КЕЛИ ФЕЙВЪР – Всяко негово движение – книга 9 – част 15

***

Следващият път, когато се събуди, Кали се почувства по-ясна. В стаята нямаше никой, но тя чу гласове в коридора. Гласовете се опитваха да бъдат тихи, но не успяваха, защото поне двама от хората явно се караха.
Единственото, което Кали чуваше, бяха откъслечни разговори.
– …да дойде тук точно сега, след всичко, което е преживяла…
– …наистина не трябваше…
– Не ми казвай какво трябва и какво не трябва да правя.
Последният глас ѝ беше шокиращо познат и цялото ѝ тяло избухна в пламъци. Това беше гласът на Хънтър. Хънтър или беше тук, или лекарството беше по-силно, отколкото Кали си мислеше, и сега освен всичко останало тя имаше и халюцинации.
Тя вдигна глава и видя само сенки в коридора и хора, които се намираха точно извън полезрението ѝ.
– Не можем да те накараме да си тръгнеш – каза Ред. – Но можем да… – Гласът му угасна, когато някой друг заговори, а след това се скараха.
Тя не можеше да се ориентира в ситуацията.
Накрая чу Никол.
– Ред, моля те. Ред. Просто му позволи да я види. Нека тя реши дали иска да остане.
Настъпи дълга пауза.
– Добре. Слизам долу, Ник. Ти идваш с мен?
Още мърморене и след това Хънтър влезе сам в болничната стая. Кали отново затвори очи, страхувайки се да го погледне, страхувайки се от надеждата и вълнението, които току-що бяха разцъфнали в гърдите ѝ.
Сърцето ѝ заби мощно в гръдния кош. Хънтър Риърдън беше дошъл за нея. Той най-накрая беше тук.
Когато стъпките му спряха, тя разбра, че той е едва навлязъл в стаята. Тя чу рязко поемане на дъх, сякаш беше получил физически удар в стомаха.
– О, Боже мой – изстена той. Никога не го беше чувала да издава подобен звук. – О, Кали – прошепна той. – Кали – прошепна отново. Той се приближи още повече и тя чу стъпките му да се приближават към леглото ѝ.
Сега тя се изчервяваше и тъй като знаеше колко проницателен е обикновено Хънтър, Кали се зачуди дали няма да ѝ каже да спре да се преструва на заспала. Но той не каза нищо подобно. Дълго време той просто стоеше там и доколкото тя знаеше, не каза нищо друго и дори не помръдна.
Накрая тя се престори, че се размърдва, и отвори малко очи. Когато го видя отново, Кали не можа да не се усмихне.
А когато Кали се усмихна, очите на Хънтър се навлажниха. Той се вгледа в нея и взе ръката ѝ в своята.
– Никога повече няма да позволя на никого да те нарани – каза той. Погледът в очите му ѝ подсказа, че не го казва само за ефект. Той го е казал сериозно.
– Всичко е наред – каза тя. – Всичко е наред.
Хънтър поклати силно глава.
– Не, не е наред. Но аз ще го направя. – Той бавно масажира дланта ѝ с палеца си.
Беше облечен с кожено яке и тъмна риза, сини дънки и обувки. Както винаги, той изглеждаше някак зрелищно по начина, по който тя си представяше, че изглеждат филмовите звезди и сърцеразбивачите на живо.
– Радвам се, че си тук – каза тя тихо. И това беше истина. Въпреки всичко, което се беше случило между тях – а повечето от него се беше объркало, не можеше да отрече колко успокояващо беше, че Хънтър е тук, при нея.
Чувстваше, че това е начинът, по който е трябвало да бъде.
– Аз съм тук и няма да отида никъде – каза и твърдо той. Тя се усмихна по-широко, ако беше възможно.
– Оценявам това.
Сега той постави и двете си ръце върху ръката ѝ и я държеше, като нежно разтриваше кожата ѝ, докато говореше.
– Не можех да повярвам, когато чух какво се е случило. Никога през живота си не съм бил толкова уплашен, дори когато моят… – той спря.
Кали вдигна поглед към него.
– Можеш да го кажеш.
Той поклати глава, облиза устни и тя видя стреса и болката, издълбани в чертите му.
– Не мога да отида там точно сега – каза той.
– Добре. Разбирам.
Той отново погледна нагоре, директно в очите ѝ.
– Не. Не разбираш. Ще отида там, ще ти разкажа всичко. Само че не точно сега. Не мога да го направя точно сега, когато те виждам по този начин. Но скоро, обещавам.
Самото чуване, че се ангажира да ѝ разкаже за живота си, беше шок и тя сигурно регистрира изненадата по лицето си, защото Хънтър се засмя.
– Предполагам, че не си очаквала някога да ме чуеш да казвам тези думи, нали?
– Не, със сигурност не.
Хънтър погледна назад и видя един стол до стената. Той отиде до него и го придвижи напред, близо до леглото на Кали. Седна на стола, отново хвана ръката ѝ и я целуна.
Това беше толкова мил и изпълнен с любов жест и Кали не знаеше какво да си помисли за него. Имаше чувството, че сънува.
– Направих няколко големи грешки в живота си – каза ѝ той. – Но нищо не е било толкова лошо, колкото чувството, че ще те загубя.
Дъхът ѝ застина в гърдите. Не можеше да повярва на ушите си. Всичко това беше толкова много.
– Аз също не исках да те загубя – каза тя накрая.
– Знам, че усложних нещата, но оттук нататък всичко ще се промени.
– Не е нужно да се превръщаш в друг човек, Хънтър. Просто искам да ме допуснеш до живота си поне малко.
– Разбирам. Много разумна молба – каза той и ъгълчетата на устните му се изкривиха в усмивка.
– Никога преди не си мислил, че е разумно.
– Преди бях идиот.
– Определено си бил упорит.
– Определено бях идиот. Мога да призная това.
Тя прехапа долната си устна, опитвайки се да възприеме всичко това. Това беше почти твърде много. След като се беше събудила от нападение и часове наред беше в безсъзнание, сега Хънтър Риърдън нахлуваше и ѝ казваше, че иска да бъде отново с нея.
– Как разбра, че съм в болницата? – Попита тя, опитвайки се да смени темата достатъчно дълго, за да си отдъхне.
Той също се отпусна малко, седна на стола си и постави крак на долния парапет на леглото ѝ.
– Кейн ми каза.
Кали извъртя очи.
– Изглежда, че Кейн и Даниела винаги са в бизнеса на всички, по някакъв начин.
Хънтър сви рамене, а изражението му стана някак загадъчно.
– Кейн е човек, който обича да се бърка във всичко. Понякога това може да е лошо, а друг път – добро. Днес за мен то се оказа доста полезно. – Кали не беше сигурна за какво точно намеква Хънтър, затова просто кимна.
– Радвам се, че ти е казал. Радвам се, че дойде.
– Нищо на света не би могло да ме държи далеч от теб, Кали. Когато Кейн ми каза какво се е случило…- Очите на Хънтър станаха далечни, а челюстта му се сви. Той се изправи, сякаш внезапно придобил енергия, и започна да се разхожда. – Това, че някой може да се появи и да те нарани по този начин, ме побърква. Когато приключа с него, Терънс ще съжалява, че изобщо се е родил.
– Теренс? – Изсумтя Кали. Главоболието ѝ се връщаше. Тя вдигна глава, за да погледне Хънтър, който се разхождаше. – Какво общо има Терънс с това, че ме ограбиха?
Хънтър спря и я погледна.
– Нали не вярваш, че това е бил обир, Кали?
Тя не беше сигурна какво мисли. Всъщност не беше имала възможност да обмисли какво точно ѝ се беше случило в киното. Просто беше приела това, което и беше казал доктор Скофийлд.
– Всичко, което знам, е, че бях ограбена. Всичките ми вещи бяха взети.
Хънтър скръсти ръце.
– Никол каза на Даниела и Кейн, че си тръгнала да се срещаш с някакво момче. Той същият ли беше, за когото спорихме с теб?
– Моля те, не превръщай това в някаква ревност заради момче, което съм срещнала. Мисля, че тук имаме по-големи проблеми, Хънтър.
– Не използвам това като извинение. Искам да кажа нещо – каза и Хънтър. – Просто ми кажи истината. Щеше ли да се видиш с него за среща?
– Да – въздъхна тя, легна отново и завъртя очи, докато главоболието се засилваше до ново ниво.
– И греша ли, ако предположа, че този човек е бил някой, който сякаш просто е започнал да те заговаря почти изневиделица?
Тя се замисли.
– Беше обикновена ситуация. Забелязах, че чете някакво тъпо списание, а после направи коментар… беше нормално. Нямаше нищо странно в начина, по който се запознахме.
Хънтър прокара ръка през косата си.
– Може би не на пръв поглед. Но предполагам, че не знаеш много за него. Къде живее, какво работи, никога не си се срещала с някой от приятелите му.
– Едва се познаваме – каза тя. – И не, не знам много за него.
Хънтър кимна.
– И така, той те кани на среща, а после не се появява – но някак си те нападат. И ти мислиш, че това е съвпадение?
– Не знам какво мисля.
Онзи глас, който я викаше по име, докато тя вървеше от празното кино към колата си. Беше и странно познат, нали? Дали това беше гласът на Леви, или сега просто си го представяше, защото Хънтър я подтикваше да вярва, че Леви има нещо общо с нападението ѝ?
– Къде трябваше да се срещнеш с този човек? – Попита я Хънтър.
– В едно второкласно кино. Когато стигнах там, беше затворено.
Очите на Хънтър се стесниха и цялото му лице стана оживено.
– Киното беше затворено – каза той и поклати глава. – А мястото беше някак изолирано, предимно празно?
– Да. – Стомахът ѝ трепна тревожно.
– Никой не беше там освен теб. По стечение на обстоятелствата.
– Това е вярно. Бях само аз, сама. А Леви още не се беше появил, затова реших да си тръгна. Всъщност ми олекна, че се прибирам вкъщи.
Хънтър плесна с ръце.
– Разбира се, че онзи идиот те е натопил. Той трябваше да те опознае, да спечели доверието ти. А след това е трябвало да те остави насаме и да те нарани, Кали.
– Но защо?
– Теренс ми изпращаше съобщения. Терънс искаше да ме нарани, защото помагам на Скарлет. И той знае, че ти си част от живота ми.
Кали затвори плътно очи.
– Ако всичко това ми се е случило, защото се забъркваш с онази жена… опитваш се да ме накараш да те намразя ли, Хънтър?
Той се върна до леглото и седна до нея, като отново хвана ръката ѝ. Тя се опита да се отдръпне от него.
Сякаш беше разделена на две. Едната половина не можеше да бъде без Хънтър, а другата искаше да му зашлеви шамар и да избяга в обратната посока.
– Слушай, Кали. Опитах се да те защитя. Бях поръчал някой да те пази, просто за всеки случай.
– Ти караше да ме следят – каза тя ядосано.
– Да. За да те предпазя от подобни неща. Но ти ми каза да си тръгна и да те оставя на мира. Затова спрях да те следя. Престанах да те защитавам.
– Не се нуждая от твоята защита, Хънтър.
– Ти се нуждаеш. Ако продължавах да се грижа за теб, това никога нямаше да се случи. – Той се наведе напред и докосна бузата ѝ. – Научих си урока, Кали. Никога повече няма да те изпускам от поглед.
По бузите ѝ започнаха да се търкалят сълзи. Тя погледна към Хънтър и очите му също бяха влажни.
– Хънтър, защо трябваше да се забъркваш с тази жена? Защо? Виждаш ли какво си ми причинил?
– Слушай – каза той. – Трябваше още от самото начало да ти разкрия за Скарлет. Признавам, че съм сгрешил. Трябваше да ти разкажа всичко за нея, защото ти заслужаваш да знаеш.
– Вече не ми пука. Вече е твърде късно.
– Нека ти обясня. Моля те, Кали. Позволи ми да обясня какво се случи и защо почувствах, че трябва да и помогна.
Кали го погледна.
– Влюбен ли си в нея?
– Не. Не съм влюбен в нея.
Тя установи, че изпитва облекчение от отговора му, макар част от нея да му се ядосваше за упоритите му постъпки, които бяха създали толкова много проблеми за двамата.
– Спал ли си с нея?
– В миналото. В далечното минало. – Той погледна към пода, като че ли събираше мислите си. – Срещнах я в много труден момент от живота си. Скарлет беше опасна жена, а аз бях мъж с желание за смърт.
– Защо имаше желание за смърт?
– Можем да се занимаем с това друг път – каза той. – Но когато срещнах Скарлет, бях в най-ниската точка на живота си. Тя си имаше свои проблеми, един от които беше, че се беше впуснала във връзка с един много гаден човек на име Терънс.
– Те са женени?
Хънтър седна на стола си, като сгъна единия си крак върху другия.
– Не. Тя живееше с него.
– И как се запознахте?
Тя не беше сигурна дали изобщо иска да знае мръсните подробности, но някак си не можа да се въздържи. Освен това това я накара да забрави за огромното блъскане в главата ѝ.
– Запознахме се на едно парти, което Кейн организира в един от домовете си в Лас Вегас.
Кали го погледна.
– Там ли се запознаваш с всичките си момичета? На партитата на Кейн?
– Съвпадение, кълна се. И освен това това беше съвсем различно парти от тези, които той организира сега, когато е женен.
– Не съм сигурна колко още от това искам да чуя.
– Ще го кажа просто. Със Скарлет се запознахме на партито и започнахме да се виждаме. Тя не ми каза за Терънс веднага, но в крайна сметка аз разбрах. Във всеки случай връзката ни беше нещо, за което се хванах като за спасително въже. Тя беше човекът, който ме запозна с концепцията за господство и подчинение, поне във формален смисъл. По някакъв начин тя ми помогна да се измъкна от низходящата спирала, в която се бях озовал.
– Колко бяхте заедно със Скарлет?
Хънтър отново сви рамене, сякаш темата го караше да се чувства неудобно.
– Не знам. Може би най-много шест месеца. Към края се превърна в опит да я накарам да напусне Терънс, тъй като бях осъзнал колко опасен е този човек.
– И колко опасен е той?
– Много. – Хънтър срещна очите ѝ и тя отвърна поглед.
– Предполагам, че трябва да го знам, нали? – Тя се засмя и докосна превръзката на главата си.
Хънтър помръдна, сякаш го болеше само да я погледне.
– Той е с разхлабено винтче. И се е забъркал с други лоши хора. Теренс си изкарва прехраната, като сплашва хората и понякога ги наранява. Така че това не е нищо ново за него.
– Защо Скарлет не го остави?
– Не знам. Предполагам, че най-вече от страх. Но също така – той беше нейният истински учител в известен смисъл, а тя беше странно подчинена и послушна към него.
– Но тя имаше връзка с теб…
– Той знаеше за това. Не конкретно за мен. Той разбираше и я насърчаваше да има сексуални контакти с други мъже, за да може после да я накаже за тях.
– Това е отвратително – каза Кали и смръщи нос.
– Съгласен съм. – Хънтър избърса устата си с обратната страна на ръката си, разсеяно, сякаш самото говорене за това го караше да се чувства мръсен. – Но макар че Терънс може и да е допускал случайна недискретност, той не е знаел, че тя е замесена в истинска дългосрочна връзка с мен. Щом разбра, всички залози бяха прекратени. Скоро след това тя изчезна от живота ми и аз не бях съвсем сигурен какво се е случило с нея.
Кали не знаеше какво да мисли и какво да чувства по отношение на всичко това.
– Не се ли опита да разбереш?
– Опитах, но Скарлет изглежда не искаше да се свързвам с нея.
– Може би Терънс е бил този, който не е искал да се свържеш с нея.
Хънтър кимна.
– Възможно е. Но Скарлет беше сложна. Колкото и да вярвах, че тя трябва да напусне Терънс, имаше част от мен, която смяташе, че връзката ни е просто още един начин, по който тя търси внимание и наказание от него. А тя жадуваше за наказание преди всичко.
Кали се обърна от него. Беше отблъсната от обяснението му за връзката му със Скарлет. Беше мръсно и тя се чувстваше мръсна по отношение на него. Фактът, че тя и Скарлет бяха споделили Хънтър, означаваше, че по някакъв начин Кали също е била изложена на въздействието на Терънс.
– Иска ми се да не ми беше казвал всичко това.
– Ти искаше да знаеш. И аз ти дължах обяснение.
– Просто ми се иска нищо от това да не се беше случвало.
– Това, което се случи между мен и Скарлет, приключи преди повече от четири години. И аз не я бях виждал лично, докато тя не се появи в ресторанта онази вечер. В нощта, в която ни откри да разговаряме, тя дойде да ми каже, че най-накрая е напуснала Терънс и е напълно сама и без никакви средства.
– Искаше ли да се събере отново с теб?
Хънтър не отговори. Изведнъж се изправи, пъхна ръце в джобовете си и се обърна настрани.
– Предполагам, че е искала, но аз ясно показах, че това няма да се случи.
– Кълнеш ми се, че не си спал с нея? Дори и целувка?
Хънтър се обърна и отново застана пред Кали. Очите му бяха непоколебими.
– Кълна се, че не съм имал романтични отношения със Скарлет, откакто тя отново се появи в живота ми. Беше чисто приятелство – дори не бих го нарекъл приятелство. Имам дълг към нея и се опитвам да го изплатя.
– Какъв дълг имаш към нея? – Каза Кали.
– В известен смисъл тя спаси живота ми. А сега животът ѝ е в опасност и аз трябва да направя всичко възможно, за да ѝ върна услугата. Не мога просто да я изхвърля на улицата и да оставя Терънс да се разпорежда с нея. Разбираш това, нали?
Кали кимна бавно.
– Не ми харесва, но предполагам, че мога да разбера защо смяташ, че и го дължиш.
Очите на Хънтър омекнаха. Той отиде до леглото и отново хвана ръката на Кали. Докосването му беше меко, нежно и топло.
– Можеш да разбереш защо не исках да ти разказвам за себе си. Не искам да излагам някой като теб на… вида на човека, който съм. Трябва да те държа на разстояние, за да не те нараня.
– Но това не може да се получи – каза тя. – Не можеш да имаш връзка с човек, когото дори не познаваш. Поне аз не мога.
– Аз просто исках да те защитя. Но не успях. – Очите му отново се втвърдиха, когато погледна превръзката на главата ѝ. – Но няма да се проваля отново – каза той през частично стиснати зъби. – Обещавам ти го, Кали.
– Няма страшно – каза тя. – Това не е твоя грешка.
– Ще накарам някого да си плати скъпо за това, което ти е направил.
– Хънтър, моля те. Недей да говориш така.
Той си пое дълбоко дъх и бавно го изпусна.
– Добре. Повече няма да говоря така – каза той. – Вероятно трябва да си починеш. – Той плъзна стола обратно до стената и тя беше сигурна, че той ще си тръгне.
– Кога ще те видя отново? – Попита тя.
Хънтър се усмихна.
– О, няма да отида никъде. Оставам тук, докато те изпишат от болницата. – И с тези думи той седна на стола и се настани удобно. – Сега си почивай, Кали. Аз ще бъда тук.
Тя не можеше да повярва на ушите си. Кали не знаеше дали Хънтър е загубил ума си, или може би – само може би – най-накрая е намерил сърцето си.

Назад към част 14                                                        Напред към част 16

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!