КЕЛИ ФЕЙВЪР – Всяко негово докосване – книга 8 – част 2

***

Хънтър затвори входната врата, когато Кали мина покрай него в къщата. Той все още държеше договора, който тя беше написала и подписала собственоръчно.
– Наистина ли мислиш сериозно за това, Кали? – Попита той тихо.
– Да – издиша тя, а сърцето ѝ затанцува в гърдите. – Имах предвид всичко, което казах.
Трябва да бъда наказана.
Наистина ли искаше да каже това? Кали го беше казала като последен, отчаян опит да получи още един шанс с него. Беше се получило, но не беше сигурна, че това е толкова добре.
– Ела – каза той, очите му бяха меки, а в ъгълчетата на устата му играеше малка усмивка. Приближи се до нея и я хвана за ръка, а тя мигновено започна да се отпуска.
– Ще отидем ли в мазето?
– Не – каза той. – В моята спалня.
Тя беше объркана. Хънтър винаги я объркваше. Изглежда в това се беше специализирал. Не в писането, не в продуцирането, не в карането на мотоциклети – не, истинската специалност на Хънтър Риърдън беше да обърква Кали.
Той се качи с нея на горния етаж, ръката му се преплете с нейната и тя се развълнува, защото последните два пъти, когато бяха ходили в спалнята му, бяха чувствени и красиви. Тя се наслаждаваше и на мазето – по свой собствен начин, но това беше по-интимно, това беше нещо, което Хънтър правеше само с някого, когото смяташе за приятелка.
Когато стигнаха до стаята му, Хънтър кимна към леглото.
– Легни на леглото – каза той, като изведнъж издърпа тениската си през главата и я хвърли на пода.
Сега беше без тениска, добре мускулестият му торс беше гладък и съвършен във всяко отношение.
Кали отиде до леглото и седна на ръба му.
Хънтър се придвижи към нея като котка, грациозно, но бързо, и следващото нещо, което тя разбра, беше отгоре ѝ, притискаше я назад и целуваше устните ѝ силно, гладно.
Тя му отвърна с целувка, също толкова гладна за вкуса му, гладна да му се отдаде отново.
Ласкаеше жадно стегнатите му гръдни мускули, докато той целуваше шията ѝ. А после взе ръцете ѝ в своите и ги избута така, че да бъдат изпънати над главата ѝ.
– Дръж ръцете си нагоре – каза той, а гласът му беше груб и ръмжащ.
Тя ги държеше точно както ѝ каза, изпънати почти до таблата. Той се свлече от нея и следващото нещо, което си спомни, беше, че си играе с нещо до таблата на леглото, а след това усети как пристяга някакъв вид белезници върху лявата ѝ китка.
Той бързо заобиколи леглото, премина от другата му страна и повтори процеса. На дясната ѝ китка също беше закачена някаква белезница. Сега тя лежеше на леглото, а ръцете ѝ бяха прикрепени към таблата на леглото с две белезници.
Чудеше се какво ли щеше да направи той след това. Хънтър стоеше и я гледаше, а гърдите му се повдигаха.
– Искаш ли да те чукам така? – Каза той.
– Да – изпъшка тя. Сърцето ѝ биеше толкова бързо, че едва успяваше да си поеме дъх. Интимното ѝ място моментално се навлажни за него. Мисълта, че той ще я вземе по този начин, беше вълнуваща, плашеща и странно еротична.
– Можеш ли да си представиш как бавно свалям полата ти, а след това и бикините ти? Да се разкриеш пред мен, докато очите ми разглеждат всеки детайл?
Тя кимна, едва успявайки да говори. Той я подмокряше още повече, докато ѝ разказваше какво е планирал.
– Искам да бъда гола за теб, винаги – отговори тя.
Той кимна, но очите му бяха твърди и настръхнали, докато я гледаше надолу.
– Искаш да усетиш как пенисът ми влиза в теб, как се плъзга в най-дълбокото ти място и го изпълва ли?
– Да, Хънтър. Моля те, напълни ме.
– Помоли ме, да те чукам, Кали.
– Моля те. Ще направя всичко.
– Ще бъдеш моята малка уличница, Кали? Ще ми позволиш да те чукам, както искам, на всяко място, дори на публично място, ако пожелая?
– Да – каза тя. Мислите ѝ се забързаха. Какво е намислил той?
– Много добре – каза той и се усмихна. А после се обърна и излезе от стаята.
Кали не знаеше защо той си тръгна толкова внезапно. Може би, помисли си тя, той е отишъл в мазето, за да вземе някакъв инструмент, който да използва върху нея. Представяше си как се връща с колан, вибратор, превръзка на очите или камшик.
И тогава секундите се превърнаха в минути, а минутите се проточиха. Тя се огледа в стаята и се почувства леко паникьосана. Ушите ѝ се напрягаха за някакъв знак, че е в къщата, но не чуваше стъпките му. Всъщност не чуваше нищо.
Той беше изчезнал. Беше я оставил вързана за леглото и тя не можеше да направи абсолютно нищо по въпроса.
Мина още време. Ограничителите на китките ѝ започнаха да дразнят и не помагаше това, че тя се дърпаше за тях. Кали ставаше все по-неспокойна, тъй като умът ѝ започна да обмисля някои от най-лошите сценарии.
Какво ще стане, ако той напусне къщата за цяла нощ, а аз лежа тук и не мога да стана, за да направя каквото и да било, дори да се облекча? Или още по-лошо – какво ще стане, ако той попадне в автомобилна катастрофа и не се върне с дни? Мога да умра тук. Случвали са се и по-странни неща.
Знаеше, че всичко това е театър на ума, но все пак беше странно завладяващо. Без никакъв намек за увереност от страна на Хънтър, Кали беше оставена сама на себе си и резултатите бяха плашещи. Тя потискаше желанието си да извика за помощ.
Колко време изобщо е минало? Зачуди се тя. От трийсет минути ли съм вързана, от час ли, от повече?
Тя погледна към белезниците, които държаха китките ѝ. Бяха кожени, подплатени с кожа и прикрепени към метални вериги, които бяха закрепени към здрави стойки в горната част на леглото. Дори и да използва цялата си сила на ръцете, тя не можа да ги помръдне.
– Хънтър – извика тя и се пречупи, след като мина още повече време. – Хънтър! Страх ме е!
Не обичаше да се срива така, но тревогата беше твърде голяма. Той я беше напуснал.
Беше очаквала наказание, разбира се – пошляпване, камшик и дори словесно унижение. Всички тези неща имаха смисъл – всички тези неща тя беше за които бяха подготвени на някакво ниво.
Това, за което не беше подготвена, беше, че Хънтър може просто да я изостави.
Това беше най-лошият вид мъчение.
Напомняше ѝ за времето, когато беше дете. Родителите ѝ не бяха крайно дисциплиниращи, но бяха много твърди и строги, когато се налагаше. Един ден, когато Кали беше на около осем години, тя отказа да яде спагети с кюфтета за втора поредна вечер и баща ѝ ядосано ѝ нареди да отиде в стаята си до края на нощта.
Първоначално тя с удоволствие го направи. Но с течение на времето, когато чуваше как братята ѝ си играят, а родителите ѝ се смеят, започна да съжалява за поведението си. Искаше и се да отиде и да се присъедини към семейството си. Затова Кали беше излязла от стаята си с намерението да се извини. В момента, в който се показа, и двамата ѝ родители ѝ изкрещяха, казаха ѝ да се върне в стаята си и да остане там.
Тя избяга в стаята си, ридаейки, мислейки за погледите на омраза и отвращение, които се бяха изписали на лицата им. Останалата част от нощта прекара в молитви към Бога за прошка, с надеждата и желанието майка ѝ и баща ѝ да дойдат, да седнат и да поговорят с нея.
Но те така и не го направиха. Накрая тя заспа, а на следващия ден сякаш нищо не се беше случило. Но Кали никога не забрави и много рядко, ако изобщо е ставало, не се подчиняваше на родителите си отново.
Това, че Хънтър я напусна сега, сякаш събуди отново тази стара рана и предизвика нова болка. Отново се страхуваше, сякаш никога не беше пораснала. Сякаш си беше все същата осемгодишна и щом угасеше светлината и вратата на спалнята ѝ се затваряше, тя отново се ужасяваше от това, че е останала сама.
– Хънтър! – Извика тя отново. Вече беше минало повече време.
Тя се опита да затвори очи и да заспи. Сега ѝ беше крайно неудобно и не можеше да се премести в по-добра позиция. Ръцете я боляха и мускулите се бунтуваха. Това се превръщаше в мъчение – истинско и реално мъчение.
А Кали се ядосваше. Сега, вместо да се чувства зле заради това, което беше направила, за да заслужи това наказание, Кали се радваше, че го е направила. Трябваше да прегледа всяко последно чекмедже, всяко нощно шкафче, скрин и бюро в цялата му къща.
И тъкмо когато гневът ѝ достигна своя връх, Хънтър внезапно се появи на вратата. Той я погледна, сякаш преценяваше общото ѝ състояние, и бързо се пресегна да я освободи от робството.
Секунди по-късно тя се освободи от оковите си, а сълзите ѝ се търкулнаха по лицето ѝ, докато разтриваше болезнените си китки.
Той седна до нея на леглото.
– Това беше необходимо – каза той.
– Майната ти – извика тя.
– Кали, не ми говори така. Подписала си договор, помниш ли?
– Не съм подписала за това. Ти ме напусна, Хънтър. Остави ме вързана за часове.
– Беше точно седемдесет и девет минути – каза той. – Дори не час и половина.
– Не ме интересува колко време е било. Бях уплашена и виках името ти отново и отново. Какво щеше да стане, ако нещо не беше наред с мен? Ти дори не провери.
– Казах ти, че имам камери в цялата къща, Кали. Никога не си била в опасност. Никога не бих допуснал да ти се случи нещо лошо.
Тя само поклати глава, а после седна и изсуши сълзите си. Сега те седяха един до друг на леглото. Тя се усмихна мрачно.
– Предполагам, че няма кого да обвинявам, освен себе си, за това, че попаднах в тази ситуация.
– Това е точно.
Тя го погледна, а очите ѝ се свиха.
– Ти си толкова силен. И все пак си най-охранявания човек, когото някога съм срещала.
Устата му се изкриви в гневна усмивка.
– Трябва да съм предпазлив около някой, който рови в чекмеджетата ми и разглежда личните ми вещи, нали?
– Не – отговори тя. – Какво искаш от мен? – Тя беше толкова разочарована, че почти искаше да го удари в гърдите му.
– Ще ти кажа какво искам. Искам да се подчиниш.
– Ти ме върза. Ти ме чукаше. Свърши в устата ми.
– Нищо от това няма значение, ако не искаш наистина да ми се подчиниш, Кали. – Той стана от леглото и започна да обикаля стаята. – Подписването на този документ не означава нищо, ако продължаваш да ми се противопоставяш по фини начини, да ми се съпротивляваш, да се опитваш да откриеш слабите ми места, за да можеш да ме сломиш.
– Никога преди не съм правила това. Дори не знам какво означава нещо от това. – Той се обърна и застана с лице към нея.
– Тогава ми позволи да те науча. Подчини се.
Тя удари с юмруци по леглото.
– Аз го направих. Направих го. Направих го.
– Не. – Той поклати глава. – Виждаш ли? – Той сви юмруци и направи надута физиономия като дете, имитирайки нейното блъскане по леглото. А после се усмихна и се отпусна. – Това се нарича да бъдеш хлапе, Кали. Трябва да се справяш по-добре от това.
Тя сведе глава.
– Всичко, което знам, е, че искам да бъда с теб. Дойдох тук днес, за да ти се отдам. И тогава ти ме унижаваш, оставяш ме сама, а аз не разбирам какво се случва.
– Искаш ли да научиш? Или трябва да скъсаме този договор?
Тя седеше на леглото и се взираше в пространството. Вече нищо нямаше смисъл. Преди пет минути ѝ се искаше да му удари шамар за това, че я е оставил вързана толкова дълго. Сега искаше той да я прегърне и да легне с нея на леглото. Искаше да я държи отзад, както преди, а силните му ръце да я държат близо до него през цялата нощ.
Може би, ако успееше да измисли правилния отговор, той щеше да я държи така тази нощ, помисли си тя.
– Не искам да развалям договора – каза тя. – Искам да се науча.
– Добре. – Той кимна одобрително. – Стани.
Тя веднага се изправи. Може би сега беше време за пошляпване или за нещо в мазето. Искаше отново да и обърне внимание. Искаше грубите му, силни ръце да докосват тялото ѝ на всички правилни места.
Опита се да срещне погледа му и да се усмихне, опита се да го накара да я признае. Той не я погледна. Той гледаше покрай нея.
– Това е всичко за днес – каза той категорично.
– Какво?
– Вече можеш да си тръгнеш.
– Не разбирам.
Той посочи към вратата.
– Напусни къщата ми. Приберете се вкъщи и чакай по-нататъшни инструкции.
– О, добре. – Тя се обърна от него, с отпуснати рамене, и излезе от стаята. Той не я последва навън и затова тя стъпи долу, а после излезе през входната врата. През цялото време се надяваше, че Хънтър може да я извика, да ѝ каже, че само се шегува, че я изпраща вкъщи.
Но той така и не дойде за нея.
Тя се качи в колата си и си пое дълбоко дъх. Беше казал, че поне ще има допълнителни инструкции. Така че, въпреки че денят беше приключил, тя можеше да очаква да се случи нещо в близко бъдеще.
От друга страна, може би това беше просто неговият начин да я изхвърли от живота си и да я накара да страда още повече в този процес. Тя щеше да чака, да чака и да чака неговите „инструкции“, а те никога нямаше да дойдат.
Кали запали колата и се отдалечи от къщата на Хънтър. Беше изтощена, а и се чувстваше много унила. Част от нея беше ядосана и искаше да избухне, да се обади на Хънтър и да му каже какъв гадняр е бил с нея. Но знаеше, че ще е напълно безполезно да се опитва да го въвлече отново в подобно общуване.
Ролите вече бяха ясни.
Тя трябваше да бъде негова подчинена, а това означаваше да чака повикването му – да чака хода му.
Няколко минути след като се отдалечи от дома му, мобилният ѝ телефон иззвъня. Сърцето на Кали подскочи, защото имаше смисъл, че това може да е Хънтър, който се обажда, за да ѝ даде нови инструкции. Може би инструкциите му щяха да бъдат Кали да обърне колата си и да се върне право в къщата му.
Тя вече започваше да се усмихва, докато вадеше мобилния телефон от чантата си. Само че това не беше Хънтър, а номерът на майка ѝ.
– По дяволите. – Това беше последният човек, с когото искаше да говори точно сега.
Кали пренебрегна обаждането и го остави на гласова поща.
Няколко минути по-късно телефонът отново звънна. Отново майка ѝ.
Кали се притесняваше, че може да е нещо важно, затова този път отговори.
– Здравей, мамо, всичко наред ли е?
– Просто исках да ти се обадя и да поговорим за плановете ни да ти дойдем на гости – каза тя, а гласът ѝ изразяваше щастие, което беше пълна противоположност на това, което Кали чувстваше в момента.
– О, добре – каза Кали и се опита да не показва разочарованието си от това, че този разговор се провежда точно сега.
Майка ѝ продължи щастливо.
– И така, след като обсъдихме всичко с всички, включително и със семейството на Лидия – решихме да направим празничната вечеря следващата събота!
– Наистина? Толкова бързо?
– Кали, звучиш разочарована. Не сме те виждали от шест месеца, човек би си помислил, че това ще е добра новина.
– Така е. Щастлива съм, кълна се, мамо.
– Ами… – Майка ѝ въздъхна. – Наистина сме развълнувани да дойдем да те видим и да разберем за какво е цялата тази суета – Ню Йорк и всичко останало. Сигурна съм, че братята ти ще се развихрят.
Кали можеше да си представи. Всичките ѝ братя бяха страхотни момчета, но можеха да станат малко луди. И също така много, много я защитаваха. Тя не си представяше, че те ще приемат с добро Хънтър, ако някога го срещнат.
Майка ѝ поговори още малко за неща като времето и някакъв скандал с един от съседите (синът очевидно беше пакостник, който обикалял пиян късно вечер). Кали я прие с чувство за хумор, като се престори на заинтересована и направи всичко възможно да остане оптимистично настроена, докато не свалиха телефона след минута-две.
Тя сложи телефона си на седалката до себе си, като все още се надяваше, че може да звънне отново с инструкции от Хънтър.
От време на време, докато шофираше към вкъщи, тя поглеждаше надолу и проверяваше дали не е дошло обаждане, което не е забелязала – или може би дори текстово съобщение.
Когато Кали пристигна в къщата на Никол и Ред, беше вече късно, а тя не беше получила обаждания или съобщения от никого другиго.
Беше по-уморена, отколкото си спомняше да е била от доста време насам.
Не искаше нищо друго, освен да отиде в стаята си и да си легне.
Но когато влезе, Никол слизаше по стълбите и я видя да влиза.
– Здравей, Кали. Как мина пътуването ти? – Попита тя и се усмихна широко.
– Моето пътуване?
– Ред ми каза, че трябва да вземеш назаем колата му, за да отидеш да видиш Хънтър.
Кали кимна и въздъхна.
– Да. Просто… знаеш ли. Имах някои неща, които трябваше да изхвърля от гърдите си.
Никол прекоси мраморния под и се усмихна обичайно съчувствено. Но Кали установи, че не ѝ се иска да обсъжда това с Никол точно сега. Нямаше да ѝ каже истината – че е карала до дома на Хънтър с нов договор и го е молила да я доминира.
– Сигурно е било трудно да му кажеш какво чувстваш – каза Никол. – Добре ли си?
– Добре съм. Просто съм уморена.
– Знам, че подобни неща могат да бъдат много объркващи. Спомням си, когато с Ред започнахме да се виждаме за първи път…
– Никол, съжалявам. Просто съм толкова уморена. Може ли да поговорим друг път?
Никол примигна и Кали видя болката в очите ѝ. Тя веднага съжали, че е била толкова груба и е наранила чувствата на Никол, когато тя е била само мила с Кали от момента, в който са се запознали.
– Разбира се, можем да го направим… напълно… друг път. – Никол се усмихна и се обърна, връщайки се по стъпалата, по които току-що беше слязла.
Кали беше ужасена от начина, по който току-що се беше отнесла към своята приятелка и шефка. В същото време тя наистина беше изтощена и след като се наспи, Кали беше сигурна, че ще успее да оправи нещата.

Назад към част 1                                                              Напред към част 3

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!