тя просто се държеше глупаво и тревожно. Опитваше се да саботира шанса си да изкара една нормална вечер с обикновено момче. Още по-решителна сега, Кали се запъти към колата и се качи, като се огледа бързо в огледалото.
Изглеждам добре и съм готова да се забавлявам – помисли си тя, опитвайки се за разнообразие да мисли малко позитивно.
По пътя към киното тя си представи какво би било да седи до Леви в затъмнена зала, може би да си шепнат или да се шегуват по време на филма. Освен ако той не беше от онези, които изобщо не искат да говорят по време на филма.
Не ѝ се струваше, че той е надут тип, но никога не можеше да се каже.
GPS-ът ѝ казваше, че наближава мястото, но Кали изпитваше познатото раздвижване на съмненията и несигурността в червата си. По това време на нощта кварталът в този район изглеждаше леко занемарен и пуст.
Въпреки това тя продължи да върви, най-вече защото отказваше да позволи на слабостта си към Хънтър да надделее. Това беше битка между мъжа, когото искаше, и мъжа, когото смяташе, че трябва да иска. И Кали не искаше да загуби битката още преди да е започнала.
Най-накрая тя пристигна на паркинга до киното. Наблизо нямаше почти никакви други коли, нито пък хора. Кали видя надписа над киното – беше по-малка, тухлена сграда с плакати по външните стени. Повечето от тях изобразяваха по-стари филми, които тя помнеше от времето на гимназията.
Никол беше права, помисли си Кали. То вече не работи.
За да се увери, тя реши да се приближи и да види дали на стъклените врати отпред има залепени съобщения.
Тя паркира, слезе от колата и я заключи.
Колата издаде познатия си пиукащ звук и светлините проблеснаха веднъж в отговор.
Разхождайки се из малкия, почти празен паркинг, Кали се огледа за признаци на живот. Наблизо имаше някои други сгради и магазини, но повечето от тях изглежда бяха затворени. Може би това беше район на града, в който се получаваше по-голям трафик през нормалното работно време, и затова имаше склонност да затваря през нощта.
Така или иначе, на нея ѝ се повдигаше. Ядосана, че Леви я е поканил на такова странно, отдалечено място за първа среща, тя се замисли дали да не се качи отново в колата си и да си тръгне.
Но все още дори не беше сигурна, че киното е затворено. Като второстепенно заведение, то можеше просто да има по-малко клиенти от нормален киносалон. Защо не можеше да ме покани в някое мултиплексно кино „Лоус“ в Хартфорд? Попита се тя. Защо винаги трябваше да е нещо уникално, специално и странно? Какво ставаше с всеки мъж, когото срещаше напоследък, че нищо никога не можеше да бъде ясно?
Най-накрая тя стигна до вратите. Като надникна вътре, стана ясно, че това място не е отваряно от известно време. Вътре беше тъмно и празно и изглеждаше така, сякаш е било разглобено до основи.
На една от вратите беше залепен обикновен бял лист хартия, на който пишеше: Затворено до следващо известие и дата отпреди месец.
Не изглеждаше, че ще бъде отворена отново в скоро време. Кали въздъхна разочаровано. Тя извади телефона си и провери колко е часът. Беше 20:56 ч. Къде беше Леви? Тя се огледа наоколо и изобщо не видя никого в околността.
Наблизо, на около десетина метра вляво от театъра, имаше тясна уличка.
Тя подуши, че мирише на боклук и вероятно на сметище.
Може би дори един или два плъха.
И беше тъмно. За първи път, откакто Леви я покани на тази среща, тя си позволи да почувства облекчение, че мястото е затворено и той не е пристигнал. Просто не беше писано това да се случи.
Опитах, помисли си тя. Щях да дам най-доброто от себе си, но това не се случва и няма да чакам повече.
Ще му пиша, когато се кача в колата и изляза от този тъмен, страшен стар паркинг.
Обръщайки се, тя провери телефона си още веднъж, докато започваше да върви обратно към колата си. В далечината чу как се разнасят вопли на сирена и лай на куче.
– Кали? – Обади се познат глас, толкова близо зад нея, че тя започна да крещи, докато се обръщаше.
И тогава последва експлозия от болка в главата ѝ и чернота.
Назад към част 12 Напред към част 14