КЕЛИ ФЕЙВЪР – За неговото вземане – книга 2- част 4

***

Беше странно да влезе в сградата като годеница на Ред Джеймисън. От една страна, тя носеше огромен годежен пръстен. Странна беше и мисълта, че след малко тя технически ще притежава половината от тази компания.
Ред беше дал ясно да се разбере, че не се интересува от предбрачно споразумение – тя щеше да е истинската му втора половина.
Това знание я накара да се замая и да се изплаши едновременно. Чувстваше се силна, опасна и внезапно царствена. Сякаш гръбнакът ѝ се беше удължил с два-три сантиметра. Сега, когато вървеше по коридора към кабината си, тя държеше главата си високо, усмихваше се и кимаше на другите служители, които минаваха покрай нея.
След като си взе чаша кафе, Никол седна в кабинета си и се зае с последния проект на Реми. Най-накрая беше приключила със задачата за танцуващия каубой и сега премина към по-големи и по-добри – или поне различни – задачи.
Около два часа след началото на работния ден тя получи рядък имейл от Едуард. Обикновено тя общуваше с Глен или Реми и почти никога с Едуард. Това беше покана за срещата на творческия екип в понеделник сутринта. Като стажантка тя никога досега не беше присъствала на нея.
С пърхащи пеперуди в стомаха Никол прие поканата. Час по-късно тя се запъти към конферентната зала с дългата си, тъмна махагонова маса и смущаващи черни кожени столове. Всички вече седяха там и говореха – и гласовете им заглъхнаха, когато тя влезе в стаята.
На срещата присъстваха още няколко лица, освен обичайния набор от герои, хора, които работеха с творческата група и които тя не познаваше толкова добре. Един по-възрастен мъж със солена и пиперлива коса, облечен в безупречно модерен костюм. И една прекрасна млада жена, която изглеждаше само с година-две по-голяма от самата Никол.
– Трябва ли да затворя вратата? – Изпищя тя, като цялата ѝ предишна увереност се разсея, както се разсейваше ранната сутрешна мъгла, когато слънцето изгряваше.
Едуард кимна рязко. После се обърна към Глен.
– И така, сега, когато целият екип е тук, защо не започнеш срещата? – Каза той.
Дали и се струваше, или коментарът му, че „целият екип“ е тук, прозвуча леко горчиво? Тя реши, че вероятно е било само въображението ѝ. Дори не знаеше дали Ред вече му е казала нещо.
Никол седна до Реми и се опита да установи зрителен контакт с приятелката си и скорошна нова шефка, но Реми дори не потвърди присъствието ѝ. Може би беше твърде рано сутринта, а може би заради това, че на срещата нещата бяха по-официални.
Никол отвори бележника си и държеше химикалката си в готовност.
Глен примигна към всички.
– Има малка промяна в дневния ред за тази сутрин – каза той. – Както може би сте забелязали, имаме допълнение към седмичната среща на творческия ни екип. Той се усмихна принудително и примигна три пъти, бързо, сякаш използваше морзовата азбука. – Мис Никол Мастърс – каза той, като направи величествен жест към нея, – която, бих добавил, премина от стаж към постоянно място по-бързо от всеки друг в историята на “ Джеймисън Интернешънъл“.
Никол усети как бузите ѝ пламнаха, когато всички се обърнаха да я погледнат. Да се каже, че погледите не бяха приятелски, щеше да е меко казано. Реми не помръдна дори мускул, очите ѝ останаха неподвижни и фокусирани върху Глен.
– Поздравления, Никол – каза Едуард тихо. – Никол ще бъде новият асистент на Реми Данвърс и ние я приветстваме с добре дошла в екипа.
Със сигурност не се чувствам като добре дошла, помисли си Никол.
– Благодаря много – промълви тя.
– Продължаваме нататък – продължи Едуард и гласът му сякаш избледня в далечината, заменен от високочестотно жужене в ушите на Никол. Тя се опита да се съсредоточи върху това, което той казваше, но не успя.
Сърцето ѝ биеше, а ушите ѝ звъняха, Никол изведнъж се замая.
Трудно и беше да си поеме дъх, а сърцето и биеше толкова бързо. Опита се да седне, да се нагласи на стола, всичко, за да прекъсне това ужасното усещане, че припада или умира. Ръцете ѝ трепереха.
– Извинете ме – каза тя, но устните ѝ изтръпнаха, тъй като говореше прекалено силно. – Трябва да отида до тоалетната. – Изправяйки се и движейки се толкова бързо, колкото можеше, Никол побърза да излезе от срещата.
Щом се озова в коридора, тя веднага се уплаши по-малко. Сърцето ѝ все още биеше, но не беше толкова убедена, че умира.
Никол отиде до тоалетната и влезе в кабинката, седна с глава между краката си за около минута. Беше прочела някъде, че седенето в това положение може да ти помогне да преодолееш пристъп на паника, и беше почти сигурна, че това е точно това.
Сега ѝ беше още по-неудобно. Как щеше да се върне на тази среща, когато всички я гледаха, мразеха я, мислеха, че е напълно неподходяща за тази нова позиция?
Освен това тя беше неквалифицирана. Ред я беше принудил да приеме нещо, което не заслужаваше, просто защото се срамуваше, че тя е обикновена стажантка в компанията, която той ръководеше. Разбира се, тя също се нуждаеше от пари – не можеше да остане в града без заплата, а Никол нямаше намерение да започне да взема издръжка от годеника си.
Няколко мига по-късно вратата на дамската тоалетна се отвори и вътре долетяха два женски гласа.
-…Можеш ли да повярваш? С нея? С НЕЯ?
– Това е отвъд границите на допустимото.
– Като говорим за бледност… погледнахте ли кожата на това момиче? Каспър няма нищо общо с нея.
Никол сложи лице в ръцете си и се сгуши в кабинката, знаейки, че по някаква неразбираема причина тези две жени говорят за нея.
Те отидоха до мивката и водата започна да тече.
– Кълна се, че съм поглеждала Ред Джеймисън от деня, в който започнах работа тук…
– Какъв поглед?
– Погледът „Ела да ме чукаш“. Обикновено действа като чар. Но с него? Не става. Идвам облечена секси, поглеждам го с „ела ме“, а той се държи така, сякаш буквално не съществувам.
– Толкова си лоша.
– Очевидно не съм от неговите лоши. Очевидно той харесва мис Ванилия с нейната фалшива усмивка и фалшивата и доброта. Аз съм я набелязала.
– Може би той не е толкова умен, колкото всички му приписват.
Водата спря да тече и Никол ги чу да се суетят с грима, косите си, избърсват ръцете си с кърпи.
– Не мога да повярвам, че „The Rag“ наистина го е снимал.
– Ако „The Rag“ някога направи материал за мен, ще се преместя в Гватемала за няколко години. В Корпуса на мира.
– Въпросът е, че те са отишли на едно мизерно барбекю в провинцията, Дарлийн. Ред Джеймисън губи всякаква сексапилност за мен след тази изцепка.
– Шшшш… Не го казвай това на глас.
– Хайде да вървим, трябва да се върна на бюрото си. Все пак очаквам обаждане от Грейнджър.
– О, Боже. – Хихикане.
Гласовете изчезнаха, когато вратата се отвори и затвори отново.
Никол седя в кабинката още няколко минути, опитвайки се да си поеме дъх. Не можеше да си представи как са знаели нещата, които са знаели. А онези ужасни неща, които тези жени бяха казали за нея – тя дори не ги знаеше.
Какво беше това списание, на което се бяха позовали – The Rag?
Трябваше да разбере откъде всички сякаш знаеха за нея, за Ред и дори за партито в дома на родителите ѝ. Докато излизаше от банята, тя осъзна, че да разбере кой е разказал личните ѝ дела на света, ще трябва да почака. Никол трябваше да се върне в конферентната зала за срещата на екипа.
Чувствайки се като затворник, който отива към газовата камера, Никол се върна в конферентната зала. Тя се усмихна най-убедително, както можеше „Фалшивата и усмивка и фалшивото и поведение на добродушна жена“ и влезе на срещата.
– Извинявайте за това – каза тя, докато очите на всички я следваха до мястото ѝ.
Всички, с изключение на Реми, който продължаваше да няма никакъв визуален контакт с нея.
– Всичко е наред – каза Глен с леко намръщване и няколко раздразнени мигания. – Както и да е, говорихме за продуктовата марка…

Назад към част 3                                                             Напред към част 5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Молим ви да спрете защитите от реклами за нашия сайт. С показването на рекламите ще се осъществява поддръжката на сайта ни! Благодарим ви!