***
Пътуването до ресторанта беше изнервящо. Хънтър беше по-разговорлив от обикновено, изглеждаше толкова уверен и спокоен, колкото Кали беше нервна и притеснена.
Кали носеше същия тоалет, който беше облякла за Хънтър по-рано – черни обувки, рокля с флорален принт и новата си гривна. Разбира се, все още носеше и огърлицата, която Хънтър ѝ беше подарил – макар и скрита, тя изпитваше някакъв странен комфорт от тежестта ѝ на гърдите.
Хънтър беше елегантен в черен блейзър, бяла риза с копчета, разкопчана на гърлото, и тъмносини дънки. Миришеше силно и мъжествено с одеколона си, нещо ново, което тя никога не беше усещала преди.
Това трябва да е човекът, който се появява на снимачните площадки и червените килими, реши тя. Той все още беше същият човек, когото познаваше насаме, и все пак явно беше по-приветлив, лекомислен, по-мек в коментарите и наблюденията си.
След няколко минути разговори за Ню Йорк и за това как се е променило мнението му за него през годините (изглежда, му се струваше, че е по-малък и по-малко заплашителен, отколкото в младежките му години), Хънтър най-накрая спря и погледна Кали.
– Откакто се качихме в колата, не си казала и дума.
Тя прехапа устна и погледна през прозореца на пътника към колите в дясната лента. Разсеяно се чудеше накъде са се запътили всички хора. Беше странно, помисли си, колко много хора има – всички с надежди, мечти и проблеми – хора с истории, които тя никога нямаше да узнае.
– Кали? – Каза Хънтър. – Къде си?
– Съжалявам – отговори тя и поклати глава. – Просто съм много нервна.
– Защо?
– Не съм казала на никого, че ще дойдеш. Това ще бъде голям шок. – Той се усмихна.
– Ще бъде забавно.
– Имам петима братя, Хънтър. Най-големият, Шон, е гореща глава и много ме защитава.
– Не се страхувам от горещия ти брат, Кали. А трябва ли да се страхувам?
– Просто те моля, бъди мил с него.
Хънтър се засмя, сякаш не можеше да си представи защо изобщо трябва да му казва такова нещо.
– Разбира се, че ще бъда мил с брат ти.
– Дори ако той не е много мил с теб?
Хънтър я погледна отстрани.
– В рамките на разумното. Той може да ме побутне с пръчка няколко пъти. Но ако продължава да ме глозга…- Хънтър вдигна рамене, сякаш това, че е бил побутван с пръчка достатъчно пъти, го освобождаваше от всякаква отговорност, която можеше да има в ситуацията.
– Моля. Умолявам те, Хънтър.
– Добре, добре. Обещавам, че ще бъда мил с дръпнатия ти брат.
– Той не е раздразнителен. Той просто не иска никой да ме наранява.
– Е, това ни прави двама. Тук сме в един отбор. – Кали поклати глава и въздъхна.
– Нямам търпение това да свърши.
– Сега, по друга тема – каза Хънтър, като обърна глава да провери дясната лента, докато се включваше плавно в нея. – Искам да обсъдя с теб някои неща и за тази вечер.
– О, Боже. – Тя сви ръце в юмруци в очакване на това, което щеше да последва.
– Ще играя ролята на перфектното гадже, както поиска. Не е нужно да го правя, имай предвид. Правя го, защото искам и защото имам сериозно отношение към връзката ни.
– Не съм те молила да дойдеш – възрази тя.
Той вдигна ръка, за да я накара да замълчи.
– Въпросът е, че имам някои нужди за тази вечер и ти ще ги задоволиш. Ще направиш точно каквото ти наредя.
– Не знам за какво говориш, Хънтър.
– Нека ти обясня. – Той отдели малко време, натисна спирачките, когато движението пред тях внезапно спря.
– Може да се наложи да бъда обслужван от теб през цялата вечер и когато се нуждая от вниманието ти, ще ти го посоча чрез сигнал.
– Сигнал?
– Да. – Той кимна просто. – На вечерята ще седим един до друг – каза той. – Ако докосна с пръст три пъти капачката на коляното ти, това означава, че трябва незабавно да се извиниш на масата и да отидеш да ме чакаш извън ресторанта.
Кали беше смаяна.
– Не мога…
Той я погледна и изразът на лицето му беше достатъчен, за да я върне назад.
– Не можеш?
– Това, което имах предвид – каза тя – е, че родителите и братята ми ще ни се разсърдят, ако изчезнем от масата заедно по този начин. Ще бъдем луди, ако го направим.
– Ще го направим и ти ще ми се подчиняваш – каза той, а гласът му беше строг. – Ще ме слушаш, Кали.
Тя искаше отново да протестира. Той не познаваше семейството ѝ, не разбираше колко консервативни са те.
Но Кали видя изражението на лицето на Хънтър и замълча.
Скоро пристигнаха в ресторанта. Кали ставаше все по-нервна, докато си проправяха път вътре, знаейки, че скоро ще бъде моментът на истината.
Как ли щеше да реагира семейството ѝ на това, че е довела този странен мъж на такъв важен повод? Знаеше, че е трябвало да им каже или да ги предупреди предварително, но това беше толкова скоро, че те щяха да бъдат подозрителни и раздразнени, без значение какво извинение щеше да им даде.
Вървейки през ресторанта към голямата маса в полуоткритата стая отзад, сърцето на Кали започна да тупти в гърдите ѝ. Виждаше и чуваше членовете на семейството си – зърваше баща си, чуваше бурен, почти маниакален смях, който не можеше да бъде на никой друг, освен на Шон, а после влязаха заедно в стаята.
Цялата маса се състоеше от нейното семейство и няколко членове на семейството на Лидия, които допреди малко си говореха и се смееха. Цялата група обаче притихна, когато Кали и Хънтър влязоха.
Шон и Лидия седяха заедно от другата страна на масата и когато Шон видя Кали, скочи на крака.
– Малка сестричке! – Извика той. – Ти си тук!
Кали се засмя, докато Шон тичаше около масата, за да я прегърне.
– Здравей, Шон – каза тя и го прегърна обратно. Той се отдръпна и я погледна с широко отворени очи.
– Ти вече си в Ню Йорк, Кал. Погледни я, мамо.
Майката на Кали се разсмя.
– Мисля, че изглежда великолепно.
– Откъде имаш тази рокля, Кали? – Извика Лидия от другата страна на масата.
– Тя е… ъъъ… от някакъв универсален магазин – излъга тя, като не искаше да каже, че е на Майкъл Корс, тъй като човек, който е толкова в крак с модата, колкото Лидия,
със сигурност знаеше какво означава това. Вероятно тя все пак го знаеше.
– Е, наистина е прекрасен, Кали.
– Благодаря, Лидия. Ти също изглеждаш страхотно. И поздравления за голямата новина!
Сега Шон се взираше в Хънтър, без да обръща внимание на добрите пожелания на Кали.
– Значи не си ни представила твоя приятел, Кал – каза той, като изпъчи малко гърдите си и огледа Хънтър нагоре-надолу.
Хънтър му се усмихна приятелски и протегна ръка.
– Аз съм Хънтър Риърдън – каза той.
Шон хвана ръката му и я стисна, а двамата сякаш се премериха. Шон беше по-нисък от Хънтър с един-два сантиметра, но с по-едро телосложение. Кафявочервената му коса беше къса и имаше вид на спортист, какъвто беше. В гимназията Шон беше звезден защитник и държавен шампион по борба. И въпреки че беше достатъчно приятен човек, ако си негов приятел, той беше свирепо лоялен и бързо реагираше, ако смяташе, че някой излиза извън строя.
Всяко момче, което беше довела вкъщи в гимназията, се беше плашило от Шон – и останалите ѝ братя също, но най-вече се бяха страхували от Шон. Шон умееше да използва внушителното си физическо присъствие и пламенното си поведение, за да изнервя другите мъже. И сега тази вечер той отново опитваше същата тактика с Хънтър.
– Радвам се да се запознаем, Хънтър – каза Шон и най-накрая пусна ръката на Хънтър. – Кали така и не спомена, че ще доведе приятел на годежа ми.
– Това е, защото не съм неин приятел – каза му Хънтър.
– Не си?
– Не – каза Хънтър и се вгледа директно в очите на Шон. – Ние сме заедно.
Кали искаше да седне. Чувстваше се отпаднала. Сега цялата маса беше напълно смълчана, наблюдавайки случващото се между тези двама мъже.
– Заедно? – Изрече Шон, челюстта му работеше. Той погледна с лека досада към Кали. – Кал, ти никога не си споменавала за този човек пред никого. Нали, мамо?
Майката на Кали вдигна рамене и поклати глава, сякаш не искаше да има нищо общо с тази бъркотия.
– Хей, всеки който иска да отпразнува събитието, е добре дошъл – каза Малкълм от мястото близо до ъгъла. Малкълм беше една година по-млад от Шон и много по-спокоен. Мама го наричаше умиротворителя на семейството.
– Тъй като това е моят повод – каза Шон, обръщайки се към Малкълм – мисля, че аз ще бъда съдията за това кой е добре дошъл и кой не.
– Нашият повод – каза Лидия.
– А?
– Това е нашият повод, Шон. Помниш ли?
– Точно така. – Той се усмихна и се обърна към Хънтър. – И ти си добре дошъл да вечеряш, наслаждавай се. Тъй като ти и Кали сте… какво, връзка?
– Имам много сериозни намерения по отношение на нея – каза ѝ Хънтър.
Шон всъщност изглеждаше озадачен. Кали никога досега не го беше виждала да гледа така, сякаш не можеше да разбере какво да си помисли за Хънтър. Шон се гордееше, че умее да преценява другите мъже, а преди това Шон винаги се оказваше най-голямото куче в двора.
– Това е добре, човече. Това наистина е добре за теб – промълви той, заобиколи отново и седна до Лидия.
Това сякаш отпусна масата и всички се върнаха към разговорите и пиенето, което очевидно вече се беше случвало известно време преди тяхното пристигане.
Все още имаше няколко свободни места и Хънтър и Кали седнаха заедно, колкото се може по-далеч от Шон и Лидия.
Кали представи Хънтър на останалите членове на семейството си: майка си и баща си, Малкълм, втория по големина брат, Джак, средния, който винаги сякаш изчезваше в сместа, Конър, четвъртия по големина – той винаги се смееше, и накрая Райън, най-малкия брат, който беше замислен и пакостлив по природа. Райън беше по-пакостлив от всички останали братя, взети заедно – биеше се, хващаха го да пие по време на училищни тържества, а в колежа го изправиха пред декана за това, че се е разхождал извън общежитието.
Хънтър посрещаше всички с лекота, усмихваше се, стискаше им ръцете, разказваше по една-две шеги, като винаги държеше ръка на рамото на Кали.
Кали най-сетне започна да се отпуска, след като най-лошото вече беше отминало и хората сякаш бяха преодолели шока от появата ѝ с непознат мъж.
Лидия и Шон разказаха на цялата маса за предложението му. Шон се беше появил в работата ѝ с дузина рози и приятел, който свиреше на акустична китара. А след това Шон беше изпял „More Than Words“ и беше паднал на едно коляно, предлагайки ѝ пръстена и питайки я дали ще се омъжи за него.
Лидия се просълзи, само като разказваше тази история.
Кали погледна през масата към Шон, който сияеше от гордост.
– Винаги съм знаела, че си голям романтик по душа, Шон – каза му Кали.
Той я погледна и се усмихна.
– Разбраха за мен – каза той.
– Ти сам се изложи – засмя се Райън. Той отпи дълга глътка бира. – И на всичкото отгоре изпя песен от осемдесетте години – шибано тъжна.
– Внимавай, Райън – каза Шон, а веждите му се смръщиха. – Ще ти покажа нещо тъжно навън на паркинга, ако се държиш така тази вечер.
– О, голям човек – подиграваше се Райън, който не се притесняваше и продължаваше да пие. Райън беше дребен и най-млад, но имаше решителна жилка и много рядко отстъпваше.
Скоро сервитьорката дойде да вземе поръчката им. Всички ядяха така, сякаш това беше последното им хранене, помисли си Кали. Всичките ѝ братя имаха големи апетити и изглежда, бяха твърдо решени да се насладят на хубавите неща в Ню Йорк. Когато сервитьорката стигна до баща ѝ, той беше заел съвсем друго отношение. Изглежда, че си мислеше, че се хранят в ресторант с „Мишлен“ звезда. Извади бифокалните си очила и ги постави на върха на носа си, за да разгледа винения лист, докато сервитьорката търпеливо чакаше поръчката му.
– Да видим тук – каза той, като примигваше. – Мисля, че бихме искали едно от най-добрите ви бели вина – каза той бавно.
Майката на Кали извъртя очи.
Бащата на Кали беше обикновен човек и все пак по някакъв начин се смяташе за ценител на най-хубавите неща в живота. Вкъщи беше прибрал ценна колекция от чинии на Елвис, които според него един ден щяха да струват хиляди и хиляди долари, както и комплект „ментови“ монети, които беше купил преди няколко години от Home Shopping Network. Понякога ги изваждаше и ги показваше на гостите на дома, предлагайки мъдрото си мнение за други ценни инвестиционни възможности.
– Някакво конкретно бяло да ви харесва? – Попита сервитьорката объркано. Бащата на Кали се поколеба и нагласи очилата си.
– Да видим. Това Шардоне 2010 би трябвало да е доста добро – каза той. – Имам предвид, че е от 2010 г. Това е доста добре отлежало.
Кали видя как братята ѝ си разменят усмивки и подмятания. Всички бяха добре запознати с ексцентричността на баща им в тази област, така че това беше нещо като семейна шега. Въпреки това на Кали ѝ беше малко жал за него в момента.
И така,
– Шардоне 2010? – Каза сервитьорката.
– Аз… ами… може би не. Мисля си…- Баща ѝ, в светлината на прожекторите, сякаш се разпиля и загуби.
Хънтър, който също разглеждаше винения лист, се намеси.
– Мисля, че Шардоне е много добър избор, господин Йънг. Може би Монраше? То е от 2010 г.
Бащата на Кали се усмихна някак благодарно на Хънтър.
– Да. Точно това си мислех и аз. Ще вземем „Монтраше“ – каза той на сервитьорката.
Тя кимна.
– Много добър избор, сър.
След като сервитьорката си тръгна от масата, Кали погледна Хънтър и той ѝ отвърна с поглед.
– Благодаря – прошепна тя.
Той кимна и хвана ръката ѝ под масата.
За първи път през цялата вечер тя не просто желаеше вечерята да свърши. Всъщност се наслаждаваше на себе си – и най-изненадващото от всичко, щастлива, че Хънтър е дошъл с нея. Никога досега не беше имала мъж до себе си по време на семейно събиране и някак си това правеше всичко по-топло, по-светло, по-интересно.
Чувстваше се по-опитна, по-възрастна, сякаш най-накрая бе придобила известна доза уважение от страна на братята си.
И тогава това се случи. Точно когато всичко вървеше толкова добре, тя усети потупване по коляното си. Потупване, потупване, потупване. Три пъти.
Вълшебното число.
– Не мислиш ли, Кали? – Каза Шон.
– А? – Главата на Кали се вдигна и очите ѝ се разшириха.
– Казах, не мислиш ли, че „Таймс Скуеър“ е по-добър от „Мол ъф Америка“?
– О, да – каза тя. – Определено. Обичам… ах… билбордовете.
– И не забравяй Бродуей – каза баща ѝ, отпивайки от шардонето си, сякаш се намираше на частната си яхта.
Сърцето ѝ все още биеше бързо. Трябваше незабавно да напусне масата според инструкциите на Хънтър.
– Трябва да отида до дамската тоалетна – каза тя и стана от мястото си. – Извинете ме.
– Ще дойда с теб – каза Лидия.
– О. – Кали се опита да се усмихне, погледна Хънтър, за да прецени реакцията му. Такава нямаше, тъй като Хънтър някак си беше потънал в разговор с Малкълм за независимото кино.
Тя напусна масата, а Лидия я последва веднага след нея. Докато вървяха към тоалетните, Лидия я хвана за ръката и изпищя развълнувано.
– Кали, това момче, с което си, е толкова сладко! Искам да кажа, че е повече от сладък.
– Благодаря, Лидия.
– Всъщност той е секси, ако нямаш нищо против да се изразя грубо. – Лидия поклати глава. Тя имаше по-червена коса от Шон и беше сладострастна. Дори сега Кали забелязваше как главите на мъжете се обръщат, когато минават покрай масите им. Лидия също нямаше нищо против да показва деколтето си. Имаше големи цици и още по-голяма уста. – Как се запознахте?
– О – каза Кали. – На едно парти. Парти край басейна в Хемптън. – Очите на Лидия се разшириха още повече.
– В Хемптън? От елита ли е?
– Не знам.
Най-накрая стигнаха до дамската тоалетна и отидоха до банята. Кали отчаяно се опитваше да измисли как да изгуби Лидия, защото трябваше да се срещне с Хънтър навън възможно най-скоро.
Но как Хънтър можеше да ѝ се разсърди, ако не успееше? Не беше нейна вината, че Лидия беше провалила плана. Кали си помисли, че той няма да се интересува от извиненията ѝ. Трябваше да излезе навън и да се отърве от годеницата на брат си.
Когато приключиха с ползването на тоалетната, Кали се престори, че поправя роклята си в огледалото в банята, докато Лидия си миеше ръцете. И точно тогава погледът на Лидия падна върху краката на Кали.
– О, Боже мой. Кали, това са Прада! Току-що ги видях в новия каталог! – Гласът ѝ се бе извисил до положително дрънчащи ушите размери.
– Дали са? – Попита слабо Кали.
– Ти не знаеше ли това?
– Аз… те бяха подарък.
– От него? – Очите на Лидия бяха пронизващи. Сега тя се приближаваше като птица, която се готви да се спусне и да изяде някое мъничко червейче, извиващо се в калта. – От него ли бяха, Кали? – Тя видя изражението на лицето на Кали и устата ѝ се изкриви в невярваща усмивка. – О, Боже мой. Той е богат. Той е напълно свръхбогат и те ухажва.
– Моля те, Лидия, това не е така.
Лидия я хвана за лакътя.
– Шон ще се изплаши, когато му кажа. Знаеш как мрази богатите момчета.
– Моля те, не казвай нищо. Не искам той да направи нещо лудо.
Лидия кимна, а усмивката ѝ изчезна.
– Е, това е вярно. Може да направи нещо глупаво, например да пребие новото ти гадже пред ресторанта. И това напълно ще провали вечерта.
Кали кимна в отговор, макар че в главата си си спомняше как Хънтър се държа с Брад на партито край басейна. Не беше толкова сигурна, че Шон би могъл просто да го „пребие“ толкова лесно, но и не искаше да разбере.
– Така че може би бихме могли да запазим тази подробност между нас, Лидия? – Попита Кали.
– Разбира се. Няма да кажа и дума. Устните ми са запечатани. – Лидия сякаш наистина харесваше идеята да имат тайна само между тях. Винаги е искала да се сближи с Кали и често се е опитвала да прекарват време заедно. Проблемът беше, че Кали знаеше, че Лидия е клюкарка и понякога може да има отношение (подобно на Шон), а тя не искаше да се сближи прекалено много с приятелката на брат си и след това да се налага да се справя с евентуалните последици.
Сега обаче беше удобно да я държи щастлива.
– Благодаря, Лидия. Ти си страхотна.
– Знам. – Тя се усмихна. – И така, трябва ли да се връщаме на партито?
– Да. – Тръгнаха обратно и тогава Кали изведнъж се спря. – По дяволите, току-що осъзнах, че съм си забравила телефона в колата. Ще се срещнем на масата, Лидия.
Кали се обърна и тръгна толкова бързо, колкото можеше, без да чака отговор. Тя не искаше Лидия отново да се опитва да я последва.
След като излезе пред ресторанта, тя застана на няколко метра от вратата, скръстила ръце, и се разтрепери, въпреки че навън не беше много студено. Искаше ѝ се да беше пушач. Това беше моментът, в който може би щеше да се почувства по-спокойна, ако запалеше, изпускаше дим в нощния въздух и изглеждаше отчаяна.
Вместо това тя просто беше нервна и дръпната.
След още няколко минути Хънтър излезе, видя я мигновено, но изражението му не се промени. Той се приближи до нея. – Хайде. – Хвана я за ръката, малко грубо, и я дръпна, докато продължаваше да върви с бързо темпо.
– Къде отиваме?
– Отстрани – каза той грубо. Завиха зад ъгъла и тогава устните му бяха върху нейните, имаха вкус на вино, а езикът му беше настойчив.
Зърната на Кали веднага се втвърдиха под роклята ѝ. Тя изстена, когато ръцете му я придърпаха към себе си. Тялото му беше топло, твърдо – всичко в него беше твърдо.
– Не трябва ли да… – тя отново започна да се опитва да попита дали не е трябвало да се върнат на партито.
Той я заглуши с уста. Обърна я така, че гърбът ѝ да бъде опрян в тухлената стена на ресторанта. Ръцете му се спуснаха по роклята ѝ и опипаха гърдите ѝ. Стисна ги силно, като повдигаше плата на роклята ѝ, докато го правеше. Едната му ръка се спусна надолу и докосна голия ѝ крак, изпращайки шокови вълни на възбуда по тялото ѝ.
А след това се отправи нагоре по дължината на крака ѝ и докосна голото ѝ бедро. Роклята беше вдигната от едната страна и ако някой минеше зад този ъгъл, щеше да се нагледа.
В този момент Кали едва ли щеше да се замисли. Тя беше мокра. Беше готова за всичко.
Хънтър разбра това, когато плъзна ръка под новите ѝ бикини и откри гладката ѝ могилка, вече влажна и отворена за докосване.
Той вкара пръстите си в нея, докато целуваше устата ѝ.
Докосването му беше изискано, грубо и нежно, изискващо и поддаващо се едновременно. Тя не разбираше как той може да знае от какво има нужда и кога, но някак си знаеше. Ръката му се удряше в нея, докато пръстите му я натискаха и дърпаха, влизайки и излизайки от тунела ѝ.
Главата ѝ се отметна назад към стената и тя вече се задъхваше.
– О, о… о. – Тя не можеше да мълчи. Другата му ръка масажираше гърдите ѝ, а зърната и бяха толкова твърди, че на практика можеха да пробият тънката материя.
– Искам да свършиш за мен, точно тук. Точно сега. Искам да свършиш и след това да се върнеш на тази маса с мен, все още миришеща на твоя секс, знаейки какво сме направили заедно, докато всички седят вътре без никаква представа.
Мисълта я изплаши, но ръката му не спираше, а тя беше безсилна, когато Хънтър беше близо. Тя стигна до кулминацията мигновено, точно както ѝ беше казал да направи.
Опита се да запази тишина, но ѝ беше трудно.
Облегна глава на гърдите му и се опита да задуши собствените си викове. Когато свърши, Хънтър остави роклята да падне обратно върху крака ѝ, отдръпна ръката си и се отдалечи от нея.
– Трябва да се върнем. Ти тръгвай първа, аз ще се върна след малко.
Кали се развълнува, спъна се – съзнанието ѝ все още беше разтърсено от това, което ѝ беше направил. Тя кимна, изтръпнала за всичко, освен за него, и всичко около нея ѝ се струваше прозрачно, освен Хънтър.
Обърна се на пети, опитвайки се да събере мислите си. Как би се държал един нормален човек, ако наистина просто невинно беше забравил телефона си в колата? Но това изглеждаше невъзможна задача, особено предвид факта, че и отне твърде много време да се върне на масата.
Всички ще разберат какво си правил там, каза си тя. Ще те гледат и после някой ще те попита какво ти е отнело толкова време…
Кали продължаваше да се насилва да върви и накрая стигна обратно до масата, а всички говореха със смях за нещо, което Шон беше казал, и никой не ѝ обърна внимание.
Тя въздъхна дълбоко с облекчение и отпи дълга глътка вино. Най-лошото беше отминало. Беше представила Хънтър на семейството си и въпреки първоначалното блъскане в гърдите, което Шон беше направил, нещата бяха минали сравнително гладко. А сега дори беше преминала последния тест – срещна се с Хънтър навън и… помисли си за ръката му между краката си и през нея премина тръпка на нужда.
Тя отпи още една голяма глътка вино. Майка ѝ се наведе и прошепна в ухото ѝ.
– Изглежда много приятен човек и мисля, че го е грижа за теб.
Кали погледна майка си, изненадана. Тя не беше от тези, които казват нещо хубаво, за да накарат някого да се почувства по-добре.
– Благодаря, мамо. Това означава много.
– Чувстваш ли се по-добре?
– Какво имаш предвид?
– Стомашният ти грип – каза майка ѝ и в очите ѝ блесна нещо.
По дяволите. Кали напълно беше забравила за снощи и за бялата лъжа, която беше казала, за да напусне хотелската стая на родителите си и да замине за дома на Хънтър.
– О, това – каза тя. – Чувствам се по-добре. Тази сутрин се събудих и стомахът ми беше почти на сто процента.
Майка ѝ кимна сериозно, но очите ѝ все още блестяха.
– Това е добре, скъпа. Просто се радвам, че си щастлива. Тя се усмихна и погали ръката на Кали, стисна я веднъж, преди да се обърне назад, за да каже нещо на бащата на Кали.
И точно тогава Хънтър седеше до Кали и ѝ се усмихваше.
– Здравей – каза той. – Добре ли си?
Тя кимна.
– Добре съм.
– Радвам се – каза той.
Тя вдигна поглед и откри, че Шон ги наблюдава от другата страна на масата. Лидия бърбореше в ухото му, но той я слушаше само наполовина. Качулатите му очи бяха вперени в Хънтър. Кали изпита нервно чувство в стомаха си. Наистина се надяваше, че той няма да провали невероятната вечер, като се нахвърли върху Хънтър за нищо.
Скоро сервитьорите дойдоха с още подноси с храна и всички се заеха да ядат. Храната беше добра. Хънтър сигурно беше свикнал да се храни в най-добрите ресторанти в Манхатън, а това място беше типично семейно италианско (и определено не беше изискано), но той изглеждаше достатъчно доволен от него. Апетитът му със сигурност изобщо не страдаше и той поглъщаше пилешкия си пармезан с бързи темпове.
Кали тъкмо откъсваше от своите цити и кюфтета, но беше заета да разговаря с братята си, а също и с майката и бащата на Лидия.
Всъщност тя тъкмо питаше майката на Лидия за мястото, което са избрали за сватбата, когато Хънтър отмести стола си от масата и погледна телефона си.
– Трябва да приема едно обаждане – обяви той, след което стана и излезе, без да погледне назад.
Кали го наблюдаваше как си тръгва, като за миг се зачуди дали някак си не е пропуснала съдбовното потупване по коляното ѝ. Наистина ли не го беше забелязала? Или пък той наистина трябваше да приеме телефонно обаждане? Реши, че сигурно наистина му се е наложило да използва телефона.
– Зает човек – каза Шон на висок глас.
Кали погледна към него.
– Не съвсем. Поне не и когато прекарваме време заедно.
– Вие прекарвате много време заедно?
Тя сви рамене.
– Зависи от това как определяш много.
– Мисля, че повечето нормални хора знаят какво означава много.
– Шон, какъв е проблемът ти? Само на теб ли ти е позволено да имаш значима друга?
Шон се засмя.
– Това момче не е твоят значим партньор, Кали. Той е просто един пич, който си мисли, че неговите глупости не миришат.
– Това е невероятно грубо.
– Шон, престани – каза баща ѝ. Той погледна сина си с поглед, който говореше, че има сериозни намерения.
Шон въздъхна и сви рамене, но Кали разбра, че той не смята да задълбочава въпроса. Баща им можеше да събира монети и да се държи малко глупаво от време на време, но беше строг и твърд, а нравът му беше гледка за гледане. Никой не искаше да го ядосва, ако можеше да го избегне.
Тя продължи да си подбира храната в очакване Хънтър да се върне. Но след като изминаха десет минути, той все още не се беше върнал. Кали се огледа за него, като се опитваше да не изглежда очевидно. Когато вдигна поглед и срещна очите на Шон, той се усмихваше по самодоволен начин, който я ядоса.
Той не знаеше нищо за Хънтър. Просто го ненавиждаше от пръв поглед, защото Хънтър беше хитър и красив, а Шон не вярваше на нито едно момче, което харесва сестра му. Това беше нелепо. Беше нелепо още в гимназията, а сега беше още по-нелепо.
Минаха още няколко минути, в които Кали се опитваше да води разговор, но беше твърде разсеяна, защото ставаше някак странно, че Хънтър го няма толкова дълго. Хората довършваха храната си и вечерята беше на път да приключи.
Кали реши, че просто трябва да го намери. В съзнанието си тя оправдаваше отиването си да го потърси с това, че: а) той може да е направил сигнала с потупване на коляното и тя някак си да не го е забелязала; б) той е изчезнал от масата за повече от петнадесет минути и това е смущаващо; и в) вечерята е към края си и тя има нужда да се прибере.
Тя се извини (като се стараеше да не поглежда към Шон) и напусна масата, вървейки бързо към предната част на ресторанта, като сканираше с очи помещението в случай, че той е наблизо по някаква причина.
Докато се приближаваше към входната врата на ресторанта, в стомаха ѝ изтръпна чувство, че може би ще е по-добре да се върне на масата и да седне отново, докато той се върне.
Може би това е тест, помисли си тя. Може би се надява, че ще дойда и ще го потърся. Но от друга страна, може би ме изпитва, за да види дали мога да бъда търпелива и да чакам като добър покорен партньор.
Ако случаят беше такъв, тя определено щеше да получи слаба оценка.
Кали се промуши през входната врата, излезе от ресторанта и видя нещо, което почти я зашемети.
Хънтър беше излязъл на паркинга и говореше с друга жена. Кали не знаеше какво да мисли. Отначало си помисли, че това е просто случаен разговор, може би жената е пушачка и е поискала да запали (все пак пушеше цигара).
Но после видя начина, по който говореха, толкова близо един до друг. От езика на тялото им си личеше, че се познават. Разговорът им изглеждаше много интензивен и въпреки че не можеше да чуе точните им думи, тоновете бяха някак напрегнати.
На Кали ѝ стана лошо. Дали тя беше друга приятелка, може би дори по-сериозната му любовница, друга подчинена, която беше по-добра от Кали?
Тази жена беше стройна, но тялото ѝ явно беше тонизирано и стегнато на всички правилни места. Беше облечена в тъмна пола и тъмна блуза, на високи токчета. Имаше някакво излъчване – тъмни сенки за очи, известна твърдост, начинът, по който държеше цигарата си. Изглеждаше уморена от света, млада, но не и наивна или невинна.
Странната жена поклати глава, когато Хънтър посочи към нея и гласът му се повиши.
– …продължавай да го правиш, казвал съм ти хиляди пъти…
И тогава порив на вятъра отнесе остатъка от изречението му далеч от ушите на Кали.
Тя реши, че това е прекалено. Това беше обида за Кали и семейството ѝ – да се среща с друга жена пред ресторанта, докато те се хранеха вътре.
Кали слезе по стъпалата и се приближи до двамата. Жената я видя първа и очите ѝ се стрелнаха към Хънтър, отчаяни и подозрителни, като на диво и притиснато в ъгъла животно.
– Изглежда, че имаме компания, Хънтър. Твоя приятелка?
Хънтър се обърна и видя Кали да се приближава. Изражението му потъмня и очите му станаха студени като леден поток.
– Кали, върни се вътре.
Тя се поколеба. Това беше извън границите на позволеното, нали? Какво пишеше в договора за подобни ситуации?
– Просто исках да ти кажа, че хората си заминават скоро…
– Върви. Назад. Вътре. Ще бъда там веднага. – Очите му я предупредиха да не казва повече дума и макар да беше унизена и ядосана, Кали се обърна и се върна вътре.
Какъв глупак, помисли си тя, а ръцете ѝ се свиха в юмруци. Той е навън и говори с друга жена, очевидно някоя, с която е романтично обвързан, а на мен ми се кара и ме праща вътре като дете.
Как смее? Как смее?
Това беше единственото, което тя можеше да си помисли. Стомахът ѝ гореше от разочарование, срам и отхвърляне. Защо беше достатъчно глупава да вярва, че Хънтър наистина се интересува от нея? За него това беше просто някаква глупава игра, а тя беше само реквизит.
Кали се опита да задържи сълзите от очите си, но това беше невъзможно. Тя спря в коридора, който водеше към задната трапезария, и избърса очите си с обратната страна на ръката си. Подсмърчайки, тя си каза да се съвземе. Предстоеше годеж и тя нямаше да позволи на Хънтър да го развали.
– Кали, какво, по дяволите, се случва? – Тя вдигна очи и видя Шон, който се втурна към нея с яростно изражение.
– Нищо – каза тя. – Нищо не се случва.
– Тогава защо плачеш?
– Не плача. Шон… успокой се.
Той погледна покрай нея към вратата.
– Той там ли е? – Шон посочи с пръст.
– НЕ. – Кали се опита да го хване и той бързо я заобиколи, движейки се още по-бързо към изхода.
По дяволите. Цяла нощ беше чакал възможност да започне нещо с Хънтър и сега беше намерил идеалния шанс.
Кали тичаше след него, притеснена за Шон и Хънтър и ужасена, че се е стигнало дотук.
Докато излезе навън, Шон вече се бе запътил към Хънтър с пълна скорост. Хънтър все още говореше с онова момиче и момичето видя Шон точно навреме, за да посочи и да изкрещи предупреждение.
Хънтър се завъртя.
– Ей, задник, какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? – Изкрещя Шон с вдигнати рамене, приближавайки се с всяка секунда.
Хънтър дори не отговори. Всъщност той изглеждаше напълно безразличен, не дори и малко притеснен от това, което се приближаваше към него.
Тази липса на отговор сякаш забави Шон. Беше свикнал да предизвиква страх, безпокойство, гняв – нещо – когато имаше своите изблици.
– Ти не можеш ли да говориш? Глух ли си? – Каза Шон.
Хънтър го погледна. Когато най-сетне проговори, гласът му беше спокоен и властен.
– Мога да говоря. Не съм сигурен, че разбирам въпроса ти.
Шон дишаше тежко, а очите му бяха диви, когато Кали стигна до него и го хвана за ръката.
– Шон, моля те, не започвай проблеми точно сега. Моля те!
– Никой не се отнася лошо със сестра ми – каза му Шон. – Аз ще се погрижа за това, пич.
Хънтър се усмихна съвсем леко.
– Чувствам се по същия начин – каза той.
Вратата на ресторанта се отвори отново и сега цялата група се изсипа на паркинга – татко, мама, другите братя, Лидия и родителите ѝ.
– Трябва да тръгвам – каза тъмнокосата жена, а очите ѝ нервно шареха напред-назад. – Довиждане. – Тя се обърна, излезе от паркинга и изчезна зад ъгъла.
Шон посочи към Хънтър.
– Защо просто не си тръгнеш, задник? Ние ще закараме Кали до вкъщи.
– Не мисля така – отвърна Хънтър. Гласът му все още беше учтив. – Кали е с мен.
Тя не знаеше защо, но това, което каза, почти – почти – намали унижението от това, че го видя навън с друга жена. Той се изправяше срещу Шон, а никой никога не се е изправял срещу Шон. Тя знаеше, че го прави заради нея. Каквото и да се случваше с тази жена, трябва да има добро обяснение.
– Тя не е с теб – каза му Шон. – А сега си вземи тъпото отношение и тъпия си шибан задник от провинциалния клуб и тръгвай на път.
Очите на Хънтър се промениха, по-незабележимо се втвърдиха, което накара Кали да разбере, че търпението му се изчерпва.
– Мисля, че трябва да се опиташ да бъдеш малко по-учтив към себе си. Не съм чувал Кали да те моли за подобна помощ.
– Вярно е, Шон – каза тя, като се възползва от възможността да застане между тях. Тя погледна по-големия си брат и се опита да се усмихне. – Хайде, това е твоята вечер. Не я разваляй.
Той погледна към нея и обратно към Хънтър.
– Не те харесвам – каза той и Кали видя, че наистина го мисли сериозно.
Това не беше просто позиране, демонстрация, за да докаже, че все още е големият мъж. Той наистина мразеше Хънтър от пръв поглед.
Но семейството идваше към тях, пречеше му, питаше какво се е случило. Раменете на Шон се спуснаха и той се отпусна. Шансът да се бие се беше изплъзнал.
Двамата с Хънтър се гледаха един друг и нещо сякаш премина между тях, помисли си Кали. Беше приемане. Аз не те харесвам и ти не ме харесваш.
Този поглед ѝ подсказваше, че ако някой от двамата има възможност да се срещне отново, ще бъдат изречени по-малко думи и ще бъдат нанесени много повече щети, отколкото посинено его.
Хънтър погледна към нея.
– Кали, готова ли си да тръгваш?
– Да – каза тя, без дори да е сигурна защо би тръгнала с него, след като той се бе отнесъл така с нея. Беше чист инстинкт.
Тя прегърна майка си и баща си и се извини за начина, по който бяха приключили нещата, но те не изглеждаха твърде притеснени. Всички бяха пили, те бяха семейство на груби и буйни момчета и хората бяха свикнали с подобни спречквания. Фактът, че не са били нанесени никакви удари, всъщност беше малко чудо.
Няколко минути по-късно Кали се върна в колата на Хънтър и двамата караха бързо по тихите улици, като никой от тях не проговори за известно време.
Накрая тя заговори първа.
– Съжалявам за Шон – каза тя. Той се усмихна и сви рамене. – Това е част от територията.
– Каква територия е това?
– Аз съм успешен човек. Не се притеснявам от това. Не седя и не се шегувам със себе си, не драскам и не се кланям на другите мъже. Понякога, когато се срещам с определен тип мъже, не им харесва, че не се прекланям.
– Той ме защитаваше – каза тя, внезапно наранена от това, че Хънтър виждаше в него единствено нещо между двама съревноваващи се алфа мъжкари.
– Ти беше оправдание. Можеше да става дума за това кой е платил чека или за това, че съм го погледнал неправилно.
– Не мисля, че е чак толкова просто. Брат ми ме обича.
– Никога не съм казвал друго.
Кали отново се разстройваше.
– Ти наистина гледаш на жените само като на предмети, нали? Играчки. Територия, за която да се бориш, да я маркираш, за да можеш ти и другите мъже да докажете кой е по-доминиращ.
– Не бъди глупава, Кали. – Той я погледна. – Знам защо си разстроена. И напълно те разбирам. Но трябва да ми се довериш…
– Защо? Защо да ти се доверявам? Почти не те познавам, а ти ме накара да подпиша договор, който показва, че възнамеряваш да го запазиш така.
Хънтър замълча. Очите му бяха обърнати към пътя. Когато заговори отново, тя разбра, че се напряга да запази спокойствие.
– Ти знаеше, че има граници. Имахте пълно разбиране за това, което се казва в този договор, и се съгласи с всичко. Не съм те вкарвал насила в тази ситуация, Кали.
– Знам това, но има някои неща, които се случват, като онова момиче тази вечер.
Той удари с длан по волана.
– Тя няма какво значение с нищо. Нищо.
Кали седна назад и сгъна ръце.
– Лесно ти е да го кажеш. – Тя поклати глава, победена. – Просто ме закарай вкъщи.
Той я погледна.
– Не.
Тя го погледна и устата ѝ се отвори.
– Какво каза?
– Ти ме чу, Кали. Ти не взимаш решенията тук. И ще се прибереш у дома с мен тази вечер.
– Не искам да ходя никъде с теб, Хънтър.
Той се усмихна мрачно.
– Тогава винаги можеш да се откажеш от договора.
Не забравяй, Кали, че е достатъчно да направиш устно изявление.
Тя замълча зашеметена от лекотата, с която той бе прозрял пристъпа ѝ. Част от нея искаше да направи декларацията, само за да му докаже, че и е писнало от неговите лудории. Но знаеше, че ако стигне толкова далеч, няма да има връщане назад. И тогава всичко щеше наистина да свърши, а тя не искаше да го прави.
– Не искам да прекратявам договора – призна тя. – Но искам да се прибера у дома. Разстроена съм, наранена съм.
Той бавно поклати глава.
– Ще се прибереш у дома с мен и това е окончателно.
Кали седна обратно на седалката си и се загледа през прозореца. Мразеше да признае, че дълбоко в себе си искаше да отиде в дома му точно сега и да бъде с него повече от всичко на света.
Назад към част 8 Напред към част 10