Кали седеше в колата, замръзнала.
Беше видяла една жена в къщата на Хънтър, а лицето ѝ беше разпознато веднага.
Това беше жената от ресторанта, тази, с която беше хванала Хънтър да говори на паркинга. Този спомен беше изгорял в мозъка на Кали и тя все още можеше да си спомни живо красивото лице на жената, призрачните ѝ очи, дори начина, по който държеше цигарата си. Изглеждаше млада, но някак уморена от света и закоравяла – и същевременно уязвима.
Каква комбинация.
Може би затова тя бе получила честта да бъде в дома на Хънтър точно сега, докато Кали бе изгонена, сякаш дори нямаше значение.
Колкото повече мислеше Кали за начина, по който Хънтър се отнасяше към нея, толкова повече се ядосваше. Тя погледна още веднъж към прозореца, където беше видяла жената, и въпреки че щорите вече бяха затворени, Кали все още можеше да си я представи зад тях.
Може би се събличаше, докато Хънтър я наблюдаваше.
Тази мисъл беше твърде тежка за понасяне. Без дори да се замисля, Кали отвори вратата на колата и излезе, като решително тръгна към входната врата. Започна да блъска с юмрук по вратата.
Миг по-късно тя се отвори и Хънтър излезе навън, като я принуди да се върне назад само с физическото си присъствие.
– Казах ти да се прибереш вкъщи – изръмжа той.
– Не – каза тя.
Очите му се разшириха, а после също толкова бързо се стесниха.
– Внимавай какво ми казваш сега.
– Защо да го правя? – Каза тя и гласът ѝ се повиши. – Не ти пука за мен. Защо да ме е грижа за теб и твоите глупави правила?
Той сгъна ръце и я погледна с малко емоции на лицето си.
– Ти подписа договора.
– Бла, бла. – Беше изпаднала в истерия и не ѝ пукаше особено. – Не ми пука за договора. В момента имаш друга жена в къщата си, Хънтър. Как трябва да се чувствам?
– Трябва да ми се довериш.
– Не ти вярвам, изобщо не ти вярвам. И явно нямам причина да вярвам, като се има предвид какво правиш зад гърба ми.
Той се усмихна, но усмивката му беше студена и зла.
– Нищо не се случва зад гърба ти. Нямаш право да знаеш за делата ми или защо точно сега имам гост в къщата си.
Кали се разсмя пронизително.
– О, значи сега тя е гостенка? Това ли е? А аз какво съм, натрапник?
Той сви рамене.
– В момента се държиш като дете. Мисля, че трябва да си тръгнеш и ще го обсъдим друг път.
– Не. – Тя се взираше в него, цялото ѝ тяло и душата ѝ се противопоставяха на желанията му.
– Кали, нямаш представа какво правиш.
– Имам добра представа, Хънтър. Искам да знам коя е тя и какво прави в къщата ти.
Той бавно поклати глава настрани.
– Няма да играя тази игра.
За кратка секунда тя се замисли дали да не му удари шамар по арогантното лице. И тогава, в един миг, го осъзна.
– Ти дори не си струваш – каза му тя и се завъртя, вървейки бързо обратно към колата си. Влезе вътре и запали двигателя, като се постара да не вдига поглед и да не вижда какво прави Хънтър.
Когато започна да потегля от алеята, чу отново да се хлопва входната врата и разбра, че той се е върнал вътре.
Докато шофираше към вкъщи, тя трепереше и плачеше. Беше повече ядосана, отколкото тъжна – ядосана най-вече на себе си, че е позволила това да се случи.
– Знаела си, че е лоша идея – каза тя на глас. – Всички ти казваха да внимаваш, но ти не ги слушаше. – Тя поклати глава, опитвайки се да диша и да се успокои.
Даниела я беше предупреждавала многократно и дори ако Даниела беше малко сноб в някои отношения, беше права. Той беше куче, беше играч и всъщност никога не се беше преструвал на нещо друго.
Кали дори се засмя малко сред сълзите си.
Колко лесно беше да види истината, сега, когато беше натрупала известна умствена и физическа дистанция от ситуацията. Особено сега, когато го бе хванала с пълни ръце, замесен с друга жена – вероятно правеше същите неща и казваше същите думи, които той бе изричал на Кали десетки пъти. Това с нея не означаваше нищо за Хънтър, това беше просто игра, а Кали беше просто поредното завоевание.
Дори не съм се изправила пред трудно преследване, помисли си тя. От самото начало той си имаше път към мен и аз го улесних максимално, за да получи това, което искаше.
Жалка. С една дума, така се беше държала. Кали установи, че бавно става все по-студена и отчуждена, все по-отдадена на новия си начин на действие. Беше време за промяна.
Назад към част 1 Напред към част 3