***
Мотоциклетът беше платен и оставаше само въпросът какво да се прави по-нататък. Хънтър погледна Кали, докато продавачът му подаваше ключовете и документите.
– Всичко е ваше, господин Риърдън – каза продавачът.
– Наистина бих искал да откарам мотоциклета при мен днес – размишляваше Хънтър на глас. – Кали, би ли имала нещо против да ми докараш колата, за да мога аз да закарам новия си мотор до вкъщи?
Такава на пръв поглед невинна молба, помисли си тя, и все пак тя беше изпълнена с много скрити опасности.
– Не знам – каза тя. – Вероятно не трябва да ме няма толкова дълго.
– Нека проверя при Ред – каза и той.
– Не, Хънтър… – започна тя.
Той вдигна един пръст и се обади по телефона въпреки протестите ѝ.
– Здравей, Ред, съжалявам, че те безпокоя – каза той в слушалката. – Това е Хънтър Риърдън… Да… Не, просто се чудех. Току-що си купих мотоциклет и се надявах асистентката ви Кали да ми подкара колата, за да мога да транспортирам мотора до дома си. Тя се притесняваше, че ще отсъства твърде дълго и че може да имате нужда от нея… да… да…- Хънтър се засмя, фалшив, неприятен смях, който напомни на Кали за Брад Данвърс и начина, по който си мислеше, че може просто да я манипулира, за да стане негова секс играчка. Хънтър я караше да се чувства като пешка в играта му и това не ѝ харесваше особено.
– А може би ще имаш време за интервю по-късно? – Хънтър продължи, без да обръща внимание на раздразнението, изписано на лицето на Кали. Той направи пауза и кимна с глава. – Чудесно. Всъщност е перфектно. Добре. Довиждане. Той затвори слушалката и прибра телефона в джоба си.
– Ред казва, че звучи добре. Мога да те заведа в болницата в шест часа тази вечер, защото той планира да намери време, за да направя първата част от интервюто си с него.
– Е, може би не искам да карам колата ти обратно до мястото, където живееш – каза тя хладно.
– Защо не?
– Защото знам какво се опитваш да направиш, Хънтър.
Той се усмихна.
– Моля те, просвети ме за скритите ми мотиви, Кали. Толкова ми е любопитно какъв нов коварен план съм замислил.
– Не ми се подигравай – каза тя. – Опитваш се да ме съблазниш и това е прозрачно.
Очите му потъмняха и лицето му се стегна.
– Прозрачното тук е, че се страхуваш да признаеш истинските си чувства. Но аз не съм сляп. Мога да видя, че знаеш какво имаме. Виждам, че се бориш със собствените си емоции на всяка крачка.
– Не се боря с нищо – излъга тя. – А ти си напълно арогантен и неприятен. – Тя се върна към колата. – Няма да се прибера вкъщи с теб, Хънтър. Няма да спя отново с теб. Ти ми каза какво искаш от мен и аз няма да го направя.
Хънтър се приближи до нея, докато тя стоеше до колата със скръстени ръце.
– Просто ме закарай вкъщи, моля те – каза му тя.
Той застана близо до нея, облегнат на капака, докато тя чакаше до вратата на пътника.
Хънтър я наблюдаваше с пресметнат интерес.
– Мислех, че се забавляваме.
– Забавлявахме се – съгласи се тя. – Но после ти винаги намираш начин да го превърнеш в нещо друго. Защо толкова държиш да ме върнеш в къщата си?
– Нищо не трябва да се случва в моята къща. Страхуваш ли се, че ще се опитам да ти се натрапя, Кали?
Тя го погледна в очите. Не се страхуваше, че той ще се наложи над нея. Точно обратното – страхуваше се, че няма да може да му устои, ако се върнат при него, а тя знаеше, че леглото е точно горе. Същото това легло, в което той я беше отвел на места, които тя не си беше представяла за възможни.
– Не се страхувам от теб – каза тя тихо. – Но мисля, че си много манипулативен, Хънтър.
– Просто се опитвам да прекарам време с теб – каза той. – Мисля, че ти харесва да прекарваш време с мен.
– Ти просто си толкова горещ и студен.
Изведнъж той се протегна и постави ръка върху китката ѝ, леко.
– Тогава ще ми бъде по-топло с теб – каза той, гласът му беше тих. От мястото, където я беше докоснал, по ръката ѝ се изстреля електрически заряд.
– Недей – прошепна тя и се отдръпна.
– Защо?
Тя отново го погледна.
– Ти ми каза какво искаш от мен. Не мога да бъда част от подобна връзка. Това е отвратително. Против всичко, в което вярвам.
– Сигурна ли си в това?
– Да.
– Дай ми една нощ, Кали.
Тя въздъхна, отметна глава назад и изкрещя от неудовлетвореност.
– Защо си толкова упорит?
– Защото те искам. А когато искам нещо, го преследвам с всички сили. И никога през живота си не съм искал нещо толкова силно, колкото теб. – Той го каза, без да мигне с очи.
– Ако ме искаш толкова силно, ще нарушиш едно или две от твоите малки правила заради мен.
– Първо, трябва да играем по правилата, преди да можем да ги нарушим.
Тя се усмихна. Харесваше ѝ, че той се радва на тази шега между тях. Можеше да го види в очите му. Харесваше му словесната надпревара напред-назад. Кали никога не се беше сблъсквала с мъж, който да е толкова предизвикателен като Хънтър, и трябваше да признае, че намира авансите му за ласкателни и изключително вълнуващи.
„Не може ли да имам само една нощ с него?“ Зачуди се тя. Не мога ли просто да бъда отново с него и да видя дали има нещо в него? Може би ще успея да го накарам да смекчи някои от странните си правила за мен.
И тогава и светна лампичката. Стори ѝ се, че тук наистина може да има компромис, и тя се гордееше със себе си, че го е открила. Осъзнаването я накара да избухне в усмивка.
– Какво си мислиш? – Попита я Хънтър. – Виждам как колелата се въртят там.
– Мисля си, че може би съм намерила решение на нашия проблем.
– Слушам.
– Трябва да си готов на компромис. – Веждите му се смръщиха. – Не ми харесва тази дума.
– Сигурна съм, че я мразиш, но това е единственият начин – каза тя. Той сгъна ръце.
– Продължавай, говори.
– Давам ти възможност от сега до довеждането ми обратно в болницата тази вечер да правиш с мен каквото си поискаш.
Веждите му се повдигнаха от изненада.
– Шегуваш се.
– Ще бъда твоя. Можеш да ми покажеш какво си намислил. Две тестови пътувания в един ден – усмихна се тя.
Той поклати глава.
– В един момент си това скромно цвете, а после изведнъж се обръщаш на 180 градуса и всичко е през прозореца.
Тя се усмихна, харесвайки усещането, че поне веднъж го е извадила от равновесие.
– Но има една уловка – каза тя.
– Разбира се, че има.
– Уловката е, че трябва да отговаряш на въпросите ми. Трябва да ми разкажеш за себе си.
Той поклати глава.
– Нямам никакъв интерес да бъда подлаган на психоанализа, Кали.
– Кой е казал нещо за това? Просто искам да те опозная.
– Ще отговарям само на въпроси за настоящето – каза той. – Нищо за миналото ми.
– Каква е голямата работа? Какво криеш?
– Вземи го или го остави. Ако се съгласиш, тогава имаме сделка. В противен случай няма сделка.
– Но ще ми кажеш всичко, което искам да знам за настоящето – без изключения – каза тя. – Обещаваш ли?
– Обещавам.
– Предполагам, че имаме сделка – каза тя.