***
Тя се събуди от дрямката си, чувствайки се малко по-добре, отколкото когато беше заспала, но само малко.
Сякаш беше прекалила с алкохола или нещо подобно. Равновесието ѝ беше нарушено и тя беше в лошо настроение. Първото нещо, което Кали направи, беше да провери телефона си, но отново нямаше съобщения или пропуснати обаждания.
След като отиде в банята и си изми лицето, Кали отиде да потърси Никол. Чувстваше се зле заради начина, по който беше реагирала на невинните ѝ въпроси по-рано.
Кали намери Никол и Ред да седят на верандата и да разговарят. Само по начина, по който Ред я гледаше, Кали можеше да предположи, че Никол му е споменала за разговора им.
– Здравейте – каза тя и се усмихна с известно смущение. – Имате ли нещо против да се присъединя към вас тук?
Никол сви рамене.
– Разбира се – каза тя, но нормалната ѝ усмивка отсъстваше. Ред погледна изцяло встрани.
Имаше приятен вятър и въпреки че светлината започваше да избледнява, небето все още беше сравнително светло и имотът изглеждаше толкова спокоен, колкото винаги.
– Никол, исках само да ти се извиня за начина, по който ти говорих по-рано. Бях остра с теб и това беше напълно неуместно. Наистина съжалявам.
Сега Ред се обърна към Кали.
– Знам, че това не е моя работа – каза той – но мога ли да се намеся за секунда?
– Разбира се – каза тя, внезапно обезпокоена от порицанието, което знаеше, че я очаква.
– Никол и аз наистина те харесваме, Кали. И двамата се радваме, че си в къщата.
– Благодаря. – Тя се усмихна, благодарна за комплимента.
Той продължи.
– Но както и двамата разбрахме по трудния начин, на този свят има хора, които ще ни преследват, ако им позволим. Хора, които нямат предвид най-добрите ни интереси.
– Предполагам, че ми казваш, че може би се забавлявам с неподходящата тълпа? – Каза Кали, опитвайки се да разведри разговора.
– Не знам дали е така, или не. Но искам да бъдеш внимателна, както заради теб – така и заради Никол, и заради дъщеря ни.
Кали погледна Ред в очите.
– Само да знаеш, че никога, никога не бих направила нищо, което би застрашило семейството ти.
– Не и умишлено – отвърна той, а тъмните му очи бяха строги и заплашителни.
Тя погледна надолу.
– Ред, можеш ли да ни оставиш насаме? – Каза Никол.
– Разбира се. – Той стана и излезе от верандата.
Кали вдигна поглед и видя, че Никол я гледа.
– Ред понякога е малко свръхпротективен – каза тя и у нея се появи първият намек за усмивка.
Усмивката ѝ разсея част от страховете на Кали.
– Сигурно е хубаво да имаш човек, който се грижи толкова много за теб – отвърна Кали.
– Хубаво е. Но мисля, че той беше прекалено строг към теб. Просто исках да имам възможност да ти кажа, че не съм ядосана за по-рано.
Кали отново погледна надолу към пода.
– Работата е там, че… – започна тя.
Никол и махна с ръка.
– Не ми дължиш никакви обяснения. Не трябваше да те поставям в това положение, като ти задавам лични въпроси по този начин. Личните ти дела са си твои. Ако имаш нужда от мен, аз съм тук. Но никога повече няма да се намесвам в делата ти.
Кали кимна несигурно.
– Искам да мога да говоря с теб за такива неща. Но се получава объркване, защото ти все още си ми шеф.
– Знам. И затова ще те оставя да решиш какво ти е удобно да ми разкриеш. Нека просто се престорим, че това никога не се е случвало, и да продължим напред.
Кали изпита облекчение, че е в състояние да направи точно това, и двете заговориха за това как се чувства Никол, а Ред все още беше изморен от последната седмица на посещения в болницата, съчетани с работни срещи и имейли. Те останаха настрана от всичко, свързано с Хънтър Риърдън, и за това Кали беше благодарна.
Назад към част 2 Напред към част 4