***
Ред и писа веднъж, около шест часа, и каза, че я обича и че ще се прибере в следващите два часа.
Тя не отговори. Беше твърде малко и твърде късно, що се отнася до нея.
Вместо това Никол си направи вечеря (пържола с царевица и картофи), изпи чаша вино и се настани на дивана с книга.
Малко след осем и тридесет Ред се прибра.
– Никол? – Обади се той и се заразхожда из къщата, докато не я намери в хола. Той се усмихна предпазливо. – Здравей, не чу ли, че те викам?
Тя вдигна поглед от книгата си за кратко.
– Чух те. – Тя се върна към четенето.
– И така, донесох вкъщи храна от един страхотен бургер и реших, че можем да я превърнем в работна вечеря. Готов съм да изготвя списъка с гостите.
– Той вече е направен – каза тя, без да откъсва поглед от книгата си.
– Какво имаш предвид, че вече е готово?
– Изпратих списъка на Марси преди часове.
– Но как?
– Току-що го изпратих.
– Никол. – Гласът му стана твърд, настоятелен. – Никол, погледни ме. – Тя го погледна предизвикателно.
– Да?
– Искам да ми кажеш какво точно се случва в момента. Виждам, че си ми ядосана, и разбирам защо. Но трябва да ми съобщиш какво се случва.
Тя остави книгата настрана и седна.
– Много е просто, Ред. Ти продължаваше да ме отблъскваш настрани отново и отново и отказваше да ми помогнеш. Така че просто направих това, което трябваше да направя, за да изпратя тези покани. Използвах списъка, който ти беше разпечатал, и продължихме оттам.
Той поклати глава невярващо.
– Как би могла да го направиш? В този списък имаше стотици имена и адреси, а на сватбата ни ще има само петдесет души.
– Вече не. Реших да променя това.
Изражението на Ред се промени, потъмня.
– Просто си взела едностранно решение?
– Точно както ти правиш през цялото време. Напускаш къщата, когато нещо е по-важно, въпреки че обеща да бъдеш тук заради мен и да обсъдим сватбата ни. Поставянето на асистентката ти на мобилния ти телефон, за да не мога да се свържа с теб. Има много неща, които правиш и които не разбирам или не ми харесват много.
– Днес Джия отговаряше на телефона ми около половин час, когато аз не можех, и така и не ми каза, че си се обаждала.
Никол сви рамене.
– Това е някаква асистентка, която имаш.
– Ти си я нае. Или си забравила тази част?
– Не искам да спорим, Ред. Направих преценка. Просто излязох с целия ти списък и поканих всички от моя страна. Така че сега ще имаме много голяма сватба.
Той я погледна недоверчиво.
– Никол, това няма да се случи. Не можем да изпратим всички тези покани. В този необработен списък има хора, на които би било напълно неподходящо да изпратим покана. Клиенти, приятели, които не съм виждала от десетина години, доставчици, които работят с „Джеймисън Интернешънъл“, както и да ги наречем. Ето защо исках да седна тази вечер и да го разгледам с теб.
– Искаш ли да отменя проклетите покани? – Каза тя и гласът ѝ се повиши.
– Да.
– Добре. – Тя грабна телефона си и се обади на Марси. Разбира се, той отиде на гласова поща. – Здравей, Марси, това съм аз – Никол. Наистина трябва да направя промяна в тези покани, така че можеш ли да ми се обадиш веднага щом получиш това, моля?
Когато тя затвори слушалката, Ред започна да се разхожда.
– Това е напълно нелепо. Иска ми се да ми беше казала, че си толкова разстроена, Никол.
– Казах ти. Опитвах се отново и отново да ти кажа, а ти продължаваше да ме игнорираш. Това не е честно. – Сълзите бодяха очите ѝ и тя се ядосваше на себе си, че за пореден път е плачкала.
Ред поклати глава.
– Съжалявам, че не бях на разположение, че изпуснах топката по този въпрос. Но това не означава, че ще излезеш и ще се опиташ да ми отмъстиш, като саботираш сватбата ни.
– Аз да саботирам сватбата ни? Ти ме остави да вися на вятъра – каза тя, стана от дивана, взе телефона си и излезе от стаята.
– Никол! – Извика той след нея.
– Само, моля те, остави ме на мира! – Обади се тя в отговор и тръгна да се разхожда из имота.
По време на разходката си се обаждаше на Марси отново и отново, без резултат – и дори изпрати имейл, в случай че Марси не можеше да стигне до телефона си по някаква причина. След това Никол опита да се свърже с майка си. Майка ѝ каза, че е в леглото и няма време за истерии (макар че по това време Никол вече била предимно спокойна). Тя увери Никол, че Марси ще ѝ се обади скоро и да не се притеснява.
Когато Никол се прибра от разходката си, тя вече малко повече контролираше емоциите си. Ред пиеше бира на верандата.
– Здравей – каза тя.
Той се загледа навън и кимна.
– Здравей.
– Не е ли смешно как имаме това огромно имение, а използваме само няколко от стаите? – Каза тя.
– Това е смешно – каза той, без да се усмихва.
– Ред, съжалявам. Съжалявам, че се изплаших.
Ред се обърна към нея.
– Просто ми се иска да се беше въздържала да направиш това, което направи. Искам да кажа, че ти имах доверие.
– Знам. Съжалявам. Ще го поправя.
– Как?
– Ще се свържа с Марси и ще помоля поръчката да бъде спряна и променена.
– Но тя още не ти се е обадила?
Никол поклати глава.
– Може би е заспала рано. Стига да я потърся до сутринта, би трябвало да сме добре.
Ред отпи дълго от бирата си.
– Човече, какъв ден.
– Мога ли да седна с теб?
Той кимна, а тя дойде и седна до него. Скоро се държаха за ръце и макар да знаеше, че не всичко е наред – поне беше начало.