***
Тази нощ те лежаха заедно и Хънтър я държеше толкова близо. Тя се усмихваше, когато се събуждаше понякога през ноща и откриваше, че силните му ръце са увити плътно около нея, а лицето му се гуши във врата ѝ.
Никога не се беше чувствала толкова защитена, никога не беше знаела какво е да има мъж, който да и обръща толкова голямо внимание, че си мислеше, че никога повече няма да иска да бъде сама.
Топлината от тялото на Хънтър беше толкова еротична, толкова чувствена. Споменът за това, което беше направил с нея по-рано през деня, стимулираше сетивата ѝ дори в този късен час.
Но тя си позволи да заспи отново. Когато се събуди за последен път, беше още рано сутринта – достатъчно рано, за да е тъмно навън (макар че по качеството на светлината зад прозорците можеше да се съди, че скоро ще се разсъмне).
Тя се усмихна за стотен път през тази нощ, щастлива, че е тук, в прегръдките му. Щастлива, че е държана от него. Изведнъж ръцете му погалиха гърдите ѝ, а след това дори стигнаха между краката ѝ.
– Ти си буден – каза тя.
– Сега съм – промърмори той, захапвайки ушната и мида, докато ръката му бавно галеше влажната и цепка.
– О, Хънтър – прошепна тя, благодарна за докосването му.
Той започна да търка входа ѝ, докато тя стана толкова влажна, че пръстите му нежно се плъзнаха вътре.
Кали извика. Той целуна тила ѝ.
– Сега се качи отгоре ми – каза той, легна по гръб, а ерекцията му сочеше право нагоре във въздуха.
Тя се разпъна върху него, а той сложи ръце на бедрата ѝ и я спусна надолу, насочвайки я, докато бавно проникваше в гънките ѝ. Пенисът му се плъзна право навътре, пасвайки като ръкавица.
Скоро тя се движеше нагоре-надолу, съсредоточена, прехапвайки долната си устна, докато яздеше твърдата му мъжественост.
– Кали, това е перфектно – прошепна той. Тя го яздеше все по-силно и по-бързо.
Ръцете му хванаха гърдите ѝ, придърпаха я надолу към себе си, за да може да смуче настойчиво зърната ѝ. Комбинацията от усещания я накара да свърши неочаквано. Бедрата ѝ се свиха срещу таза му, докато той се заби дълбоко в нея.
И тогава той я завъртя на леглото, така че тя лежеше по гръб, а той отново беше отгоре ѝ. Хънтър притисна краката ѝ назад, почти зад главата ѝ, така че коленете ѝ на практика докосваха леглото, и я чукаше така, докато не се измъкна и не свърши, разпръсквайки сперма по корема и гърдите ѝ.
Тя го галеше, докато той се разтреперваше и затваряше очи. – Боже мой – каза той и поклати глава.
Тя се засмя.
– Не мога да си спомня кога за последен път съм свършвал толкова много пъти за един ден. – Той я погледна надолу, сякаш не можеше да повярва на това, което виждаше. – И знаеш ли какво? Сигурно мога да повторя още сега.
– Аз съм готова, ако ти искаш.
– Вероятно трябва да се оправим и да започнем деня – каза той и се засмя. – Ще използвам банята на долния етаж. Ти можеш да използваш тази тук горе.
– Добре. – Беше ѝ тъжно, че нещата приключват. Не искаше да се отдалечава от него дори за миг.
Това беше плашеща мисъл, но вярна. Изведнъж се беше привързала към Хънтър Риърдън. Това беше възможно най-лошата идея, но се случваше въпреки най-добрите ѝ намерения.
Хънтър събра някои дрехи и слезе долу, като остави чиста тениска и долнище на анцуг, които смяташе, че може да са достатъчно малки, за да ги носи Кали. Тя бавно се измъкна от леглото и отиде в банята. Замисли се дали да не се изкъпе още веднъж, но се отказа. Вместо това си взе хубав горещ душ.
Водата леко изгори възпаленото ѝ дупе, но всъщност усещането ѝ хареса. Напомняше ѝ за времето, което бяха прекарали заедно. Всеки път, когато си спомняше за момент от предишния ден – независимо дали той я напляскваше, или усещането му когато се плъзгаше в най-интимното ѝ място, Кали ставаше щастлива и топла.
Искаше да си спомня тези моменти колкото се може повече. Кали реши, че каквото и да се получи от това, тя иска да прекарва повече време в мазето с Хънтър. Искаше да бъде там долу с него, позволявайки му да използва тялото ѝ за целите, които най-много му допадат.
О, човече – помисли си тя, докато изключваше душа. Мисля, че имам проблем.
Усмихвайки се на себе си, тя се избърса и облече тениската и анцуга, които ѝ беше дал. С максимално стегнато шнурче те се задържаха – макар и едва-едва.
Кали обаче нямаше нищо против. Помисли си, че може би Хънтър ще забележи, че се смъкват, и ще реши да ѝ помогне да ги свали напълно.
Върна се в спалнята му и погледна към неоправеното легло – чаршафите все още бяха измачкани и влажни от потта и движението им. Искаше да легне и да усети аромата му – искаше да изживее всяка секунда от докосването му.
Но знаеше, че това няма да се случи.
И все пак Кали не беше съвсем сигурна какво да прави по-нататък. Тя седна за момент и просто затвори очи, опита се да се отпусне. Чувстваше се обаче много възбудена, краката ѝ трепереха. Осъзна, че трябва да направи нещо.
В този момент забеляза нощното шкафче на Хънтър. Чекмеджето беше отворено съвсем малко. Досега изобщо не го беше забелязала, но то беше отворено на косъм и през пукнатината надничаше мъничко листче хартия или нещо подобно.
– По дяволите – каза тя. Не можеше да търпи да не знае какво има там.
Не е твоя работа. Каквото и да е, не е твоя работа, Кали.
Но както обикновено, тя не можеше да се сдържи.
Просто ще хвърля един бърз поглед – рационализира тя. А после ще го затворя. Освен това, каква е голямата работа? Това е само един мъничък бърз поглед, защото съм любопитна към него, а той никога не ми казва нищо за себе си.
Бързо се придвижи до нощното шкафче и отвори чекмеджето. Вътре имаше няколко хартии и химикалки, няколко мънички свещички и пакет щипки за хартия. А след това имаше и книгата. Беше хартиено копие на „Синият хоризонт“ с надпис Advanced Reviewer Copy -Uncorrected Proof – Not For sale(Копие за напреднал рецензент – Некоригирано доказателство – Не се продава).
Неусетно тя я извади и разгледа книгата. Миришеше на старо, а корицата беше износена и огъната. Изглеждаше сякаш страниците са били доста прелиствани. Когато прелисти страниците, видя, че навсякъде има бележки, написани с много дребен шрифт. Имаше места, които бяха подчертани и задраскани, а навсякъде имаше лепящи се листчета. Тя си помисли, че много прилича на учебник, над който някой притеснен първокурсник е прекарал твърде много часове, за да го изучи.
Това не е правилно, помисли си тя. Нарушавам личното пространство на Хънтър.
Само че, когато тръгна да го прибира, нещо изпадна измежду страниците му и се приземи на леглото.
Като погледна надолу, Кали видя, че това е малка черно-бяла снимка. Челото ѝ се набръчка от ужас и объркване.
На снимката един възрастен мъж седеше в голяма инвалидна количка. Беше облечен само с къси панталони и фланелка на „Янкис“, която висеше разтворена, разкривайки гръдния му кош и бедрените кости. Очите му бяха широко отворени, с тъмни кръгове под тях, а тъмната му коса изглеждаше отпусната.
Но той се усмихваше в камерата.
Зъбите му бяха големи, прави, но някак си почти прекалено големи за устата му.
Кой беше той? Зачуди се тя. И защо Хънтър имаше негова снимка в стария екземпляр на „Синьото небе“?
– Хей! Какво, по дяволите, правиш?
Кали се обърна и видя Хънтър да стои на вратата, а лицето му беше маска от гняв.
– Случайно видях нещо да стърчи от нощното ти шкафче…
– Не ме лъжи, Кали – каза той. Очите му бяха тъмни, гневни, почти налудничави.
– Съжалявам. Не можех да си помогна, бях любопитна. Много съжалявам.
– Остави тази книга сега – изръмжа той.
Тя сложи книгата на леглото до снимката на стареца, а в очите ѝ започнаха да се появяват сълзи.
– Съжалявам – прошепна тя.
– Стани и се махни от стаята ми. – Тя направи това, което той и каза.
Кали слезе бързо по стълбите, като се проклинаше, че за пореден път се рови в дома на Хънтър. Това толкова не приличаше на нея! Тя не беше от момичетата, които ровят в чуждите вещи.
Какво да кажем за това как намери секс играчките на Никол и Ред, докато трябваше да опакова? Обвини се тя.
Това беше случайност. Ред ми каза да опаковам дрехите им. Това не беше моя грешка.
Разбира се, разбира се. Вероятна история.
Тя се впускаше в спирала от самообвинения и съмнения в себе си. Може би тя беше лошият човек тук.
Кали излезе навън и изчака Хънтър на алеята, знаейки, че сега той ще иска да я отведе вкъщи.
Както и подозираше, няколко минути по-късно той излизаше през входната врата, а лицето му беше като студена дистанцираност. Той дори не я погледна, докато отиваше до колата и се качваше вътре.
Миг по-късно двигателят запали. Кали си помисли, че той може просто да си тръгне и да я остави там съвсем сама.
Но тогава той свали прозореца на пътника.
– Влизай вътре.
Гласът му вече беше напълно студен – не както преди, когато беше в мазето с него – този път той звучеше така, сякаш никога преди не я е срещал.
С неохота тя се качи в колата и той веднага потегли. Хънтър нито веднъж не я погледна – просто държеше очите си залепени за пътя, а челюстта му беше скована.
На няколко пъти Кали си мислеше да каже нещо, да се извини, да се обясни, дори да го помоли за прошка. Моленето беше нелепо и все пак, с оглед на начина, по който се чувстваше в момента, това не изглеждаше толкова абсурдна идея.
Някак си така и не се престраши да каже или да направи нещо и пътуването продължи в мъчителна тишина.
В крайна сметка се върнаха в имението на Джеймсън. Когато Хънтър най-сетне спря колата, той се обърна към нея и заговори.
– Не мисля, че мога да те видя повече – каза той спокойно и тя си помисли – или може би просто пожела – да чуе в гласа му нотка на съжаление.
Възползвайки се от възможността, която ѝ беше дал, Кали побърза да се извини.
– Хънтър, нямаш представа колко зле се чувствам, но кълна се в Бога…
Той бавно поклати глава, а очите му се спряха на нейните.
– Ако не мога да ти се доверя, няма никаква надежда това да се случи. А след това, което направи в дома ми, наистина не мога да ти се доверя, Кали.
Тя прехапа устни и кимна, сдържайки сълзите си.
– Добре. Разбирам.
– Погрижи се за себе си – каза той, докато тя се измъкваше от пътническата седалка и напусна колата.
Миг по-късно тя го видя как си тръгва.
Колата му се отдалечаваше все повече и повече и накрая изчезна зад дърветата. В някаква далечна част от съзнанието си тя си представи как той променя мнението си, обръща колата и се връща. Той щеше да излезе и щяха да поговорят за нещата – тя щеше да се обясни и да се извини още веднъж. В крайна сметка той щеше да отстъпи и щяха да влязат в къщата.
И тогава… но това така и не се случи.
Тя седеше навън и гледаше пътя, без да иска да се изправи пред празнотата на къщата.