КЕЛИ ФЕЙВЪР – Всяко негово докосване – книга 8 – част 5

***

Пътуването до къщата на Хънтър беше безкрайно. Около средата на пътя той отново ѝ изпрати съобщение.
На път ли си?
Тя отговори с една дума.
Да.
Той не отговори на това, но тя си представи как се усмихва като акула, когато прочете отговора ѝ.
През останалата част от пътя дотам Кали се опитваше да се успокои и да овладее емоциите си, които преминаваха от радост, през гняв, вълнение, чист страх и накрая отново се връщаха към радостта.
Когато от колата видя къщата му на хълма, тя изведнъж изпита вълнение в корема си. Пеперудите танцуваха, танцуваха, докато си представяше лицето на Хънтър и неговата усмивка – представяше си как очите му се вглеждат в нейните, докато целува устните ѝ.
Разбира се, като познаваше Хънтър, можеше и да няма целувка. Може би щеше да има късмет да получи ръкостискане от цялото това нещо.
Колата потегли нагоре по хълма. Шофьорът я погледна веднъж.
– Никой ли вече не може да живее в нормален квартал?
Тя се засмя, благодарна за малката му шега.
Но след това в колата отново настъпи тишина и те завиха по останалата част от пътя, докато най-накрая стигнаха до неговата алея.
– Трябва ли да ви изчакам, мис Йънг? – Попита шофьорът, тонът му беше неутрален, без следа от преценка какъв би могъл да бъде отговорът ѝ.
Тя седна и се замисли за миг.
– Не мисля – каза му тя. – Мисля, че имам превоз до вкъщи.
– Разбира се. – Шофьорът ѝ кимна, докато тя излизаше, и Кали му благодари, преди да затвори вратата на колата.
Докато вървеше по предната пътека, тя видя как градската кола излиза от алеята и изчезва надолу по хълма. Сега тя беше сама и нямаше изход от ситуацията. Хънтър щеше да я има само за себе си.
Още преди да успее да почука веднъж, вратата на къщата се отвори и пред нея застана Хънтър Риърдън.
– Ти дойде – каза той и кимна, сякаш в знак на одобрение на бързото изпълнение на заповедта му. Махна ѝ да влезе вътре.
Беше облечен в тъмносиня риза с дълъг ръкав, която прилепваше към тонизираната му фигура със съблазнителна плътност, следвайки острите линии на бицепсите и гръдните му мускули, подчертаваше широките му рамене. Хънтър носеше и чифт сиви работни панталони и свежи бели маратонки. По някакъв начин, въпреки че беше облечен толкова небрежно, Хънтър успяваше да запази аура на изтънченост и сериозност, която според Кали беше пряк резултат от неговата увереност.
Кали мина покрай него в къщата и той затвори вратата след нея.
– Знаех, че ще дойдеш – каза той.
– Това прави един от нас – промълви тя.
– Това е много голяма крачка напред. Разбираш ли колко значим е този момент за теб – и за нас?
Тя все още не се беше обърнала с лице към него, но усещаше, че той се приближава отзад. И о, как искаше да усети тези силни ръце на раменете си, които да я доближат до него. Представяше си как дъхът му гъделичка тила ѝ, последван от устните му.
– Всичко, което знам, е, че ти ме извика и аз дойдох – каза му тя. – В крайна сметка това е единственото нещо, което мога да кажа със сигурност.
– Впечатлен съм – каза той.
Накрая тя се обърна и го погледна, без да може да го гледа директно твърде дълго.
– Защо си впечатлен? – Попита тя.
– Все още не си се оплакала колко несправедливо е било да ти го натрапя в последната секунда.
– Няма смисъл да се оплаквам, нали? Предполагам, че оттук нататък ще бъде така. Приех ролята си.
– Погледни ме, Кали. – Той протегна ръка и наклони брадичката ѝ, така че очите ѝ бяха принудени да срещнат погледа му.
– Да? – Каза тя, като си позволи да погледне в очите му. Той беше магнетичен, а зарядът, който премина през нея, беше електрически и накара сърцето ѝ да забие като див жребец.
– Тази вечер ти направи голяма жертва за мен. Така ли е? – Тя кимна.
– Направих.
– Каква беше тя? Мога да кажа, че си емоционална по този въпрос.
– Не искам да се оплаквам – каза тя. – Не ме карай.
– Просто обясни какво те кара да се чувстваш по този начин. Искам да знам. Наистина ме е грижа за теб – каза той.
– Семейството ми е в града този уикенд – каза му тя. – Не съм виждала родителите си от шест месеца, а тази вечер щяхме да излезем заедно. Бях в хотелската им стая само от пет минути, когато ти ми писа. После се престорих, че съм болна, и си тръгнах. Чувствам се много тъжна и виновна за това.
Очите му не се откъсваха от нейните, докато тя говореше. Тя намери погледа му за много успокояващ, а изражението му изобщо не беше осъдително.
– Всичко е наред – каза и той. – Това не беше твоя вина, Кали.
– Разбира се, че е моя вина. Съгласих се да направя това и сега съм на твое разположение, независимо от обстоятелствата. Родителите ми не трябва да бъдат наранявани заради мен.
– Аз ще поема вината – каза Хънтър.
– Ще се обадиш на родителите ми и ще им кажеш защо избягах от хотелската стая тази вечер? – Тя се засмя при мисълта за това.
Хънтър бавно поклати глава.
– Предай чувството за вина на мен. Нека аз се тревожа за тях. Позволи ми да се тревожа за всичко, Кали. Вместо да се фокусираш върху всички проблеми, които този вид връзка ти създава, трябва да започнеш да търсиш някои от добрите неща, които могат да произлязат от нея.
– Аз просто не разбирам. Искам да разбирам, но не разбирам.
Той се усмихна и се наведе, целувайки устните ѝ. Устните му се задържаха, спряха, целунаха я отново, като бавно ставаха по-страстни. След това силните му ръце я хванаха и я придърпаха към тялото му, като я обгърнаха в прегръдка. Тя изстена тихо, когато езикът му навлезе в устата ѝ.
Когато се отдръпна от целувката им, Хънтър ѝ се усмихна. – Разбери това – каза той. – Сега аз имам пълен контрол. Това означава, че трябва да правиш каквото ти кажа. Но това също така означава, че трябва да поемам тежестта. Аз съм този, който е разстроил родителите ти и те е наранил. Аз съм този, който трябва да намери начин да поправи това. И аз ще го направя, повярвай ми.
Тя въздъхна. Кали не знаеше как той би могъл да оправи нещо, но отчаяно искаше да му повярва. А и идеята да предаде вината си на него също ѝ харесваше. Вярно беше, че той беше този, който я беше помолил да дойде в последния момент. Тя просто спазваше договора. Хънтър беше този, който я беше принудил да попадне в тази конкретна ситуация, и тя можеше да избере да го остави да поеме отговорността за това решение.
– Добре – каза тя и го погледна твърдо. – Повече няма да се чувствам виновна.
Той се усмихна широко.
– Това е много добре. Отново съм впечатлен. – Той я хвана за ръката. – Ела с мен – каза той и я поведе към стълбите. – Имам нещо, което искам да ти дам.
Тя забави ход.
– В спалнята ли отиваме?
– Да. Нямаш ли нищо против?
Тя кимна.
– Да.
Той спря и поклати глава.
– Хайде, Кали. Мога да кажа, че нещо не е наред. Какво е то?
– Последния път, когато отидохме в твоята стая, ти ме върза и ме остави.
Той отново хвана ръката ѝ.
– Не се притеснявай. Това няма да се повтори, обещавам.
Двамата се качиха заедно на горния етаж. Както обикновено, спалнята му изглеждаше безупречна, без петна – сякаш никой никога не я беше използвал. Къщата му ѝ напомняше на нещо, което е било подредено от агент по недвижими имоти – красива, но не и обитавана.
Хънтър отиде до нощното си шкафче и взе плика, който лежеше върху него, върна се до мястото, където стоеше Кали, и ѝ подаде плика.
Тя бавно отвори плика и извади сгънатия вътре лист хартия. Когато разгъна хартията, откри набързо написания си договор – този, който беше пресъздала по памет – и той беше изцяло подписан и датиран от Хънтър.
– Ти го подписа – каза тя и усети как топлината се разпространява от корема ѝ към гърдите. – Предполагам, че това ни прави официални?
– Това е така. Искам да го имаш. Направих копие за собствените си документи.
Тя върна договора в плика и го сложи в чантата си. Не беше сигурна какво ще последва – пътуване до мазето, за да отпразнуват сделката?
Но Кали нямаше нужда да се чуди, защото миг по-късно той отново я целуваше, придърпваше я към себе си, а ръцете му докосваха цялото ѝ тяло.
– Не мога да ти устоя, Кали – прошепна той.
Обичаше да го чува да казва това. Думите му пулсираха в тялото ѝ като изстрел на адреналин. Целувките му станаха по-интензивни, по-проникновени, а след това той се наведе към нея по такъв начин, че стана ясно, че иска да я сложи на леглото.
Тя си позволи да падне назад върху мекия матрак, а Хънтър се спусна върху нея. Целувките му бяха пламенни, страстни и тя усещаше емоциите му от начина, по който я докосваше.
За първи път тя наистина вярваше, че Хънтър има предвид думите си, че са идеални един за друг. Кали не знаеше защо му е нужно връзката им да е толкова структурирана, а тя да е напълно подчинена, но знаеше, че в някои отношения това наистина ѝ подхожда – дори да ѝ беше болно да го признае.
Харесваше и той да контролира нещата.
Харесваше ѝ, че Хънтър се грижи за нея, че я прави своя отговорност. Имаше чувството, че цялото му внимание е насочено към нея и само към нея.
Коя жена не би искала цялото внимание на мъжа си, особено на такъв секси и загадъчен мъж като Хънтър Риърдън?
Всеки път, когато устните на Хънтър докосваха нейните, Кали трябваше да потиска стона си от удоволствие. Той беше толкова деликатен, но в същото време твърд, силен и страстен. Устните му започнаха да я целуват по шията, задържайки се близо до ключицата ѝ, докато ръцете му хванаха бедрата на Кали.
Тя разтвори крака пред него и роклята ѝ се вдигна почти до горната част на бедрата ѝ. Хънтър се притисна в нея и тя усети издутината в пазвата му срещу навлажнения ѝ вход. Дори и през буфера на дрехите им тя усещаше спешната му нужда да проникне в нея и искаше това повече от всичко.
Хънтър се отдръпна и я погледна в очите.
– Знаеш, че ми трябва всичко, за да не падна изцяло в теб и никога да не се върна.
Тя посегна към ризата му и го дръпна към себе си.
– Искам да паднеш. Искам да те вкарам в себе си докрай, за да не се налага да се разделяме.
Очите му бяха придобили нов интензитет, разбра тя. Той разглеждаше лицето ѝ, изражението ѝ, сякаш не можеше да повярва, че е истинска.
– Но ти знаеш, че имам граници – прошепна той. – Знаеш, че има някои неща, които не мога да променя. Аз съм разбит отвътре и не искам да те нараня.
– Ти не можеш да ме нараниш – каза тя. – И знам, че никога няма да го направиш, Хънтър.
Той сякаш чуваше това, което тя казваше, като давещ се човек, който се държи за спасително въже. И тогава той отново беше върху нея, гърдите му се притискаха в нейните, ръцете му галеха лицето ѝ, докато целуваше устните ѝ.
Сега тя наистина си позволи да стене, все по-силно и по-силно, защото удоволствието беше твърде голямо. Всичко беше твърде много.
Той се блъскаше в нея, а бедрата му се впиваха в нейните. Кали се усмихна, обичайки начина, по който се чувстваше дори с дрехите им. Не можеше да си представи какво щеше да направи с нея, когато най-накрая свалиха дрехите си. И нямаше търпение да разбере.
Ръцете му се отдалечиха от лицето ѝ, погалиха предната част на роклята ѝ и спряха на гърдите ѝ. А след това ръцете му продължиха да пътуват надолу, докато стигнаха до голите ѝ крака, след което се плъзнаха нагоре по бедрата ѝ, под роклята.
Тя изтръпна, когато той намери бикините ѝ и умело ги плъзна по бедрата ѝ, надолу покрай глезените и стъпалата. Той ги хвърли на пода.
– Сега си готова и отворена за мен – каза ѝ той.
Дишането на Кали беше дълбоко и тежко, докато той използваше ръцете си, за да разтвори още веднъж краката ѝ за него. Този път, когато се плъзна към нея, тя беше гола. Усещаше грубостта на панталоните му директно върху кожата си.
– Хънтър, имам нужда от теб – изстена тя.
Той разкопча ципа си и извади дебелия си, еректирал член. Тя го погледна, все още изумена от размера му – особено от обиколката му. Беше огромен.
– Искаш ли да ме гледаш как влизам вътре? – Попита той.
Тя кимна, а устата ѝ беше отворена в очакване.
– Да, моля.
– Добре. – Той вдигна роклята ѝ до корема, така че тя да може да извие врат и лесно да наблюдава как той се вмъква.
Хънтър се наведе над изпънатите ѝ крака и постави главата на члена си върху влажния отвор на путката ѝ. Започна енергично да търка главичката на мъжкото си тяло около гладката ѝ цепка.
Тя се задъхваше и трепереше, докато той натискаше гънките ѝ да се разтворят за него.
– Чувствам се добре – каза тя. Натискът вече се засилваше по приятен начин, докато той бавно увеличаваше силата срещу нея.
Започна да прониква в нея и докато Кали го наблюдаваше, той се плъзна в нея.
Тя отметна глава назад и отново изстена, екстазът я обзе, когато той премина през гънките ѝ.
– Боже, сега си толкова влажна и стегната – каза ѝ той. – Едва успявам да вляза в теб.
Кали не можеше да издържи. Тя го искаше – имаше нужда от него толкова силно. Тя се хвана за седалищните му части и го придърпа по-близо, а валът му се плъзна още по-навътре в кухината ѝ.
Той изстена и тялото му потрепери заедно с нейното.
Хънтър я гледаше в очите и тя успя да му отвърне, без да се страхува. Всъщност тя започна да се усмихва. Виждаше много ясно, че Хънтър се грижи дълбоко за нея. Нямаше как да премине през всички тези усилия и проблеми само за да прави секс с нея.
Мъж като Хънтър можеше да има много жени и изобщо не трябваше да полага големи усилия за това.
Тя осъзна, че става дума за нещо повече от просто сексуално завоевание.
Чувството, което това осъзнаване и даде, беше много по-добро и по-силно от всеки оргазъм.
– Кали, искам да бъда с теб – прошепна той.
– Ти си с мен – каза тя.
– Винаги ще се грижа за теб. Винаги.
– Да – изстена тя и го придърпа още по-близо.
– Аз съм изцяло вътре – каза той, гласът му беше тих. – Усещаш ли това?
Тя кимна.
– Чувствам го.
Той бавно започна да се отдръпва, но точно преди да излезе от нея, отново се вмъкна по цялата си дължина в тунела ѝ. Направи това четири или пет пъти и всеки път докарваше Кали до ръба на лудостта – толкова добре се чувстваше.
Тя викаше, а тялото ѝ се извиваше под силната му хватка. Той отново я целуваше, докато бедрата му се помпаха нагоре-надолу, а дългият му, дебел член влизаше и излизаше от най-интимното ѝ място. Той я изпълваше и после отново я изпразваше, но всеки път, когато се връщаше вътре, напрежението се покачваше с още една степен.
– Ще свърша – каза му тя.
Устните му я целуваха още по-силно, а бедрата му работеха по-трескаво и усърдно срещу нея.
Всичко вече беше мокро. Тя беше напоила и двамата със соковете си. Кали не знаеше, че изобщо има толкова много в себе си, но сега то излизаше и той го изкарваше от нея.
Тя се вкопчи в гърба му, докато той я обработваше, пробивайки все по-надолу, обвързан и решен да уцели правилното място.
Изведнъж Кали застена и всяка нейна клетка се разплака от чисто блаженство.
– Идвам – извика тя, без да може да контролира нищо от това. Той я целуна, докато тя свършваше, докато тунелът ѝ се свиваше и освобождаваше в бърза последователност и тя усети как завесата между тях пада.
Това е всичко, помисли си тя. Това беше чиста душевна връзка. Нямаше друг начин Хънтър да я отведе на такова райско място. Беше я довел дотук чрез докосването си и сега тя се наслаждаваше на момента. Чувстваше се като петдесет оргазма, обгърнати в един прекрасен голям – и не искаше да свършва.
Но най-накрая, след още една разтърсваща кулминация, той свърши. Тя се задъхваше, напълно унищожена. Всичко беше отпуснато, отпуснато и потно.
– Чувствах се толкова добре – каза му тя.
Хънтър я погали по бузата.
– Винаги съм искал да те накарам да се чувстваш по този начин.
Тя отново му се усмихна.
– Ти си някак невероятен – каза тя.
– Не, не съм. – Тогава очите му се промениха. Той се измъкна от нея и се претърколи по гръб.
– Нещо не е наред ли? – Попита тя, като се обърна да го гледа.
Той седна и свали панталоните си, а заедно с тях и боксерките си. После свали и ризата си.
– Хайде, сваляй роклята – каза той твърдо.
Кали не мислеше да се пита повече за внезапната му промяна в настроението. Тя издърпа роклята си през главата и после внимателно я пусна на ръба на леглото.
– Сутиенът ти също – каза и той.
Тя разкопча сутиена си, осъзнавайки, че очите му са вперени в нея и следят всяко нейно движение.
– Качи се на четири крака, Кали.
Тя го погледна, за да прецени изражението му. Тъмните му очи бяха интензивни, впити в нея, и тя трябваше да отвърне поглед. Колебливо тя застана на колене на леглото.
Хънтър се размърда наблизо.
– Сега ще те чукам, Кали. Наистина ще те чукам. Ще ти покажа колко невероятен съм. – Гласът му изведнъж стана по-тъмен, изпълнен с интензивност, която Кали не можеше да разбере. Дали и се е ядосал за това, че му е казала, че е невероятен?
Тя не знаеше. Единственото, което знаеше, беше, че ръцете му бяха здраво стъпили на бедрата ѝ и той се нагласяше така, че да може да влезе в нея отзад. Цялото това нещо се усещаше много първично, вълнуващо по начин, който не беше усещала преди малко.
Вместо да се чувства, сякаш се любят с нея, Хънтър я караше да се чувства, сякаш я чукат.
Когато този път той се вмъкна в нея, Кали изстена от удоволствие. Все още беше също толкова добре. Истината беше, че тя обичаше, когато той я чукаше по този начин. Харесваше ѝ, когато животинската му страна се проявяваше и той се гавреше с нея.
Освен това беше виждала погледа му и преди. Знаеше, че Хънтър наистина се интересува от нея като личност – знаеше извън всякакво съмнение, че това не е просто някаква сложна версия на покана за среща.
Валът му проникна в нея до дъното и тя извика. Ръцете му държаха бедрата ѝ още по-здраво, като я притискаха към себе си, докато той се удряше в нея.
Хънтър ритмично удряше бедрата си в дупето ѝ, като разтърсваше седалищните ѝ части със силата на удара. Валът му я разцепи, почти, но не съвсем болезнено, докато се плъзгаше навътре и навън, удряйки, удряйки, удряйки.
Потта вече се лееше и от двамата.
– О, Боже – изстена Хънтър, а гласът му бе дрезгав от желание. Той се протегна и хвана косата ѝ, дърпайки я, докато се удряше в задната ѝ част.
Сега тя беше толкова мокра, точно толкова мокра, колкото и преди. Дишаше на малки пресекулки, докато усещаше как огромният му член преминава през тунела ѝ като влак, отново и отново. Ритъмът му беше едновременно хипнотичен и чувствен. Тя се отваряше за него и искаше да го накара да се развихри още повече, ако той желаеше това.
Обичаше начина, по който дърпаше косата ѝ, ръцете му я контролираха с безпроблемна сила и воля. Той беше толкова силен и див, но под всичко това се криеше нежност. Кали никога не почувства, че Хънтър преминава границата и се опитва да я нарани или дори да бъде груб с нея само заради самата грубост.
Изглеждаше така, сякаш грубото му отношение към нея беше неговият начин да покаже желанието си, нуждата си, страстта си към нея едновременно.
– Не мога да понасям колко добре се чувстваш – изрева той.
Още няколко невероятни, блажени движения на бедрата му и след това той се измъкна.
Миг по-късно я издърпа на крака.
– Хайде – каза той. – Да си вземем душ. Заедно.
Кали изведнъж се разтревожи. Да си вземат душ заедно някак си беше по-интимно дори от секса. Това беше нещо, което правеха истинските двойки – женените. Изглеждаше по-скоро като нещо, което биха правили Никол и Ред.
Но, разбира се, тя не би му отказала – не би могла да му откаже нищо. Щеше да се остави в ръцете му и да повярва, че той знае кое е най-доброто. Затова Кали позволи на Хънтър да я повлече към банята, където той пусна душа.
Не можеше да не се вгледа в перфектното му тяло, докато той небрежно изчакваше водата да загрее. Бедрата му бяха като на професионален спортист – дебели и мускулести. Изглеждаше така, сякаш би могъл да кара колело часове наред, без да се умори ни най-малко.
Тези бедра сигурно са му помогнали да те чука като диво животно преди няколко минути, помисли си тя, а после се опита да не се разсмее.
Хънтър я хвана да се усмихва.
– Какво? – Каза той, а на устата му се образува усмивка, която съвпадаше с нейната. – Какво е толкова смешно?
– Нищо – каза тя. Но все още се взираше в тялото му. Тези коремни мускули, тези гърди, всяка част от него беше мускулеста, тонизирана и стегната. Дори пенисът му беше съвършен, помисли си тя. Нямаше нито едно нещо, което да не е наред с него.
Когато вдигна поглед към очите му, видя, че той я гледа по същия начин. Очите му бяха свирепо гладни. Възможно ли беше, помисли си тя, Хънтър да се чувства така, когато я гледа?
Кали никога не се е смятала за голяма красавица, а и никой не ѝ беше казвал, че е такава. Живееше с толкова много момчета, че през целия си живот беше правила момчешки неща. Повечето от приятелите ѝ, докато растеше, дори бяха момчета и те се отнасяха с нея като с всеки друг.
Затова никога не е имала усещането, че е красива, красиво женствена. Тя беше просто Кали Йънг. Малката сестра на Шон. Беше малка кукла, която нямаше нищо против да си играе в калта или да хвърля бейзболна топка.
Никога не е била пълно момче, не е била достатъчно атлетична, за да се впише в тази категория, и с напредването на възрастта интересите ѝ се промениха към неща, които бяха по-типични за една тийнейджърка.
Но през целия си живот никой не я беше карал да се чувства секси. Досега.
Хънтър я гледаше с такава жар, че очите му на практика изгаряха дупки в кожата ѝ. Тя го усещаше, усещаше неотложността на желанието му. Това беше отвъд секса, помисли си тя, защото те току-що бяха приключили със секса.
Не, това, което Хънтър искаше от нея, беше нещо психическо, нещо мощно отвъд физическата сфера. Хънтър искаше тялото и душата ѝ, искаше да притежава всичко.
Той пръв влезе в топлия душ, а после я хвана за ръка и я повлече със себе си вътре.
Водата се плискаше по телата им, оставяйки воднисти капчици навсякъде по кожата им. Парата замъгляваше банята и ги правеше още по-лъскави. Хънтър придърпа Кали към себе си и започна да я целува страстно, докато водата пръскаше и пръскаше.
Тя отново се възбуждаше – невъзможно и все пак се случваше. И още по-странно, тя усещаше как Хънтър отново става еректирал, докато се целуваха. Тя се спусна и започна да гали огромния му вал.
Устните му жадно целунаха устните ѝ, езикът му се впи в устата ѝ. Вкусът му беше на мента, но и мъжки.
– Имаш толкова добър вкус, Кали – каза той, повтаряйки мислите ѝ за него.
А след това я вдигна от пода на душа и я притисна с гръб към стената. Все още я целуваше, докато вкарваше твърдия си член в нея и проникна в нея с поразителна лекота.
Тя не осъзнаваше колко е мокра, докато огромният му вал не се плъзна право навътре почти без никакво усилие.
Тя се отпусна на стената зад себе си, обгърна краката си около кръста му и заключи глезените си точно над седалищните му части.
Хънтър бавно се любеше с нея по този начин, бедрата му работеха срещу нейните, коремът и гърдите му бяха изравнени с нейните. Сега той беше изцяло в нея, но не се втурваше навътре и навън, а по-скоро се люлееше настрани, като я удряше на нови места.
Стомахът ѝ се стягаше от очакване, докато усещанията в долните ѝ части продължаваха да се засилват и засилват.
Хънтър беше толкова силен, че я държеше без усилие, а тялото му работеше с магията си върху нейното, докато тя се приближаваше все повече и повече към финала.
Ударите на водата в телата им и в стената, ударите на тялото на Хънтър в тялото на Кали, звуците от удрянето на мократа ѝ кожа в стената. Всичко това беше толкова чувствено и вълнуващо за Кали, че тя отново започна да губи себе си.
Беше се чувствала така само няколко пъти с Хънтър, когато той я възбуждаше до такава степен, че тя губеше представа коя е и къде се намира. Моментите, в които преставаше да се интересува от това дали е добра, правилна или угодна на някого, освен на себе си.
Сега беше просто един от тези моменти. Тя стигна до кулминацията с първичен писък на възторг, докато Хънтър я чукаше към стената на душа, устата му беше на врата ѝ, ръцете му я хванаха за бедрата, а тя го придърпа още по-силно с краката си.
– И аз ще свърша – изпъшка той. Тя се отлепи от тялото му и пое целия му член в устата си – или поне по-голямата част от него – той беше твърде голям, за да поеме всичко наведнъж. Тя засмука, когато той свърши, цялото му тяло се скова, мускулите в ръцете и краката му се изправиха, докато стенеше.
– Душът е студен – каза той и се засмя, когато тя се изправи и го прегърна.
– Не ми пука – каза му тя. – Наистина, не ми пука.

Назад към част 4                                                          Напред към част 6

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!