***
Ред пристигна в града, за да се срещне с нея за обяд. Отидоха в Five Napkin Burger, страхотен малък ресторант в Hell’s Kitchen.
– Имам нужда от млечен шейк – каза Никол, като отмяташе косата от очите си. През целия път до ресторанта беше параноично настроена, че някой снима, и трябваше да обясни на Ред всичко, което се беше случило тази сутрин: обаждането от майка ѝ, осъзнаването, че „The Rag“ отново публикува истории за тях в интернет, притесненията ѝ, че Даниела и Кейн Райт са женени.
Сервитьорът взе поръчките им; Никол искаше оригиналния бургер с пет зърна и черно-бял млечен шейк, а Ред – салата с бургер и бира.
– Всичко ще се оправи от само себе си – каза ѝ Ред и я хвана за ръка през масата.
Никол огледа заведението. Беше доста претъпкано с типични нюйоркчани и никой не изглеждаше да им обръща ни най-малко внимание.
– Просто ми се струва, че отново ще бъдем под микроскоп. Последното нещо, което искам, е майка ми да разбере нещо за нас от таблоидите.
– Мога да се справя с Къртицата и онзи клоун Андерсън – каза ѝ Ред и благодари на сервитьора, когато той донесе бирата му. Той я вдигна и отпи дълга глътка.
– Ами ако Кейн Райт ги използва, за да ни тормози и да пусне онези неща за теб – нещата, с които ни заплашваше?
Ред сви рамене.
– Вече ти казах, че нямам какво да крия. Не се срамувам от нищо, което съм направил, и ще го защитя публично, ако се наложи.
Никол не беше толкова уверена. Медиите лесно можеха да изкривят и изопачат причините, поради които Ред е помогнал на тези нелегални работници да дойдат в Съединените щати.
За много американци всеки с тъмна кожа и име от Близкия изток беше на практика превъплъщение на Осама бин Ладен. Няма да е лесно да се докаже публично, че Ред е постъпил смело, опитвайки се да помогне на политическите дисиденти.
– Мисля, че може би трябва да се опитаме да заровим томахавката с него – каза Никол накрая.
– С кого?
– С Кейн Райт.
Ред просто се засмя.
– Мисля, че ти и твоята приятелка Даниела пиете една и съща вода.
– Говоря сериозно.
Сервитьорът дойде с черно-белия млечен шейк на Никол, който имаше невероятен вкус.
Ред я погледна в очите.
– Никол, няма как да бъда най-добър приятел с Кейн Райт, само защото той е направил предложение на съквартирантката ти.
– Ти си тази, която каза, че моите приятели сега са твои приятели.
– Кейн Райт сега приятел ли ти е?
– Може би ще стане – отвърна тя и изпи шейка си. Изражението на Ред потъмня.
– Не мисля така.
Тя се наведе напред, като снижи гласа си.
– Имаме възможност да изгладим нещата за известно време. Нека постъпим правилно и да си направим двойна среща. Нека бъдем по-големите хора.
Ред само поклати глава.
– Той ще ни изгори, ако изпуснем бдителността си.
– Не съм казала, че трябва да го направим кръстник на детето ни. Казах, че може би трябва да изпием по едно питие с него и да се опитаме да се държим мило за известно време.
– Новата ни компания ще направи всичко друго, но не и да играе мило с Кейн Райт и неговата организация. Ние ще се борим ден и нощ, за да си върнем това, което той ни открадна.
– Добре. Разбирам, че създаваме компания и искам да бъда част от нея. Но не можем ли поне да сключим примирие между теб и Кейн Райт до края на сватбата?
Сервитьорът донесе храната им и двамата замълчаха за известно време. Ред се взираше в салатата си, явно зает. Накрая сложи вилицата си и я погледна.
– Ти си права. Позволявам на емоциите си да вземат връх над мен.
– Благодаря ти, че видя това – каза Никол и я заля облекчение. – Всичко ще бъде много по-лесно, ако четиримата можем да бъдем цивилизовани поне един с друг.
Ред се усмихна мрачно.
– И както казва Сун Дзъ в „Изкуството на войната“, трябва да държим приятелите си близо, а враговете си – по-близо.
Назад към част 12 Напред към част 14