КЕЛИ ФЕЙВЪР – За неговото вземане – книга 2- част 11

***

Навън беше студено само за лека рокля. Също така беше тъмно, въпреки че пътят все още беше осветен, а в обширния двор имаше красиви прожектори, които придаваха на всичко ефирен вид.
Никол скръсти ръце, трепереща, и тръгна по терена, опитвайки се да прочисти главата си. Тя не разбираше какво се случва между тях.
В един момент всичко беше наред, а в следващия личността му се беше променила драстично. Тя преиграваше последните един-два часа в главата си, превъртайки някои сцени и преглеждайки малките взаимодействия, които бяха имали, за да се опита да разплете истината.
Първият странен момент беше дошъл, когато Ред беше взел онова телефонно обаждане за Германия. По някаква причина, каквото и да се е случило по време на разговора, го е изправило на нокти – тя веднага го усети по езика на тялото му, по тона на гласа му.
Въпреки това той се съвзе, когато се прибраха вкъщи и ѝ показа имението. Едва когато бяха започнали да интимничат, нещо в него се беше променило. Но защо този път? Тя се зачуди, като се приближи до ръба на езерото и се загледа в малкото семейство патици, които плуваха наблизо.
В полумрака тя чуваше как те гребат и крякат тихо.
Защо този път той се държеше толкова различно, отколкото когато са били интимни в миналото?
Никол чу гласа на Даниела в главата си и си представи как тя цинично се смее.
Наричаш минало няколко срещи в рамките на един месец? Сериозно ли се заблуждаваш?
И след това бързо се чу гласът на майка ѝ. Личността на Ред не се е променила драстично, Никол. Просто не си го познавала достатъчно добре, за да осъзнаеш колко странен и студен е той в действителност.
Мускулите на стомаха ѝ се свиха, докато стоеше до езерото с патиците, а сълзите вече бяха близо до повърхността. Тя се опита да ги отблъсне. Отпусни се, каза си тя. Значи си имала странен момент. Ред е влиятелен човек, на чиито плещи лежи огромна отговорност, и понякога се напряга.
Но когато си представи как я наричаше уличница и как и беше нанесъл онези парещи удари с нещо по голия и задник. Това накара Никол да се запита дали чувствата му към нея са се променили, особено като се има предвид колко дистанциран беше станал след това, сякаш отвратен от самото и присъствие.
Надяваше се да усети ръцете на Ред върху раменете си, а после да чуе гласа му, който да я успокоява. Съжалявам – казваше той. Съжалявам, че се държах отнесено и хладно към теб. Толкова много те обичам. Никога повече няма да бъда такъв.
Това обаче така и не се случи.
След като вятърът се усили и Никол започна да трепери, тя се върна бавно в къщата.
Мястото беше пусто и самотно, точно както го беше описал Ред, когато ѝ разказваше какво е било преди тя да се появи в живота му. Това не трябваше да е така. Ред трябваше да ѝ разказва колко щастлив го е направила и те трябваше да лежат заедно в леглото или на дивана до огъня.
Вместо това Никол се разхождаше из коридорите на първия етаж. Имаше и други величествени стаи, които той все още не ѝ беше показал. Имаше цяла фитнес зала – бягащи пътеки, елиптични, стационарни велосипеди, свободни тежести и машини „Наутилус“.
Би трябвало да ми вземе членски внос, за да тренирам тук. Тя се усмихна при тази мисъл, но усмивката умря на устните ѝ при следващата. Той все пак може – никога не се знае с Ред.
След фитнеса тя видя пълно игрище за ракетен футбол, а след това и домашно кино, което съперничеше на повечето големи киносалони, в които беше ходила напоследък. Имаше огромни, удобни седалки в редове – две нива, и голям екран с проектор в задната част на залата.
Чудеше се какво ли е гледал Ред тук, съвсем сам.
Никол седна на една от седалките и се сви, чувствайки внезапна умора и носталгия по дома. Тъга по обикновения дом на родителите ѝ, по стаята в колежанското общежитие, дори по апартамента ѝ с Даниела в Бруклин.
Никол се унесе в сън, като за момента се чувстваше достатъчно удобно в мекия, топъл театрален стол.

***

Тя се събуди от звука на счупено стъкло.
Очите ѝ се отвориха и сърцето ѝ мигновено се разтуптя. Отначало дори не знаеше къде се намира, а после всичко се върна в съзнанието ѝ.
Още един силен трясък някъде из къщата.
Ами ако е имало взлом? Помисли си тя, като си представи как маскирани натрапници с пистолети хвърлят всичко, което не е заковано, в огромни чували.
В съзнанието ѝ Ред лежеше на пода, а главата му кървеше от мястото, където го бяха ударили.
Тя чу див писък, вик на ярост и болка. Беше първичен, като на животно.
Никол се измъкна от театралната зала, а ръцете ѝ трепереха от ужас. В дъното на коридора не можеше да види какво се случва, но имаше представа откъде идва звукът.
– О, боже, о, боже, моля те, не им позволявай да ме наранят – просъска тя. Обмисляше да се скрие, но не можеше да се насили да се сгуши така. Ами ако Ред е в беда, ами ако има нужда от нейната помощ?
Накрая звуците се усилиха и тя разбра, че е близо.
По стената се виждаха сенки от вътрешността на трапезарията. Никол се промъкна към вратата, като се наведе достатъчно далеч, за да надникне вътре и да види кой е там.
Беше Ред и той беше сам.
Беше облечен само с копринените си черни боксерки и блестеше от пот. По пода имаше счупени стъкла, а навсякъде – парчета порцелан и чинии. Беше разкъсал стаята на парчета.
Ред Джеймисън беше маниак. Ужасена за живота си, Никол се обърна и побягна покрай трапезарията с надеждата да излезе навън и да слезе на пътя, преди той да я хване.
Но Ред сигурно е чул стъпките ѝ, защото миг по-късно я преследваше.
– Никол! – Изкрещя той. – Никол, почакай!
Тя се обърна и погледна през рамо, ужасена от вида му. Беше луд, къдравата му черна коса се вееше назад, докато тичаше с пълна скорост, за да я настигне.
Близо до фоайето той я хвана за ръката и спря движението ѝ напред. Никол се обърна и се опита да го отблъсне, като крещеше колкото можеше по-силно за помощ.
– Никол – каза той, като успокои собствения си глас и се опита да привлече вниманието ѝ. – Успокой се. Скъпа…
– Моля те, остави ме на мира. – Тя отчаяно се опита да се отдръпне, но Ред беше прекалено силен. Той я държеше без усилие, сякаш беше дете.
– Съжалявам – каза той. – Много съжалявам.
– Не ми пука. – Тя го погледна. – Искам да се върна в апартамента си сега. Моля те.
– Нека ти обясня.
Тя поклати глава и за момент затвори очи. В съзнанието ѝ изникна образ, в който той хвърляше чаши с вино срещу стената и крещеше. Тя не искаше да е сама с него тук, не и след всичко това.
– Имам нужда… имам нужда да се прибера у дома. Незабавно.
От изражението на лицето ѝ той сигурно е видял, че тя има предвид това.
– Ще те заведа сега. Само ме остави да се преоблека.
Тя погледна към краката му.
– Кървиш.
Той погледна надолу.
– О. Сигурно съм се порязал от цялото това стъкло. – Той се опита да се засмее.
– Не искам да ме караш никъде. Моля те, извикай ми кола. Тя се прегърна, отдръпвайки се от близостта му.
– Никол… – Опита той още веднъж и тя извърна глава. Ред въздъхна, дълбока въздишка, която звучеше така, сякаш идваше от самото дъно на обсадената му душа. – Ще извикам кола. Трябва да е тук след минути.
– Ще почакам отвън – каза му тя и вече се отдалечаваше. -Моля те, остани тук.
– Разбира се.
Изведнъж тя усети пристъп на съжаление, който резонира в гърдите ѝ. Угризения за това как се е отнесла с него. Тя дори не знаеше какво е предизвикало избухването му. Може би е получил ужасни новини; смърт в семейството, някой е парализиран. Нямаше представа и не си беше направила труда да попита.
Но после си спомни колко странно се бе държал през цялата нощ – студенината, с която се бе отнесъл към нея. Дори по време на сексуалното им общуване той я наричаше курва и се отнасяше с нея твърде грубо – жестоко, когато се стигне дотам.
Тя заслужаваше нещо по-добро от това. Без значение колко красива е къщата, колко прекрасно е езерото и пейзажът, колите, дрехите и парите. Тя нямаше да бъде третирана толкова грубо заради странните прищевки на Ред.
Навън въздухът беше станал много студен и тя трепереше неудържимо. Никол обаче не се интересуваше от хладния нощен въздух. Искаше само да се качи в таксито и да се върне в стария си апартамент, където беше сравнително безопасно. Най-опасният човек там беше кухата съквартирантка, която просто щеше да се радва да каже:
– Аз ти казах.
Черният автомобил се плъзна до вратата след няма и десет минути. Никол се качи вътре и каза на шофьора адреса си, на което той само кимна, след което колата се плъзна нанякъде.
Когато си тръгнаха, тя погледна към къщата и сърцето ѝ наистина се сви. Ред беше някъде там, сам, и я гледаше, докато тя си тръгваше.
За пръв път, откакто реши да замине, тя осъзна, че изоставя годеника си, бяга от някого, когото е смятала да защитава и почита цял живот. Знаеше, че Ред има проблеми, но не беше предполагала, че те ще бъдат такива.
Беше твърде много.
Никол се прибра вкъщи около час по-късно и когато влезе в апартамента, благодари, че Даниела изглежда беше заспала в стаята си. Даниела беше нощна сова, която можеше също толкова лесно да е будна и да гледа някоя нощна реклама, да се тъпче със сладолед.
Но в апартамента беше тъмно и тихо и Никол беше щастлива да влезе на пръсти в старата си стая и да затвори тихо вратата след себе си. След това свали роклята си и се вмъкна гола в леглото. В известен смисъл беше щастлива, че се е върнала, въпреки че беше изтощена.
Докато лежеше там и се унасяше, тя си мислеше за Ред. Начинът, по който я погледна, когато му каза, че не иска да я закара до вкъщи. Изражението му беше напълно опустошено.
Тя не искаше да го наранява, никога.
Никол се унесе в неспокоен сън, в който сънуваше, че се лута по тъмни коридори в лабиринт, който се движи и променя. Трябваше да изчака някои пасажи да се свържат един с друг, за да може да продължи напред. В крайна сметка се беше объркала и изгубила, лутайки се в кръг.
Тя се лута и лута, докато накрая нощта свърши и тя се събуди.
Когато очите на Никол се отвориха, през прозореца на спалнята ѝ нахлуваше светлина. И чуваше Даниела да шуми в общата зона, което означаваше, че часът е доста късен. Даниела никога не ставаше преди седем.
Изскачайки от леглото, Никол грабна дрехите си за деня и тръгна към душа, надявайки се, че ще успее да сведе въпросите и обясненията до минимум.
Когато Никол излезе от стаята си, Даниела си гукаше и приготвяше сандвич за обяда си в кафявата чанта. Тя вдигна поглед, видя Никол и се върна към приготвянето на сандвича. После сякаш получи забавена реакция чист шок. Даниела отново вдигна поглед и изпищя.
– Какво правиш тук?
– Върнах се – въздъхна Никол и се опита да се усмихне смело.
Даниела се отдръпна от плота.
– Ти се върна, върна?
– Да.
– Не само за ден или два.
Никол поклати глава.
– Не, върнах се. И предпочитам да не говоря за това точно сега. Закъснявам за работа.
– Значи все още имаш работа.
За пръв път Никол се зачуди. Всъщност може би нямаше да има работа. В края на краищата, снощи тя сякаш беше изхвърлила изпълнителния директор, а какви бяха шансовете той да ѝ позволи да продължи да работи в компанията му след това?
– Мисля, че имам работа – отвърна бавно Никол.
– Така ли мислиш?
– Ще видим. – Тя тръгна към банята. – По-добре да вляза под душа, преди да имат още повече причини да ме уволнят.
Даниела я гледаше как си тръгва, все още с напълно смаян вид.

Назад към част 10                                                       Напред към част 12

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!