***
На връщане от пекарната Никол се опитва да се обади на Ред. Наистина искаше да му разкаже всичко, което се беше случило, искаше да чуе гласа му. Никол знаеше, че повече от всичко се нуждае от това нещата между тях отново да се оправят.
Първият път, когато опита телефона му, той отиде направо на гласова поща. Затова тя опита отново. Този път Джия вдигна.
– Ало?
Никол се намръщи, но се опита да се държи мило.
– Здравей, Джия, това е Никол. Ред наоколо ли е?
В отговор гласът на Джия стана още по-пестелив.
– Много съжалявам. Той е вързан на една среща. Да му предам ли съобщение?
– Всъщност мисля, че трябва да отидеш и да му кажеш, че съм на телефона и че това е важно.
Джия въздъхна.
– Бих искала да мога, но той ми даде доста твърди инструкции да не го безпокоя, докато е на тази среща. Това е голям, голям клиент.
– Добре, тогава. Просто му предай съобщението.
– Добре, байи!
Никол затвори слушалката и реши, че е време да посети Ред в работата.
Около двайсет минути по-късно тя пристигна в сградата и се отправи към агенцията на Ред.
На рецепцията нямаше секретарка, затова Никол просто мина покрай нея. Но в коридора се сблъска с Джия. Джия изглеждаше изненадана и малко възмутена.
– Наистина не бива да влизаш в офиса без предупреждение.
– Аз също работя тук – каза и Никол. – Аз съм във временен отпуск, но съм съдружник в тази компания и абсолютно мога да идвам в офиса, Джия.
Джия въздъхна и направи лице, изразяващо неприязън.
– Наистина съжалявам, но Ред беше толкова категоричен. Той е зает и не бива да бъде обезпокояван от никого – и имам предвид от никого.
Никол видя движение зад Джия и със свито сърце разбра, че Ред излиза от конферентната зала и е на една ръка разстояние.
– Ред ти е казал да отговаряш на мобилния му телефон и да не ми позволяваш да говоря с него, независимо колко спешно е обаждането? – Попита остро Никол.
Джия кимна.
– Беше много категоричен, че никой не трябва да се свързва – и предполагам, че това включва и теб. Сега наистина смятам, че трябва да си тръгнеш, защото той е на изключително важна среща с терена.
Ред поклати глава, мина покрай Джия и силно прегърна Никол. Никога през живота си не се беше чувствала толкова топла и обичана, както точно тогава. Джия изведнъж се почувства неловко, стоеше там и правеше объркани физиономии, докато
Ред целуна Никол и прошепна извинение.
– Съжалявам, г-н Джеймисън – каза Джия. – Мисля, че имаше някакво объркване относно графиците и се опитвах да обясня на съпругата ви…
Ред се завъртя и погледна по-младата жена, а тя замълча, сякаш той открадна гласните струни от врата и.
– Чух какво си казала на жена ми, Джия. Това беше откровено невярно. Изрично ти казах, че трябва да дойдеш и да ме вземеш, ако жена ми е на линия, независимо от всичко. А идеята, че ще се опиташ да я убедиш да напусне самия офис, който е нейна съсобственост? Наистина ли съм ви направил такова впечатление?
Джия поклати глава.
– Не. Не, сър. Просто си мислех, че сте толкова зает…
– Уволнена си, Джия. Искам да си вземеш нещата и да си тръгнеш. Незабавно.
– Да, господине.
Няколко от останалите служители бяха излезли от кабинетите си, за да видят за какво е тази суматоха.
– Много съжалявам, че ти създадох проблеми – прошепна Никол.
Ред се засмя.
– Шегуваш ли се с мен? Обичам те. Не ми пука за нищо от тези неща, грижа ме е само за теб.
Прегърнаха се отново и миг по-късно Джия се втурна покрай тях и слезе по стълбите, като стегнатото ѝ дупе се размърда за последен път, докато се измъкваше от погледа.
– Обичам те, Никол. Не искам нищо да ни пречи.
И ако някой или нещо го направи, аз ще го накарам да изчезне.
– Знам – каза тя, усмихна се и зарови лице в гърдите му, докато се прегръщаха.
– Ред? – Обади се някой зад него.
Никол се откъсна, когато един от служителите му излезе от конферентната зала.
– Чудехме се дали да вземем десет или ще се върнете сега? – попита по-младият мъж с хипстърски очила.
Никол започна да се отдалечава.
– Ще си тръгна сега. Обади ми се, когато излезеш от срещата си.
Но Ред я хвана за ръката и не ѝ позволи да си тръгне.
– Джонатан, поеми вместо мен ръководството на терена. Кажи на всички, че съжалявам, но имам нещо наистина важно, с което трябва да се заема. Съпругата ми. – А след това, смеейки се, Ред целуна ръката ѝ и я повлече със себе си към изхода.
– Не можеш просто да напуснеш срещата за терена – извика тя, докато тичаха надолу по стълбите, кикотейки се като две деца, които бягат от час.
– Майната и на срещата – каза той.
– Ти си луд! – Засмя се тя. – Какво ти е станало?
Когато излязоха пред сградата, той я притисна до стената и я целуна дълбоко и страстно. За момент никой от двамата не каза нищо. След това Ред погледна в очите на Никол, докато я галеше по косата.
– Аз ще ще ти кажа какво ме завладя. Ти го направи. Твоето сърце, твоят смях, твоята усмивка, твоята грижовна душа. Това е, което влезе в мен. Не искам да се откажа от теб за нищо.
– Не е нужно да се отказваш от мен, – каза тя. – Искам да имаш всичко. Искам да се занимаваш с бизнеса си…
– Нашият бизнес, – поправи я той.
– Не се отказвай от нищо заради мен.
– Няма да се откажа от него. Просто изяснявам приоритетите си, Никол.
Тя се засмя и го целуна отново, а той ѝ отвърна с целувка. Когато се разделиха, тя му разказа за обаждането от Даниела и уволнението на Марси.
– Ти зае позиция – каза Ред и поклати глава с възхищение. – Това е моето момиче.
– Сватбата се раздуха толкова много – каза Никол. – Дори не знам как се е случило. Просто оставих главата си да се напълни с толкова много идеи и спрях да правя избор. Цялото това нещо трябваше да бъде за нас, ти и аз. Не ме интересува кой друг е там и каква торта ще имаме.
– Какво ще кажеш да напуснем града? – Попита я Ред, а очите му светнаха с познатата дяволска злоба.
– Да напуснем града? Не мисля, че някога съм чувала тази фраза да се използва, освен може би в някой стар черно-бял филм.
– Да, да се махаме оттук. Тази вечер. Всъщност точно сега. – Той отново я хвана за ръка и започна да я дърпа, докато ускоряваше темпото си.
– Къде? Къде ще отидем?
– Навсякъде! – Извика той.