***
Никол спеше, когато Кали пристигна в стаята с куфара и. Ред тихо ѝ благодари, че го е донесла.
Той очевидно беше изтощен – очите му бяха със зачервени кантове, а под тях имаше тъмни торбички. Беше седнал на един от столовете и гледаше нещо на телефона си.
– Защо не се прибереш вкъщи и не си починеш? – Каза му Кали. – Аз ще остана тук с Никол.
Ред поклати глава.
– Искам да остана с нея. Ще подремна малко тук и после ще спя вкъщи тази вечер.
– Сигурен ли си?
– Сигурен съм. – Той ѝ се усмихна. – Но знаеш ли какво? Няма причина да се мотаеш тук. Аз съм се погрижил за това.
Ръцете на Кали се преплетоха нервно.
– Какво да правя тогава?
– Вземи си няколко дни отпуск. Отпусни се. Когато Никол се върне у дома, а след това и Райли, ще бъдеш по-заета от всякога. Така че може би сега е добър момент просто да се насладиш на себе си и да се пренастроиш психически. През последните шест месеца премина през много неща.
– Но предпочитам да имам какво да правя…
Ред поклати глава с „не“.
– Ваканция, Кали. Това е заповед. Имаш градската кола и можеш да отидеш с нея където пожелаеш. Отиди в града и разгледай Музея на модерното изкуство, отиди на кино, в книжарница, на каквото пожелаеш. – Кали знаеше, че би трябвало да е благодарна за възможността просто да се отпусне и да се забавлява с допълнителния бонус на сигурността на работата, но не беше така. Тя се страхуваше как ще запълни дните и нощите си.
Твърде много време за мислене, щеше да е още по-трудно да устои на предложението на Хънтър Риърдън.
– Добре – въздъхна тя, знаейки, че Ред Джеймсън няма да промени решението си.
Ред кимна рязко, все още запазвайки професионалната си дистанция (която тя искрено ценеше, макар понякога да и се струваше, че той всъщност не я харесва много).
– Предполагам, че засега просто ще се върна в къщата – каза му несигурно тя. Той се засмя.
– Не е моя работа къде отиваш или какво правиш през почивните си дни.
Кали се обърна и си тръгна, чудейки се колко ли знае или подозира Ред за извънкласните ѝ занимания. Беше чул за боя на партито на Даниел, така че очевидно знаеше, че тя се е запознала с мъж. А след това Никол му беше казала, че Кали е била на хеликоптер снощи, и Ред знаеше, че вероятно е била качена на такъв от някой, който е имал средства да плати за това.
Така че може би Ред е знаел, че тя се среща с някого, и това е бил неговият начин мълчаливо да го одобри?
Кали предполагаше, че чете прекалено много в заповедта му да си вземе почивка и да се наслади на живота за няколко дни.
Но нямаше ли да е толкова невероятно да се наслади на тези няколко дни с Хънтър? Да прекара времето си в този замък, в тъмна стая, да се поти и да стене и да му доставя удоволствие по всички възможни начини, позволявайки му да прави с нея всичко, което пожелае в този процес?
И тогава познатият прилив на вина я връхлетя и Кали си помисли, че няма как да се справи с това, което Хънтър поиска. Как би могла да живее със себе си, ако позволи на някакъв богат плейбой да я използва и насилва, да я захвърли като стара играчка, когато му е достатъчно?
Кали се върна в градската кола и помоли шофьора да я закара до вкъщи. Той остави вестника си и се усмихна.
– Имаш го – каза и той, като се отдалечи от бордюра.
Той наистина ѝ напомняше за баща ѝ, което на свой ред накара Кали да се сети за Охайо. От дни не беше поддържала връзка с никого от семейството си, най-вече защото не искаше да знаят колко нещастна е от работата си за Данвърс.
Но сега беше щастлива и работеше за страхотна двойка. Освен това разговорът с майка ѝ и баща ѝ можеше да я отвлече от… други неща, за които нямаше нужда да мисли.
Кали колебливо извади телефона си и се обади вкъщи. Беше стационарният телефон, така че всеки можеше да отговори – баща ѝ, майка ѝ, един от братята ѝ (двама от които все още живееха вкъщи, а другите трима живееха наблизо и постоянно я посещаваха).
Но когато най-накрая вдигнаха слушалката, майка ѝ беше тази, която се обади.
– Здравей, мамо. Това съм аз – каза Кали.
– Кали – изпъшка майка ѝ, като звучеше така, сякаш Кали току-що ѝ се беше обадила, след като беше излязла от двайсетгодишен затвор. – Току-що говорихме за теб.
– Какво за мен?
– Ами – каза майка ѝ със заговорнически тон на гласа – знаеш как Шон се вижда с Лидия от известно време…
– Да?
Майка ѝ изпищя.
– Шон и Лидия дойдоха на вечеря снощи и обявиха годежа си!
Кали беше еднакво развълнувана и меланхолична от съобщението. Тя веднага каза на майка си колко страхотно е това, колко се вълнува за тях, всички правилни неща, които трябваше да каже, когато чуе подобна новина.
Но дълбоко в себе си имаше позната реакция – същата, каквато беше изпитвала, когато трябваше да стане свидетел на невероятната връзка на Никол и Ред. Кали се чувстваше самотна, ревнуваше и ѝ се струваше, че по някакъв начин прави нещо нередно.
Майка ѝ сякаш го усещаше, въпреки че Кали оставаше оптимистично настроена.
– Липсваш ни, Кал – каза майка ѝ накрая. – И ни се иска да си по-близо.
– Вие също ми липсвате.
– Работата е там – продължи майка ѝ – че бащата на Лидия живее в Ню Йорк. Така че всички се разговориха и беше решено, че всички ще пътуваме до Ню Йорк и ще отпразнуваме този повод заедно.
Кали седна по-изправена на задната седалка.
– Всички? Ти и татко и…
– Всички. И момчетата.
Разбира се, технически никой от тях вече не беше момче – всички бяха мъже.
– Нямам търпение да видя всички – каза и Кали.
– И ние нямаме търпение да те видим. Толкова сме развълнувани да видим какво правиш в Ню Йорк, местата, на които прекарваш времето си, да се запознаем с приятелите ти.
По някаква причина това накара Кали отново да се сети за Хънтър.
– Наистина нямам много приятели тук, мамо.
– Грижиш ли се за себе си? – Попита майка ѝ, като сега звучеше притеснена.
– Грижа се за себе си. Всъщност се справям много добре.
Има един красив, мистериозен мъж, който иска да ме направи своя сексуална робиня, мамо. Не звучи ли така, сякаш се справям чудесно?
– Харесва ли ти работата? Тези деца държат ли се добре за теб?
Тук може да стане сложно, помисли си Кали.
– Всъщност аз напуснах тази работа и си намерих нова.
След тази декларация последва дълга пауза.
– Имаш нова работа?
– Да. Това е малко дълга история, но в общи линии първата двойка, за която работех, се отнасяше много зле с мен. И така, срещнах тази друга двойка и те ми предложиха да работя за тях. На нея току-що ѝ се роди дете и има нужда от помощ…
– Чакай малко. Кажи ми какво се случи, Кали.
– Това е дълга история. Ще ти разкажа повече, когато ми гостуваш. Но важното е, че в момента съм много щастлив, новата ми работа е фантастична.
– Добре, тогава. Щом ти си щастлив, значи и аз съм щастлива. Само се увери, че винаги се грижиш за себе си и че не позволяваш на големия град да промени това, което си.
– Мамо – извика Кали, като имаше чувството, че иска да умре от срам. – Това е като най-клишираното нещо в историята. Да не позволявам на големия град да промени това, което съм?
– Може и да е клише, но си има причина. Ти произхождаш от просто семейство със силен морал и не забравяй това, скъпа.
– Ще го направя. Обичам те.
Размениха си довиждане сред обещания да потвърдят допълнително часовете и датите, на които семейството щеше да дойде за празнуването на годежа на Шон и Лидия.
Кали се усмихваше, докато говореше по телефона, и си мислеше как трябва да се старае да се обажда по-често вкъщи. Но после усмивката ѝ изчезна, когато се сети за това, което майка ѝ каза в края на разговора.
Да се съгласи да бъде в тайна БДСМ връзка с Хънтър Риърдън щеше да е точно това, от което майка ѝ се страхуваше най-много. Хънтър беше пример за елитен, жаден за власт нюйоркчанин, който не би се спрял пред нищо, за да получи това, което иска. Ако тя се поддаде на исканията му, Кали ще се откаже от всичко, в което родителите ѝ са я възпитали да вярва.
Назад към част 3 Напред към част 5