КЕЛИ ФЕЙВЪР – Всяко негово движение – книга 9 – част 17

***

Кали успя да заспи по време на пътуването с колата към дома, а когато се събуди, Хънтър отново я носеше на ръце. Този път я водеше по стълбите и в спалнята си.
Сложи я на леглото си и ѝ се усмихна, докато тя се взираше в очите му.
– Поспи малко – каза той.
– Напоследък само спя – отговори тя.
– Това е, от което се нуждае тялото ти.
– Щом казваш така.
– Казвам. – Той седна до нея на леглото и започна да я гали нежно по косата. – Нямаш представа колко много ми липсваше, когато бяхме разделени.
– Ти също ми липсваше – прошепна тя. – Никога повече не ме изоставяй, добре?
– Никога – отговори той.
Тя отново се унесе в сън.
Когато се събуди отново, беше нощ и стаята беше обгърната в мрак. На долния етаж тя чуваше звуците на инди рок музика и Хънтър, който пееше заедно с нея. Беше изненадана да го чуе да пее, а най-странното беше, че той имаше прекрасен глас.
Кали лежеше в леглото си и се усмихваше при този звук, чудейки се какви ли други изненади и е подготвил Хънтър Риърдън. Той беше като съвсем нов човек и тя не разбираше как се е променил, но не искаше да се задълбочава в този въпрос, защото се страхуваше, че по някакъв начин той отново ще се превърне в старото си аз.
Няколко минути по-късно тя чу стъпките му да се изкачват по стълбите. И тогава той влезе в спалнята, като отначало се появи като сянка.
– Кали? – Прошепна той тихо.
– Събудих се.
Той влезе още по-навътре.
– Боли ли те много главата?
Тя дори не беше забелязала главата си, откакто се събуди, но сега, когато той я спомена – нямаше голяма болка.
– Всъщност се чувствам много по-добре.
– Гладна ли си?
– Предполагам, че мога да хапна нещо. Болничната храна беше толкова скучна, че мисля, че загубих интерес.
Хънтър се засмя тихо.
– Щях да направя пилешка супа с юфка и сирене на скара. Това винаги ме караше да се чувствам по-добре, когато бях болен като дете.
– С удоволствие. – Тя се усмихна в тъмнината.
– Добре, ще се върна след няколко минути. – Той започна да си тръгва и тя го извика.
– Хънтър?
Той спря на вратата.
– Да?
– Имаш наистина прекрасен глас.
Той се засмя.
– По дяволите. Не трябваше да чуваш това.
– Обичам го. Можеш ли да ми попееш още малко там долу?
Той въздъхна.
– Желанието ти е заповед за мен.
И тогава той се върна долу и тя го чу да дрънчи с тенджери, тигани и чинии. Звуците бяха успокояващи, утешителни.
У дома съм, помисли си тя.
Свивайки се отново под завивките, тя се заслуша, докато Хънтър пускаше стара рок песен, която разпознаваше, защото баща ѝ слушаше местната класическа рок станция, когато беше с него в колата.
Беше песен на Queen – „Crazy Little Thing Called Love“. Хънтър изпя думите с пълно гърло, сякаш изпълняваше на истинско шоу.
Как можеше да пее толкова добре и да не е станал известен с това? Тя се зачуди. Но после си помисли, че може би е просто защото го смятам за невероятен в почти всяко отношение. Може би просто съм пристрастна.
Но изборът му на песен беше интересен. Цялата песен беше за влюбването и за това колко лудо и страшно е то, но как все пак му се наслаждаваш.
Тя се зачуди дали той е избрал тази песен нарочно. Надяваше се да е така.
Не след дълго той отново се качи на горния етаж, носейки поднос, на който деликатно балансираше висока чаша вода, купа с гореща супа и сандвич със сирене на скара.
Постави го на леглото до нея и включи светлината наблизо. Кали разтърка очите си.
– Мирише вкусно.
– Трябва ли да те храня? – Засмя се той.
– Не, мисля, че мога да се справя сама с храненето. – Тя поклати глава и взе половината сандвич. Хлябът беше идеално хрупкав, а сиренето се разтапяше отстрани. Когато го отхапа, не можеше да повярва колко е вкусен.
– О, Боже мой.
– Харесва ли ти? – Каза той, като наблюдаваше внимателно реакцията ѝ.
Тя кимна, като продължаваше да дъвче. Накрая преглътна.
– Това може би е най-добрият сандвич със сирене на скара, който някога съм опитвала.
Хънтър се изкиска гордо, но се опита да омаловажи словесно успеха си.
– Сигурно си просто гладна, това е всичко.
– Не, невероятно е. Каква е твоята тайна?
– Много масло върху хляба и използвам швейцарско сирене вместо американско.
Тя го захапа и сдъвка още.
– О, това го обяснява.
Тя изяде сандвича си и цялата супа. Супата беше почти толкова добра, колкото сиренето на скара, но не съвсем.
Хънтър слезе долу и си направи сандвич, след което се върна, изяде го и наблюдаваше Кали. Всеки път, когато тя имаше нужда от нещо, той очакваше. Щеше да ѝ донесе допълнителна салфетка, да ѝ налее вода, да ѝ предложи да ѝ приготви още храна.
В крайна сметка тя трябваше да се засмее.
– Не е нужно да продължаваш да го правиш – каза тя, след като той за пореден път я попита от какво има нужда.
– Какво да правя? – Попита той, поклащайки глава.
– Ти се държиш невероятно. Но нямам нужда да бъдеш такъв, Хънтър. Това ли мислиш, че очаквам от теб?
Той изглеждаше изненадан.
– Разбира се, че не. Правя всичко това, защото го искам. Аз… – той се поколеба и после се впусна напред. – Обичам те – каза той тихо.
Тя се почувства така, сякаш дъхът ѝ беше изчезнал напълно.
Тъмните му очи срещнаха нейните и връзката беше толкова силна, че тя се почувства като батерия, която се изпържва от волт след волт електричество.
– Хънтър… – тя изтръпна.
– Кали, винаги съм те обичал. Но никога не съм мислил, че мога да бъда достатъчно добър за теб. Ти си сладка, невинна и съвършена, а аз съм… аз съм лош човек.
– Не си лошо момче – каза той, като бавно възвръщаше гласа си.
– Аз съм – каза той, а веждите му вече бяха смръщени. – Поне бях – в миналото. Но сега нещата са различни. Осъзнах нещо за живота си, когато ти и аз бяхме разделени. Разбрах, че е възможно да се промениш, когато някой друг е достатъчно загрижен, за да ти се отдаде. И ти направи това за мен. Искам да бъда този по-добър човек за теб, Кали.
Тя не можеше да повярва на ушите си.
– Аз също те обичам, Хънтър.
Когато думите напуснаха устата ѝ, тя осъзна, че са истина и че дълбоко в себе си винаги го е знаела.
Очите им отново се срещнаха и този път никой от двамата не погледна встрани.
Имаше чувството, че най-накрая вижда всичко от него – той ѝ позволяваше да види всичко от него. В очите на Хънтър имаше огромен и дълбок резервоар от болка – толкова много болка, че за миг и се стори, че не може да понесе да я види цялата.
Но после си пое дълбоко дъх и му се усмихна, а той ѝ отвърна с усмивка. И в този миг тя осъзна, че той също притежава доброта и сила, а болката е само една част от него.
Имаше много повече, отколкото някога и беше позволил да разбере.
Хънтър се наведе и започна да я целува страстно. Устните му пламтяха, а ръцете му моментално отидоха да държат лицето ѝ, нежно галейки бузите ѝ.
Той се откъсна от целувката и сложи челото си върху нейното.
– Мислех, че съм те загубил завинаги – каза и той.
– Винаги ще ме имаш, докато ме искаш – отвърна тя.
И тогава той отново я целуна. Той беше толкова силен, че тя изгуби равновесие и падна обратно във възглавницата си с малък писък.
– Добре ли си? – Извика той. – Нараних ли те?
Кали се засмя.
– Не. Не, добре съм. Мисля, че равновесието ми просто е малко нарушено.
– Ще бъда нежен – каза и той.
– Бъди себе си.
И той беше такъв. Бавно я съблече. Всичко, което правеше, беше бавно, обмислено, сякаш попиваше всяка извивка и текстура на тялото ѝ. Скоро гърдите на Кали бяха голи и Хънтър нежно ги докосваше с пръсти.
– По дяволите, красива си – каза той с тих, дрезгав глас.
– Обичам начина, по който ме докосваш, и начина, по който ми говориш – каза тя.
– Искам да целуна гърдите ти. Искам да целуна всеки сантиметър от теб.
– Моля те – извика тя. – Докосни ме, Хънтър.
Горещите му устни докосваха чувствителните ѝ зърна и тя отново извика, като се зачерви от влагата между краката си, искайки го повече, отколкото можеше да понесе.
Самото докосване на устните и ръцете му на практика беше достатъчно, за да я доведе до пълен оргазъм, и тялото ѝ се разтресе от желанието.
Хънтър не бързаше.
Плъзна бикините и надолу по краката, като внимаваше с ранения и глезен.
След това започна да целува крака ѝ, като нежно се изкачваше по него.
Когато стигна до горната част на бедрото ѝ, Кали вече се задъхваше от нужда и едва контролиран екстаз.
– О, Боже, Хънтър, не мога… моля те, моля те, имам нужда от теб в мен сега.
– Скоро – каза той, гласът му беше гърлен и изпълнен със собствения му глад.
Тя се протегна към него, ръцете ѝ хванаха мускулестите му рамене, и го придърпа към себе си.
Устните му се допряха до корема ѝ, а после езикът му се изплези, плъзна се нагоре-надолу по долната част на корема ѝ, докато не започна да гали с устни и език най-горната част на хлъзгавината ѝ.
Кали се изви под него. Ръцете ѝ се плъзнаха в косата му и тя придърпа лицето му между краката си, като искаше езикът му да влезе чак вътре.
Той се подчини и скоро я облизваше дълбоко отвътре, а тя вече не можеше да се съпротивлява. Тя свърши и извика толкова силно, че гласът ѝ едва не издъхна. Интензивността на емоцията след кулминацията ѝ създаде странно чувство на радост, примесено с нещо като носталгия. Тя дори не можеше да започне да описва чувството, но то я накара да се разплаче малко.
– Добре ли си? – Попита я Хънтър. – Нараних ли те?
– Просто съм емоционална – каза тя. – Може би е от травмата на главата ми. – Тя се засмя леко сред сълзите.
– Можеш да си поплачеш – каза ѝ той. – Всичко е наред.
Когато приключи с лекия си пристъп на сълзи, тя започна да гали гърдите на Хънтър, докато той лежеше срещу нея.
– Събличам се – съобщи ѝ той и след миг ризата му беше свалена, а след това и дънките.
Скоро ръката ѝ се спусна към дебелия му вал и го измъкна от боксерките му. Както обикновено, тя беше поразена от размера и дебелината му.
– Искам да е в мен, в устата ми, навсякъде, където искаш да го сложиш.
– Искам да ме сложиш в устата си – каза той.
– Добре – каза тя. – Но мисля, че с оглед на това, че кракът ми е наранен, вместо това ще трябва да се качиш отгоре ми.
– Ще те чукам в устата, Кали. Искаш ли това?
Интензивността му ставаше все по-силна и това ѝ харесваше. Харесваше Хънтър, когато беше нежен, но и харесваше, когато тази дива част от него се появяваше по време на секс. Легнала по гръб, тя му позволи да я обхване с мускулестите си крака.
Еректиралият пенис на Хънтър се плъзна бързо и без усилие между устните ѝ, като напълни цялата ѝ уста.
Скоро той правеше каквото беше обещал – чукаше устата ѝ. Имаше чувството, че той я чука навсякъде едновременно по някакъв начин. Стимулираше всеки център на удоволствието.
– Искам да използваш ръката си върху себе си – каза и той. – Използвай пръстите си в путката, докато аз се грижа за устата ти.
Бавно вкара пръстите си във влажната и цепка, навлизайки в канала и, докато той влизаше дълбоко в устата и.
Хънтър изстена и се разтресе от удоволствие.
Той се клатеше напред-назад, като увеличаваше скоростта си, докато и тя увеличаваше скоростта си. Скоро и двамата вървяха бясно, всичко се движеше наведнъж и Кали се губеше в блаженството на всичко това.
Но преди да успее да достигне кулминацията още веднъж, Хънтър се отдръпна от устата ѝ.
– Отвори краката си за мен.
Тя разтвори широко краката си, пренебрегвайки лекия проблясък на дискомфорт в глезена си, докато го правеше. Хънтър се придвижи надолу и плъзна мъжеството си по гънките ѝ, като удари твърдата му глава по отвора ѝ.
– Пусни ме вътре – каза ѝ той. – Разтвори се за мен.
– Готова съм за теб, Хънтър. Искам те толкова силно.
И тогава той се плъзна навътре, насилвайки пътя си, запълвайки дупката ѝ с всеки сантиметър от себе си.
Тя достигна връхната си точка още с първия му тласък, а след това кулминацията ѝ продължи, докато той започна да се вкопчва сериозно в нея.
Ритъмът беше невероятен, а начинът, по който я докосваше, не приличаше на нищо, което някога беше усещала.
По някакъв начин той беше навсякъде едновременно. Ръцете му галеха бедрата ѝ, гърдите ѝ, краката ѝ, хващайки здраво задните ѝ части.
Устните му целуваха шията ѝ, зърната ѝ – смучеха, настояваха.
Той я чукаше повече, правеше я мокра отново и отново – и тя свършваше отново и отново. В крайна сметка това беше почти прекалено, прекалено интензивно.
– Моля те, свърши – каза му тя. – Не мога да издържа още един оргазъм.
Той се засмя.
– Добре. Мога да го направя, Кали. Мога да свърша сега. Той се движеше все по-бързо и по-бързо и звярът излезе напълно.
Някак си той избегна ранената ѝ глава. Тя не беше сигурна как, защото при всичко, което правеха, би трябвало да я боли.
Но когато Хънтър се измъкна и свърши по цялата ѝ гола кожа, по корема и гърдите ѝ, тя не почувства нищо друго освен чисто удоволствие.
Дори след това, когато лежаха заедно, държаха се един друг и си шепнеха предаността и признателността си един към друг, тя беше напълно безболезнена.
– Мисля, че да бъда с теб е най-доброто лекарство, което можех да поискам – каза му тя.
– И аз мога да кажа същото за теб, Кали.
Тя усети как сърцето му бие в гърдите, докато го галеше с ръце.
Сега той беше топъл, силен и спокоен до нея.
– Знам колко трудно ти беше да ме пуснеш в себе си, Хънтър. И ми харесва, че го направи за мен.
Той въздъхна.
– Знаеш, че все още не съм ти казал всичко.
– Да, знам. Но вярвам, че ще ми разкажеш останалото, когато си готов.
– Ще го направя. Скоро. – Той си пое дълбоко, разтърсващо дъх. – Не сега, но скоро.
– Засега можеш просто да ме обичаш – каза му тя.

Назад към част 16

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!